№ 8750
гр. С, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110145889 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от „ф-ма“ ЕООД, с
ЕИК: ***** и седалище и адрес на управление: гр. С, ул.“Д Д“ №10, вх.Б, ет.4, ап.23 след
проведено производство по реда на чл.410 и сл. ГПК. Посочва се, че дружеството подало
заявление от 27.05.2022г., въз основа на което било образувано ч.гр.дело №27660/2022г., 25
състав, СРС. Била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено „ф-ма“ ЕАД, с
ЕИК: **** и седалище и адрес на управление: гр. С, ул.“П К“ №30, да заплати на кредитора
„ф-ма“ ЕООД, сумата от 1 555,20 лева (хиляда петстотин петдесет и пет лева и 20 стотинки),
представляваща неизплатено задължение за такса "Поддръжка", съгласно Договор №СЕ-
22/30.01.2020г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по
обособена позиция 1 - за месец ноември 2020г. и такса "Поддръжка", съгласно Договор
№СЕ-22/30.01.2020г. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни
работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 - за месец ноември
2020г., за които услуги е издадена фактура №**********/30.11.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 220,75 лева (двеста и
двадесет лева и 75 стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата за периода от
31.12.2020 г. до 25.05.2022 г. Настоящия иск е подаден с оглед дадени указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в законоустановения едномесечен срок. С исковата молба се излагат
подробни съображения за дължимост на сумите. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответникът не е постъпил отговор на исковата молба. Във
Възражението по ч.гр.дело №27660/2022г., 25 състав, СРС, „ф-ма“ ЕАД оспорва
претенциите, като заявява, че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед и
възразяват за прекомерност на претендираните разноски. Считат, че е на лице злоупотреба с
права от страна на заявителя, доколкото е инициирал множество производства с предмет
вземания, произтичащи от един и същ договор.
С протоколно определение от 27.04.2023г., производството по делото е прекратено,
на основание чл. 232 ГПК, в частта, досежно исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 555,20 лева (хиляда петстотин петдесет и пет
лева и 20 стотинки), представляваща неизплатено задължение за такса "Поддръжка",
съгласно Договор №СЕ-22/30.01.2020г. за абонаментно поддържане на съоръжения с
1
повишена опасност по обособена позиция 1 - за месец ноември 2020г. и такса "Поддръжка",
съгласно Договор №СЕ-22/30.01.2020г. за абонаментно поддържане на специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 -
за месец ноември 2020г., за които услуги е издадена фактура №**********/30.11.2020 г. и в
частта по иск за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва в размер на
123,99лв.
На разглеждане в настоящето производство подлежи иск за установяване
съществуване на вземане за мораторна лихва в размер на 96,76лв. за периода 31.12.2020г.-
12.06.2021г., доколкото на 13.06.2021г. е постъпило плащане на олихвяемата главница.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като предмет на разглеждане е
единствено акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от представения по делото Договор за възлагане на обществена поръчка №СЕ-
22/30.01.2020г., ответникът „ф-ма“ ЕАД е задължен ежемесечно да заплаща на ищеца
възнаграждение в размер 1026 лева, но не повече от 24624 лева без ДДС за целия срок на
договора /позиция 1/ за Абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения, както и
сумата от по 270 лева на месец, но не повече от 6480 лева без ДДС – ежемесечна такса за
абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове /позиция 2/. Издадената фактура №**********/30.11.2020г. за сумата
общо 1555,20 лева с ДДС, включва двете такси – 1026 лева и 270 лева – такса за
абонаментно обслужване за м.11.2020г. По делото е представен приемо – предавателен
протокол, с който работата на ищеца е приета от ответника.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и
съгласно което процесната фактура е осчетоводена от страните. От извършена справка в
счетоводството на ответника, вещото лице е установила, че с платежно нареждане от
13.07.2021г. „ф-ма“ ЕАД е извършил плащане за погасяване на задължението си във връзка с
издадената от ищеца фактура. Вещото лице установява, че мораторната лихва върху сумата
по фактура за периода от 31.12.2020г. /датата на изпадане на ответника в забава за
плащането на сумата по фактура/ до 12.07.2021г. /деня преди датата на плащане/ е в размер
на 96,76лв.
От приложеното към делото ч.гр.дело №27660/2022г., 25 състав, СРС се установява,
че е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 27.05.2022г., като е претендирано установяване на вземания за главница, представляваща
неизплатено задължение за такса "Поддръжка", съгласно Договор №СЕ-22/30.01.2020г. за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 - за
месец ноември 2020г. и такса "Поддръжка", съгласно Договор №СЕ-22/30.01.2020г. за
абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове по обособена позиция 2 - за месец ноември 2020г., за които услуги е
издадена фактура №**********/30.11.2020г., както и лихва за забава върху сумата за
периода от 31.12.2020 г. до 25.05.2022 г.
Следователно заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено почти 10
месеца след погасяване на вземането на „ф-ма“ ЕООД. Към 27.05.2022г. в полза на ищеца е
съществувало единствено вземане за сумата от 96,76лв. - мораторната лихва върху сумата по
фактура за периода от 31.12.2020г. /датата на изпадане на ответника в забава за плащането
на сумата по фактура/ до 12.07.2021г. /деня преди датата на плащане/.
Видно от чл. 9 от Договор №СЕ-22/30.01.2020г., страните са уговорили, че всяко
плащане по договора се извършва въз основа на фактура за дължимата сума в срок от 30 дни
от датата на издаване на съответната фактура. От приложеното на л.8 копие на Фактура
№**********/30.11.2020г., е видно, че на същата дата 30.11.2020г., е издадена и процесната
2
фактура, респективно по аргумент от чл.9 от договора ответното дружество дължи плащане
на сумата по фактурата в срок до 30.12.2020г., респективно считано от 31.12.2020г. е в
забава. Размерът на дължимата се мораторна лихва е определен от вещото лице и е бил
дължим към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради изложеното
предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
Съдът като съобрази, че плащане на главницата е било извършено почти 10 месеца
преди да бъде подадено заявлението по ч.гр.дело №27660/2022г., 25 състав, СРС, намира че
„ф-ма“ ЕАД не е станал причина за завеждане на това производство в частта по отношение
на главницата и лихвата над сумата от 96,76лв., поради което и не следва да носи
отговорност за разноските за тези суми. Следва да заплати разноски съразмерно на
дължимата сума от 96,76лв., а именно 1,94лв. за заплатена държавна такса и 41,41лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Същия подход при определяне на разноските следва да се приложи и в исковото
производство доколкото разноски са заплатени за защита по отношение на исковете в
пълния им размер от общо 1775,95лв., а се уважава иск в размер от 96,76лв. Поради
изложеното на осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на „ф-ма“ ЕООД следва да се присъдят разноски
съразмерно на разгледаната част от исковете в общ размер на 56,96лв. за заплатена
държавна такса, депозит за работа на ССчЕ и адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „ф-ма“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „С“, ул. „П К“ № 30, дължи на „ф-ма“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „И“, ул. „Д Д“ № 10, вх.
„Б“, ет. 4, ап. 23, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 96,76лв. - мораторната лихва
върху сумата по фактура №**********/30.11.2020г. в размер на 1 555,20 лева, дължима за
периода от 31.12.2020г. /датата на изпадане на ответника в забава за плащането на сумата по
фактура/ до 12.07.2021г. /деня преди датата на плащане/, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №27660/2022г., по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ф-
ма“ ЕООД, ЕИК ***** разноски по ч.гр.дело №27660/2022г., по описа на СРС, 25 състав в
размер на 1,94лв. за заплатена държавна такса и 41,41лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в исковото производство
съразмерно на разгледаната част от исковете в общ размер на 56,96лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3