Решение по дело №436/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20207200700436
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                           № 15

 

гр. Русе, 10.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря               НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА            и с участието на прокурора               ГЕОРГИ МАНОЛОВ       като разгледа докладваното от съдия      ДЯКОВА   КАН дело 436 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

 

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Варна, подадена чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт С. С., против Решение № 260146 от 12.10.2020 г., постановено по АНД № 1152/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 512175 от 15.05.2020 г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на ЕТ „С.Б. – Воеводица 1“, със седалище: с. Пиргово, обл. Русе за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева и е осъдена НАП да заплати на едноличния търговец сумата 300 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се развиват съо­бражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

         Ответната в производството страна - ЕТ „С.Б. – Воеводица 1“, чрез процесуален представител адв. М. С. при АК – Русе, в депозиран писмен отговор на касационната жалба вх. 270132 от 12.11.2020 г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, съгласно представен списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им заплащане (л. л. 18 и 19 от делото).

         Становището на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.

След като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ответникът по касация - ЕТ „С.Б. – Воеводица 1“ е бил регистрирано по ЗДДС лице от 23.02.2010 г. Същият е бил заличен от Търговския регистър на 16.12.2019 г., което е основание, съгласно разпоредбата на чл. 107, т. 3 от ЗДДС за задължителна дерегистрация по ЗДДС. В срока по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, който е 14-дневен, едноличният търговец не е изпълнил задължението си да подаде заявление за дерегистрация най-късно до 30.12.2019 г. (понеделник). Същият е подал заявление за дерегистрация по ЗДДС по електронен път на 15.01.2020 г., което е прието с вх. № 2300-1674745/15.01.2020 г.

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд е направил извод от правна страна, че с бездействието си санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение по чл. 178, във връзка с чл. 109, ал. 1 от ЗДДС. Независимо от това въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, първата съдебна инстанция е приела, че случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона и прилагайки нормата на чл.28 от ЗАНН е отменила наказателното постановление като незаконосъобразно.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът е достигнал до своите фактически и правни изводи по делото след като е обсъдил относимите за спора доказателства, както и възраженията на страните. Поради това настоящата инстанция счита, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила в производството пред въззивния съд.  

Спорно в случая е приложението на чл. 28 от ЗАНН. Приетото от РС - Русе, че са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай, настоящата инстанция счита за правилно.

В конкретния казус по делото са установени множество смекчаващи обстоятелства, които определят случая като маловажен, тъй като обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а именно: задължението е изпълнено със забава от 15 дни и едновременно с това нарушението е било отстранено от едноличния търговец по собствена инициатива, а не след като е било установено от приходната администрация. Не са ангажирани доказателства за целия период, през който едноличният търговец е бил регистриран по ЗДДС същият да е извършил нарушения на ЗДДС, като едновременно с това в наказателното постановление е посочено, че се касае за първо нарушение. Липсват вредни последици за фиска и търговския оборот и въпреки че същите не са елемент от състава на нарушението /същото има формален характер/ наличието или липсата на такива следва да бъде съобразено именно при преценка приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като липсата им обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение.

Поради изложените съображения като е приел случая за маловажен и на това основание е отменил издаденото наказателно постановление, РС - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на касационната жалба и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото производството се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 300 /триста/ лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 19 от делото/.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260146 от 12.10.2020 г., постановено по АНД № 1152/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 512175 от 15.05.2020 г. на Директора на Офис за обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна и е осъдена НАП, гр. София да заплати на ЕТ „С.Б. – Воеводица 1“ сумата 300 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на ЕТ „С.Б. – Воеводица 1“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пиргово, обл. Русе, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, представлявано от Стефан Илиев Барбуков, сумата 300 /триста/ лева - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                      

                                                                 

                                                            2.