Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 110/2024г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, Район Подуяне, „Ботевградско шосе“ №
247, ет. 2, представлявано от П.П. – управител, чрез юрисконсулт Д.Б., против
Решение № 186/29.09.2023г., постановено по АНД № 439/2023г. по описа на Районен
съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с
посоченото съдебно решение Наказателно постановление № Р-002126/21.04.2023г.,
издадено от А.Г.Д. – Член на Комисията за защита на потребителите като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, редовно
призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален
представител – юрисконсулт Д.Б.. Представено е писмено становище, с което се
поддържа касационната жалба и се излагат подробни доводи за основателност на
същата. Пледира се за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, както и е направено възражение
за прекомерност на възнаграждение за пълномощник за ответната страна, ако се
претендира такова.
Ответникът
по касационната жалба – член на Комисията за защита на потребителите – не се
представлява. Постъпило е писмено становище от ответника, чрез юрк. Десислава Цанева,
в което се сочи, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което се иска
същото да бъде оставено в сила, прави се възражение относно адвокатски хонорар
на касатора, в случай на заявен такъв хонорар, като се иска присъждане на
разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 150 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, като споделя изводите на Районен съд гр.
Ловеч за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за
съставомерност на административното нарушение.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен
и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането
на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
С Наказателно постановление № Р-002126
от 21.04.2023г., издадено от А.Г.Д.- член на Комисията за защита на потребителите,
упълномощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, на „Максима
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, Район Подуяне, „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2,
представлявано от П.П.– управител, е наложена на основание чл. 200 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за
нарушение на чл. 23 от ЗЗП. В наказателното постановление е посочено, че
нарушението е установено при извършена проверка на 20.02.2023г. в магазин „Т
МАРКЕТ“ с адрес: гр. Ловеч, бул. „Мизия“ № 2, стопанисван от „Максима България“
ЕООД, ЕИК *********, като при проверката е бил съставен Констативен протокол №
К-2733533/20.02.2023 година. Посочено е, че е било установено, че „стоките,
изложени на топла витрина са обявени с големи цифри за 100 гр., но на етикета
със ситни цифри, които дори не се виждат, е обявена цена за единица мярка“.
Посочено е също, че е нарушен чл. 23 от ЗЗП, тъй като за стоките, които се
продават в насипно състояние, трябва да се обозначава само цената на единица
мярка 1 килограм, съгласно §13, т. 9 от ЗЗП.
Безспорно
е по делото и се установява от всички писмени и гласни доказателства, че в
случая е имало обозначаване на цена на сочените стоки за единица мярка - 1
килограм, но заедно с нея за всяка стока е обозначена и цена за 100 грама, като
цената за 100 грама е с големи цифри, а за 1 килограм с малки цифри.
Съдът
счита, че обозначаването на цена за 100 грама при всички случаи е за улеснение
на потребителите, предвид обстоятелството, че съответният артикул се предлага в
насипен вид, поради което и няма как да се приеме, че след като за една и съща
стока е посочена както цена за 1 килограм, така и цена за 100 гр. е извършено административно
нарушение на чл. 23 от ЗЗП.
Без
значение е с какъв шрифт е обявена цената за 100 грама, респ. за 1 килограм,
т.к. за потребителите не би имало съмнение, че става въпрос за една и съща
стока, още повече, че е налице изписване на наименованието на всяка стока,
всеки артикул, срещу съответните цени за 100 грама и за 1 килограм. Настоящият
касационен състав споделя твърдението на касатора, изложено в жалбата, че
посочването на две цени за една и съща стока, както за 100 грама, така и за 1
килограм, улеснява потребителите да се ориентират по-лесно какво количество
/колко грама да закупят/, защото става въпрос за хранителни стоки, които с
оглед естеството им, обичайно се пазаруват в количества под 1 килограм, поради
което за потребителя е значително по-лесно да умножи обозначената цена за 100
грама хранителни стоки в насипно състояние. По изложените съображения касационната
инстанция счита, че не са нарушени интересите на потребителите и в настоящия
случай липсва административно нарушение по чл. 23 от ЗЗП. Безспорно е и се
доказва както от показанията на разпитаните двама свидетели в проведеното
съдебно следствие пред Районен съд гр. Ловеч, така и от приложените по делото
писмени доказателства и фотоснимки, че търговецът е посочил цената на всяка стока
за 1 килограм и за 100 грама.
Районният
съд е събрал надлежни писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е подробно в
мотивите си, но е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
При
проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната
инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл.
218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на
Районен съд гр. Ловеч е валидно и допустимо. Като е приел, че е доказано
административното нарушение и е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон въз основа на правилно
събрани и анализирани писмени и гласни доказателства.
Предвид
изложеното постановеното и оспорено с касационната жалба Решение № 186 от
29.09.2023г. на Районен съд гр. Ловеч следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
С
оглед изхода на делото ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
касатора в размер на 100 лева, които да бъдат заплатени от КЗП.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
втори касационен състав при Административен съд гр. Ловеч
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като неправилно Решение № 186 от 29.09.2023г., постановено по АНД № 439/2023г.
по описа на Районен съд гр. Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № Р-002126 от 21.04.2023г., издадено от А.Г.Д.- член
на Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,
Район Подуяне, „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от П.П.–
управител, е наложена на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите
имуществена санкция в размер на 500.00 - петстотин лева, за извършено нарушение
по чл. 23 от Закона за защита на потребителите, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите да заплати на „Максима
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, Район Подуяне, „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2,
представлявано от П.П.– управител, сумата 100.00 – сто лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.