№ 11411
гр. С., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110142579 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 163298/05.08.2022г. на СРС,
подадена от "***********" АД срещу М. И. П. във връзка със Заповед за изпълнение от
11.02.2022г., издадена по ч.гр.д. № 1780/2022г. на СРС. Ответницата М. И. П. е починала на
27.10.2022г., като на нейно място като ответници са конституирани наследниците ú по закон
Т. М. И. и Т. Т. П..
Ищецът „***********“ АД чрез юрк. А.К.-М. е предявил срещу М. И. П., починала в
хода на производството и заменена като страна от наследниците си по закон Т. М. И. и Т. Т.
П., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на
„***********“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град С., ж.к. "*******" V, бл.
***, вх. Б, ет. 1, ап. 71, сумите, както следва:
1079,98 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 11.05.2020г.-
05.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (14.01.2022г.) до окончателното изплащане;
6,15 лева - лихва за забава за периода 21.06.2020г.-05.09.2021г.
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата в качеството й
на наемателка на процесния имот съществуват трайни фактически отношения и
облигационно отношение за предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по
силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в
интернет и публично известни. Ответницата имала качеството на потребители на ВиК
услуги за процесния имот, като за процесния период тя не заплатила в срок дължимите
суми. За задълженията по партидата с дъщерята на ответницата било сключено
споразумение, но вноските по него не били плащани. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. И. П. чрез назначения ú особен
представител адв. Б. С. - АК-С., е депозирала Отговор на исковата молба, вх. №
16244/20.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
1
неоснователни. Сочи, че претенциите на ищеца са неясни като основание и начин на
формиране, а ответницата нямала качеството на потребител. Оспорва се тя да е собственица,
съответно наемателка на водоснабдения имот. Оспорват се количествата потребени ВиК
услуги и тяхната стойност, както и сумата, на която възлиза лихвата за забава. Ответницата
не била подавала заявление за откриване на партида на нейно име. Общите условия на
ищеца не били публикувани в централен и местен ежедневник, не били връчени на
ответницата и не били влезли в сила, поради което не я и обвързвали по никакъв начин. В
съдебните заседания до получаване на информация за смъртта на ответницата, същата е
представлявана от адв. С., която оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания, като представя и писмена защита. Конституираният като ответник Т. М.
И. /син на починалата първоначална ответница/ не се явява в насроченото по делото
публично съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по предмета
на спора. Конституираната като ответница Т. Т. П. /дъщеря на починалата първоначална
ответница/ не се явява за насроченото по делото публично съдебно заседание, като се
представлява от адв. В.Ц., който поддържа подадения от адв. С. отговор.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на
иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги
между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното
количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
2
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС,
потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
От страна на ищеца не се доказа пълно и главно, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право на/върху водоснабдения имот през процесния период. Напротив -
установи се, че ответницата в периода 11.05.2020г.-05.09.2021г. е била наемателка на
водоснабдения имот /писмо, вх. № 52227/24.02.2023г. на СРС, от Столичната община -
Район "*******" - л. 61, писмо, вх. № 75141/17.03.2023г. на СРС, от Столичната община -
Район "*******" и приложените към него договор за наем и допълнително споразумение - л.
80-83./.
Липсата на установено право на собственост или вещно право на ползване, а оттам и
на облигационно отношение за доставка на ВиК услуги за процесния период само по себе си
е достатъчно основание за извод за неоснователност на предявените искове и оттам за
тяхното отхвърляне, като обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се
явява безпредметно. За пълнота следва да се обърне внимание, че по отношение на
наемателите на общински имоти съобразно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на "***********"
/непредставени пред исковия съд, но налични в заповедното производство/ облигационно
отношение за доставка на ВиК услуги с наемател може да възникне само при дадено от
собственика или титуляра на вещното право на собственост върху имота съгласие пред ВиК
оператора, каквото не е установено да е налице.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат само
ответниците. Първоначалната ответница М. П. не е доказала сторени разноски. Такива не е
доказал и не претендира и наследникът ú Т. И..
От страна на адв. В.Ц. - процесуален представител на ответницата Т. П., е заявена
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Действително,
доколкото страните са уговорили безплатно процесуално представителство на основание чл.
38, ал. 1 ЗАдв, то адв. Ценов има право да му бъде присъдено възнаграждение за оказаната
на ответницата Т. П. адвокатска помощ. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед
становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-
427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една
страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било
точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
3
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при
зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не
обвързват съда в преценката си дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали
е дължимо като разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над
праговете, посочени в тази наредба. В този смисъл е и практиката на Софийския градски съд
- Определение № 5468/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС. При това положение,
като взе предвид защитавания по делото материален интерес, процесуалната, материалната
и професионалната му сложност, както и осъществените от процесуалния представител
процесуални действия, съдът намира, че обоснованият размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи на 300,00 лева, която сума следва да се възложи в
тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в
град С., срещу М. И. П., ЕГН **********, от град С., починала в хода на производството и
заменена като страна от наследниците си по закон Т. М. И. /син/, ЕГН **********, от град
С., и Т. Т. П. /дъщеря/, ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за
установено спрямо ответницата, че същата дължи на „***********“ АД във връзка с
водоснабдяването на имот в град С., ж.к. "*******" V, бл. ***, вх. Б, ет. 1, ап. 71, сумите,
както следва:
1079,98 лева - главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
11.05.2020г.- 05.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.01.2022г.) до окончателното
изплащане;
6,15 лева - лихва за забава за периода 21.06.2020г.-05.09.2021г.
ОСЪЖДА "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
на адв. В.З.Ц. - АК-С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв на
ответницата Т. Т. П. безплатна адвокатска помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4