Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 301/20.11.2018г. Година
2018 град Варна
Варненски окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесети септември Две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР Г.
ЧЛЕНОВЕ: ДИМО ДИМОВ
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Галя Иванова
Прокурор Нина Величкова
Като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНОХД
№ 859 по описа на
съда за 2018г.,
За да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивната проверка е присъда
постановена от РС- Девня, по НОХД № 390/2016г., с която подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л.,
М.Р.К., Е. Х.З. и К.И.К. са признати за невиновни за престъпление по чл. 331
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Въззивната инстанция е била сезирана с
протест от РП-Девня, с който се иска
въззивната инстанция да признае подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е. Х.З. и К.И.К.
за виновни за престъпление по чл. 331 ал.3 вр. ал.1 от НК като наложи на всеки
един от тях наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,като
изпълнението на наказанието бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В пренията пред настоящия съдебен
състав прокурорът поддържа протеста на посочените в него основания. Заявява, че
в протеста е направен анализ на мотивите на присъдата и е изразено несъгласие
на прокурора вносител на обвинителния акт, към съжденията на съда при
постановяването на оправдателния съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия П.Л.- адв. К.
Б. моли съда да потвърди присъдата. Навежда доводи, като твърди, че по делото
по никакъв начин не е изяснено кой, къде се е намирал и какво е правил. Всичко,
което е написано в протеста е едно предположение. Заявява, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка се базира на показанията на подсъдимите,
които дадвали първоначално в качеството им на свидетели.
Защитникът на подсъдимия К.Л.- адв.
Ст.Т. моли съда да потвърди присъдата. Заявява, че се придържа към казаното
от адв. К. Б..
Защитникът на подсъдимия М.К.- адв. Н.Б.
изразява становище, че по делото не са събрани преки и неоспорими доказателства
установяващи вината, както за всички, така и на неговия подзащитен. Заявява, че
се придържа към казаното от адв. К. Б. и
моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Е. З.- адв.
С.Т. моли съда да потвърди присъдата. Заявява, че се придържа към казаното от
колегите му.
Защитникът на подсъдимия К.К.- адв.Р.Р.
моли съда да потвърди присъдата.
Заявява, че се придържа към казаното от
колегите му.
В
последната си дума подс. П.Л. моли въззивния съд да потвърди присъдата.
В
последната си дума подс. З. моли
въззивния съд да потвърди присъдата.
В
последната си дума подс. К. моли въззивния съд да потвърди присъдата.
По отношение на подсъдимите М.К. и К.Л.
въззивното наказателно производство протече по реда на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК.
При произнасяне по внесената въззивна
жалба съдът намери следното:
След проведено съдебно следствие първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е.Х.З. и К.И.К. работели в „Енерго про мрежи” АД
гр.Варна, като подс.П.Л. бил отговорник мрежови и измервателен район №9, който
включвал общините Вълчи дол, Суворово и Ветрино. Другите подсъдими били
ел.монтьори в „Енерго про мрежи” АД гр.Варна. През нощта на 16 срещу 17.12.2013
г била извършена кражба на проводници от междустълбия, находящи се в
гр.Суворово, обл.Варна, поради което било прекъснато ел.захранването в
гр.Суворово на улиците „Снежанка”, „Перущица” и „Мусала”. След като в „Енерго
про мрежи” АД бил получен сигнал за извършената кражба, били предприети мерки
за възстановяването на ел.захранването. След извършена проверка се установило,
че са откраднати проводниците от 12 междустълбия. След като бил извършен оглед
на местопроизшествието от органите на полицията, служителите на „Енерго про
мрежи” АД пристъпили към възстановяване на ел.захранването. С камиони от
гр.Варна били докарани нови ел.проводници и служителите пристъпили към
разпъване на главния проводник между стълбовете – т.нар „гръбнак”, който
представлявал усукан четирижилен кабел, като след това били разпъвани
проводници и към всеки абонат. Освен подсъдимите по отстраняване на последиците
от кражбата работели и свидетелите К.Я. К., Ж. Д. В. и С.И. С., като
свидетелите К. и С. управлявали специализирани камиони - автовишки, с помощта
на които ел.монтьорите се качвали на стълбовете, разпъвали „гръбнака” и в
последствие свързвали всеки един абонат към ел.захранването. Операцията по
свързване на абонатите се изпълнявала обикновено от един ел.монтьор. След
приключването на ремонтните дейности към абонатите било подадено ел.напрежение.
Това станало в около 17.00 часа на 17.12.2013 г. След подаването на напрежение
в дома на св.С. Т. Х., находящ се на ул.”Снежанка” №4Б в гр.Суворово, започнали
да излизат искри от контактите; хладилник, находящ се в къщата, започнал силно
да бучи и да се тресе от силни вибрации, изгорели тв. тунери и други
електроуреди. Св.Р.Х. – съпруга на св.С. Х. - му извикала да прекъсне
напрежението и уплашена излязла на двора. Тогава забелязала, че съседната къща,
находяща се на ул.”Снежанка” №3, собственост на св.Г.С.С., гори. Горящата къща
била забелязана и от друга съседка - св.П.Л.. Към момента на възникването на
пожара св.Г.С.С. се намирал в чужбина заедно със семейството си. Пожарът бил
загасен от пристигнал по-късно екип на ППБЗН. В резултат на възникналия пожар
били нанесени много щети както на къщата, така и на имуществото на св.С. -
почти напълно изгорели кухнята и всекидневната, находящи се на първия етаж,
били деформирани и унищожени мебели, ПВЦ дограма и електроуреди, вътрешни
интериорни врати, мебелите и покъщнината – дрехи, килими и др., находящи се на
втория етаж на къщата били или изгорели или станали негодни за употреба в
резултат на високата температура от горенето и възникналия в резултат на пожара
дим.
В хода на разследването по досъдебното производство била
назначена комплексна съдебно пожаротехническа и електротехническа експертиза,
според заключението на която огнището на пожара в дома на св.Г.С.С. се намирало
в хола и кухнята на първия етаж, вляво от входа на къщата. Най – пострадала от
огъня била кухнята и мястото около хладилника. Мазилката била изпаднала,
хладилникът е бил напълно изгорял, от което вещите лица направили извода, че
там огънят е въздействал най-продължително време. Като най-вероятно огнище на
пожара вещите лица приели мястото на хладилника в кухненското помещение. Като
най- вероятна причина на пожара посочили късо съединение в ел.захранването на
къщата на св.Г.С.С. и по-точно късо съединение в хладилника, който при
извършения оглед непосредствено след произшествието било установено, че е
включен в ел.мрежата. Други включени ел.уреди не били установени. Вещите лица
считали, че ел.уредът - хладилник бил повреден поради приложеното му значително
по–високо напрежение от нормалното за което е конструиран.Това било възможно,
само ако е налице преплитане на нулевия проводник с един от фазовите
проводници, като при офазяването другите две фази добиват до 380 волта
напрежение, при което всички работещи уреди изгарят. В с.з вещите лица
поддържали заключението си и същото било прието по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на
разследването по ДП била назначена СОЕ, според заключението на която стойността
на сградата по пазарни цени е 175 076.00 лева, а пазарната стойност на
всички вещи, намирали се в къщата към момента на извършване на деянието била
52 954.45 лева. Общата стойност на запаленото имущество била
228 030.45 лева. Според заключението на вещото лице от деянието са
последвали значителни вреди на стойност 95 012.75 лева. Поради
обстоятелството, че така изготвената от в.л Петка Христова експертиза е частна,
т.е. е изготвена по искане на пострадалото лице по делото, правилно
първоинстанционният съд приел, че същата е изготвена не по предвидения в НПК
ред и не приел заключението. Поради което съдът назначил комплексна СОЕ и
строително – техническа експертиза.
Видно от заключението на комплексната СОЕ и строително
техническа експертиза общата стойност на имуществото, включително
обзавеждането, техниката и уредите е в размер на 16 200, 24 лева. Общата
стойност на щетите, получени вследствие на пожара, е в размер на 32 674.64
лева. Общата стойност на къщата на пострадалото лице е 140 187.06 лева. В
с.з вещите лица поддържали заключението си и същото било прието по реда на чл.
282 от НПК.
Поради възникнали във фазата на съдебното следствие
допълнителни въпроси във връзка с механизма на възникване и причиняване на
пожара в дома на пострадалото лице, правилно първоинстанционният съдът назначи
повторна тройна СТЕ с вещи лица доц.инж.П.И. Василев, инж.К.Д. М. и инж.Д. И. К..
Вещите лица отговорили на въпроси, свързани с различни варианти на експлоатация
на ел.инсталацията на къщата на пострадалото лице, съответно при включени и при
изключени предпазители, при включени и изключени от ел.мрежата електроуреди,
при прикачени допълнителни проводници към изградената ел.инсталация, при слаби
контактни връзки, недобре изпълнено заземяване, нагар по клемите и др. и при
подадено свръх напрежение в мрежата. Съгласно заключението на вещите лица, при
нормална експлоатация на ел.инсталация
„фазата” минава през защитна апаратура/предпазител/, а „нулата” е общ проводник
и не е защитен със защитна апаратура. При подаване на напрежение към дома на
пострадалото лице при изключени предпазители и правилна схема на свързване няма
подадено електрозахранване. При размяна на фазовия проводник с нулевия,
„нулата” минава през защитна апаратура /предпазител/, а „фазата” става общ
проводник. В този случай изгаря предпазител от пробил към корпус електроуред /в
случая хладилник/, фазата преминава през неговия корпус и всички електроуреди
се офазяват. В този случай няма значение дали има включени или изключени
предпазители. Според вещите лица - както по първоначалната, така и по
повторната експертиза - това е най- вероятната хипотеза за възникване на пожара
в дома на пострадалото лице. При прикачени допълнителни проводници към
изградената инсталация те не биха способствали за възникването на пожара в
къщата, ако са неправомерно присъединени към ел.мрежа. Те могат само да изменят
схемата на мерене на потребената ел.енергия. Към момента на възникване на
пожара изградената в къщата ел.инсталация е била изпълнена в норми и отговаряла
на нормативните изисквания в Република България. В подкрепа на това са и
предоставените документи от Дирекция „Устройство на територията и
инвестиционната политика” при Община Суворово. Получаването на нагар и късо
съединение имат значение за възникването на пожара, но те са функция от
подаване на ненормално напрежение от 220 волта към инсталацията на къщата. При
извършване на кражбата на проводниците от междустълбието е възможно да провисне
нулевият проводник и същият да се срещне с разнородна фаза, но това ще предизвика
изключване на защитата в Табло НН на трафопоста и няма да има последици за
консуматорите. Според вещите лица е възможно и възникването на пожар и при
подаване на по-високо напрежение /междуфазово 380 волта/ в къщата, но
механизмът на действие по отношение на вътрешната ел.инсталация и съоръжения е
подобен и крайният резултат е същият. В с.з вещите лица поддържали заключението
си и същото било прието по реда на чл. 282 от НПК.
Гореописаната
фактическа обстановка първоинстанционният съд
установил от събраните по делото доказателства, а именно: от свидетелски
показания, експертизи, протоколи издадени от „Енерго про мрежи” АД гр.Варна и други писмени доказателства. В
резултат на което първоинстанционният
съд стигнал до извода за невиновността на подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е.Х.З. и К.И.К., за това,
че на 17.12.2013г. в гр.Суворово, Варненска област, в условията на независимо
съпричиняване помежду си, по непредпазливост запалили чуждо имущество на
значителна стойност – къща, находяща се в гр.Суворово, Варненска област,
ул.”Снежанка” №3, собственост на Г.С.С., на стойност 175 076.00 лв и
намиращото се в нея имущество на стойност 52 954.45 лв - всичко на обща
стойност 228 030.45 лева, собственост на Г.С.С., като от деянието са
последвали значителни вреди на стойност 95 012.75 лв - престъпление
по чл.331 ал.3 вр.ал.1
НК.
Първоинстанционният съд е мотивирал присъдата си, като е
акцентирал, че изначално обвинителния акт е страдал от непълноти.
Правилно
съдът приел, че предложената от обвинението правна конструкция на виновно
независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на петимата
подсъдими не намира опора в събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд положил максимални усилия в стадия на съдебното
следствие да установи по безспорен и категоричен начин каква е ролята на всеки
един от подсъдимите при причиняването на пожара в дома на пострадалото лице,
въпреки, че виновното независимо съпричиняване при непредпазливите деяния
изисква ясно, точно и детайлно установяване на действията на всеки един от
подсъдимите при причиняването на вредоносния резултат, т.е. с какво точно свое
действие всеки един от тях е допринесъл за този резултат. Такова описание
липсва в обвинителния акт по делото. Прокуратурата не е установила и съответно
не е посочила, кой точно от подсъдимите е извършил грешното свързване на
проводниците към „фаза” и „нула” към инсталацията на дома на св.С., което
грешно свързване е довело според вещите лица до възникването на пожара.
Изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт се базира единствено на
показанията на подсъдимите, разпитани в началото на досъдебното производство, в
качеството им на свидетели, а именно: М.К.-л.46, т.1 от ДП;Е.З.- л.47, т.1 от
ДП;К.Л.- л.50, т.1 от ДП;К.К.- л.51, т.1 от ДП и П.Л.- л.55, т.1 от ДП. В
последствие, след като били привлечени към наказателна отговорност в качеството
на обвиняеми лица, същите отказали да дават обяснения. Показанията на
подсъдимите дадени в качеството им на свидетели не биха могли да бъдат
използвани като доказателства във фазата на съдебното следствие, а подсъдимите
се възползвали от правото си да не дават обяснения пред съда.
Въззивната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че прокурорът е следвало в
обстоятелствената част на обвинителния акт да опише за всеки един от
подсъдимите какво действие или бездействие е допуснал, какво нарушение всеки е
допуснал. Да се посочат нарушените правни норми от всеки един от подсъдимите,
базирайки се и на техните длъжностни характеристики.
В
обвинителният акт не е било посочено всеки един от подсъдимите за какво е
следвало да отговаря отивайки на мястото на аварията. Каква е била ролята на
подс. П.Л., по силата на какво нареждане, инструкция или правилник е следвало
да извършва проверки и контрол върху работата на служителите по аварията.
Въззивната
инстанция държи да отбележи, че с оглед обосноваване на умисъла на всеки един
от подсъдимите е следвало да бъде посочен кръга от задължения, както и на база
какви нормативни разпоредби е следвало
да извършат тези свои действия и кой какво е пропуснал в тези свои задължения, за
да се стигне до непредпазливото деяние, за което са били обвинени.
Тук
не става въпрос за самия състав на чл.331 от НК дали е бланкетен или не, тъй
като съгласно константната съдебна практика на ВКС съставът на чл.331 вр. чл.
330 от НК не е бланкетна норма, която да препраща към предписания, правила и
задължения в друга правна норма от законов или подзаконов нормативен акт, които
да я допълват по съдържание. Посоченият наказателен състав санкционира
извършено при обикновена непредпазливост деяние, а не такова осъществено при
условията на професионална непредпазливост. /Р №559/14.01.2009г. на ВКС по н.д.
№ 598/2008г.,ІІІ н.о./
В
настоящият казус е следвало да бъдат подробно посочени от прокуратурата с кои
свои действия или бездействия всеки един от подсъдимите независимо е съпричинил
пожара.
По отношение
на действията на подс.П.Л., който според прокуратурата е бил ръководител на
ремонта и е разпоредил да бъде подадено напрежение към потребителите след
извършване на ремонтните работи, следва да се отбележи, че в материалите по
делото липсва наряд, от който да е видно кой е бил ръководител на ремонта, кой
е следвало да следи за неговото качествено изпълнение и въобще кой е изпълнявал
функции по ръководство и надзор на работата на ел.монтьорите. Няма събрани
доказателства и за това, че подс.Л. е извършил фактически действия по контрол
върху работата на ел.монтьорите и след това е разпоредил подаването на
напрежение към потребителите, дори да не са му били вменени съответни
задължения с нарочен наряд. Въпреки положените усилия от страна на съда да бъде
изискан нарядът за ремонтните работи на 17.12.2013 г в гр.Суворово, отговорът
от „Енерго про мрежи” АД бил, че нарядът не се съхранява. В този смисъл съдът
споделя възраженията на адв. К.Б. относно недоказаността на обвинението по
отношение не само на неговия подзащитен П.Л., но и за всички подсъдими.
Въззивната
инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Липсата на възможност с предвидените в НПК
процесуално – следствени действия да бъде установено лицето, извършило
неправилното свързване на проводника към дома на пострадалото лице,
разколебават изложената от страна на прокуратурата обвинителна теза и не
позволяват на съда да формира категорично вътрешно убеждение за виновността на
всеки един от петимата подсъдими по делото.
Както в хода на разследването по ДП,
така и в хода на съдебното следствие не били събрани категорични и безспорни
доказателства за това кой точно от подсъдимите е извършил неправилно свързване
на проводниците от стълба към инсталацията на дома на пострадалото лице, което
пък е довело до възникването на пожара. Не била установена по безспорен начин
причинно-следствената връзка между действията на някой от подсъдимите и
възникването на пожара. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на
доказателства, както и невъзможността да бъдат събрани безспорни и категорични
такива по предвидения в НПК ред, е пречка обвинението да бъде доказано по
несъмнен начин.
В този смисъл съдът не споделя
становището на прокурора от РП-Девня изложени в протеста против присъдата на
РС-Девня, че обвинението е безспорно доказано и следва подсъдимите да бъдат
признати за виновни. В протеста прокурорът преповтаря показанията на
свидетелите, в последствие подсъдими, както и заключението на експертите за
причината на пожара, която се дължи на високо напрежение в
електроразпределителната мрежа, довело до късо съединение в инсталацията на
опожарената жилищна сграда.
Предвид изложеното,
настоящият състав на ВОС намира, че не са налице сочените въззивни основания за
отмяна на първоинстанционната присъда постановена от РС- Девня, поради което
следва да бъде оставена в сила, като правилна,обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на основание
чл. 338 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД № 390/2016г. по описа на РС-Девня, с която
подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е. Х.З. и К.И.К. са признати за невиновни за
престъпление по чл. 331 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :