Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2020 г.
СГС,
VI – 4 състав, в закрито съдебно
заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело № 14290/19
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2,
т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „ЗАД ОЗК- З.“ АД, който е длъжник по изп.дело
N 20199210400816 на ЧСИ С.П., срещу постановлението за разноски от 12.09.2019
г. Според жалбоподателя постановлението за разноски на съдебния изпълнител, с
което са възложени в полза на взискателя разноски за адв.възнаграждение от
242,57 лв., е незаконосъобразно, защото размерът от 242,57 лв. надвишава
минималния размер на адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения, че
размерът не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, поради
което следва да се намали до минималния размер. Иска се от жалбоподателя да се
отмени постановлението на съдебния изпълнител за разноски от 12.09.2019 г. и да
се намали адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200
лв.
Ответникът по жалбата „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД
е представил възражение, с което оспорва жалбата.
ЧСИ С.П.е представил мотиви.
Изп.дело N 20199210400816 на ЧСИ С.П.е образувано по молба на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД въз основа на изп.лист
от 25.08.2019 г. на СРС, 163 с-в, по гр.дело N 76678/19 г., с който „ЗАД ОЗК- З.“ АД е осъден да заплати сумата
от 1705,19 лв., ведно със законната лихва от 08.06.2018 г., както и сумата от
784,50 лв.
С покана за доброволно изпълнение, връчена
на длъжника на 11.06.2019 г., освен сумите по изп.лист са включени и сумите от
180,47 лв. – лихва, 240 лв. – разноски на взискателя /за адвокатско
възнаграждение/, както и 369,37 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С молба от 12.09.2019 г. взискателят е
поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да му се
присъди допълнителен адвокатски хонорар от 242,57 лв. – по чл.10 ал.2 от
Наредба N 1/09.07.2004 г.
С постановление от 12.09.2019 г. на
съдебния изпълнител е присъединена сумата от 242,57 лв. - допълнителен
адвокатски хонорар.
С преводно нареждане от 20.09.2019 г. „ЗАД
ОЗК- З.“ АД е наредил да се преведе по сметка на съдебния изпълнител сумата от
3609,34 лв.
На 26.09.2019 г. е подадена частна жалба,
която съдържа искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя в размер на 242,57 лв., което е присъединено с постановление от
12.09.2019 г., както и за намаляване на таксите по т.26 Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
С разпореждане от 02.10.2019 г. съдебният
изпълнител е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя,
както и да намали пропорционалната такса по т.26 Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е постановлението от 12.09.2019 г. на съдебния изпълнител за разноски в
изпълнението.
Според съда постановлението на
съдебния изпълнител относно включването на допълнително адвокатско
възнаграждение на взискателя е законосъобразно.
С поканата за образуване на
изпълнително дело взискателят не е
овластил съдебния изпълнител по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ да определя начина
на изпълнение и способите за събиране на сумите по изп.лист. В този смисъл
съдът намира, че не са налице основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба N 1/09.07.2004 г., предвиден за
образуване на изпълнително дело.
На следващо място – в срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е
платил дължимата по изпълнителния лист сума. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 11.06.2019 г., но дължимата сума е платена
едва на 20.09.2019 г. – с преводно
нареждане от 20.09.2019 г. Това означава, че длъжникът „ЗАД ОЗК- З.“ АД е
изпълнил задължението по изп.лист 3
месеца след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
След като вземането на взискателя
по изп.лист не е било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение, изтекъл
на 25.06.2019 г., е възникнала необходимост от извършване на принудителни
действия срещу имуществото на длъжника. В депозираната на 12.09.2019 г. молба
на взискателя е посочен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на
длъжника, а плащането е извършено от длъжника на 20.09.2019 г. - един ден след
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице – „Общинска банка“
АД на 19.09.2019 г.
Доколкото в срока за доброволно
изпълнение не са постъпили суми и взискателят е бил принуден да поиска
прилагането на изпълнителен способ – изпълнение срещу парични вземания на
длъжника чрез налагане на запор, съдът приема, че поведението на длъжника е
причината за това взискателят да договори допълнителното адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата.
При тези факти съдът намира, че
взискателят има право на разноски за адв.възнаграждение в размер на 242,57 лв.
/с включен ДДС/, защото реално са сторени от неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по изп.лист, за които се
дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата.
По отношение на жалбата в
частта, с която се обжалва постановлението за разноски от 12.09.2019 г. и се
иска намаляване на т.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Обжалваното постановление на съдебния
изпълнител от 12.09.2019 г. не съдържа
произнасяне по отношение на таксата по т.26 от Тарифата, поради което в
тази част жалбата е безпредметна.
Доколкото предмет на жалбата е
постановление на съдебния изпълнител от 12.09.2019 г., което обаче не съдържа произнасяне по размера на
таксата по т.26 от Тарифата, съдът не разполага с правото да коригира размерът
на таксата, който е определен в друг акт на съдебния изпълнител.
Размерът на таксите Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ е
определен от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение от
10.06.2019 г., която обективира
постановление за разноски. Както се спомена, поканата за доброволно
изпълнение е била получена от длъжника на 11.06.2019 г., поради което длъжникът
е следвало в срока по чл.436 ГПК да подаде жалба срещу размера на таксата.
Жалбата, съдържаща възражение срещу таксата по т.26 от Тарифата е
подадена едва на 26.09.2019 г., поради което се явява и просрочена, ако се
приеме, че се обжалва постановлението за такси по Тарифата, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение.
Следва да се спомене, че на
24.09.2019 г. съдебния изпълнител е определил в сметка N ********** такса по т.26, но този негов акт не е предмет
на подадената жалба, с която се атакува постановление от 12.09.2019 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител от 12.09.2019 г. е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а в частта, с която се иска
намаляване размера на таксата по т.26 от Тарифата таксите и разноските към ЗЧСИ следва да се остави без разглеждане като
безпредметна, респ. просрочена.
Мотивиран
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД ОЗК- З.“ АД срещу
постановлението за разноски от 12.09.2019 г. по изп.дело N 20199210400816 на ЧСИ С.П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на ЗАД ОЗК- З.“ АД в частта, с която се обжалва размерът на таксата по т.26 Тарифата
таксите и разноските към ЗЧСИ
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без уважение, е окончателно, а в останалата част може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.