Определение по дело №192/2023 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                   № 1167

гр.Русе, 07.11.2023 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 192 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.230, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК и чл.159, т.5 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№ 1567/18.04.2023 г., депозирана директно в съда, на А.З.С. ***, чрез процесуалния му представител, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх.№ 02-180-6500/1128 от 10.03.2022 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Видно от представеното известие за доставяне/връчване на уведомителното писмо, същото било изтеглено от Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“ на 21.11.2022 г.

От доказателствата по делото се установява, че с жалба рег.№ 94-2394/13.12.2022 г. на Министерството на земеделието този административен акт е бил оспорен по административен ред от жалбоподателя пред по-горестоящия орган, в лицето на министъра на земеделието, на когото този спор е подведомствен съгласно чл.29, ал.3 от ЗПЗП, в редакцията на нормата до изменението с ДВ бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. и съгласно § 32, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). С посоченото изменение е премахната възможността за оспорване по административен ред на индивидуалните административни актове, издавани при прилагането на този закон.

Със заповед № РД 20-88/25.04.2023 г. на министъра на земеделието, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, жалбата на А.З.С. е оставена без разглеждане, а производството по административното обжалване на оспореното уведомително писмо е прекратено, поради подаването й след изтичане на 14-дневния срок по чл.84 от АПК. В мотивите на заповедта е посочено, че уведомителното писмо било изтеглено от профила на жалбоподателя в Системата за електронни услуги на 21.11.2022 г., поради което преклузивният срок за неговото обжалване изтекъл на 05.12.2022 г. (понеделник, присъствен ден), а жалбата била подадена по пощата след това – на 09.12.2022 г., четири дни след крайния срок.

Жалбоподателят, на основание чл.88, ал.3 от АПК, е оспорил посочената заповед за прекратяване на производството с частна жалба пред Административен съд – Русе, по която е образувано адм.д. № 360/2023 г. по описа на съда.

С протоколно определение от съдебно заседание от 20.06.2023 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на преюдициалното адм.д. № 360/2023 г. по описа на Административен съд – Русе. Връзката на преюдициалност между двете дела се изразява в обусловеността на спазването на срока за съдебното оспорване на уведомителното писмо от спазването на срока за оспорването на същия акт по административен ред. Според чл.149, ал.3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове (вж. мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия). И в двата случая обаче актът на горестоящия орган е такъв по съществото на спора – изрично решение или мълчаливото отхвърляне на жалбата чрез непроизнасяне в срок, което предполага този орган да е бил надлежно сезиран с допустима жалба, едно от условията за което е тя да е била подадена в срок. Ако това условие не е налице, то ще липсва акт по същество на горестоящия орган, спрямо който да се изчислява срокът за съдебно оспорване на уведомителното писмо съгласно чл.149, ал.1 вр. ал.3 от АПК, а, както се приема в мотивите на посоченото тълкувателно решение, правото на жалба, като субективно процесуално право, винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време.

С определение № 1122/30.10.2023 г., постановено по преюдициалното адм.д. № 360/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, което не подлежи на обжалване съгласно чл.88, ал.3 от АПК, е отхвърлена частната жалба на А.З.С. срещу заповед № РД 20-88/25.04.2023 г. на министъра на земеделието.

Жалбоподателят се е възползвал и от възможността по чл.89 от АПК като с молба рег. № 94-1274/17.05.2023 г. на Министерството на земеделието е поискал възстановяване на срока за обжалване на уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/1128 от 10.03.2022 г. Със заповед  № РД 20-105/17.08.2023 г. на министъра на земеделието и храните посочената молба била отхвърлена. На съда е служебно известно, че с окончателно определение № 1097/23.10.2023 г., постановено по адм.д. № 509/2023 г. по описа на Административен съд – Русе жалбата на С. срещу тази заповед също била отхвърлена.

С отхвърляне от съда на частните жалби против заповед № РД 20-88/25.04.2023 г. на министъра на земеделието и заповед  № РД 20-105/17.08.2023 г. на същия огран е окончателно преклудирана възможността жалбата по административен ред срещу процесния административен акт да бъде разгледана по същество от горестоящия административен орган. Това, от своя страна, обосновава извод, че и срокът за съдебното оспорване на същия акт се счита пропуснат по вече изложените съображения.

Производството по настоящото дело следва да бъде възобновено поради отпадане на причините, довели до неговото спиране като жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, поради нейното просрочие, а производството следва да бъде прекратено.

Тъй като ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, такива в негова полза не следва да бъдат присъждани (арг. от чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК).

Така мотивиран и на основание чл.230, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК и чл.159, т.5 от АПК, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.д. № 192/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.З.С., с ЕГН **********,***, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх.№ 02-180-6500/1128 от 10.03.2022 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 192/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: