№ 98
гр. С. 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500611 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260076 от 11. 06. 2021 г. по гр. д. № 176/2021 г. по описа
на Районен съд – гр. И. Агенция „П.И.” е осъдена да заплати на „ДЗИ ОЗ”
ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 288. 06 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице по
договор за застраховка „Каско” по щета № ........................., ведно със
законната лихва от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 518, 00 лева – разноски по производството.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство Агенция „П.И.” с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че искът не бил доказан,
тъй като протоколът от местопроизшествието не отразявал преките
наблюдения на съставилия го полицейски служител по механизма на
произшествието. Поддържа се, че водачът на увредения автомобил
допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се движел с несъобразена
скорост по пътното платно. Основателността на иска се изключвала поради
липсата на доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да
1
се намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както
и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Прави се искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на направените
разноски.
Ответникът по тази жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № 44011711027559 от 07.12.2017 г.
за застраховка „Каско+” на МПС, че същата има за обект лек автомобил
„А.Р.”, модел ..., с ДК № ********, като застрахован била В.Г.Д., а
застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на
застрахователното покритие бил една година - от 08.12.2017 г. до 07.12.2018
година.
Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства, съгласно които
застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият
би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните
рискове.
От представения по делото протокол за ПТП № 1532886 от 24.09.2018 г.
и обективираната в него скица, съставен от пътен полицай и РУ – гр. И., се
установява, че на 24.09.2018 г. около 20, 10 часа водачът В.А.Д.,
управлявайки собствения на В.Г.Д. лек автомобил „А.Р.”, модел ..., с ДК №
********, по ПП I – 8 в района на 117, 400 км с посока на движение към гр.
С. попаднал в необезопасени и необозначени 2 броя дупки на пътното платно,
в резултат на което на описания автомобил били насени материални щети –
увредени предна и задна лява гума.
Видно е от свидетелство за регистрация, че лек „А.Р.”, модел ..., с ДК №
********, е регистриран на името на собственика В.Г.Д..
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ........................./25.09.2018 г., от които е видно, че
уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на
2
25.09.2018 година. Били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от фактури и нареждане за групово плащане с опис към него от
09.10.2018 г., ищцовото дружество е изплатило на сервиза, в който е
отремонтиран автомобилът, сумата от 273. 06 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, се установява, че посочените в протокола за ПТП щети
по автомобила от техническа гледна точка биха могли да настъпят при така
описания механизъм на произшествието - попадането на автомобила в
необезопасена и неозначена дупка на пътното платно, както и че
необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила по
средни пазарни цени възлизат на 288.06 лева, от които 15 лева –
ликвидационни разходи.
От показанията на свидетеля Д., които като безпротиворечиви и
правдиви съдът кредитира изцяло, се установява, че на 24.09.2018 г. около 20,
10 часа той управлявал лекия автомобил „А.Р.”, когато в района на 117, 400
км, с посока на движение към гр. С. попаднал в две необезопасени и
необозначени дупки на пътното платно, в резултат на което се спукали
предната и задната лява гума.
Показанията на свидетеля М., съставил протокола за ПТП, съдът не
обсъжда, тъй като от тях не се установяват факти, релевантни за спора.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция „П.И.”. Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „П.И. Агенция „П.И.”. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция
3
„П.И.” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално
понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на
пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно -
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и В. Д.а е сключен
договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена
форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като
застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни
реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във
връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 273.06 лева.
4
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен
полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал.
1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява
официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които
длъжностното лице – съставител - е отразило в него въз основа на
непосредствените се наблюдения. Видно от текста на самия протокол,
длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място. Следователно
наличието на две дупки на пътното платно е отразено въз основа на негови
непосредствени наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия -
длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е
посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху самия
протокол, на описаното място са били налице описаните в исковата молба
дупки. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетел. От протокола за ПТП, показанията на разпитания пред
районния съд свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява механизмът на произшествието, както и причинените
имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и
възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни
пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице
това е сумата от 273. 06 лева, в какъвто размер, редом с дължимите
ликвидационни разноски от 15, 00 лева, предявеният иск следва да бъде
уважен. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната
5
лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2020 г. - до
окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото
не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа
на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана
норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На първо място, в случая се касае до несигнализирани и необезопасени дупки
на пътното платно, които не представляват предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта
на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно
със съществуващите на пътя дупкш. Не се доказва и с оглед пътните условия
водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи
или да премине над нея. По делото липсват данни, че с оглед други
участници в движението водачът на процесния автомобил е могъл да спре
или да извърши съответната маневра - не са събрани доказателства към
момента на настъпване на произшествието дали в насрещното платно или зад
процесния автомобил е имало други участници в движението и съответно
дали чрез маневра или спиране водачът на увредения автомобил не би създал
по-голяма опасност за движението.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
6
По изложените съображения атакуваното решение на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
а именно – сумата от 168, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 260076 от 11. 06. 2021 г. по гр. д. №
176/2021 г. по описа на Районен съд – гр. И..
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, гр. С. пл. „М.“ № ..., да заплати на „ДЗИ
ОЗ” ЕАД, ЕИК: ***********, сумата от 168, 00 лв. (сто шестдесет и осем
лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по водене на делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7