Решение по дело №2258/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава ХIХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Т. Т. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат З., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001620006069-091-001/31.05.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който е определен допълнително данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. в общ размер 706,33лв., ведно с прилежащите лихви 279,50лв, потвърден в обжалваната част с Решение № 411 от 01.10.2024 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д „ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се развиват съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения административен акт и поради допуснати съществени процесуални нарушения на ДОПК.

Иска се отмяна на РА и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. З., който поддържа жалбата по аргументи, изложени в жалбата и в писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

Съдът установи следното:

Началото на ревизионно производство е сложено в ход със ЗВР № Р-16001620006069-020-001/07.10.2020г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив Т. В. П., с обхват: ревизия на задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2014г до 31.12.2019г. Определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 13.11.2020г. , видно от Известие за доставяне /л. 285 по делото/.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-002/10.02.2021г. ., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.112, ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл. 114 ал.2 от ДОПК е изменен срокът за завършване на ревизията до 01.03.2021г. Няма данни за връчване на заповедта.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-003/26.02.2021г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.112, ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл. 114 ал.2 от ДОПК е изменен срокът за завършване на ревизията до 12.03.2021г. Няма данни за връчване на тази заповед.

От Протокол № 1694627 от 12.04.2021г. /л. 95 по делото/ се установи, че служители на НАП са посетили адреса на Т. М.: [населено място], [улица], с цел връчване на РД № Р-16001620006069-092-001/26.03.2021г. с приложения: Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-003/26.02.2021г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-002/10.02.2021г. Следователно едва след издаването на Ревизионния доклад, който е с дата 26.03.2021г., са предприети действия и е посетен адресът по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице.

Извършено е още едно посещение от приходните органи на посочения адрес на ревизираното лице, което се установи от Протокол № 1694628 от 21.04.2021г. /л. 446 по делото/. Не е открито отново ревизираното лице Т. М., нито упълномощено от нея лице. Целта на посещението е връчване на РД с приложения: Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-003/26.02.2021г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-002/10.02.2021г.

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с № Р-16001620006069-С32-001 от 22.04.2021г /л. 441 по делото/. Отбелязана е дата на поставяне – 22.04.2021г и дата на сваляне – 13.05.2021г.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № № Р-16001620006069-092-001/26.03.2021г. /л. 72 и сл./ Както се коментира вече, същият е връчен по реда на чл.32 от ДОПК. Няма данни за постъпило възражение по РД.

Въз основа на РД, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-16001620006069-091-001/31.05.2021г. от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив /л. 57 и сл./. Същият е връчен отново по реда на чл. 32 от ДОПК. Дата на поставяне на съобщението – 16.07.2021г. и без посочване на дата на сваляне на съобщението /л. 68/, след извършено посещение на адреса за кореспонденция, който е и адрес по чл. 8 от ДОПК.. Изготвен е протокол за извършена проверка на място с дата 16.07.2021г. /л.69 по делото/.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдът намира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК и надлежно подписан с валиден електронен подпис, което се установи от документ за валидност и срок на валидност – л. 366 по делото и от магнитен носител-диск, съдържащ електронно подписаните документи/. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него. Съдът установи, че ЗВР, РД и РА са издадени от приходни органи с валиден електронен подпис /л.368, л. 364 по делото/.

По силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, както и неговата валидност, независимо дали са изрично релевирани доводи за нищожност на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Принципът, който възприема законодателя за връчване на актове на данъчната администрация в ДОПК, ред който се спазва и от общинските данъчни администрации, е установен в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК. Същата изисква връчването на съобщения в административното производство да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, адресът за кореспонденция на регистрираните в страната физически лица е техният постоянен адрес, освен ако не се сочи друг. Според чл. 29, ал. 3 и, ал. 4 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка, чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите. Съгласно чл. 29, ал. 6 от ДОПК, съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. По силата на чл. 33 от ДОПК, по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от кодекса, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 29 от ДОПК регламентира възможните и допустими способи за връчване на книжа относно административни производства по реда на този кодекс. Предвидени са различни хипотези на уведомяване на ревизираното лице за производството, водено срещу него, с цел обезпечаване и гарантиране на личното му участие във всеки един процесуален етап на производството, а оттам и на възможността и правото му да повлияе на хода и крайния резултат от ревизията в случая.

Разпоредбата на чл. 29, ал.8 ДОПК, сочи, че съобщенията могат да се връчват на физическите лица и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде.

Съгласно чл. 32, ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.

В случая няма данни да е приложен редовен някой от възможните и допустими способи за връчване на съобщенията в административното производство - не са представени доказателства за успешното прилагане на който и да е от предвидените в чл. 29 ДОПК способи за връчване на ЗИВР, РД и РА.

От Протокол № 1694627 от 12.04.2021г. /л. 95 по делото/ се установи, че служители на НАП са посетили адреса на Т. М.: [населено място], [улица], с цел връчване на РД № Р-16001620006069-092-001/26.03.2021г. с приложения: Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-003/26.02.2021г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006069-020-002/10.02.2021г. Следователно едва след издаването на Ревизионния доклад, който е с дата 26.03.2021г., са предприети действия и е посетен адресът по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице. Същият извод се отнася и за Протокол № 1694628 от 21.04.2021г. /л. 446 по делото/.

Приходните органи не са предприели своевременно действия за връчването на ЗИЗВР и по този начин са възпрепятствали възможността и правото на ревизираното лице да повлияе на хода и на крайния резултат от ревизията.

При това дори предприетата процедура по реда на чл. 32 от ДОПК не е изпълнена стриктно, тъй като не е извършено процесуалното действие по реда на чл. 32, ал.5 от ДОПК, съгласно което, заедно с поставяне на съобщението, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.

В случая няма данни по делото, че приходният орган е изпратил и писмо с обратна разписка, ведно с поставянето на съобщенията по чл.32 от ДОПК с №№ Р-16001620006069-С32-001 от 22.04.2021г. /л. 441 по делото/ и Р-16001620006069-С32-002 от 16.07.2021г. /л. 68/. Относно съобщението от 16.07.2021г. не е посочена дата на сваляне, за да се провери спазен ли е срокът.

С надлежното връчване на заповедите за изменение на ЗВР и РД се гарантира участието на ревизираното лице в производството и организирането на адекватна защита. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е получило заповедите за изменение на ЗВР и РД и РА, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особено съществен порок, който засяга пряко защитата на ревизирания правен субект.

Следва да се посочи, че всички действия по връчване на Заповедите за изменение на ЗВР са предприети едва след съставяне на ревизионния доклад. Ето защо тук е мястото да бъде съобразено, че ревизионното производство, разглеждано като сложен фактически състав, включва издаване на заповед за възлагане на ревизия - чл. 112, ал. 1 ДОПК и нейното връчване на ревизираното лице – чл. 114, ал. 1 и чл. 113, ал. 2 ДОПК. Всички процесуални елементи, включително срокът за извършване на ревизията, започват да текат от момента на връчване на ЗВР. По идентичен начин стои въпросът и със ЗИЗВР – те също следва да бъдат връчвани на ревизираното лице. Надлежното връчване на заповедите за изменение на ЗВР и РД, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията.

По гореизложените съображения оспореният ревизионен акт следва да бъде прогласен за нищожен. На основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 160, ал. 5 ДОПК ревизионната преписка следва да бъде изпратена на Директора на ТД на НАП Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1670лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/. От които 10 лв. – дължима платена държавна такса. Тук следва да се посочи, че претендираната и посочена в списъка за разноски такса превод за заплащане на държавната такса в размер на 2 лв. не представлява разноски по делото. Жалбоподателят има възможност да внесе държавната такса в касата на Административен съд-Пловдив и тогава няма да заплаща банкова комисионна, има възможност да плати чрез карта или чрез друг способ. Самият жалбоподател е избрал начинът за заплащане на държавната такса, ето защо внесената банкова комисионна не представлява разход пред съда.

Включваща и адвокатско възнаграждение, съгласно изплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2024г. и Договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024г.; също 400лв. за явяване в повече от две съдебни заседания, съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа; 360лв. – възнаграждение за експертиза като отново следва да се посочи, че банкова комисионна в размер от 2 лв. не представлява разноски по делото по изтъкнатите по-горе аргументи.

Относно претендираната сума в размер на 12 лв. за такса за ксерокопиране на документи, следва да се посочи, че такава не се дължи, тъй като подобни разходи не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК.

Относно възражението от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото е съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е в размер, който е справедлив и обоснован, отговаря на продължителността на производството и качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на процесуалния представител на жалбоподателя и за защита на съответното право и активността му в хода на производството – в този смисъл е и Решение от 28.07.2016 г. по дело C 57/15 на пети състав на Съда на ЕС.

С оглед на изложеното и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК и чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-16001620006069-091-001/31.05.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който е определен допълнително данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. в общ размер 706,33лв., ведно с прилежащите лихви 279,50лв, потвърден в обжалваната част с Решение № 411 от 01.10.2024 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП.

ИЗПРАЩА на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, делото като административна преписка на Директора на Териториална дирекция на НАП–Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Т. Т. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]сумата в размер на 1670лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.