РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200496 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РИЦ-М“ ЕООД, ЕИК................. против
Наказателно постановление №............ г. на директор на дирекция „Инспекция
по труда – Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“,
с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения досежно
основателността й.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
оспорва жалбата при подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата за процесуално допустима. В тази връзка е необходимо да бъде
отбелязано следното. На настоящия състав е служебно известно, че
процесната жалба е депозирана в РС – Ихтиман на 08.06.2020 г., като е
получила вх. № 2150. С една жалба сa обжалвани три наказателни
постановления №№ 23-003007/04.10.2019 г., 23-002742/04.10.2019 г. и 23-
002825/04.10.2019 г., издадени от директор на дирекция „Инспекция по труда
– Софийска област“. Служителят в РС - Ихтиман, входирал жалбата, е
1
използвал продължителен отпуск поради временна неработоспособност през
2020 г. и същата не е докладвана на председателя на РС – Ихтиман за
образуване на дело или дела. След прекратяване на трудовото
правоотношение през 2021 г. поради смъртта на служителя, входирал
жалбата, тя е докладвана на председателя на РС – Ихтиман. Въз основа на
същата са образувани три наказателни дела от административен характер с
предмет обжалване трите наказателни постановления, сред които процесното
НАХД № 496/2021 г. с предмет на въззивен контрол Наказателно
постановление № 23-003007/04.10.2019 г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“. Това е причината по настоящото дело да бъде
приложен заверен с вярно с оригинала на препис от жалбата, а не нейният
оригинал. Доколкото в съдебно заседание процесуалният представител на
дружеството жалбоподател изрично потвърди, че съдържанието на
приложения по делото препис от жалбата е идентичен с оригинала, който е
приложен по едно от другите две НАХД и няма оспорване от процесуалния
представител на АНО, то настоящият състав намира, че няма основание за
съмнение в автентичността на жалбата.
Въззивният съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, тъй като не се установява надлежно връчване на НП. В случая не
намира приложение разпоредбата чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като същата не
урежда начина на връчване, а единствено фикция, при която ако
жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, НП се счита за
връчено. В случая приложими са правилата на НПК по силата на
разпоредбата на чл. 84 от ЗААН относно начина на връчване на книжата.
Настоящите книжа са изпратени по пощата като има направени отбелязвания,
че пратката е непотърсена, което обаче не може да бъде приравнено на
редовно връчване от връчител на администратинонаказващия орган, на МВР
или на общината, който да е отишъл на адреса и да е установил, че лицето не
е открито на адреса. Липсва приложен документ, подобен на призовка, на
който да е направен отбелязване кога е посетен адресът, какво е установено
на него, респективно че адресатът на книжата не е бил намерен на адреса.
Поради изложеното съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна
срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът споделя фактическите изводи, установени от АНО.
От фактическа страна:
При проверка по спазване на трудовото законодателство в обект Бар
клуб „Риц“, находящ се в гр. Ихтиман, бул. „... ...л“ № .. стопанисван от
„РИЦ-М“ ЕООД, ЕИК .....осъществена на 25.07.2019 г. от свидетелките Г.Г. и
С.М., в качеството им на главни инспектори в дирекция „Инспекция по труда
– Софийска област“, било установено, че на 25.07.2019 г. дружеството
работодател, е допуснало до работа работничката Р. Г. Мл., ЕГН **********,
на длъжност „сервитьор“ без предварително да й е предоставено заверено
копие от изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за
2
регистрация на сключения с нея трудов договор. Уведомлението е прието от
НАП на 26.07.2019 г. в 00:47:05 часа.
По време на проверката на място проверяващият екип от трудовата
инспекция заварили на обекта да полага труд свид. Р. М. като служителите на
ИТ и предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която да
попълнят данни за работодател, работно време, почивки, възнаграждение,
наличие на трудов договор.
В своята декларация свид. Р. Младенова попълнила, че от месец юли
2019 г., работи в „РИЦ-М“ ЕООД като „сервитьорка“, с работно време от 1-ва
смяна от 08:30 часа до 15:00 часа и 2-ра смяна от 15:00 часа до 23:00 часа с
почивни дни по график, при трудово възнаграждение от 50 лв. на ден.
Декларацията била попълнена на 25.07.2019 г. в 11:17 часа.
На 09.08.2019 г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на пълномощника на дружеството – М. Ч., като на
основание представените документи и проверката па място бил съставен и
протокол за извършена проверка от 09.08.2019 г. При извършената проверка
представителят на жалбоподателя представил Трудов договор № 3, сключен
на 25.07.2019 г., със страни „РИЦ-М“ ЕООД -работодател и В. М. - работник,
по силата на който М. е назначен на длъжност „сервитьорка и е постъпила на
работа на 25.07.2019 г. Представено било и уведомление по чл. 62, ал. 5 от
КТ, прието на 26.07.2019 г. и идентификационна карта.
На 09.08.2019 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. Г.Г. на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.
С.М. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на свид. М. Ч. –
пълномощник на дружеството, Акт № 23-003007 за установяване на
административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ за това, че „РИЦ-М“ ЕООД,
ЕИК ......... в качеството си на работодател, е допуснало до работа
работничката Р. Г. Мл., ЕГН ********** на длъжност „сервитьор“ без
предварително да й е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63,
ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с нея
трудов договор.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са
постъпили писмени възражения. Въз основа на горепосочения акт от
директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-
003007/04.10.2019 г., с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател,
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свидетелите Г., М., М.,
Чомакова, от писмените доказателства – протокол за извършена проверка,
трудов договор, справка по чл. 62, ал. 5 КТ, декларация от Р. М.,
идентификационна форма.
От изброените доказателствени източници непротиворечиво се
установяват обстоятелствата около процесната проверка, както и
3
доказаността на констатацията, че свид. Младенова на 25.09.2019 г. е
допусната до работа без предварително да й е предоставено заверено копие от
изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на
сключения с нея трудов договор. Това следва от собственоръчно попълнената
от нея декларация, намира подкрепа в трудовия договор, в който е направено
отбелязване за датата на постъпване на работа на свидетелката – 25.09.2019 г.,
протокола за проверка и показанията на свид. Г. и М..
Показанията на свид. Младенова в частта, в която твърди, че към
момента проверката все още е не е била в трудово правоотношение с
жалбоподателя са оборени от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и от
трудовия договор, които собственоръчно е попълнила. Няма причина, ако
действително не е била в трудово правоотношение, да има информация за
съществените му елементи като работно време, почивки и възнаграждение.
Поради това следва да бъдат кредитирани писмените доказателства, като
достоверни. За пълнота трябва да се посочи, че дори да се кредитира
версията, изложена от свидетелката, че същият ден все още само се е
обучавала, то може да се направи извод, че обучението е било в рамките на
сключения трудов договор, тъй като, както самата тя посочва, че за този ден й
е платено, била е запозната с работното време и размера на възнаграждението.
Това означава, че не е налице договор за обучение по реда на чл. 235 КТ, а
трудов договор. Противоречи и на нормалната житейска логика, ако свид.
Младенова не е постъпила на работа по трудово правоотношение на
25.09.2019 г., както твърди, работодателят да разполага и представи пред
ДИТСО трудов договор с отбелязване, че е работничката е започнала работа
на посочената дата, което да доведе до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, ако това не се е осъществило
обективно. Поради това не се възприемат доводите на защитата за
недоказаност на наличието на трудово правоотношение.
От справка по чл. 62, ал. 5 КТ се установява, че уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ е прието от НАП в 00.47:05 часа на 26.07.2019 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
от приложените заповеди, издадени на осн. чл. 416, ал. 5 КТ. При съставянето
на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа
страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото
не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
4
При това положение жалбоподателят законосъобразно е наказан за
нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 63, ал. 2 КТ Работодателят няма право да допуска до
работа работника, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
В случая на 25.07.2019 г. дружеството жалбоподател, е допуснало до
работа работничката Р. Г. Мл., ЕГН ********** на длъжност „сервитьор“ без
предварително да й е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63,
ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с нея
трудов договор, което е прието от НАП ден по-късно - на 26.07.2019 г. в
00:47:05 часа.
Дружеството жалбоподател има качеството работодател, предвид
разпоредбата на § 1, т. 1. КТ, тъй като е юридическо лице, което е наело
работници по трудово правоотношение за извършване на работа.
При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ.
Не се споделят доводите за наличие на маловежен случай. Съществува
законодателно ограничение деяние, осъществяващо признаците на нарушение
по чл. 62, ал. 2 КТ, да бъде преценявано, като маловажен случай. Без значение
е дали настоящият състав възприема подобен законодателен подход като
удачен, тъй като според разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради
което не се извършва такава преценка. Специалният състав по глава XIX,
раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Разпоредбата на чл. 415в КТ представлява
привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за
нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс (виж още и
съдебната практика: Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по
тълк. д. № 7/2010 г., Решение № 1471 от 6.12.2019 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 1308/2019 г., Решение № 1493 от 9.12.2019 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 1196/2019 г., Решение № 1172 от 11.11.2020 г. на АдмС
- София област по к. а. н. д. № 691/2020 г.).
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 КТ – имуществена санкция.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно
размера на наложеното наказание. То е определено над минималния в размер
на 2000 лв. Като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство
следва се приеме, неразумната продължителност на
административнонаказателното производство, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. В случая деянието е осъществено на 04.10.2019 г. и по
независещи от жалбоподателя причини приключва пред въззивна инстанция
5
повече от 2 години по-късно - на 29.12.2021 г. Трайна е съдебната практика,
че аспект от правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС
е разглеждане на делото в разумен срок и нарушаването му, подлежи на
компенсация чрез намаляване на наказанието. По този начин се гарантира
справедливостта на процеса, а държавата – изпълнява задълженията си,
произтичащи от чл. 13 от ЕКПЧ (вж. Решение № 229 от 1.09.2020 г. на ВКС
по н. д. № 854/2019 г., II н. о.). Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се приеме още, че изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до
ТД на НАП е изпратено в много кратък срок след сключване на трудовия
договор – 1 календарен ден. Следователно може да се направи извод, че се
касае до технически пропуск от служители на дружеството. Липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това размерът на
имуществената санкция следва да бъде намален до законоустановения
минимум от 1500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр.
ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003007/04.10.2019 г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ в частта относно наложено на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ „РИЦ-М“ ЕООД, ЕИК .... наказание имуществена санкция
за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера от 2 000
лв. на 1 500 лв.
Потвърждава Наказателно постановление № 23-003007/04.10.2019 г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6