№ 870
гр. Сливен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230100932 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г.
и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за
осъждане на ответника за сума в размер на 14 769,60 лв., обезщетение за
неизползван допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен
извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2025г./датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че в исковия период била служител на ответната ГДИН,
като служебното й правоотношение било прекратено на *** по нейно
желание.
На 25.02.2003 г. влязло в сила въведеното от законодателя право на
допълнителен отпуск поради положен извънреден труд над 50-те часа на
отчетно тримесечие. Към крайната дата на исковия период - 30.06.2014г.
правото на допълнителния отпуск било правна възможност, изрично
предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Ищцата излага, че
през исковия период изпълнявала служебното си правоотношение на 8, 12 и
24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от
1
началника на Затвора в гр. Сливен месечен график, като работното време се
изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година
била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се
сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно
време за съответния отчетен период, часовете над установеното време
съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за
процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период
и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за
всяко тримесечие. Изчисляването на отработените часове ставало в края на
отчетния период и в началото на следващия и едва тогава можело да се
установи дали общият брой изработени от служителя часове е надвишил
индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай
часовете, с които надвишава тази норма представлявали извънреден труд.
През процесния период работодателят не изчислявал правилно изработените
от ищцата часове и по този начин извънредният й труд не бил отчетен и
компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата
дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т. н. резерв, не
могла да ползва почивка за хранене, защото й трябвало разрешение на прекия
ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на
разположение по това време. Ответната ГДИН не отчитала пълната
продължителност на положения от ищцата труд по време на работните й
смени, тъй като не включвала към работното й време времето, което ищцата
ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не било
ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес. Същото
така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване,
освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия
при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на
ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация
на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се включва в
работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от
дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също
представлява работно време ако работникът и служителят присъства
физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от
2
тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни
за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение
била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от
2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС
относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се
осъществявали извън нормативно определената продължителност на
работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други
относими за процесния период правни норми.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 14 769,60 лв., обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по
12 дни годишно, полагащ се за положен извънреден труд над 50 часа на
тримесечие за периода ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.02.2025г./датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното плащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подал отговор на исковата молба, с
която оспорва претенцията, като неоснователна. Прави възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като ищцата
можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно тримесечие през
периода, а след 2014г. това право престанало да съществува. Излага, че
правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над
петдесет часа за тримесечие било срочно и следвало да се упражни в рамките
на три години, тъй като било обвързано с отчитането и заплащането на
извънреден труд до 50 часа. В тази връзка бил предвиден в чл.12 ЗСч
тригодишен период за съхраняване на носителите на счетоводната
информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и
оттам с компенсацията за допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били
държавни служители по чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС и техните правоотношения се
уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск
било регламентирано в чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР
/отм./, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до
50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното
време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./,
като посочва, че на ищцата била осигурявана 72-часова почивка след 24
3
часово дежурство. Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./,
приложима през процесния период и твърди, че на ищцата била осигурявана
45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка
отдих при всяко 24- часово дежурство. Съгласно чл.302, ал.2 ППЗИНЗС /отм./
удължаването на работното време не се компенсирало с почивка и не се
смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./
назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за
инструктаж време в поделението. Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от
действащия ППЗИНЗС, съгласно коитонарядите и почивките за хранене не се
включват в работното време. Единствено инструктажите били част от
работното време.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраната доказателствена съвкупност по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата била служител на ответната ГД „ИН“ с
последно заемана длъжност „главен надзирател първа степен“. Служебното
правоотношение било прекратено със Заповед № *** считано от ***
През исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
отчетен период.
По делото са представени заповеди, последователно издавани от
министъра на правосъдието, касателно реда за разпределяне на работното
време, определяне на видовете, размерите и реда на ползване на отпуските на
държавните служители при в ГД „ИН” и териториалните й звена, от които се
установява, че работата през процесния исков период била организирана на
смени, вкл. и в почивни и празнични дни по утвърден месечен график.
Работното време за работещите на смени се отчитало сумарно за тримесечен
период. Максималната продължителност на работната смяна при сумарно
изчисляване на работното време била до 12 часа, като по изключение можело
да се установяват и 24 часови работни смени. Работата над редовното работно
време за работещите на смени се компенсирала с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период с 50 на сто
4
увеличение върху основното месечно възнаграждение и допълнителен платен
годишен отпуск до 12 работни дни – за отработено време над 50 часа.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетелите Т и М са идентични и установяват, че за
исковия период от време работата в Затвора гр.Сливен при ответната дирекция
била организирана на 8, 12 и 24 часови смени. Такива смени давала и ищцата.
Реално обаче едно 8 часово дежурство ставало 9 часа, респ. 12 часовото- 13
часа, а 24 часовите – 25 часа реална продължителност, защото служителят бил
длъжен да се яви на работа 15 минути по-рано за да се приведе в работен вид,
да му се извърши инструктаж, да приеме поста си, т.е. да се запознае с
документацията, да извърши проверка на лишените от свобода, за които
отговаря. Така се работело до края на 2007г., когато дежурствата реално били
не с един астрономически час повече, а с 45 минути повече, т.е. съкратило се
времето за приемане на поста и служителите трябвало да действат по-бързо.
Свидетелите също така установяват, че когато служителят почива, т.е. не бил
на смяна, тогава участвал в практико - теоретични занятия, провеждани всяка
година от месец септември до края на месец юли. В такива занятия съответно
редовно участвала и ищцата. Занятията били с продължителност около два
часа.
В хода на производството е допусната, назначена, изготвена и приета
съдебно икономическа експертиза. Вещото лице детайлно проверило
издадените за исковия период от време заповеди от началника на затвора ,
регламентиращи продължителността на работното време и периодите на
почивка при всеки от режимите на работа. От заключението на вещото лице се
установява, че ищцата е работила на смени при 24 часов и 8 часов режим на
работа, както и 8 часов режим на работа на едносменен пост, както и
единични дежурства от 2 часа, съгласно графици при сумарно отчитане на
отработеното време за тримесечен период. Индивидуалната норма работно
време за ищцата през исковия период от време 25.02.2003г.-30.06.2014г.,
определена след отчитане и приспадане на ползвани отпуски, както и дни на
временна неработоспособност била 19 384 часа. За целия исков период ищцата
положила 22 699 часа труд; 3 315 часа извънреден труд, от които 2 123,25 часа
– до 50 часа на отчетен период за компенсиране с възнаграждение за
5
извънреден труд, а 1 191,75 часа следвало да се компенсират с допълнителен
отпуск за отработеното над 50 часа за отчетен период, а именно 85 дни
допълнителен платен годишен отпуск, при приложено ограничение за
компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година в исковия период.
Дължимото на ищцата обезщетение за неизползвания допълнителен годишен
отпуск от 85 дни е в размер на 14 769,60 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства, както по отделно, така и съвкупно, които като
безпротиворечиви и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение от вещото лице, като
неоспорено от страните, изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите
знания в съответната област на икономиката и съдът няма основания да се
съмнява в безпристрастността и верността му.
Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните свидетели, като
последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/,
вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2,
предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за осъждане на ответника за сума в размер на
14 769,60 лв., обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни
годишно, полагащ се за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за
периода ****, общо за 85 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.02.2025г./датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното плащане – е допустим, а по същество и основателен в пълния
предявен размер.
В процесния период е приложима материално-правната законова уредба
за полагане, отчитане, заплащане и обезщетяване на извънредния труд,
полаган от работещите в системата на МВР, установена в чл. 212 и чл. 229, ал.
1, т. 9 ЗМВР от 1997 г. (отм.), както и чл. 211 и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006
г. (отм.).
Според чл. 211, ал. 3, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), работното
6
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8- 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време за тях се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен
период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
Аналогично е било предвиждането за отчитането и заплащането на
извънредния труд и в чл. 212, ал. 5 и 6 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), считано от
изменението й с ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 г. Тогава е предвидена възможността
за компенсиране на положения извънреден труд над 50 часа, с допълнителен
платен годишен отпуск, който съгласно чл. 229 (в посочената редакция),
следва да бъде до 12 работни дни. Съгласно чл. 212, ал. 4 от ЗМВР от 2006 г.
(отм.) забраната за компенсиране на платения допълнителен годишен отпуск
над отработените над 50 часа на отчетен период с парично обезщетение
отпада при прекратяване на служебното правоотношение.
Доказа се в процеса, че за исковия период от време ищцата била в
служебно правоотношение с ответната дирекция, като полагала труд на смени
в Затвора Сливен на длъжност „Главен надзирател“, както и, че служебното
правоотношение било прекратено на *** От този момент ищцата има право на
обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, като компенсация за
положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие и в този смисъл
вземането не е погасено по давност, нито пък правото на иск за това вземане.
Непаричното право не може да бъде трансформирано в парично, докато
съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може
да бъде упражнено едностранно от държавния служител, поради което
давността не започва да тече до момента на прекратяване на
правоотношението (в т. см. Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019
г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 268 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1313/2019 г., ІV
г. о. на ВКС.).
Установи се също така, че за исковия период **** ищцата изработила
1 191,75 часа извънреден труд, които следвало да се компенсират с
допълнителен отпуск за 85 дни в размер на 14 769,60 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е
изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
7
дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на същото обаче съдът счита за основателно,
тъй като делото не представлява голяма фактическа и правна сложност, както
и предвид постановената богата съдебна практика в страната по идентични
случаи. Така определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението следва да се
редуцира до минимален размер а именно 1 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС
дължимата държавна такса върху уважения иск, която съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в
размер на 590,78 лева, както и разноските за съдебно-икономическата
експертиза, които са направени от бюджета на съда, в размер на 500 лева. или
общо 1 090,78 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр.
второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, пр.
второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./ Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при МП с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. И., ЕГН:
********** от ****, сума в размер на 14 769,60 лв. /четиринадесет хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и 0,60 ст./, обезщетение за неизползван
допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен извънреден
труд над 50 часа на тримесечие за периода ****, общо за 85 дни, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2025г./датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при МП с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. И., ЕГН:
********** от ****, сума в размер на 1 730 лв. /хиляда седемстотин и
тридесет лева/, разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Изпълнение
8
на наказанията“ при МП с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 1 090,78 лв. /хиляда и
деветдесет лева и 0,78 ст./, държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9