Р Е Ш Е Н И
Е
№ 28.11.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийки районен съд гражданска колегия
на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Христова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Гогова гражданско дело № 774
по описа на РС-Харманли за
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА, подадена от П.И.Т., ЕГН:**********
*** против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” №. Сочи, се
че от 1998г. ищецът работел в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”
МВР, РСПБЗН-Харманли на длъжност "водач на специален автомобил". През
периода 29.07.2016г. - 29.07.2019г. изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка, от които с продължителност от 24 часа, поради естеството на работа,
съгласно месечни графици и при сумирано отчитане на работното време на
тримесечие, по правилата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. През посочения период
отработил 201 смени по 24-часа, в които положил труд между 22.00 и 06.00 часа.
Заявява, че съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. За описаното време, по силата на изрична законова делегация на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, били действащи последователно Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59, и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. -издавани от Министъра на вътрешните работи, както и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, в сила от 14.08.2018г. В периода от
отмяната на наредбата от 2015г. до издаването и обнародването на Наредба №
8121з-776 (02.08.2016 г.) според ищеца действала Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която изрично в чл.31, ал.2 предвиждала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143. Доколкото в следващите
издадени наредби от 2016г. и 2018г. липсвала изрична норма съответстваща на чл.
31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен
труд, то според ищеца следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007 г.),
където в чл. 9, ал.2 било предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Счита, че коефициентът за преобразуване на отработените нощни
часове следвало да се определи като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143, отчитайки разпоредбата на чл.140 от КТ, уреждаща нощния труд.
Така, положеният от ищеца труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за
периода 29.07.1016г. - 29.07.2019г. възлизал в размер на 1608 часа, които
следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат
изплатени 1838 часа. Такова преизчисляване не било направено от работодателя му
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, в резултат на което не му
били изплатени 230 часа положен нощен труд, представляващи допълнително
възнаграждение в размер на 1 322.00 лева.
С оглед на изложеното, с исковата молба моли да се постанови
решение, с което да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" МВР да заплатят на
ищеца сумата от 1 322 лева (хиляда
триста двадесет и два лева), представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до
06.00 часа за периода 29.07.2016г. - 29.07.2019г. , сумата в размер на 140 лева (сто и четиридесет) лихва за забава върху главницата,
изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, да заплати законна лихва
върху сумата по главния иск, считано от 29.07.2019г. - датата на предявяване на
настоящия иск, до окончателно изплащане, а така също да заплати и направените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен ОТГОВОР от ответника, в който заявява,
че счита иска за допустим. Не спори, че през процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и
защита на населението - МВР, възникнало на основание Закона за министерството
на вътрешните работи.
Оспорва предявените искове както по основание,
така и по размер като неоснователни и недоказани. Претенцията на ищеца била
неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Съгласно специалния закон - ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, за разлика от предвиденото в КТ да не надвишават 7 часа, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Ответникът счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд
към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма - в случая чл.187 ал.3 от ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало с
принципа на йерархия на нормативните актове.
В чл.3 ал.3 и на двете последователно действащи през процесния период
наредби - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. било регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което
съответствало на регламентацията на този въпрос в чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Следователно в чл.187, ал.3 ЗМВР законодателят определил продължителност на
нощния труд от 8 часа, т.е. не била налице празнота, а имало специфична
законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на
нощния труд от 8 часа. Именно специалната разпоредба на чл. 187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон следвало да се приложат в
случая, а не НСОРЗ. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положеният
труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР)
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) била 8 часа
: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7
часа, което било равно на 1.143.
Ответникът твърди още, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал
съгл. Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по
0,25 лв. на час. Ето защо счита, че искът е неоснователен.
Ответната дирекция сочи още, че в чл.176 от ЗМВР изрично било посочено,
че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, като сред тях в т.3 било и възнаграждението за
извънреден труд. Според ответника ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд било регламентирано в чл.179 ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия член било
посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определял със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187 ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд
представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което
за служителите от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се
компенсирал с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която бил посочен размерът на възнаграждението за нощен
труд през процесния период, била № 8121з-791/28.10.2014 г. В т.1 на заповедта
било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00
и 6,00 часа на държавните служители се изплащало допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв." В случая ищецът неправилно обосновавал
своята претенция с текста на чл.187 ал.6 от ЗМВР, като търсел допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху
основното месечно възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред
се формирал размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд.
Според ответника извънреден бил този труд, който се полагал от служителя
по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд, когато бил в рамките на установеното работно
време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8
часа не се преобразувал в дневен, а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. За да има
извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа следвало да се
извършва съгл. Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи. Нещо повече, съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, било установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно
отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено
и заплатено, което се доказвало с представените от ответника платежни бележки
за възнаграждението на ищеца. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд била неоснователна.
Претенцията за лихви имала акцесорен характер и предвид недължимостта на
главните вземания и претенцията за лихви се явявала неоснователна.
С оглед на изложеното, моли да се постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.С. поддържа
предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк.С.
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни.
На основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът с протоколно определение от
30.10.2019г. допусна изменение на
предявените искове чрез увеличаване размера на същите, като искът по чл.179 ал.1 от ЗМВР се увеличава от
1322 лв на 1592.05 лв., а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се увеличава от 140 лв. на 223.05 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че страните
по делото са били обвързани по силата на служебно правоотношение през процесния
период 29.07.2016г. - 29.07.2019г., като ищецът П.Т. е бил назначен на длъжността „водач на специален
автомобил” в
РСПБЗН – Харманли при ответната Главна дирекция пожарна безопасност и защита на
населението – МВР, на 24-часов сменен режим, което се потвърди и от приетите
като доказателства служебна бележка с рег.№1257р-2098/28.08.2019г. на Д-ра на
РД ПБЗН-Хасково и кадрова справка с №125700-719/08.10.2019г.
Видно от Заповед №8121з-791 от
28.10.2014г. на М-ра на вътрешните работи, на основание чл.179 ал.2, вр. ал.1
от ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00
ч и 06.00 ч на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0.25 лв.
Приложени са платежни бележки за
заплатени на ищеца възнагрждения, вкл. за нощен труд, за периода 01.07.2016г.
до 31.07.2019г., както и протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00 ч и 06.00 ч, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и УПБЗН-Маджарово за периода от
м.07.2016г. до м.07.2019г., в които са направени съответните отбелязвания за
ищеца, от които се установява, че същият е полагал нощен труд през процесния
период. Тези обстоятелства не се и оспорват от страните по делото.
Налице са и графици за осъществяване на
дежурство от ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за периода от м.07.2016г. до м.07.2019г.,
в които е отразено времето, през което ищецът е бил на смяна за съответния
месец.
От
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че броят
на отработените от ищеца Т. смени, в които е полагал нощен труд между 22.00 ч и
06.00 ч за процесния период от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. е 202.50 смени, а
положените от него часове нощен труд за същия период без преобразуването им в
дневни е 1660 часа, а след преобразуването им – 1897.38 ч. Вещото лице е
посочило също, че за процесния период на ищеца са изплатени допълнителни
възнаграждения за отработените от него 1660 ч нощен труд, възлизащи в размер на
415 лв., като според експертизата това е и дължимата сума за 1660 ч нощен труд
без превръщането им в дневни. Отразено е също, че на ищеца не са изплащани
допълнителни възнаграждения за положените от него часове нощен труд след
преобразуването им в дневни, като е посочено, че в този случай и за този период
от време размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд възлиза на
сумата от 1592.05 лв. Размерът на мораторната лихва върху допълнителното
възнаграждение за нощен труд след преобразуването му в дневен е изчислен на
сумата от 223.05 лв., а без преобразуване на нощния труд в дневен вещото лице е
посочило, че не се дължи лихва за забава. В заключението е установено също, че
отработения от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен с коефицент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Заключението съдът възприема като изготвено
обективно и от компетентно вещо лице.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Главният иск
по чл.179 ал.1 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен
труд, каквато е и претенцията на ищеца, заявена с исковата молба (не и
недопустимо направеното едва в писмената защита искане за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187
ал.5, т.2 от ЗМВР), съдът намира за неоснователен
по следните съображения:
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в РД "Пожарна безопасност и
защита на населението", какъвто е бил и през процесния период от
29.07.2016г. до 29.07.2019г., заемащ длъжността „водач на специален автомобил” в РСПБЗН – Харманли. Това
се потвърди и от приетите като доказателства служебна бележка с
рег.№1257р-2098/28.08.2019г. на Д-ра на РД ПБЗН-Хасково и кадрова справка с
№125700-719/08.10.2019г. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е и специален по отношение на ЗДСл и по отношение на КТ
съгл. чл. 142, ал.
2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187 ал.3
от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Според посочената разпоредба при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните,
а и се потвърждава от следните доказателства - протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч и 06.00 ч, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и УПБЗН-Маджарово за
периода от м.07.2016г. до м.07.2019г., графици за осъществяване на дежурство от
ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за периода от м.07.2016г. до м.07.2019г. и
заключението по съдебно-счетводната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд
(от 22,00 до 6,00 ч) – чл. 179 ал. 1
от ЗМВР. А съгл. ал.2 на същата разпоредба условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Също така
съгласно чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Имайки предвид гореизложената правна уредба, следва да се отбележи, че през
процесния период (29.07.2016г. – 29.07.2019г.) действащи са били следните
наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, в която в чл.3 ал.3 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наредба № 8121з-908
от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г.,
отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.), в която в чл.9 е посочено,
че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.
Заповедите относно определяне размера
на допълнителните възнаграждения за нощен труд през процесния период са били:
ЗАПОВЕД № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, съгласно която
(т.1) за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00
ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер 0,25 лв. Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение,
определен и с предходно действащата Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на М-ра
на вътрешните работи (отм.).
Така, отчитайки, че по делото безспорно е доказано и не се оспорва от
страните, че ищецът през процесния период е полагал нощен труд от 22.00 ч до
06.00 ч и съобразявайки горепосочените разпоредби на чл.179 ал.1 от ЗМВР чл.9
от Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г., уреждащи правото му да получи
допълнително възнаграждение за положения нощен труд, съдът счита, че ищецът има
право да получи такова допълнително възнаграждение. В тежест на ответника по
делото съгл. чл.154 ал.1 от ГПК е да докаже, че е заплатил на ищеца дължимите
суми, представляващи допълнителни възнаграждения за положен труд през нощта за
процесния период.
В настоящия случай от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице, се установява, че положените от ищеца
часове нощен труд за процесния период без преобразуването им в дневни са 1660
часа, като за отработването им на ищеца са изплатени допълнителни
възнаграждения в размер на 415 лв. Вещото лице е изчислило и че сумата от 415
лв. е и дължимата сума за 1660 ч нощен труд без превръщането им в дневни /1660
ч х 0.25 лв. съгл. Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и Заповед
№8121з-791 от 28.10.2014г. на М-ра на вътрешните работи (отм)/. Следователно ответната дирекция доказа заплащането на ищеца на
дължимите му се допълнителни възнаграждения за нощен труд.
Неприложими в случая Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.), в
която в чл.31 ал.2 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143,
както и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която
в чл.9 ал.2 е предвидено, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съображенията за това са следните:
Действително в отменената Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено
такова преобразуване на нощните работни часове в дневни и за държавните
служители в МВР, но такова превръщане не се съдържа и не е регламентирано в
действащата за процесния период и понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
нито пък е имало предвидено такова преобразуване по предходната Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. на М-ра на вътрешните работи (отм. с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016г.).
Недопустимо е обаче прилагането на отменени разпоредби за правоотношения, за
които има действаща правна уредба, като според съда липсата на изрично предвидено
за служителите на МВР преобразуване на нощните отработени часове в дневни не
съставлява законодателен пропуск, който да следва и най вече да е допустимо и
законосъобразно да бъде отсранен чрез прилагане на вече отменени правни норми,
каквато е разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з407/11.8.2014г.
Неприложима е и сочената от
ищеца Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
предвиденото в чл.9 от нея, доколкото същата касае уредбата на трудови
правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален
закон съгл. чл.142 ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на държавните служители по
ал.1, т.1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда с този закон. С НСОРЗ се определят структурата и
организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на
допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и
изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (чл.1) и
същата важи за работниците и служителите по трудово правоотношение (чл.2), т.е.
не е приложима за настоящия случай, касаещ служебно правоотношение по ЗМВР. В
аналогичен смисъл е и Решение №55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014
г., III г. о., ГК, в което е посочено, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния
закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.
Аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР, изрично предвиждаща делегация на министъра на вътрешните
работи относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното
време на държавните служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези
въпроси - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и разпоредбите на чл.179
ал.3 и ал.4 от ЗМВР, също предвиждащи делегация на м-ра на вътрешните работи
относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните
възнаграждения за нощен труд чрез издадените от него Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. и съответно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. Т. е. не е налице
нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на
което се позова ищецът.
Тук също така следва да се отбележи, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.
Неоснователни
са твърденията на пълномощника на ищеца в писмената защита, че в чл.187 ал.3 от ЗМВР е установен само максималният брой часове нощен труд, допустим за
прилагане от служителите по ЗМВР, но не и нормалната продължителност на нощния
труд, което според ищеца прави възможно прилагането на коефицента от 1.143 по
чл.9 от НСОРЗ, тъй като и в КТ – чл.140 регламентацията на нощния труд е
аналогична – предвидено е работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица да е до 7 часа. По
същия начин и в чл.187 ал.3 от ЗВМР е предвидено, че работните часове през
нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период при работа
на смени, т.е. и в двата случая се касае за максимално допустимия брой часове нощен
труд.
Макар да липсва отправена до съда по надлежния ред (с предявяването на
първоначалната искова молба) претенция по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5,
т.2 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за извънред труд, за пълнота следва
да се отбележи, че такова би се дължало само при твърдения и доказателства за
полагане на труд извън установеното работно време. А в случая липсват както
доказателства, така и твърдения ищецът да е работил на смени, превишаващи
заложените 24 часа за смяна. Нито пък недопустимото преобразуване на нощните
работни часове в дневни би могло да обоснове извод за осъществен труд над
установеното работно време, тъй като самото увеличаване по този начин на броя
отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително
отработените часове.
Гореизложените мотиви обуславят
отхвърлянето на иска по чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата от 1592.05 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, като неоснователен.
Неоснователността на главния иск
по чл.179 ал.1 от ЗМВР води до неоснователност и на обусловения от неговия
изход акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от общо 223.05 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
общо 1592.05 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на
29.07.2019г. Такава мораторна лихва би се дължала единствено в случай на
доказано неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите на
ищеца допълнителни възнаграждения за нощен труд, което не се установи по
делото. С оглед на това като неоснователен следва да се отхвърли и искът по
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното и по същите съображения в полза на ищеца не се следва
и законната лихва върху главницата от 1592.05 лв., считано от предявяване на
иска на 29.07.2019г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната ГД „ПБЗНС” в размер
на 100 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени от
ответника ГД „ПБЗНС”, в размер на 100 лв.
да бъдат присъдени в тежест на ищеца П.Т..
Предвид неоснователност на исковете
в полза на ищеца не се дължат разноски по делото.
Държавните такси по делото и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на съда съгласно чл.83,
ал.3 от ГПК и чл.126 от ЗДС, както и с оглед т.23 от ТР по т.д.№6/2012г. на ВКС,
предвид отхвърлянето на предявените искове като неоснователни и с оглед безплатността
на производствата за държавните служители в МВР по граждански дела, свързани с
техните служебни правоотношения.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П.И.Т., ЕГН:**********
*** против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” №,
представлявана от Директора гл.комисар с правно основание по чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника ГД „ПБЗН” да заплати на ищеца П.И.Т. сумата от 1592.05 лв., представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд
за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на
29.07.2019г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П.И.Т.,
ЕГН:********** *** против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска”
№, представлявана от Директора гл.комисарк с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника ГД „ПБЗН” да заплати на ищеца П.И.Т. сумата от
общо 223.05 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
общо 1592.05 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на
29.07.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца П.И.Т., ЕГН:**********
***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Пиротска” №, представлявана от Директора гл.комисарправените
по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: