РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Търговище, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Светослава Ст. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101628 по описа за 2024 година
Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл. 26,ал.1,
предл. първо от ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл.
26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Т., със
съдебен адрес гр.Х. ул.М. № 1, чрез адв.П. П., против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК:********* гр.София и Файненшъл България ЕООД,
ЕИК:********* гр.София с предявени главни искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване
нищожност на Договор за паричен заем № 4480472 от 23.11.2021г. сключен с
първия ответник и Договорът за предоставяне на гаранция № 4480472
сключен с втория ответник, както и евентуални искове за прогласяване
нищожност на клаузите на чл.4 от Договора за паричен заем № 4480472 от
11.05.2022г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на чл.3 от Договор за
предоставяне на гаранция № 4480472 от 11.05.2022г. , сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на
добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 11.05.2022г. е сключила с
„Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № 4480472, по силата
на който е получила в собственост сумата от 1700 лв., при годишен лихвен
1
процент от доколкото си спомня 35% и ГПР в размер на 41,08%. Страните са
уговорили, че заемателят ще погаси кредита за 20 месечни вноски. Съгласно
чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от три дни, считано
от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от
трите обезпечения подробно описани в три точки. На същата дата ищцата е
сключила и „Договор за предоставяне на гаранция № 4480472" с ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
нарочно създадения „Договор за предоставяне на гаранция № 4480472" -
потребителят дължи възнаграждение за гарант в размер на 1750 лв., платимо
разсрочено на вноски. Вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № 4480472.
Общо дължимата сума била в размер на 5000 лв.
Ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но счита че на основание
чл. 23 ЗПК не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение и за
договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна
сделка.
Излага съображения, че процесният договор е нищожен поради
изначалната недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е
породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с
чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Счита, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК
общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Договорът за
потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в
съдържанието на договора не са разписани всички права на потребителя по чл.
29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явява нищожен освен като сключен в
нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в
договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата
под формата на възнаграждение договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
2
По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на
изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и
действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води
до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това
последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по
заема.
Излага подробни съображения за своите твърдения. Моли съда да
прогласи нищожността на договора за паричен заем № 4480472 от 23.11.2021
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и договорът за предоставяне на
гаранция № 4480472 сключен с „Файненшъл България" ЕООД. В условия на
евентуалност моли съда, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от
Договор за паричен заем № 4480472 от 11.05.2022г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД и на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция №
4480472 от 11.05.2022г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и
поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че
договорът за кредит е сключен при спазване на 2законовите изисквания, респ.
че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално
допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит.
Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията
на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство
не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия
разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни съображения, че
разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи и
не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Файненшъл България“ ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете по основание и размери. Излага подробни съображения,
защо счита Договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство, по които
дружеството е страна, за действителни. Твърди, че „Файненшъл България“
ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва
3
договори за предоставяне на гаранция/поръчителство в рамките на дейността,
за която е регистрирано. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, урежда отношенията между
„Файненшъл България“ ЕООД и ищеца по повод задължението на
„Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на
договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Файненшъл България“
ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на
заемополучателя по договор за паричен заем - да отговаря солидарно с
заемополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията
му по договора за паричен заем, както и да търпи последиците от
неизпълнението на тези задължения. Другата страна се задължава да заплати
на „Файненшъл България“ ЕООД уговореното за тази услуга възнаграждение.
Сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е с характер на
двустранен договор - Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а
потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното
между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение
за обезпечаване на задълженията на ищеца по кредит.
Свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД не променя приложното поле на Закона за потребителския
кредит. Свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД не основание възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния
процент на разходите по договора за паричен кредит. Определящо за това кои
разходи се приемат за общ разход по кредита е връзката с предмета, а не
връзката между субектите. Развива подробни съображения защо счита
исковете за неоснователни. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. По възраженията за недопустимост на исковете съдът се е
произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК при насрочване на делото.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор
за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на
закона, респ. че са нарушени добрите нрави. В доказателствена тежест на
ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени
изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.
От приложените с отговорите писмени доказателства и от
4
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото се
установи, че на 10.05.2022г. между М.С. П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен Договор за паричен заем № 4480472, както и че между М. С. П.
и„Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 4450099.
От приложения Договор за паричен заем № 4480472 от 10.05.2022г.,
сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че
страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на
1750 лева със срок от 40 седмици, платими на 20 вноски с краен срок на
погасяване 17.02.2023г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на
разходите от 40,68%.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Б. гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3.
Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4450099 от
10.05.2022г. сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД се
установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а
гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения
на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число
главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1
от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на
1292.20лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 64.61 лева, с посочени
падежни дати. Следователно между страните са налице правоотношения по
5
договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по
релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед свързаността на
правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно.
Според заключението на вещото лице ГПР в процентно измерение при
включено оскъпяване по чл.4 от договора з заем във вр. с чл.3 от Договора за
предоставяне на гаранция № 4480472, платимо на разсрочени вноски би бил
372.5704%.
Платените от ищцата М. П. суми по договора за заем сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД са в общ размер на 501.95лв., от начислени общо
2007.80лв., а по договора за гаранция сключен с „Файненшъл България“
ЕООД са 345.26лв. от начислени общо 1292.20лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен
характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема
поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение,
чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го
урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в
рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом
договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски
кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително
задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за
отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски
кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за
изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно
правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от
закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо
дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е
6
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той
формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да
доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава по следните съображения: На
първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по
партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се
установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /10.05.2022г./, както и към настоящия момент, едноличен
собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет Мениджмънт“ АД
кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества
са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно
от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с
характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата
на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на
гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат
изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски
кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други
вземания на гаранта по този договор. На последно място в чл. 12 от договора е
уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време своите права по този
договор /включително суброгационните права срещу потребителя/ на всяко
трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което дружество е
посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество,
като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се
плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по
кредита, и е уговорена изрично възможността суброгационните права на
гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно посоченото в
двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД /чл. 9, ал. 1, т. 5/, което от своя страна води до възстановяване на платените
от гаранта суми и придобиване на вземанията от предварително определения
от кредитора цесионер. При тази правна конструкция гарантът нито носи
7
риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение,
нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен
и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 1292.20 лева,
представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. При
липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на
договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не
представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора
/чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/.
Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на
годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР
който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Процесният договор за
предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени. Поради което не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията
на евентуалност установителен иск за прогласяване за нищожна на
разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4480472 от 10.05.2022г.
По разноските. При този изход от спора, право на разноски има само
ищцата, която е сторила разноски за държавна такса в размер на 152.22 лева,
както и сумата от 300лв. заплатен депозит за вещо лице, които следва да й
бъдат присъдените.
В производството по делото М. С. П. е била представлявана безплатно
от адв. П. И. П. съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие. При това положение при определяне на възнаграждението съдът
8
взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото
/в случая такава липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита
/подаване на искова молба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие,
без явяване в открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален
интерес по всеки от исковете; 4/ обичайният възприет в съдебната практика
размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/; както и 5/ обстоятелството, че двата
съединени иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае
за оспорване на свързани съглашения, поради което следва да се вземе
предвид съвкупният размер на възнагражденията по исковете. При тези
критерии съдът определи възнаграждението на адв. П. П. по иска за
нищожност на договора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 480 лева с
ДДС, а по иска за нищожност на договора за поръчителство срещу
„Файненшъл България“ ЕООД на 480 лева с ДДС.
Следователно „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да
заплати на М. С. държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на
230.30 лева и на адв. П. П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
размер на 480 лева с ДДС.
„Файненшъл България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 221.92 лева на
ищцата и на адв. П.П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
размер на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Т.,
ул.“С.“ № ....,със съдебен адрес гр.Х. ул.“М.“ № 1, чрез адв.П. П. АК-Х. срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между
страните Договор за паричен заем № 4480472 от 10.05.2022г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Т.,
ул.“С.“ № ....,със съдебен адрес гр.Х. ул.“М.“ № 1, чрез адв.П. П. АК-Х. срещу
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между
страните Договор за предоставяне на гаранция № 4450099 от 10.05.2022г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със
9
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.“С.“ №
....,със съдебен адрес гр.Х. ул.“М.“ № 1, чрез адв.П. П. АК-Х. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 230.30 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.“С.“ №
....,със съдебен адрес гр.Х. ул.“М.“ № 1, чрез адв.П. П. АК-Хасково сумата от
221.92 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв. П. И. П., АК- гр.Х. с личен номер
********** с адрес на упражняване на дейността: гр. Х. ул.“М.“ № 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 480 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и защита по делото на
М.С. П.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв.П. И. П., АК- гр.Х. с личен номер
********** с адрес на упражняване на дейността: гр. Х. ул.“М.“ № 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 480 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и защита по делото на
М.С. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10