МОТИВИ към НОХД №132/2014
г.:
Обвинението е против подсъдимия А.Л.Д. *** за
престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че в периода от м.ноември 26.06.2013
г. – 15.07.2013 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление е
присвоил противозаконно чужди движими вещи – 103 бр. платна на стойност 1 030
лева собственост на ЕТ „Е.-И. К.“, с управител И.А. *** и т.а. автомобил „Ф.“,
модел „ЛТ 35“, с ДК №.. на стойност 5 700 лева, собственост на М. И.П. ***,
които владеел на правно основание.
Против подсъдимия А.Л.Д. от МАРИН
И.П. е предявен граждански иск за причинени
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер на 5 700 лева, приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Пострадалият МАРИН И.П. е конституирана в качеството
на граждански ищец.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият А.Д. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
Свидетелят
И. К. бил собственик и управител на ЕТ „Елица-И. Кемеров“ гр.Б.. Търговецът
стопанисвал магазин в гр.П., ул.“О.“ №1, н който като продавач работела
съпругата на свидетеля К. – свидетелката К.К..
На
06.06.2013 г. в магазина дошъл подсъдимия А.Д. и поискал да наеме строителни
платна. Свидетелите Кемерови предали на подсъдимия Д. 103 бр. платна с размери
50/100 см, с уговорката да ги върне след 20 дни. За наемането на платната била
изготвена стокова разписка.
Тъй
като при изтичане на срока за наем на платната подсъдимият не ги върнал,
свидетелят К. отишъл в дома на подсъдимия Д. и поискал последният да върне
платната. Подсъдимият казал, че платната са в сервиз в с.Нова махала. Същият
ден свидетелят К. отишъл в с.Нова махала и посетил сервиза. От управителя
разбрал, че платната не са му предавани. Тогава свидетелят К.се върнал отново
при подсъдимия Д.. Този път подсъдимият казал, че платната са в с.Равногор, но
не пожелал да посочи точното място. Обещал, че ще отиде в с.Равногор и ще върне
платната на следващия ден. На следващия ден подсъдимият Д. не върнал платната и
престанал да отговаря на позвъняванията на свидетеля К.. Свидетелят К. няколко
пъти посещавал адреса на подсъдимия, но не го открил.
Свидетелят
М. П. *** притежавал товарен автомобил „Ф.“, модел „ЛТ 35“, с ДК №…. Свидетелят
се познавал с подсъдимия Д. от няколко години, в които последният ремонтирал
автомобили собственост на свидетеля П..
На
15.07.2013 г. свидетелката К.К., тъща на свидетеля П., по негово нареждане
предала на подсъдимия Д. за ремонт т.а. „Ф.“, модел „…“, с ДК №... Уговорено
било подсъдимият Д. да извърши ремонта и същият ден вечерта да върне автомобила
пред дома на свидетелката К. ***.
Тъй
като подсъдимият не върнал автомобила до вечерта на 15.07.2013 г. свидетелката К.
се свързала с него по телефона. Последният заявил, че е възникнала нова
повреда, която трябва да бъде отстранена. На следващия ден свидетелката К.
отново разговаряла с подсъдимия по телефона. Този път подсъдимият казал, че е
заминал да работи на морето и е оставил автомобила в сервиз в гр.Пазарджик и ще
го ремонтира когато се върне. Две седмици по-късно свидетелката К. отново
разговаряла по телефона с подсъдимия Д.. Същият казал, че използвал автомобила
за превоз на царевица до морето и тъй като моторът му бил прегрял се наложило
да го остави за ремонт в сервиз в гр.С.. Отказал да съобщи името на сервиза, но
обещал, че след ремонта ще върне автомобила. Въпреки обещанията автомобилът не
бил върнат.
На
05.08.2013 г. подсъдимият Д. бил предупреден с писмен протокол по реда на ЗМВР,
в срок до 11.08.2013 г. да върне автомобила на свидетеля П.. В дадения срок
автомобилът на бил върнат.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза от заключението на
която е видно, че стойността на движимите вещи- 103 бр. метални строителни
платна е, обект на извършеното престъплението от 26.06.2013 г. е 1 030 лв.
лева по пазарни цени, към датата на извършване на деянието, като е приспаднато
овехтяване.
Според
заключението на втората съдебно-оценъчна експертиза стойността на т.а. „Ф.“,
модел „ЛТ 35“, с ДК №.. е 5 700 лв. лева по пазарни цени, към датата на
извършване на деянието, като е приспаднато овехтяване.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата
събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с
чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите М. П., К.К., А.Х., Н.Д., И. К., К.К., заключенията на оценъчните експертизи, както и
писмените доказателства приложени по делото.
За
да е налице престъпление, квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда
движима вещ, която владее или пази. Изпълнителното деяние на обсебването може
да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесните
вещи – строителни платна са била предоставени на подсъдимия за временно
ползване - да ги "владее и пази" по силата на договор за ползване.
Товарният автомобил е предоставен на подсъдимия по силата на устен договор за
услуга - за ремонт. В този смисъл подсъдимият е знаел, че не може да се
разпорежда с въпросните чужди вещи в своя полза, а следва да ги върне, първите
в определен от заемодателя срок – след послужване, а втория след извършване на
ремонта. Платната и автомобила обаче не били върнати от подсъдимия. След като
правомерно е придобил владението върху вещите, на различно правно основание,
подсъдимият е започнал в един момент да ги третира, като собствени.
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с
вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания случай е налице втората
хипотеза, тъй като подсъдимият не върнал вещите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.Л.Д. от обективна
и субективна страна е осъществил признаците престъпния
състав на чл.206, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в
периода от м.ноември 26.06.2013 г. – 15.07.2013 г. в гр.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление е присвоил противозаконно чужди движими
вещи – 103 бр. платна на стойност 1 030 лева собственост на ЕТ „Елица-И.
Кемеров“, с управител И.А. *** и т.а. автомобил „Ф.н“, модел „… с ДК №… на
стойност 5 700 лева, собственост на М. И.П. ***, които владеел на правно
основание.
Деянията,
извършени от подсъдимия Д. осъществяват по отделно един и същи състав на
престъплението, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл
подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като имал представа за всички обективни признаци на престъплението и е искал
настъпването на обществено опасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А.Д. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите
на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която е висока. Това са
често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока,
с оглед високата стойност на предмета на деянието и нанесените вредни
последици.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието за
разкриване на обективната истина, с оглед направеното самопризнание, изразеното
критично отношение, чистото съдебно минало,
а като отегчаващи вината – високата стойност на предмета на деянието, отрицателните
характеристични данни свързвани с предишно осъждане, за което е реабилитиран.
Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
наложи наказание на подсъдимия А.Л.Д., при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно
ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След редукцията съобразно чл.58а, ал.1 от НК за намаляване на наказанието с
1/3, съдът наложи наказание на подсъдимия А.Л.Д.
от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия съдът счете, че неговото
поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието да се търпи ефективно.
Затова отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Предявеният граждански
иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като
вредите, които са причинени на гражданския ищец са преки и
непосредствени последици от престъплението обсебване
извършено от подсъдимия и представляват негово парично
задължение за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
При
съобразяване разпоредбите на чл.51 от ЗЗД, като взе
предвид стойността на предмета на деянието, съдът прие, че искът
следва
да бъде уважен в пълен размер от 5 700 лева.
В
този смисъл съдът осъди подсъдимия А.Л.Д. да заплати на МАРИН И.П., сумата в размер на 5700 лева, представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият А.Д.
бе осъден да заплати направени разноски
по делото за в размер на 115 лева, от които 100 лева платими по сметка на ОД на
МВР Пазарджик, и 15 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и
ДТ върху граждански иск в размер на 228 лв., платими по сметка на Районен съд
Пазарджик, както и по 5 лева ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове,
платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: