№ 726
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110210634 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на първи декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10634 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-010148 от 25.05.2021 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което иска наложеното административно
1
наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не е намерен на посочения
от него адрес за призоваване.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 28.04.2021 г. свидетелят П.Д. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на един свидетел. Нарушителката подписала съставения против нея
АУАНбез възражения. Такива не били изложени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 25.05.2021 г. Г.Борисова –началник сектор в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като противно на доводите на жалбоподателката достатъчно ясно е
описано извършеното от нея нарушение. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 28.04.2021 г. около 23.00 ч. в гр. София жалбоподателката управлявала лек
автомобил „БМВ 116“, с рег. № ***** по ул. “Свети Наум“ с посока на движение от ул.
„Милин камък“ към бул. „Стоян М.ски“. На кръстовището на ул. “Свети Наум“ с бул.
"Джеймс Баучер" при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателката
навлязла в кръстовището и го преминала, като продължила движението си направо.
Служители на СДВР, които минавали в района, възприели случващото и спрели
жалбоподателката. Извършена била проверка, като било прието, че жалбоподателката е
нарушила ЗДвП, за което и бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетелят Р.У. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
2
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление, АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитан в настоящото производство, св. У. е категоричен, че е
възприел непосредствено как жалбоподателят е преминал през кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е
предубеден или заинтересован.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището. В санкционната норма на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
По делото се установи, че жалбоподателката е навлязла с управляваното от нея
МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна е извършила вмененото й
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателката при форма на вината непредпазливост, тъй като тя не
е въприела червения светлинен сигнал и не е осъзнала, че е длъжна да спре
управляваното от него МПС, въпреки че е можела да стори това, доколкото по делото
не се установяват пречки от обективен и субективен характер, които да са я
възпрепятствали.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание "глоба" е с
фиксиран в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП,
като намали същото.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-010148 от
25.05.2021 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Н. Г. Г. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4