Р Е Ш Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА и
прокурора ,
сложи на разглеждане гр. дело № 2516 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по
предявен от ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с административен център
ВАРНА и сл. адрес: гр. В.,
ул. „П."
№ .. тел. …… против К.М.М. ЕГН:********** и адрес ***
с правно основание чл. 108 от ЗС и цена на иска 351 614,40 лева.
В исковата си молба ищеца, твърди че е
собственик на следния недвижим имот, а именно: БАР-КЛУБ със застроена площ от
197,83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21а, състоящ се от входно антре, зала с
атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на управителя,
сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен вход, представляващ
външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от 12,17 кв. м., при
граници: изток ПИ- 42 и стьлбищна клетка, на запад - двор от УПИ ІІІ - 13, на
север - двор от УПИ III - 13 и на юг - бул. „Мария Луиза", ведно с
припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти
микрорайон на гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария
Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42, идентичен със СОС с
идентификатор 10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със заповед № КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК -
ВАРНА, ет. -1, предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по
документ 197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части.
Имотът е придобит от Държавата по
силата на влязло в законна сила Решение № 656 от 21.05.2010 г. на Варненски
Окръжен съд по гр. дело 315/2008 г. в сила от на 13.10.2011год., с което е
отнет на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза
на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.) от лицето Х.Р.И., ЕГН **********.
Влязлото в сила съдебно решение на
гражданския съд е вписано в Имотния регистър на Службата по вписванията - гр.
Варна на 23.03.2012 год.
Гр. дело 1146/2011 г. на ВОС е
оразувано по искова молба от К.М.М.
против ответника Х.Р.И., исковата молба на която е вписана в Служба по
вписванията на 05.12.2011 год. с предмет обявяване за нищожен, като привиден
сключения между тях договор за прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот, находящ се на бул. „Мария Луиза" № 21- а, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба № 23, том IV, per. 3999, дело 589 от
20.12.2005 г. издаден от нотариус Д.В., вписан в Служба по вписванията вх. per.
№ 34239 от 20.12.2005 год., акт № 188, том СХ, дело 25578, стр. 350883.
С Решение № 470/07.03.2012 год. по гр.
дело 1146/2011 г. на ВОС е уважен предявения иск и договора е обявен за
нищожен, което е вписано на 04.04.2012 г. в Имотния регистър при Служба по
вписванията Варна.
На 25.04.2012 г. е подадена молба от
министъра на финансите за отмяна на Решение № 470/07.03.2012 год. по гр. дело
1146/2011 год. на ВОС. Производството е завършило с решение № 382/01.11.2012
год. по гр. дело 701/2012 год. Върховният касационен съд, който в мотивите си
приема, че Държавата би била обвързана от решение № 470/07.03.2012 год. по гр.
дело 1146/2011 год., само ако исковата молба по него е била вписана преди
предявяване на иска по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество придобито от престъпна дейност и че в разглеждания случай това не е
така и атакуваното решение не може да бъде противопоставено на държавата .
Ищеца твръди, че съгласно чл. 28, ал.
2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от
престъпна дейност (отм.), окръжният съд е образувал дело и обнародвал в
„Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за
постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока в който
заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото,
както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е
по-рано от три месеца от обнародването на обявлението.
Всички трети лица, включително и
ответника, са могли да предявят своите претенции. Към 05.11.2011 год. - датата
на която е вписана исковата молба по гр. дело 1146/2011 год. на ВОС, срока за
предявяване на претенции върху процесния недвижим имот е изтекъл.
Ответника К.М. не се е възползвала
своевременно от правото си да да предяви иск за защита на правото си на
собственост върху процесния имот, което обуславя изводът, че проведеното в
последствие съдебно производство с цел да се прогласи нищожност на договора се явява злоупотреба с право и заобикаляне на
закона, като с правомерни средства - в случая образуваното дело на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, се цели постигане на забранен резултат - имотът да не
отнет в полза на Държавата по предвидения от закона ред.
Ищеца признава факта, че към настоящия
момент имотът се владее от ответника и по партидата на същия е вписана възбрана
по изп. дело № 20188950401837 на ЧСИ Л.С..
С исковата молба ищеца е заявил
петитум, с който моли съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенинета мегду страните Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ответника К.М.М., че Държавата е собственик на
следния недвижим имот, а именно:
БАР-КЛУБ, със застроена площ от 197,83
кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21-а, състоящ се от
входно антре, зала с атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна,
офис на управителя, сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен
вход, представляващ външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ
от 12,17 кв. м., при граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор
от УПИ III - 13, на север - двор от УПИ III -13 и на юг - бул. „Мария Луиза'',
ведно с припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти
микрорайон на гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария
Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42, идентичен със СОС с
идентификатор 10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със заповед № КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК -
ВАРНА, ет. -1, предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по
документ 197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части,
придобит по силата на Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС, влазло в законна сила от на 13.10.2011год., с което е уважен
иск с правно основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), и да
ОСЪДИ ответника да предаде владението му.
Претендира разноските по делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседние ищце редовно
призован се представлява от процесуален предсавител по пълномощие юристокнсулт
който поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата
по делото, е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска.
В отговора ответницата твръди, че е
собственик и владелец, на процесния имот придобит от нея с договор обективиран
в НА №58, том III, per. №3310, дело №431 от 2005 год. от 04.11.2005 год. до
настоящия момент.
Оспорва като невярно твърдението, че
Държавата е собственик на процесния имот. Твърди, че с влязло в законна сила
Решение №470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВОС, е прогласен за
нищожен договор за покупко - продажба на процесния имот обективиран в НА № 23,
т. IV, per. №3999, дело №589/2005 от 20.12.2005 год на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, като страна по нищожния договор е лицето Х.Р.И.. Ответника твръди, че поради привидност на
договор той никога не е произвел вещно - транслативно действие, като нищожен
дори и без да бъде прогласена. Силата на пресъдено нещо на Решение
№470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВОС, се разпростира спрямо
правоприемника на Х.И. на осн. чл.22б ГПК, а именно ищеца Предявения иск по
гр.д. №1146/2011 год. е предявен на 10.06.2011 год., и до него момент няма вписана искова молба по
гр.д. №315/2008г., а Решението по гр.д. № 315/2008 год. на което като
придобивно основание на ищеца, е влязло в сила след завеждане на иска по гр.д.
№1146/2011г. и е вписано в Службата по вписванията след вписване на исковата
молба по гр.д. №1146/2011 год.
Ответницата оспорва наведените
твърдение и твърди, че Държавата не е собственик на процесния имот.
Производството по гр. дело №315/2008
год. против Х.Р.И. за отнемане на процесния недвижим имот, не обвързва
ответницата тъй като е предявен против лице, което не е собственик. Елемент от
фактическия състав за възникване на правото на отнемане на собственост от
държавата е притежаването на право на собственост от лицето, чието имущество се
отнема. Такова право на собственост лицето Х.Р.И. не е притежавал по отношение
на процесния имот. Държавата не може да придобие право на собственост тъй като
имота не е придобиван въобще от ответниците по гр. дело №315/2008 год.
В отговора ответницата оспорва
въведените от ищеца твръдения, че съгласно
чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./трябва да се приеме, че всички трети лица,
включително и ответницата е узнала за образуваното производство и за
имуществото предмет на отнемане, и в срока не са предявели своипретенциии
В отговора твръди че не е узнала от
обективна страна за публикацията в държавен вестник от една страна , а от друга
въвежда твръдения за допуснати от съда нарушения при обявяването, което
опорочава въведения от закона приклозивен и срок и същия не е изтекъл до
предявяван ена иска по гр. дело № 1146/2011 год. по описа на ВОС.
За настоящото производство съдът
намира, че възраженията не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящото
определение, като по така въведените възржение далжи произнасяне с окончателния
си садебен акт.
Ответницата въвежда твърдения, че
постановеното решение по иска с правно основание чл.28 от ЗОДИППД/отм./ е
недопустимо тай като е постановено по недопустим иск поради това, че не е
спазен презклюзивния срок /чл. 15, ал.2
от закона/ за извършената проверка.
Ответницата оспорав твърдението, че
ищеца е придобил правото на собственост над процесния имот и твърди, че не е
придобил правото на собственост, тъй неговия „праводателят" Х.Р.И. не е
бил собственик.
Ответницата оспорва твърдението, че
вписването на исковата молба по гр. дело № 1146/2011 год. по описа на ВОС е
непротивопоставимо на придобитото въз основа на Решение по гр.д. №315/2008г. на
ВОС, като твръди, че искова молба по гр.д. №315/2008г. на ВОС не е вписвана в
Службата по вписваниятаи и решението, което е постановено по нея, няма действие
спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано
Ответницата твръди, че действието на
Решението по уважен иск с правно основание чл.28 от ЗОДИППД/отм./ му е
непротивопоставимо, във връзка с въвесдението от него възражение подроблно
описани в отговора.
Ответника твръди, че от 04.11.2005
год. до настоящия момент, вече 14 години владее процесния имот непрекъснато,
необезпокоявано и явно. В условията на евентуалност, е направила възражение, че
е собственик на процесния имот по давност въз основа на осъществявано върху
процесния имот владение в периода от 04.11.2005 год. до предявяване на иска по
гр.д. №2516/2018 год. по описа на ВОС, към което владение присъединявам
владението на праводателя си „Ехаг Гастро" ЕООД в периода от 17.11.2004г.
до 04.11.2005г., като още към 17.11.2009 год. е изтекла в нейна полза придобивна
давност.
С отговора си ответницата моли съда да
отхвърли предявения иск.
С отговора са направени доказателстени
искания и представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответницата
редовно призована, явява се лично и не се представлява. Поддържа отговора на
исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Определение държано в открито
съдебно заседание проведено на 15.05.2019 год. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. З и т. 4
от ГПК е приел за доказани и ненуждаещи се от доказване на следните факти:
С Нотариален акт № 58, том IІI, рег.№
3310, дело № 431/2003 г. на нотариус Д.В., рег. № 480 в НК, вписан с вх.
№28444/07.11.2005 г., акт 163, том XС, дело № 21 406 на СВ-Варна ответницата е придобила собственост на процесния имот, на
договорно основание, чрез договор за покупко-продажба.
С Нотариален акт № 23, том IV, рег. №
3999, дело № 589/2005 г. на нотариус Д.В., рег.№ 480 в НК, вписан с вх. №
34239/20.12.2005 г., акт 188, том СX, дело № 23578 в СВ-Варна ответница е отчуждила процесния имот в полза на Х.Р.И.
чрез договор за покупко-продажба.
С Решение № 470/09.03.2012 год. по гр.
дело № 1146/2011 год. на ВОС е прогласен за нищожен договора обективиран в
Нотариален акт № 23, том IV, рег.№ 3999, дело № 589/2005 г. на нотариус Д.В.,
рег.№ 480 в НК.
С Решение № 656/21.05.2010 год. по гр.
дело № 315/2008 год. по описа на ВОС процесния недвижим имот е отнет в полза на
държавата от Х.Р.И. по предявен срещу негов иск с правно основание чл. 4, ал. 1
от ЗОПДИППД /отм/.
Ответницата К.М.М. владее процесния
имот от 04.11.2005 г. до настоящия момент.
С Решение № 656/21.2010 год. по гр.
дело № 315/2008 год. по описа на ВОС, съдът по иска с правно основание чл.28 от
ЗОПДИППД предявен против Х.Р.И. е отнел в полза на държавата процесния недвижим
имот представляващ БАР-КЛУБ, със застроена площ от 197,83 кв. м., находящ се в
гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21-а, състоящ се от входно антре, зала с
атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на управителя,
сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен вход, представляващ
външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от 12,17 кв. м., при
граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор от УПИ III - 13, на
север - двор от УПИ III -13 и на юг - бул. „Мария Луиза'', ведно с припадащите
му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е изградена сградата,
представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти микрорайон на гр.
Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария Луиза", ПИ 169,
ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42.
Решението е влязло в законна сила на
13.10.2011 год. Първоинстанционното Решение е потвръдено с Решениеи №
158/25.11.2010 год. по В.гр.д. № 419/2010 год. на ВАС, което с Определение № 1296/13.10.2011
год. не е допуснато докасационно обжлаване.
В производството гр. дело № 315/2008 год. по описа на ВОС е
изготвена обява и публикувана в ДВ бр.39 стр.99, а след това ДВ бр.70 стр.70 от
08.08.2008 год., но първото делото съдебно заседание е проведенона 05.02.2009
год., след предвидения в закона три месечен срок.
Държавата е придобила имота след
упражнено потестативно право на конфискация по специален закон ЗОПДИППД/отм./
от лицето Х.Р. И..
За да постанови този акт на отнемане съдът
по иска с правно осонвание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е приел че лицето Х.Р.И е
собственик на процесния имоти се легитимира като такъв въз основа на Нотариален
акт №23, t.IV, рег.№3999, д.№589/2005 год. от 20.12.2005 год. на нотариус Д.В.
с район на действие Районен съд Варна вписан под Вх. Рег. № 34239/20.12.2005
год. акт № 188, том.СХ дело № 25578 на СВ-Варна.
Лицето Х.Р.И е придобил имота по
догово за покупко-продажба от ответницата К.М.М. за сумата от 158 923,40
лева.
По делото се доказа, че искова молба
на КОИППД по гр.д. №315/2008г. не е вписана. Решение № 656/21.2010 год. по гр.
дело № 315/2008 год. по описа на ВОС, е вписано в Службата по вписванията на
23.03.2012 год.
С Решение № 470/09.03.2012 год. по
гр.д. №1146/2011г. на ВОС е провъзгласен за нищожен договора обективиран в
Нотариален акт №23, t.IV, рег.№3999, д.№589/2005 год. от 20.12.2005 год. на
нотариус Д.В. с район на действие Районен съд Варна вписан под Вх. Рег. №
34239/20.12.2005 год. акт № 188, том.СХ дело № 25578 на СВ-Варна по силата на
който к.М. М.
е продала процесния имот на Х.Р.И.а. К.М.М. е придобила имота от ЕХАГ ГАСТРО
ООД, действаща чрез пълномощника си Х.Р.И. със договор за покупко продажба № 58
том.III рег. № 3310, дело № 431/2005 год. на Нотариус Д.В. срайонна действие РС
Варна и вписан с ВХ. Рег. № 28444 от 07.11.2005 акт. № 163 том.ХС дело № 21406
на СВ.
По
делото са събрани гласни доказателства от показанията на св. Д.И.М. служител при ищеца съдът установи, че при
възложен оглед на процесния имот и проверка на място през месец октомври 2018
год. и м. ноември 2018 год., имота е бил неподдържан, като по стълбите които
водят към вратата имало отпадъци, листа, прахоляк. Имота е изглеждал
неподдържан и занемарен.
От
показанията на св. П.Я.Я. служител при ищеца съдът установи, че при извършван
от свидетелката оглед на 29.05.2013 год. имотът е бил заключен, нямало е табела
за работно време и за МОЛ. Видимо е бил необслужван. От околните офиси
свидетелката разбрала, че не са забелязали някой да влиза и да излиза или имота
да се обслужва. Втори път ходила през 2015 год. непосредствено преди да
пристъпи към съставяне на акт за държавна собственост, но също не е имало
достъп до обекта имота видимо не е бил обслужван. По скоро изглеждаше като
необслужван обект, не и като бар, нестопанисван. Ключ за този обект никой
нямаше. Аз нямах ключ. Пробвала съм, но не беше отключено.
От
разпитания в полза на ответника свидетел И.В.Р. съдът установи, че се познават
с ответницата.
Имота
се е ползвал като „Клуб на свободните граждани“от края 2012 год. Срещите са
били редки а клочовете оставяли в аптека. Провеждали са срещи и активна
дейност.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът
кредитира и грласинте доказателства на св. М. и Я., като достоверни. Съдът не
кредитира показаниятана св. Р., тъй акот са вътрещно противоречиви и
неубедителни. Свидетеля разказва в общи линии че е са ползвали имота но липсва
конкретика, кога, през корлко време са били срещите и др., от които да се
обоснове извод за действителното му трайно и постоянно ползване.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВИН ИЗВОДИ:
Предявения иск ес правно основание
чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да се уважи.
Ревандикационният иск включва в себе
си иск за установяване принадлежността на правото на собственост и искане за
предаване на владението. Силата на присъдено нещо обхваща и двете искания - със
сила на присъдено нещо се разрешава въпросът кой е собственик на имота и дали
ответникът упражнява фактическата власт на правно основание.
Съдът е определение по реда на чл.146
от ГПК е приел за доказани и ненуждаещи се от доказване факти, чред които и
факти че ответника владее имота.
По отношение на правото на
собственост.
Настоящия съдебен състав намира, с
влизане в сила на Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008
год. по описа на ВОС процесния недвижим
имот е отнет в полза на държавата от Х.Р.И. по предявен срещу негов иск с
правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/, влязло закона сила от 13.10.2011
год., когато е настъпил конститутивния му ефект и Държавата е придобила правото
на собственост.
Правното основание за придоване на
собственоста е проведен успешно иск по ЗОПДИППД/отм./, с който Държавата е
упражнила свое потестативно право. С уважаване на иска е настъпил траслативния
ефект на гражданската конфискация и имота е преминал в държавна собственост.
По отношение на възражението за липсата
на вписване на исковата молба по гр.дело № 315/2008 год. по описа на ВОС.
Вписването на актове за придобиване на
собственост защитава само лицата, които са придобили имота и са вписали
придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия
имот от същия праводател, т.е. в случаите на конкуренция на права между лица,
придобили един и същ имот от едно лице. Вписването на исковата молба при иск за
конфискация на имуществото не е от категория на актове посочени по-горе, тъй
като не се касае за правоприемство, а за конфискация /принудително отнемане/ по
предвиден закона ред и точно определени законови критерии. В това специфично
производство е въведена задължително обавяване на отимотите и вещите предмет на
отнемането в ДВ, като по този начин е въведена и публичния ефект за това
производство, за защита интересите на трети лица. В този симъл невписването на
исковата молба не създава възможност на ищцата в отделно производство извън
случаите на чл.29 от ЗОПДИППД/отм/. да разкрива симулация и да черпи права от
това.
По отношение на постановеното Решение
№ 470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВО, с което е провъзгласен за
нищожен договора обективиран в Нотариален акт №23, т.IV, рег.№3999, д.№589/2005
год. от 20.12.2005 год. на нотариус Д.В. с район на действие Районен съд Варна
вписан под Вх. Рег. № 34239/20.12.2005 год. акт № 188, том.СХ дело № 25578 на
СВ-Варна .
Действително сделката, с която
ответницата е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на
ответника по иска на държана е обявена за нищожна.
Нищожната правна сделка няма вещно-транслативен
ефект и не поражда прави последици т.е. собственост не е преминала върху
ответника по иска на държавата на основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм/. Х.Р.И.а.
В случая Решение № 470/09.03.2012 год.
по гр.д. №1146/2011г. на ВОС обвързва Държавата, тъй като тя не е участвала
като страна в производстовото му и същото не й е противопоставимо.
В проведеното производство по иск с
правно основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ ответницата К.М.М. имала качеството на трето лици,
което претендира самостоятелни права върху този и е следвало да предяви правата
си в производството и да ги заяви на основание чл. 29
ЗОПДИППД/отм./. Незаявяването та самосоятелни права в произвоството
проведено по реда на ЗОИППД/отм./ преклудират правата на ответницата даги заяви
по-късно. В този смисъл ответницита не може да противопостави на ищеца
постановеното Решение № 470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВОС.
В този смисъл при наличие на уважен
иск по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ Държавата по иска на КОИППД е придобила правото
на собственост.
В изложения смисъл пълвия елемет от
иска с правно основание чл.108 от ЗС в установителната му част е налице.
По отношение на осъдителната част ответника
вледее имота при липса на правно основание но следва да уважи иска и осъди
ответника да предаде владението му.
Ответника твръди, че е владеела имота
от 2005 год. насам. По делото е прието за доказано и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответника владее имота от 2005 год. насам. При изложените
по-горе съждения за принадлежноста на правото на собственост в патрумониума на
ищеца и владението на ответника без основание иска с правно основание чл.108 от
ЗС се явява основателен и следвада се уважи.
По въведеното възражение, че искът по
гр. д.№315/2008г. по описа на ВОС, е бил недопустим, т.е. предявен след
изтичане на преклузивния срок по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ съдът намира за
неоснователно.
Налице е влязло в сила на решение на
съда, което е преверено относно правилноста му на въззивна и касационна
инстанция. Последващата съдебна практика в тази насока, след влизане в сила на
не влияе на постановените и влезли в сила съдебни решения. Предвид
гореизложеното се налага извод, че направеното възражение е неснователно, тъй
като последваща съдебна практика по приложението на чл.15 ал.2 от
ЗОПДИППД/отм./ не може да повляе на постановеното и влязло в сила преди това
решение. Поради тази причина възражението е неоснователно. /Тълкувателно
решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите С.Ч. и М.К., с което е прието, че „ Последващо тълкувателно решение,
с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл,
различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила
съдебно решение.“
По отношение на въведеното възражение
че обнародването по чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е извършено в нарушение на
закона.
Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като в ДВ бр.70 стр.70 от 08.08.2008 год., е публикувана обявлението по реда на чл.28
ал2 от ЗОПДИППД/отм./ и е посочено, че първото по делото съдебно заседание ще
се проведе 06.11.2018 год.. В действителност предвидения в закона тримесечен
срок не е изтекъл, но правата на третите лице да заявят своите самостоятелни
права не са преклудирани, тъй като първото по делото съдебно заседание е
проведено на 05.02.2009 год., след предвидения в закона три месечен срок, в
който са могли да предявет своите права.
В този смисъл възражинето е
неоснователно.
По отношение на въведеното от
ответницата възражение че е придобила имота чрез непрекъснато и трайно владение
продължило от 2005 год и до настоящия момент.
В съдебното производство от гласниде
доказателства се установи, че процесния имота е бил заключен и не е
стопанисван.
По тези съображения, настоящия съдебен
състав намира, че фактическият състав на оригинерното придобивно основание по
чл.79 от ЗС, не е осъществен.
За да е налице придобиване на провота
на собственост по давност е необходимо да се установи упражняване на трайна,
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт в продължение на период от
десет години.
Фактът на упражнявана от ответника и
неговия праводател фактическа власт върху имота за периода от 2005 год. до
настоящия момент е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
С влизане в силана на Решение №
656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС на 13.10.2011 год. имота е собственостна държавата,
поради непротивопоставимоста на Решение № 470/09.03.2012 год. по гр.д.
№1146/2011г. на ВОС.
В закона е въведена категорична
забрана за придобиване по давност на държавни имоти въведена в § 1. (Изм. - ДВ,
бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст
на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018
г., в сила от 31.12.2017 г.) Давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. ЗАКОН
за допълнение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006
г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008
г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014
г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.)
При
така изложеното се налага извод, че тъй като се касае за недвижими имот частна
държавна собственост, по силата на закона същия не може да бъде придоит по
давност. Предвид горното въведеното възражени се явява неоснователно.
Независимо от горното по делото са събрани
гласни доказателства, от които е видно, състава на чл.79 от ЗС не е осъществен.
Събрани са гласни доказателства, че ответницата не е владеела имота след 2012
год. С действията си оглед на имота нвъв връзка със сътавяне на акт да държавна
собственост, служители на Държавата са предприели фактически действия за
установяване на правата на държавата, с които са прекъснали давноста. Прекъсване
на придобивната давност е налице тогава, когато се прекъсва теченето на
времевия срок, без да е необходимо самото владение да се изгуби, да се изостави
или отнеме. След прекъсването на давностния срок започва да тече нова давност.
При така изложеното се налага извода,
че ответницта не е придобила имота по давносту тъй като през 2018 год. е
започнала да тече нова придобивна довност.
В този смисъл възражението е
неоснователно.
По отношение на разноските.
Страните са претендирали разноски,
като списък по чл.80 от ГПК е представил ищеца. Предвид изхода от делото и
направеното искане за разноски, съдът следва да осъди ответницата да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 4 207,77 лева.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ППРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношения между ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез
ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ВАРНА и адрес: гр. В.,
ул. „П." № .. и К.М.М. с ЕГН:********** и адрес ***, че
ДЪРЖАВАТА Е СОБСТВЕНИК следния недвижи
имот, а именно: БАР-КЛУБ със застроена площ от 197,83 кв. м., находящ се в гр.
Варна, бул. „Мария Луиза" № 21а,
състоящ се от входно антре, зала с атракционен подиум, бар с бар-плот,
сепарета, гримьорна, офис на управителя, сервизни помещения, авариен изход към
двора, както и главен вход, представляващ външно стълбище с лице към бул.
„Мария Луиза" с площ от 12,17 кв. м., при граници: изток ПИ- 42 и
стьлбищна клетка, на запад - двор от УПИ ІІІ - 13, на север - двор от УПИ III -
13 и на юг - бул. „Мария Луиза", ведно с припадащите му се 9,3892% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 208 кв.м.
идеални части от дворното място, в което е изградена сградата, представляващо
УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ
580 кв. м., при граници: бул. „Мария Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ
165 и ПИ 42, идентичен със СОС с идентификатор 10135.1504.182.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед №
КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК - ВАРНА, ет. -1,
предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по документ
197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части, на
основание Решение № 656 от 21.05.2010 г. по гр. дело 315/2008 год. по описа на
ВОС, в сила от на 13.10.2011год., с отнет в полза на Държавата на основание чл.
28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество придобито от престъпна дейност (отм.) от лицето Х.Р.И., ЕГН **********
и ОСЪЖДА К.М.М. ДА ПРЕДАВЕ ВЛАДЕНИЕТО МУ.
ОСЪЖДА К.М.М. да ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА направените по
делото разноски в размер на 4 207,77 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: