Р Е Ш Е Н И Е № I-263
град Бургас
, 02.12. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесет и пети ноември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина
Димова
при секретаря Ани
Цветанова като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2495 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Първа инвестиционна банка „АД -ищец по гр.д. № 9138 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1431/25.06.2020 год. постановено по същото дело ,с което въззивницата е отхвърлен иска на въззивника против М.П.П. за установяване по отношение на ответника,че дължи на банката следните суми :5000 лв.-главница по договор за издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и анекс от 12.04.2007 г. към него ;2832 лв-представляващи дължима договорна лихва за периода 23.04.2016г-11.03.2019 г.;51,60 лв.-дължими разноски по събирането на кредита за периода 07.03.2019 г.-23.04.2019 г. ,законната лихва върху главницата ,считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане ,за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр.д. № 3300/2019 г. на БРС,като с решението въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответницата сумата от 5700 лв. –разноски в заповедното и исковото производство .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка .Неправилно според въззивната страна съдът е приел,че ищецът
не може да се полза от действащите към
момента на сключване на процесния договор
Общи условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни
карти без депозит,приети с решение на УС жт 06.07.2004 г.,понеже не били
представени по делото .Те обаче не са били поискани от съда ,нито пък страната е била задължена
да ги представи ,като по този начин се е
стигнало до непълнота на доказателствата ,въз основа на които е постановено
атакуваното решение .
Подчертава
се ,че ответникът е признал ,че е сключил договор за кредитна карта с банката ,
както и не е оспорил размера на претендираната от банката сума.С подписването
на договора тя е декларирала ,че са й
предоставени и е запозната с Общите
условия за издаване на кредитна карта и
Тарифата за такси и комисионни на банката .Съответно в т. 40 от ОУ е записано ,че банката си запазва правото
едностранно да променя общите условия и ако не е съгласен с промените
,опровомощеният длъжник може да прекрати едностранно договора,след като погаси
задълженията си към банката .Фактът , че ответникът не се е ползвал от това си
право при никое от последващите нови и
актуализирани ОУ,е доказателство ,че се е съгласил с прилагането на действащите
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК общи условия .И в двете разновидности на тези
ОУ съществува клауза ,че срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автомативно всеки път за нов едногодишен
срок при условие ,че опровомощеният държател не е уведомил банката
писмено за прекратяване на договора .Счита се ,че ирелевантно и необосновано е
позоваването в решение на актуалните към днешна дата общи условия,тъй
като приложими по спора са ОУ,действали
към подаване на заявлението за издаване
заповед за незабавно изпълнение-23.04.2019 г. Актуалните към днешна дата ОУ
нямат обратно действие.
Оспорва
се изводът на районния съд за настъпване
на погасителна давност на вземанията на банката
по повод процесния договор ,възприемайки възражението на ответника ,като
се сочи ,че ответникът многократно е прекъсвал давността –чрез вноски на каса
,теглене и погасяване ,които се посочват
конкретно по дати между 2008 г. и 2011
г.Счита се ,че неправилно съдът е счел ,че посоченият в договора
срок за ползване на овърдрафта /04.12.2008 г. / съвпада със срока за
погасяването му/падежа/,съответно счита ,че не е налице постъпила погасителна давност на вземането на банката ,като игнорира обстоятелството ,че договорът за
кредит е валиден до момента на изричното му прекратяване от една от страните по договора .Подробно се
сочат съображения за ясното
разграничение между срока за ползване на овърдрафта /04.12.2008 г./,посочен в
т. 3 от договора и срока за прекратяване на договора .Твърди се ,че мотивите на
съда не кореспондират с правната природа на овърдрафта като специфичен и гъвкав банков продукт .Срокът на валидност
на издадената кредитна карта /срокът на ползване на овърдрафта-04.12.2008 г./е
срокът ,след който при наличие на
възстановени от кредитополучаватя средства по кредитния лимит ,страните по
договора за кредит са приели ,че действието на договора се продължава
многократно ,докато една от страните по него не сезира другата писмено за
изричното си желание за го прекрати .
Това
смесване на срока за ползване на овърдрафта с падежа на задълженията по
договора за кредит е довело до
неправилността на съдебното решение ,с
което е отхвърлен иска поради изтикла погасителна давност на вземането на банката
.Реално давността е започнала да тече от датата ,на която банката е предизвестила
кредитополучателя за прекратяване на договора за кредит ,връчено му на
05.03.2019 г. с нотариална покана ,а не ,както погрешно е счел съдът – от
датата ,посочена в договора като първоначален срок за ползване на овърдрафта .
Обжалва
се решението и в частта за разноските
,като се счита за неправилно присъждането и на разноските ,направени в друго
производство-заповедното ,както и че присъдените разноски били неоснователно
завишени.
Моли за
отмяна на решението и да се постанови ново ,с което исковете да бъдат уважени изцяло .Прилага се копие от ОУ .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че не са ангажирани никакви доказателства
в подкрепа на твърденията на
ищеца-въззивник .Решаващият състав
е преценил стойността на
представените му от ищцовата
страна доказателства и правилно
е приел ,че представените от
ищцовата страна ОУ -2019 са несъотносими към настоящия спор ,тъй като същите не са в съответствие и не
кореспондират с воляизявленията на страните при подписване на договора за
издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и анекс към него от 12.04.2007 г..А
още в отговора на исковата молба тези общи условия -ОУ-2019 г. ,представени от ищеца , са били
оспорени от ответника като несъотносими
към спора.Затова и на осн.чл. 266 ал. 1 ГПК се счита , че не следва да бъдат
приемани ОУ от 06.07.2004 г. ,изменени и
допълнени от 29.08.2006 г. ,още повече , че въззивникът не посочва основателна
причина ,поради която не ги е представил в първоинстанционното производство .
Счита
се за правилен извода на първоинстанционния съд
за неоснователност на исковата претенция поради настъпила погасителна давност,предвид
своевременно направеното възражение с отговора на исковата молба .Подчертава се
в тази връзка ,че именно датата 04.12.2008 г. е тази ,на която са приключили
облигационните отношения между страните ,породени от договора за издаване на
кредитна карта от 04.12.2006 г. и енакс
към него от 12.04.2007 г.Безспорно според въззиваемата страна е ,че срокът на действие на договора е 2
години и се счита за необяснимо на какво
основание банката приема ,че процесният
договор имал действие и след 04.12.2008 г. Сочи се ,че дори и в ОУ от 2004,изм.2006 г. ,в чл. 36.1 се
уговаря ,че срокът зза ползване на овърдрафта
може да бъде продължен само по взаемно съгласие между страните с
анекс.Според въззиваемия е
безпротиворечиво , че страните са договорили краен срок на действие на договора
–в случая заплащането на задълженията по
кредитната карта са ежемесечни ,поради което намира приложение чл. 11 б.“в“ ЗЗД
.От представените доказателства е видно ,че изискуемостта е настъпила на
04.12.2008 г. При това положение
давността на вземането е изтекла на 04.12.2011 г. Дори и да се приеме общата
петгодишна давност ,то правото на кредитора отново се явява погасено ,тъй като
срокът за предявяване на претенцията е
изтекъл на 04.12.2013 г. , а банката е подала заявлението чак на 23.04.2019 г.
Оспорват
се аргументите на въззивника относно присъждането на разноските в заповедното
производство, като се излагат подробни доводи.Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение .Не се сочат нови доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр.чл. 9 от ЗПК/отм./.
Няма спор по делото ,че на 04.12.2006 г. е сключен договор между страните
за издаване на кредитна карта № 02РКО-А-****,
по силата на който банката-ищец приема да открие и води банкова сметка на името
на ответника и да издаде към нея кредитна карта без депозит VISA КЛАСИЧЕСКА. Според чл.2 от Договора
банката предоставя на ответницата П. банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 3000 лева, който може да бъде усвояван с
използването на картата. Срокът за ползване на овърдрафта е до 04.12.2008 г.,като
П. се задължава да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит. За
предоставения овърдрафт ответницата заплаща на банката промоционален фиксиран
лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за
остатъка от срока на Договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява
еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по
картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период
и непогасени до датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия
срок на договора, лихвеният процент, начисляван съгласно договора, се равнява
на годишна лихва в размер на 15,75 % за първата година и 18 % за
следващата.Според чл.8 от договора всички права и задължения на страните по него
във връзка с издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и
погасяване на овърдрафта се уреждат от Общите условия на банката за издаване и
ползване на международни кредитни карти без депозит , неразделна част от договора.
С анекс № 1 от 12.04.2007 г. е
увеличен предоставения банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна
сметка на 5000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта не е променен. На
07.04.2009 г. ответникът получава международна револвираща кредитна карта с
чип VISA,
валидна до месец март 2012 г., за което е съставен протокол. С подписа си
ответникът декларира, че е запозната с общите условия на банката за издаване и
ползване на международни револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Visa и приема да бъдат прилагани при уреждане
на правата и задълженията между нея и банката.За периода 31.12.2006 г. –
07.04.2009 г. са усвоени суми в общ размер на 7815,80 лева – изтеглени в брой
или плащане на пос-терминал.
Към 23.04.2019 г. ответникът дължи 5000 лева главница, договорна лихва за
периода 23.04.2016 г. – 11.03.2019 г. в размер на 2723,51 лева и 51,60 лева
разноски по събиране на вземането.
На 23.04.2019 г. банката депозира заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея срещу ответника
М.П. , по което е образувано ч. гр. дело № 3300/2019 г. по описа на
БРС. На 24.04.2019 г. по това дело е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу П. за следните суми: 5000
лева, представляващи
изискуема главница по договор за
издаване на кредитна карта №№
02РКО-А-**** /04.12.2006 г. и общи условия към
него; 33855,09
лева, представляваща дължима просрочена договорна лихва,
начислена за периода от 21.08.2009 г. до 11.03.2019 г.; 2132,22 лева,
представляваща дължима наказателна лихва, начислена за периода от
21.08.2009 г. до 22.04.2019 г.; 51,60
лева разноски за събиране на вземането; законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист срещу ответницата . Тъй като тя депозира възражение в срок,
банката предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че с оглед
договорката на страните , постигната с чл. 2 от сключения помежду им договор,срокът за ползване на овърдрафта е до 04.12.2008 г. ,като след тази дата
длъжникът няма право да ползва овърдрафт,т.е.
правоотношението ,свързано с предоставянето на кредит е прекратено ,като длъжникът дължи връщане на усвоената сума по кредита
.Независимо ,че през април 2009 г.
длъжникът е получил кредитна карта Visa ,срокът за ползване на овърдрафта е различен като юридически факт от срока за
валидност на кредитната карта /макар че
може и да съвпадат /.Затова след 04.12.2008 г. продължава да съществува само правоотношението между страните
,свързано с водене на банкова сметка и
ако е налиц договор между банката и длъжника ,свързан с използването на тази кредитна карта ,за да се усвоява кредит
,той не е в писмена форма ,поради което е и недействителен на осн.чл. 14 ал. 1
вр.чл. 6 ал. 1 от ЗПК/отм./. Затова се приема ,че падежът на задълженията на ответницата ,свързани
с кредит овърдрафт , е настъпил на 05.12.2008 г. и от същиямомент е дължима и договорната
лихва .След тази дата договорна лихва не се дължи ,а то е погасено по давност
,защото до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение ,са изминали повече от 3 години /чл.111 б.“в“ ЗЗД/.Погасено по давност е и взимането за главницата ,защото са изменали повече
от 5 години –чл. 110 от ЗЗД .Затова и исковите претенции са отхвърлени .
Решението
е правилно .
Договорът за банков кредит е двустранен,
консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение, като
последният белег е присъщ и на краткосрочните кредити /до 1 год./ за
осигуряване на оборотни средства. Договорът за банков кредит е и възмезден,
защото чл. 430, ал. 2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката. Доколкото такава лихва е по естеството си
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя като
„възнаградителна”. Овърдрафтът е краткосрочен кредит за оборотно финансиране, който
има фиксиран лимит и срок и се усвоява директно по разплащателна сметка на
кредитоискателя.Не е необходимо представянето на разходооправдателни документи.
Не се изисква самоучастие от страна на клиента.
Както е посочил
първоинстанционният съд ,в конкретния случай страните са постигнали договореност банката –ищец да открие и води банкова сметка
на името на оправомощения държател-ответницата
и да издаде към нея кредитна карта без
депозит,като предоставя на оправомощения
държател банков кредит овърдрафт в
сочения в чл. 2 от договора размери ,който може да се усвои с използването на картата ,като срокът за ползване на овърдрафта е до 04.12.2008 г.-чл. 3 от
договора.Съответно опровамощеният
държател-длъжникът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете
и по начина ,договорени в Общите условия за издаване и ползване на международни
кредитни карти без депозит и да
предостави на банката обезпечението
,уговорено в чл. 5 от договора –запис на заповед .Съответно с анекса към
договора от 12.04.2007 г. банката е
увеличила предоставения банков кредит
овърдрафт по картовата разплащателна сметка
в размер от 3000 лв. на 5000 лв.,като за обезпечаване на срочното
погасяване на предоставения овърдрафт банката приема запис на заповед ,издаден
в нейна полза и залог на всички сметки
на длъжника по негови банкови сметки ,открети при банката .Срокът за ползване
на овърдрафта обаче не е променен ,макар че на 07.04.2009 г. ответникът получава международна
револвираща кредитна карта ,валидна до месец март 2012 г./но след
изтичане на срока на
договора-04.12.2008г. чрез нея вече не
може да ползва кредит /.
Следователно ,срокът за ползване на овърдрафта ,според
подписаните между страните договор и анекс към него , изтича на 04.12.2008 г. и след изтичането
му длъжникът няма право да ползва
овърдрафт,поради което следва да се приеме ,че е прекратено
правоотношението във връзка с
предоставянето на краткосрочния кредит овърдрафт и след тази дата усвоения кредит ,заедно с възнаградителната
лихва и останалите разноски става дължими от оправомощения държател на картата
.Без значение е ,че след изтичането на
този срок продължава да се води сметка в банката на името на длъжника – тя е
необходима ,за да може длъжникът да погасява задълженията си до пълното им
погасяване –чл. 5 от договора и не
означава ,че не е изтекъл срокът по договора и че договорът за предоставяне на
кредит продължава да действа .В потвърждение на този извод е договорения в чл.6 от договора начин на
плащане на съответния лихвен процент,начисляван
съгласно договора при изцяло
усвоен кредител лимит в размер на 15,75 %
за първата година и 18% за
следващата –т.е. страните са уговорили
срок на действие на договора от 2 години .
Твърди се от
въззивникът-ищец ,че съгласно Общите условия на банката за издаване и ползване на международни
кредитни карти без депозит ,приети с решение на УС от 06.07.2004 г. ,изменени и допълнени с
решение от 29.08.2006 г. ,действащи към момента на сключване на процесния
договор от 04.12.2996г. и с които ответницата е декларирала ,че е съгласно при
сключването на договора , срокът за ползването на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие ,че оправомощеният
държател не е уведомил банката за прекратяването на договора ,ако не е
желаел удължаване на срока за ползване на овърдрафт да бъде продължен .И
тъй като няма доказателство ответникът
да се е противопоставил на продължаване
на срока за ползване на овърдрафт,то и в случая договорът е бил автоматично
продължен ,макар и в един момент банката да е спряла провото ме да ползва овърдрафт и е отказала
издаването на кредитна карта като техническо средство за ползване на кредитния лимит по овърдрафта
,защото не било налично основание за това –кредитополучателят не бил
възстановил ползваните вече средства.
Всъщност както в ОУ от 2006
г. /които не са били представени пред първоинстанционния съд /-в чл. 36 ,така и
в ОУ от 2019 г. –т.19.1.1 се сочи ,че срокът за ползване на овърдрафта се определя в договора ,сключен
между страните ,като срокът на валидност на картата изтича в края на посочения
месец/година.Срокът може да бъде продължен само по взаимно съгласие на страните ,след като оправомощеният
държател учреди уговорените в договора
обезпечения –чл. 36.1.При продължаване на срока на договора банката подновява
валидността на картата служебно –чл. 36.2 от ОУ от 2004г.Следователно страните
са договорили краен срок на
действие на договора за издаване на
кредитна карта от 2006 г. и анекс към
него от 2007 г. –а именно 04.12.2008 г.
и след тази дата усвоените суми по договора са станали изискуеми .Липсва
допълнително споразумение между страните са продължаване срока на договора ,а ползването на
кредитна карта и след изтичане на този срок за усвояване на кредит е въз
основа на недействителен договор между банката и длъжника ,доколкото този
договор не е писмен –чл. 14 от ЗПК/отм./.Тълкуването за автоматично удължаване
на срока на договора съгласно ОУ поради непротивопоставянето от страна на длъжника е неприемливо
/доколкото въпросната клауза за
едностранното променяне на ОУ е действителна /,още повече ,че по делото не са
представени доказателства за уведомяването на
длъжника –оправомощен държател за такава промяна съобразно разпоредбата на чл. 40 от ОУ от
2004 г. –в писмена или електронна форма
чрез обявления в банковите салони и на
интернет страницата на банката . Всъщност автоматично подновяване на договора не е договаряно между
страните ,както правилно е преценил районният съд и
фактът ,че е налице усвоен кредит и след изтичане на срока на договора ,не се
отразява на този извод .Ето защо правилен е и изводът за погасяване на
вземанията на банката по давност .Дори и
да се приеме ,че изискуемостта е настъпила след последното изтегляне на суми
от длъжника –на 07.04.2009 г. ,то и от този момент е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД ,респ.
чл. 111 б.“в“ ЗЗД/по отношение на дължимите лихви/ погасителна давност .
Затова и в тази част решението следва да бъде потвърдено ,като на
осн.чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния
съд .
По отношение на решението в частта за разноските следва да се
посочи ,че според указанията ,дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ВКС ,ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Към възражението си по чл. 414 от ГПК длъжникът П. е
приложила адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ , от които е видно ,че същата е правила разноски за
адвокат за подаване на възражението в размер на 4500 лв.
По процесуалния въпрос , поставен във въззивната жалба ,отнасящ се до задължението на съда, разглеждащ иска по
чл.422 ГПК, да се произнесе и по искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство, направено с възражението по чл.414 ГПК ,
е налице задължителна съдебна практика – ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В това решение е прието, че процесуалните последици
от предявяването на иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК настъпват с
подаването на искова молба, но считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Прието още, че присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, което предпоставя
правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В мотивите на т.12 е посочено, че е недопустимо ищецът в исковото
производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
В случая районният съд не се
е отклонил от тази практика, поради което е правилно е разгледал претенциите за
заплащане на разноските ,направени от ответника и в заповедното производство.Съобразил се е , че
ответницата е направила искане за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и такива са включени в списъка по чл.80 ГПК , т.е.
искането за присъждане на разноски е направено по време на висящността на
процеса и е адресирано до съда.Възражение за прекомерност на претендираните
разноски за заповедното производство по
чл.78 ал. 5 от ГПК не е направено своевременно от ищцовата страна ,тъй като процесуалният й
представител не е възразил своевременно по отношение на претендирания размер
след представяне на списъка по чл.80 от ГПК –в последното съдебно заседание
.Ето защо ,макар и претендирананите
разноски за адвокатско възнаграждение , според настоящия съдебен състав, да са прекомерни
,първоинстанционният съд правилно ги е присъдил изцяло .Не е поискано и изменение
на решението в частта за разноските
по реда на чл.248 от ГПК .Затова и в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и
направените от нея разноски пред въззивната инстанция ,които предвид представения списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие възлизат на 1500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение .Възражение за прекомерност също не е направено .
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1431/25.06.2020 г. постановено по
гр.д. № 9138/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ АД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление--гр.София ,бул.“Драган Цанков „
№ 37,съдебен адрес –чрез клона в гр.Бургас – гр. „Александровска „ № 58,чрез
юк.Мирослав Димов , да заплати на М.П.П.
,ЕГН ********** от гр. ***, съдебен адрес – Бургас , ж.к.“Бр.Миладинови
„ бл. 66 вх. 4 ет. 8, сумата 1500 /хиляда и петстотин /лева – разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.