Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 14.11.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №16238 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от С.П.Б. срещу решение
№209986 от 08.09.2017г. по гр.дело №8046/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти
състав, постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което е допълнено решение
№100137/24.04.2017г. като е признато за
установено съществуване на вземане на ищеца - "Т.С." ЕАД спрямо ответника - С.П.Б. за законна лихва в размер
общо на 415.98 лв., изчислена считано от 04.12.2014г. /дата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до
окончателното изплащане на главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. за имот с аб.№108450,
осъществено на 31.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.08.2015г. по ч.гр.дело №67115/2014г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав. Инвокирани са доводи за неправилност и
необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че е постановен в нарушение на
материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно
СРС е приел, че ответникът е погасил задълженията за доставена топлинна енергия
и обезщетение за забава в хода на съдебното производство, предвид на което
дължи законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до датата на окончателното
плащане. Твърди се, че ответникът е заплащал своите задължения за топлинна
енергия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по сметка на "Т.С."
ЕАД, но по погрешен посочен абонатен номер, което плащане не е основание да се
приеме, че същият не е погасявал в срок задълженията си. По изложените аргументи моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и постанови друго решение, с
което да отхвърли заявената претенция за заплащане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до
м.04.2014г. за имот с аб.№108450. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции. Прави възражение относно претендирания размер на юрисконсултско
възнаграждение за въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор, в молба
от 16.10.2018г. взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
съдебно решение постановено по реда на чл.250 от ГПК като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Постъпила е частна жалба от С.П.Б. срещу определение №209842 от 08.09.2017г. по
гр.дело №8046/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, постановено по реда
на чл.248 от ГПК, в частта, в която е отхвърлена молба
вх.№5094722/19.06.2017г. от ответника - С.П.Б. за изменение на решение
№100137/24.04.2017г. в частта на възложени в негова тежест разноски. На
първо място се твърди, че ответникът е подал въззивна жалба
вх.№5094722/19.06.2017г., в която са наведени пороци на обжалвания акт, но няма
направено искане по реда на чл.248 от ГПК, както е приел СРС, поради което
постановеният от него съдебен акт е недопустим. На второ място се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като
постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства.
Твърди се, че доколкото ответникът е заплащал своите задължения за доставена
топлинна енергия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по сметка на "Т.С."
ЕАД, но по погрешен посочен абонатен номер, не е налице основание да се приеме,
че същият е станал повод за завеждане на делото, предвид на което в негова
тежест неправилно са възложени претендираните от ищеца разноски. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение като
недопустимо или алтернативно като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД и трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразяват
становище по подадената
частна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу С.П.Б. искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постановеното е решение №100137/24.04.2017г., с което са
отхвърлени поради плащане в хода на процеса предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.П.Б. искове с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и е осъден ответника - С.П.Б. да заплати на ищеца - „Т.С.” ЕАД сторени
разноски в заповедното и исковото производство. Така
постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове като
необжалвано е влязло в сила.
Постъпила е молба
вх.№5078603/23.05.2017г. от ищеца - „Т.С.” ЕАД, в която е направено искане по реда на чл.250
от ГПК за допълване на постановено решение №100137/24.04.2017г. в частта относно заявена претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата.
Постъпила е
въззивна жалба вх.№5094722/19.06.2017г. от ответника - С.П.Б., предмета на
която е уточнен допълнително с молба вх.№5104876/06.07.2017г., в която се
уточнява, че с подадената въззивна жалба се обжалва решение
№100137/24.04.2017г. в частта на възложени в негова тежест разноски.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя
досежно неговата законосъобразност.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
решение по реда на чл.250 от ГПК, с което е допълнено решение
№100137/24.04.2017г. като е признато за
установено съществуване на вземане на ищеца - "Т.С." ЕАД спрямо ответника - С.П.Б. за законна лихва в размер
общо на 415.98 лв., изчислена считано от 04.12.2014г. /дата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до
окончателното изплащане на главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. за имот с аб.№108450,
осъществено на 31.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.08.2015г. по ч.гр.дело №67115/2014г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, е прието, че ищецът е заявил претенция
за присъждане на законна лихва с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и такава е присъдена с издадената на 19.08.2015г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, но съдът е
пропуснал да се произнесе по така направеното искане с постановено решение
№100137/24.04.2017г.. Изложено е още, че от доказателствата по делото се
установява факта, че ответникът е извършил плащане на дължимата главница в
размер на 1919.80 лв. в хода на процеса - след 04.12.2014г., дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно:
на 06.01.2017г. и на 31.01.2017г., предвид на което претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на главницата се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Така
изложените от първоинстанционния съд мотиви кореспондират на събраните по делото
доказателства и са постановени при правилно приложение на материалния закон,
поради което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Във връзка с доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:
Съгласно чл.250,
ал.1 ГПК на допълване подлежи
съдебно решение, което не обхваща целия спорен предмет по делото поради пропуск
на съда да се произнесе по част от сезиращото го искане. Непълнотата на
постановеното решение може да се изразява в липса на формирана от съда воля по
част от спорното право, по някой от съединените за съвместно разглеждане искове
или по допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен предмет,
каквито са исканията за плодове и изтекли лихви след предявяване на иска.
Видно от
постановеното решение
№100137/24.04.2017г. искането за законна лихва върху вземането по иска с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД нито е обсъдено в мотивната част, нито в
диспозитива на акта се съдържа произнасяне по него. Този пропуск сочи на
непълнота на решението, доколкото съдът в нарушение на процесуалния закон не е
разгледал и разрешил част от претенцията на ищеца по този иск, предявена
надлежно като елемент от съдържанието на спорното правоотношение.
Не може да бъде споделен и съдът счита за неоснователен доводът във въззивната
жалба, че ответникът е заплатил дължимите от
него суми за топлинна енергия за исковия период преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, предвид на
което не дължи законна лихва върху платената от него главница за периода от 04.12.2014г. /дата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до
окончателното изплащане на главницата. От прието по делото
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че ответникът е внесъл сума в размер на
1721.30 лв., както следва: на 28.10.13г. - 857.56 лв.; на 11.03.14г. - 420 лв.;
на 30.04.14г. - 182 лв.; на 17.02.15г. -138.74 лв.; на 30.09.2015г. - 123 лв..
Вещото лице е уточнило, че посочената по-горе сума, внесена на части за
посочените периоди, е преведена от ответника по абонатен №104850 при ищеца,
който се води на името на друго физическо лице - абонат на ищеца, т.е. по
сгрешен номер. Експертът е посочил още в заключението си, че едва след подаване
на молба от ответника до ищеца през м.януари 2017г., на 06.01.2017г., е
извършено прехвърляне на сумата от 1791.80 лв. по сметка на абонатен №108450,
която се води на ответника. С посочената сума ответникът е погасил част от
дължимата от него главница в размер на 1581.48 лв. и сума за мораторна лихва в
размер на 210.32 лв., като останалата част от дължимата главница от 360.76 лв.
и мораторна лихва върху нея в размер на 68.61 лв. ответникът е погасил чрез
плащане на 31.01.2017г. в ищцовото дружество на сума в размер на 429.37 лв., с
която е погасил остатъчната главница от 360.76 лв. и лихвата върху нея в размер
на 68.61 лв.. От данните, посочени от вещото лице-счетоводител се налага
извода, че длъжникът своевременно е превеждал суми за разходваната топлинна
енергия на ищеца, то същите са превеждани от последния по абонатен номер и
сметка, на името на друг абонат на топлоснабдителното дружество, т.е. плащането е
направено при посочване на погрешен абонатен номер, за което отговорност носи изцяло
ответника. Следователно съдът приема, че длъжникът - ответник не е изпълнил
точно и добросъвестно задължението си да заплаща дължимите от него суми за
доставена топлинна енергия. Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и с грижата на добрия стопанин. Изпълнението на
договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява
облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от
основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва
да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с
договора и правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида,
количеството, качеството, мястото и останалите характеристики на задължението.
Когато задължението е парично, изпълнението му обикновено се извършва чрез
плащане. В
случая погасителният ефект на плащането е настъпил едва към 06.01.17г. и
31.01.17г., когато погрешно внесените от ответника суми по друга партида, са
били съотнесени след молба по неговия абонатен номер. При това положение следва
да се приеме, че ответникът не е изпълнил на падежа точно и в срок задълженията
си за заплащане на главница за дължима от него топлинна енергия, а същото е
сторено след 04.12.2014г.
/дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК/, поради което претенцията на ищеца за признаване съществуването на вземане спрямо ответника - С.П.Б. за законна лихва върху главницата за периода от
04.12.2014г. /дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на главницата, осъществено на
31.01.2017г., е основателна и като такава правилно е била уважена от
първостепенния съд с постановения съдебен акт по реда на чл.250 от ГПК.
С оглед на изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК като правилно
и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
По частната жалба:
Частната жалба, подадена от С.П.Б.,
с която е сезиран съда, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по
смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК,
обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е
постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното определение №209842 от 08.09.2017г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК, в частта, в която е отхвърлена молба
вх.№5094722/19.06.2017г. от ответника - С.П.Б. за изменение на решение
№100137/24.04.2017г. в частта за възложените в негова тежест разноски е
правилно и законосъобразно. На първо място неоснователен се явява доводът на
въззивника, че не е сезирал съда с искане по реда на чл.248 от ГПК, поради
което постановеният акт се явява недопустим. Видно от подадена молба
вх.№5104876/06.07.2017г. ответника - С.П.Б. уточнява предмета на подадената от
него въззивна жалба вх.№5094722/19.06.2017г., а именно че обжалва решение
№100137/24.04.2017г. в частта за разноските. В тази връзка СРС правилно е
приел, че е сезиран с молба по реда на чл.248 от ГПК, обективирана в неправилно
озаглавена въззивна жалба вх.№5094722/19.06.2017г.. На следващо място решаващият
състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно факта, че
ответникът по делото - С.П.Б. с поведението си е станал причина за завеждане на
делото в каквато насока са изложени по-горе подробни мотиви в съдебния акт. С
оглед поведението на ответника ищецът е упражнил правото да предяви в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК обективно съединените установителни искове с предмет,
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. На
следващо място следва да се отчете факта, че извършеното
плащане на процесните суми представлява факт, настъпил в хода на съдебното производство. Следователно следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и макар
че платил изцяло претендираните вземания следва да носи отговорност за
направените от ищеца разноски по образуваното съдебно производство. При
това положение и като се изхожда от принципа, че разноски се възлагат в тежест
на страната, неоснователно предизвикала правния спор, и не се възлагат
независимо от изхода на спора на страната, която не е дала повод за завеждане
на делото и която признае иска, разноските, сторените от ищеца разноски следва
да се възложат на общо основание в тежест на ответника (арг. чл.78, ал.1 ГПК). В случая не е
приложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК доколкото не са налице двете
кумулативни предпоставки, посочени в цитираната разпоредба - ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да признае иска.
С оглед на изложените аргументи
настоящата съдебна инстанция обосновава извода, че обжалваното определение в
частта, в която е отхвърлена молба вх.№5094722/19.06.2017г. от ответника - С.П.Б.
за изменение на решение №100137/24.04.2017г. в частта за възложените в негова
тежест разноски, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло. Частната жалба е изцяло неоснователна.
С оглед изхода на спора по
подадената частна жалба пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има
ответника по жалбата, но доколкото няма заявена в този смисъл изрично
претенция, както и доказателства за реално сторени такива във въззивното
производство, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №209986 от 08.09.2017г. по гр.дело №8046/2016г. по описа на СРС,
Г.О., 145-ти състав, постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което е допълнено
решение №100137/24.04.2017г..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С.П.Б. срещу определение №209842 от 08.09.2017г.
по гр.дело №8046/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, постановено по
реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е отхвърлена молба
вх.№5094722/19.06.2017г. /неправилно озаглавена въззивна жалба/ от ответника - С.П.Б.
за изменение на решение №100137/24.04.2017г. в частта на възложени в негова
тежест разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./