Определение по дело №836/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 733
Дата: 10 август 2022 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия: Вера Цветкова
Дело: 20221000600836
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. София, 10.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Веселина Вълева

Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение №342 от 26.07.2022г. по ЧНД №376/2022г., Окръжен съд Враца е оставил
без уважение молбата на осъденият Ю. Ю. Д. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 9
/девет/ месеца, с остатък от 2 месеца и 9 дни.
Срещу това определение е постъпила жалба от лишеният от свобода Ю. Г., в която
твърди, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Съдът не посочил
конкретни и ясни мотиви за постановения отказ. Мотивите на съда били противоречиви, тъй
като от една страна било посочено, че осъденият има добро поведение, работи, включва се в
спортни мероприятия, а от друга било отразено, че Г. ту отговаря на изискванията на
чл.439а от НПК. Жалбоподателят твърди, че е дал ясни доказателства, че са били постигнати
целите на генералната и специалната превенция. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение №342 от 26.07.2022г. по ЧНД №376/2022г., Окръжен съд Враца е
оставил без уважение молбата на осъденият Ю. Ю. Д. да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода в
размер на 9 /девет/ месеца, с остатък от 2 месеца и 9 дни.
Най-напред въззивният съд установи, че осъденото лице Ю.Д. е постъпил в затвора в
1
гр.*** за изпълнение на наказание лишаване от свобода в размер на 9 /девет/ месеца,
постановено по нохд №32/22г. със споразумение от РС Казанлък. Началото на наказанието е
било на 26.01.2022г., като към 18.07.2022г. е изтърпял фактически 5 месеца и 22 дни, от
предварителен арест – 1 ден и от работа 17 дни, или общо 6 /шест/ месеца и 10 дни, с остатък
за изтърпяване от 2 месеца и 20 дни. При тези данни, правилно първостепенния съд е
направил извод, че е налице първата визирана в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставка –
осъденото лице да е изтърпяло не по- малко от ½ от наложеното му наказание.
Контролната съдебна инстанция, след запознаване с всички приложени по делото
материали, споделя направения от първият съд извод, че не е налице втората предпоставка
изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Това е било
установено от приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, според който
първоначалната оценка при осъдения Д. регистрира среден риск от рецидив – 48 точки. Ясно
са били посочени дефицитните зони, върху които следва да се работи, а именно: отношение
към правонарушението – склонен е да омаловажава действията си, пренебрегвайки
отрицателните последствия; злоупотреба с наркотици; умения за мислене – не успява да
разпознае всичките проблеми и собствения принос в тях, не винаги открива оптимални
алтернативи за тяхното разрешаване. Склонен е да действа импулсивно, без да се замисля за
негативните последици. Отчетено е било също, че рискът от вреди е в ниски нива за
служителите, за останалите лишени от свобода, което е резултат от контролираната среда, в
която пребивава лицето. Рискът от вреди за обществото е бил отчетен като среден, въз
основа на характера на настоящото правонарушение и деяние от криминалното му минало –
осъждан за това, че е принудил другиго да извърши нещо против волята му, като е
употребил за това сила.
Въззивната съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в
жалбата, тъй като е било изготвено препланиране на присъдата му, като е посочено, че
следва да се изпълнят следните цели: изграждане на критично отношение към деянието;
подобряване на уменията за разпознаване на проблемите, формиране на ясни и реалистични
цели в живота, включване н специализирана групова работа, насочена към корекция в
уменията за мислене, изпълнение на прогресивната система за изтърпяване на наказанието,
промяна в по-лек режим и преместване в затворническо общежитие от открит тип.
Коректно са били отбелязани от първостепенния съд и настъпилите положителни
промени, в резултат на извършената с Д. индивидуално-корекционна работа. Посочено е
също така, че договорените дейност в плана на присъдата се изпълняват, но е необходимо
работата с лишения от свобода да продължи в насока оказване на положително въздействие,
което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и
до изграждане на умения за правилно формулиране на проблемите и набелязване на стъпки
за тяхното решаване.
Становището на затворническата администрация е, че л.св. Д. не е изпълнил в пълен
обем стъпките от прогресивната система за третиране на лишените от свобода в условията
на изолация, с което е отбелязано, че целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК не са
2
изпълнени в пълен обем. По делото е приложено и затворническо досие №32/2022г. на
л.св.Д., което също е послужило при изграждане на правните изводи на решаващия съд.
Според настоящият съдебен състав, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК, в
съвкупност с останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на
осъденото лице, следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното
заведение да продължи работата си в насока поправяне в пълнота на осъденото лице Ю.Д. и
постигане на траен положителен резултат в процеса на превъзпитание. В този смисъл, САС
напълно споделя становището на първостепенния съд.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция счита, че атакуваното определение на Окръжен съд
Враца като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №342 от 26.07.2022г. по ЧНД №376/2022г., с което
Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на осъденият Ю. Ю. Д. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода в размер на 9 /девет/ месеца, с остатък от 2 месеца и 9 дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3