№ 154
гр. Смолян, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря В. М.
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100363 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иискова молба на Й. Т. Щ. против Р. Т. Щ., в
която се твърди от ищцата, че с ответницата, която е нейна сестра притежават по наследство
и дарение недвижим имот, състоящ се от земя и сгради, както следва: Поземлен имот с
идентификатор * по КККР на *, одобрени със заповед № * г. на изп.директор на АГКК с
адрес на поземления имот: *, с площ от 736 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, при съседи на имота: *, * *, *, ВЕДНО с построените в описания
имот сгради: Сграда е идентификатор *.1 със застроена площ 107 кв.м., брой етажи: 3, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор *.2 със застроена
площ 10 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда е
идентификатор *.3 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар,
депо, гараж.
Твърди се от ищцата,че правото им на собственост с ответницата произтича от
нотариални актове *.
Сградата с идентификатор № *.1 представлява жилищна сграда и се състои от два
етажа, всеки със самостоятелен вход, от изба и тавански етаж. Входът за първия етаж е от
северната страна на сградата, а входът за втория етаж е от западната страна на сградата.
Така е по архитектурен проект и като изпълнение. Таванският етаж е свързан със
стълбището и с входа, които ползва като свои, има нужната височина, пространство и обем,
поради което още родителите им са изградили и обособили там 2 стаи и обслужващи
помещения.
Сградата с идентификатор № *.2 представлява площадка на външно стълбище, като
под нея е обособено и преградено помещение, което може да служи като селскостопанска
1
сграда. В източната част на площадката (посочена като сграда 2) се намира входа за първия
етаж на жилищната сграда, а под него в обособеното помещение е входа за избата, която
ползва като своя.
Твърди се от ищцата, че тя живее на втория етаж на жилищната сграда (с
идентификатор № *.1), ползвайки го като свой, заедно с вътрешното стълбище и западния
вход на сградата (предвидени по архитектурен проект за този етаж и изградени съгласно
предвижданията), като наред с тях ползва като свои таванския етаж и западната част на
избения етаж от същата сграда. Западната част на избения етаж ползва като своя до стената
в посока север-юг от край до край на сградата с две врати към двете помещения в нейната
част. В западната част на избата, която част ползва, е монтиран водомера за втория етаж,
който е и за тавана ,когато там се пусне вода.
Владее и ползва като свое и обособеното като селскостопанска сграда с
идентификатор № *.2 помещение под стълбищната площадка, от което има вход за
ползваната от нея част от избата, както и другите преградени и обособени по-ниски
помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата
(последните без самостоятелен идентификатор). Всички те са функционално свързани
помежду си и с втория етаж на сградата.
Владее и ползва същите като свои повече от 15 години. Там, в посочената сграда 1,
е и нейният постоянен адрес. Твърди също, че още през 1990-1991 г., когато майка им била
жива и са живяли с нея на втория етаж, предприели довършване на първия етаж на къщата,
който все още бил в незавършен вид. Във връзка с обстоятелството на кого да бъде крайната
тежка дума по въпроси, как да се довърши този етаж (на нея или на ответницата), пред
майка им теглили жребий кой етаж на кого да бъде. Вторият етаж се паднал на нея и от
тогава - от 1990 г., го владее и ползва, ведно с посочените по-горе други помещения и части
от сградата, като свои. Ето защо не е редно сега сестра й да претендира да вземе втория
етаж.
Твърди, че след смъртта на майка им през 2006 г. и до сега тя изцяло и
непрекъснато владее и ползва посочените по-горе имоти и части от тях като свои, а именно
- вторият етаж на жилищната сграда с вътрешното стълбище и западния вход на сградата,
таванския етаж и западната част на избения етаж от същата сграда до преградната стена
север-юг, обособеното като селскостопанска сграда помещение под стълбищната площадка,
от което има вход за ползваната от мен част от избата, както и другите преградени и
обособени по- ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната
страна на сградата (последните без самостоятелен идентификатор). Ответницата знае за
нейните искания, намерения и действия относно посочените имоти и части от тях, което е
отразено в нейни писма до нея от 07.07. 2016 г. и 11.08. 2016 г. В резултат на всичко
изложено по-горе счита, че е придобила по давност изключителното право на собственост
върху посочените по-горе имоти и части от тях. В същото време ответницата е изгубила по
давност правото на собственост върху същите.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
2
отношение на ответницата, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху
втория етаж на жилищната сграда с идентификатор *.1 със застроена площ 107 кв.м., брой
етажи: 3, е предназначение: жилищна сграда - еднофамилна съгласно приложената скица,
като застроената площ на втория етаж е 107 кв.м., ведно е вътрешно стълбище и западния
вход на сградата, което стълбище заема площ от първия етаж от около 13 кв.м, таванският
етаж с площ от 107 кв.м. и западната част на избения етаж от същата сграда, която част е с
площ от около 60 кв.м., сграда е идентификатор *.2 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи:
1. е предназначение, селскостопанска сграда съгласно представената скица, представляваща
обособено помещение под стълбищната площадка, от което има вход за ползваната от нея
част от избата, както и другите преградени и обособени по-ниски помещения под
стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата (последните без
самостоятелен идентификатор), всички те намиращи се в поземлен имот с идентификатор *
по КККР на * одобрени със заповед № * г. на изп.директор на АГКК е адрес на поземления
имот: *, ул. „*" 4. с площ на този поземлен имот от 736 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма. при съседи на имота: *, *, *, *. Моли също да
бъдает обезсилени посочените в исковата молба два нотариални акта.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
оспорва иска.Твърди,че страните са съсобственици на процесния недвижим имот и тази
съсобственост произтича от следните факти и обстоятелства: С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство * по описа на нотариус * *,
нотариус при *, Р. Т. Щ. - * и Й. Т. Щ. са признати за собственици по наследство на следния
недвижим имот: 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 725
кв.м., съставляващо имот планоснимачен № * за който е отреден парцел III - * кв.м., ведно с
построените в парцела 1/2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда с изба и
таван с разгърната площ 240 кв.м. и 1/2 идеална част от гаража със застроена площ 20 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том IV, дело № *г. по описа на
нотариус * *, нотариус при * * * Щ. дарява на дъщерите си: Р. Т. Щ. - * и Й. Т. Щ. следния
свой недвижим имот: 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно място, цялото от
725 кв.м., съставляващо имот планоснимачен № * за който е отреден парцел III - * квартал
120, по плана на *, квартал *, в който имота участва с 545 кв.м., ведно с построените в
парцела 1/2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда с изба и таван с
разгърната площ 240 кв.м. и 1/2 идеална част от гаража със застроена площ 20 кв.м.
От описаните актове се установява, че страните са съсобственици на недвижимия
имот и всеки един от тях притежава по 1/2 ид.ч. Оспорва твърдението на ищцата да е
станала собственик по давност на описаните жилищен етаж, тавански етаж, западната част
от избата, вътрешно стълбище, западен вход, северен вход за избата на ниво сутерен,
обособеното като селскостопанска сграда помещение под стълбищната площадка, както и
другите преградени и обособени по-ниски самостоятелни помещения под стълбището и
стълбищната площадка от западната страна на сградата. Оспорва е твърдението, че ищцата е
3
техен владелец повече от 15 г., считано от смъртта на майката на страните през 2006 г.
Оспорва твърдението, че всеки един от жилищните етажи има самостоятелен вход от
различни стълбища. Твърди,че двата жилищни етажа се обслужват от едно стълбище.
Сграда с идентификатор № *.1 се състои се от: Изба, включваща източно помещение, южно
помещение, западно помещение, санитарен възел, коридор. По проект и изпълнение има
вход от вътрешното стълбище на сградата и от северната страна на сградата на ниво
сутерен. Първи жилищен етаж. По проект и изпълнение има действащ вход от вътрешното
стълбище на сградата. Входът от север никога не е пуснат в експлоатация и се използва за
складиране на дърва за огрев. Втори жилищен етаж. Има действащ вход от вътрешното
стълбище на сградата. Таван. Състои се от килер и помещение за складиране на вещи, чрез
което се осъществява достъпът до покрива и комините. Има действащ вход от вътрешното
стълбище на сградата. Вътрешно стълбище - осигурява достъп до двата жилищни етажа,
избата, тавана, покрива и комините. Входът се намира от западната страна на сградата.
Твърди се от ответницата, че строителството на къщата е завършило през 1974 г.,
като за живеене е довършен само вторият етаж на къщата, като в него до 1982 г. живеят
ищцата, ответницата и майка им. През 1994 г. майката на страните им прехвърля своите ½
идеални части от сградите и земята, а другите части страните притежават по наследство.
След 1997 г. майката на страните е ползвала първия етаж, а ищцата е ползвала втория етаж.
Ответницата е живяла заедно със съпруга си и децата си на друг адрес в *. През 1998 г.
ответницата е предоставила на майка си право на ползване на 1/2 ид.ч. от всичко, което
притежава в имота. Ответницата обаче е продължила да упражнява активно правата и
задълженията си като съсобственик. След авария на водоснабдителната система на къщата
през 2013-2014г., за ищцата е станало трудно нормалното обитаване на къща без вода. На
ищцата е предоставен ключ от апартамента на ответницата и семейството й на ул. * в кв. *,
като й е предоставена възможност напълно безпрепятствено да го посещава и използва при
необходимост. В началото на 2020 г. този достъп е прекратен. През 2016 г. е започнало
изпълнение на Главна пътна комуникация, в кв. 120 по плана на кв. *. Поради факта, че до
този момент къщата не е присъединена към централната канализационна система на *, а е
била със септична яма, ищцата и ответницата активно, със съвместни усилия се заемат с
административната и техническа процедура по строителството и присъединяването. В
началото на 2016 г., ищцата и ответницата започват обсъждане и за юридическо разделяне
на къщата помежду си. През август 2016 г. започват и процедура по техническо разделяне
на етажите в къщата, като за целта е нает инж. * *, който е следвало да изготви проект за
създаване на отделни идентификатори на етажите в Службата по кадастъра. Впоследствие
страните не са довършили процедурата по доброволна делба. От 1998 г. до 2022 г.
включително ответницата лично е заплащала задълженията си за данък-сгради и такса смет
към Община Смолян по ЗМДТ. Освен това ищцата и ответницата са заплащали солидарно
всички разходи, свързани с административни процедури по целия имот и строителството на
оградата по западната граница на парцела. В началото на 2021 г. ответницата е предявила
иск за съдебна делба, включващ поземления имот, къщата и гаража, и е образувано гр.д. № *
г. по описа на РС Смолян.
4
Твърди се от ответницата, че ищцата е ползвала втория жилищен етаж, но не го е
владяла само за себе си. Пряко доказателство за намерението й са изявленията направени по
електронен път до ответницата. Никога ищцата не е променяла намерението си да свои
втория жилищен етаж, тя е била владелец на своята 1/2 ид.ч. и държател на другата 1/2 ид.ч.
Общите части на етажната собственост не могат да се придобиват по давност. В имейл с
автор ищцата, изпратен до ответницата (Писмо от 26.02.2016 г., 16:48ч.) ищцата е направила
следното изявление: „*, както ти казах и снощи, за да си спокойна мога да ти напиша и
подпиша собственоръчно декларация, че през цялото време до сега ти си упражнявала
правата си на собственик /вкл. владелец/ в целия недвижим имот на ул.”*” № 4, поради
което не си загубила никакви права относно този имот.” Преди това, с договор от
20.03.1998 г. ответницата е учредила на майка си * Щ. правото да ползва притежаваните от
нея ½ ид.ч. от застроен и незастроен имот, намиращ се на ул.”*” *, поради което майката
като ползвател е упражнявала правата на ответницата до момента на смъртта й. Счита, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен, като претендира и за разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата Й. Щ. лично поддържа предявеният иск. Претендира и
за разноски.
Ответницата Р. Щ.- * не се явява. Оспорва иска чрез пълномощника си адв.*.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора,
становищата на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че страните са сестри.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот *, том IV, д.№1*г.
страните са признати за собственици по наследство на следния недвижим имот: 1/2 идеална
част от Застроено и незастроено двворно място, цялото от 725 кв.м., съставляващо имот пл.
№* за който е отреден парцел III-* * по плана на *, кв.*, в който имота учества с 545 кв.м.,
ведно с построените в парцела ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с изба и таван
с разгърната площ 240 кв.мв. и ½ ид.ч. от гараж със застроена площ от 20 кв.м.
С нотариален акт №*, том IV, д.№*г. * * Щ. е дарила на дъщерите си- страните по
делото следния недвижим имот: ½ идеална част от Застроено и незастроено дворно място
цялото от 725 кв.м., съставляващо имот пл.№* за който е отреден парцел III-* * по плана на
*, кв.*, в който имота учества с 545 кв.м., ведно с построените в парцела ½ ид.ч. от
двуетажна масивна жилищна сграда с изба и таван с разгърната площ 240 кв.мв. и ½ ид.ч. от
гараж със застроена площ от 20 кв.м.
Видно от педставените скици, издадени от * поземленият имот, описан в
цитираните нотариални актове по действащата кадастрална карта на * е с идентификатор *
с площ от 736 кв.м., а построените в него сгради са, както следва: Сграда с идентификатор
*.1- със застроена площ от 107 км.м.,брой етажи-3 с предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, Сграда с идентификатор *.2 –със застроена площ от 10 кв.м. с предназначение
5
–селскостопанска сграда и Сграда с инетификатор *.3 със застроена площ от 21 кв.м. с
предназначение- хангар, депо, гараж.
С Договор от 20.03.1998г. ответницата Р. Щ. е предоставила на майка си * * Щ.
правото на ползване на нейния дял от ½ ид.ч. от застроен и незастроен имот, намиращ се на
ул.“*“.
Представени са писма между страните- от ищцата от 02.03.2016г. и от 08.03.2016г. ,
от ответницата от 07.07.2016г., 11.08.2016г., от 26.05.2018г., 11.08.2018г и от 11.09.2018г.,
видно от които страните са обсъждали варианти за делба на съсобствения имот в Долно */
процесния/,с изключение на писмото от 11.09.2018г., в което ответницата е поставила
условия за ползването от ищцата на първия етаж, който ответницата възприема като неин.
Представен е проект за обособяване на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор *.1, изготвен през м.12.2016г. от инж.К.*, видно от който възложители на
проекта са Р. Щ. и Й. Т. Щ.
Представени са и квитанции за платени данъци за процесния имот от ответницата за
периода 2006-2021г. декларация по чл.26 от ЗМДТ от 13.04.1998г., видно от която
ответницата е декларирала
Разпитан свидетеля * –първи братовчед на бащата на страните установява, че знае
къщата на родителите на страните от 80-те години. Идвали са с баща му на гости тогава.
Гостували са с преспиване, като бащата на страните вече бил починал. Р. още не била
омъжена. Долният етаж от къщата не бил довършен, когато са гостували са били на втория
етаж. След като Р. се омъжила е гостувал в нейния дом. Тогава Й. и майката на страните *
са живяли в къщата на втория етаж. За спора между страните е научил доста по-късно. За
първи път е разбрал, че има някакъв спор между Й. и Р., когато се родило първото внуче на
Р. през 2004 г. Когато отишъл да видят внучето разбрал, че била направена делба на къщата
и е разделена между двете сестри. Там била * /майката на Й. и Р./. * казала, че Р. си има
етажа и ще си го гледат детето.На другия етаж е живяла Й. с *. Четири – пет години по-
късно били на гости у тяхна братовчедка- * и тогава е станал някакъв конфликт между
сестрите- изглежда Р. нагрубила Й., която се разплакала и избягала. След това е имало и
втори случай, при който Р. пак нещо нагрубила Й.. Тогава попитал * какъв точно е
конфликта между тях и тя казала, че кака * е разделила къщата, хвърлила жребий, но Р. не е
доволна от решението и искала да вземе другия етаж. Свидетеля сочи, че знае, че на Р. е бил
първия етаж, определен с жребий. Още от самото начало знае, че Й. е живяла на втория етаж
дори още преди Р. да се омъжи. Й. още живее там, на втория етаж. След като се омъжила Р.
отишла да живее в апартамента в *, ул. * при мъжа си. Документ за делба не е виждал, а е
това, което знае от роднините. Не може да каже кога е станала тази формална делба. От *
знае, че майка им * е разделила етажите както и, че Р. не е доволна от това какво й се е
паднало.
Свидетелката * сочи, че са били колеги с ищцата -работили са заедно в Окръжния
съвет, а след това в данъчно. Р. също я познава, защото е била счетоводител и е водила
фирми. Сочи, че знае къде живее Й. и че тази къща е собственост на нея и на сестра й,
6
наследство от техните родители. Знае, че Й. живее на втори етаж, както и че Й. е помагала
на Р. да си отвърши първия етажа. Знае, че втория етаж е на Й.. Р. през това време е имала
малки деца и Й. й е помагала, както за децата, така и за къщата. Знае, че Р. е правила
промени и ремонти на първия етаж. За първия етаж знае, че има отделен вход и за втория
също, като за втория етаж има външно стълбище. Минавала е покрай сградата, но не е
влизала вътре. Било е 1991 г., когато с Й. са коментирали за ремонта, както и че тя е на
втория етаж, а първия етаж е на Р., тъй като са били хвърлили жребий за делба, още докато
майката им е била жива. Коментирали са и обзавеждане вътре какво е, какви пердета да
купи, за това, че Р. на първия етаж си е правила ремонт, а Й. на втория етаж си е правила
освежаване, поддържала го е. Свидетелката сочи, че до къщата има гараж залепен до първия
етаж, за който от Й. знае, че е на Р..Й. е коментирала пред нея, че на тавана, каквото има
неща някакви, които не й трябват ги е държала там и са си нейни. Също така в западната
част в избата си е държала компоти, зеле, домакински работи. Ползвала е избата и тавана.
Казвала е Й., че тези неща, които тя ползва са установени при делбата. Също така Й. й е
казвала, че под стълбището ползва едно помещение, където си слага дърва, мотики. Под
стълбището се образува „кутийка“, на която е сложена вратичка, за да можеш да се сложат
неща. Свидетелката сочи също, че през 2020 г. се засякли в рейса с Р. и тя й казала, че е по
гр.София и й се оплакала, че Й. е заключила къщата, но какво е имала предвид, не знае.
Това било август или септември месец, а декември месец с Й. се срещнали пак по рейсовете
и тя й споделила, че има проблеми с племенника си, сина на Р.. Казала, че имат някаква
друга стара обща къща и от там са й били изхвърлили адвокатските й книжа и други вещи,
които си държала там. След като Р. й споделила, че Й. не я допуска в къщата, явно имат
проблеми. По принцип знае, че втория етаж и тавана са на Й. и долу избата също, западната
част. За стълбището щом е външно стълбище тя /Й./ си го ползва. За първи етаж си има
отделна врата и стълбище. Всеки си ползва неговите врати. От Й. знае, че тя ползва
западния вход. Полиция в къщата е идвала по време на Ковида, тъй като са получили
сигнал, че са звънели нва Й., а тя не се е обаждала, а е била болна.Тогава външната врата е
била разбита от полицията, за да видят какво е състоянието на Й.. Това го разбрала от Й., с
която се срещнали в магазина и търсела брава, за да смени бравата, която са разбили
полицията.
Свидетелят *- син на ответницата и племеник на ищцата сочи, че майка му има
желание къщата да се раздели. Сигурно от 15 г. се обсъжда този въпрос, а вече от 2020 г. и
по съдебен път този въпрос се решава, тъй като не може да се реши доброволно между
страните. Сочи, че е ходил в къщата още като малък, от както се помни. Докато е бил в
гимназията е живял с баба си заедно- година, година и половина. Познава много добре
целия имот. По вътрешното стълбище може да се влезне на първи жилищен етаж. Още на
входа има врати за избите, а по-нагоре по стълбището се стига и до втория етаж и таваните.
Вътрешното стълбище е за всички помещения, за избата, и за двата етажа. На вътрешното
стълбище има ел. табло, което е единствено за къщата. За ремонт на покрив, не може да
каже дали е участвала майка му. За отвън всичко, което е правено е участвала огради,
гаражи, работа с администрация, изготвяне на документи. Знае, че майка му е давала
7
средства за документи за имота, плащала е и местни данъци и такси за него. Дори през
2016г. е идвал геодезист - * * да прави заснемане с отделни идентификатори в Служба по
кадастър за отделяне на двата етажа, тъй като тогава като цяло е имало някакъв напредък в
разговорите за делба, но за съжаление процедурата останала недовършена. Не знае баба му
да е казвала нещо за делба. През 1996 г. са направили ремонт на първи етаж със семейството
му и с баба му. Докато баба му е била жива всички като са идвали в къщата са оставали на
втория етаж. Там, на втория етаж ремонт преди това си е правен от баба му, леля му и майка
му. Тогава са имали пари за един етаж да отвършат. В последствие 1996 г. – 1997 г. са
направили ремонта на първия етаж и баба му се преместила да живее в него, а на втория
останала да живее леля му. Такова нещо не е чул да заявява леля му, че втория етаж,
стълбището, западния таван и избата си нейни. Багажи има навсякъде в момента в къщата.
Имат с ищцата големи спорове с тези всичките багажи, та дори и жалби в полицията. Има
предписания да ги изчистят голяма част от багажите, тъй като са пожароопасни. Голяма част
от вещите и по-специално на тавана, избите са си неща от времето на баба му – дърва и
други неща. До момента не е имало претенции от страна на леля му, че счита втория етаж за
свой. Не знае да има разделяне от баба ми, да е ясно, кое на кой е. Сочи, че са имали достъп
навсякъде в къщата. Леля му е имала достъп също до първия етаж, всичко е било отворено.
Никой, никого не е ограничавал и не е заявявал „Ти няма да влизаш тука!“. Свидетеля сочи,
че след смъртта на баба му е имал достъп до цялата къща. До март 2022г. е имал достъп до
всякъде. След като къщата била отключена за около 10-12 месеца с разбита врата подал
жалба в полицията, за да съдействат да сложат нов патрон и да получат ключове, тъй като
когато леля му била болна от Ковид 19 полицията е отишла и разбила вратата и в
последствие тази врата и достъпа до къщата била отключена с месеци. Сочи, че след
смъртта на баба му на първия етаж не живее никой. Всичко е отключено. Сочи, че няма как
да се достигне до първия етаж в момента, защото има багажи до вратата, по вътрешното
стълбище. От северната страна на къщата има външна площадка с външен северен вход към
първия етаж, но никога не е използван, тъй като антрето, което води към самия етаж е
запушено с дърво още от времето когато баба му била жива. Там се складирали дървата, за
да й е по-лесно. Там вратата не може да се ползва дори и да е отворена, няма как да се мине.
Сочи, че майка му е живяла на втория етаж до 1982г., докато се омъжи. След смъртта на
баба му, той и майка му не са живяли на първия етаж. В момента не може да се влезе от
вътрешното стълбище, защото леля му е заключила и не му едава ключ. От западното
стълбище също няма достъп. Няма достъп до цялата къщата от март 2022г., защото леля му
е сменила патрона и не му е оставила ключ. Майка му също няма достъп. Майка му от две
години му е дала пълномощно и той се занимава с въпросите с къщата. Последно е правил
опит на 30.12.2021г. да влезне от вътрешното стълбище, тъй като цялото вътрешно
стълбище пред първия етаж е затрупано с кашони и вещи, които предполага, че се на леля
му.
От заключението по назначената СТЕ се установява, че съгласно приложеният по
делото, одобрен на 04.06.1968г.архитектурен проект, процесната жилищна сграда е
8
предвидено да се изгради от сутерен и два жилищни етажа. Жилищната сграда е изградена
на основание Строително разрешение №42 от 10.06.1968г., с което на * се разрешава да
построи нова жилищна сграда на два етажа и изба върху 105 кв.м на собственото си място,
кв.65, парцел III-2318 и Протокол за дадена строителна линия и определено ниво №21 от
10.06.1968г. Съгласно одобреният архитектурен порект процесната жилищна сграда се
състои от:
-Сутерен- предвидени са вътрешна стълбищна клетка с вход на междинна площадка
на западната фасада на сградата, четири помещения именувани „изба” и входна врата на
северната фасада към коридор и едно от избените помещения, нанесена е промяна като на
северната фасада е предвидена двукрила врата;
- Първи етаж- вход към етажа е предвиден през площадка с достъп от дворното
място по четири броя стъпала с врата на северната фасада и от вътрешна стълбищна клетка,
достъпът до която е предвиден с входна врата на западната фасада, проектът предвижда
етажа да се изгради от входно антре, салон, две спални, дневна с кухня, баня е тоалетна с
предверие;
- Втори етаж- достъп до етажа е предивидно да се осъществи от вътрешна
стълбищна клетка, състоящ се от салон, две спални, дневна с кухня, баня с тоалетна и
предверие и килер;
Съгласно одобреният архитектурен проект не е предвидено вътрешната стълбищна
клетка да се изгради до подпокривното пространство (тавански етаж), видно от
вертикалният разрез на сградата.
От извършеният на място оглед вещото лице е установило, че жилищната сграда се
състои от избен етаж (приземен етаж), два жилищни етажа и тавански етаж.
Избен етаж - достъп до избения етаж се осъществява от дворното място с входна
врата на северната фасада и по стълби от вътрешна стълбищна клетка с достъп през
площадка с входна врата на западната фасада.
Първи жилищен етаж - достъп до първи жилищен етаж се осъществява от дворното
място през площадка с входна врата на западната фасада по стълби от вътрешна стълбищна
клетка и през площадката с входна врата на северната фасада.
Втори жилищен етаж - достъп до втори жилищен етаж се осъществява по стълби от
вътрешната стълбищна клетка.
Тавански етаж - достъп до таванския етаж се осъществява по стълби от вътрешната
стълбищна клетка. В таванският етаж са изградени две помещения, едното е височина 2,20м
и второто с височина 2,15м, в двете помещения са изпълнени довършителни работи -
дюшеме и мазилка по стени и тавани, останалата част от подпокривното пространство е без
настилка на пода и таван - дървената покривна конструкция на сградата.
Вещото лице въз основа на тезии констатации дава заключение, че всеки от етажите
на процесната жилищна сграда има самостоятелен вход както следва: - Избен етаж ( по
одобрен проект сутерен) - има самостоятелен вход с врата на северната фасада и врата от
9
вътрешната стълбищна клетка на жилищната сграда; - Първи жилищен етаж - има два
самостоятелни входа, единият от площадка с входна врата на северната фасада на
жилищната сграда и от вътрешната стълбищна клетка е входна врата на западната фасада на
сградата;
- Втори жилищен етаж - има самостоятелен вход от вътрешната стълбищна клетка
на жилищната сграда;
- Тавански етаж - има самостоятелен вход от вътрешната стълбищна клетка на
жилищната сграда. Таванският етаж е свързан с вътрешната стълбищна клетка на
жилищната сграда, която има входна врата на западната фасада на сградата.
Съгласно одобреният архитектурен проект на процесната жилищна сграда така
наречения „тавански етаж” представлява подпокривно пространство, заключено между
таванската плоча на втори жилищен етаж и покривната конструкция на сградата без достъп
от вътрещната стълбищна клетка и представлява обща част на сградата.
Жилищните етажи на жилищната сграда не са обособени като самостоятелни
обекти и не са определяни общите части на сградата. На място в подпокривното
пространство са изградени две помещения, едното с височина 2,20м и второто с височина
2,15м. При обособяване на самостоятелни обекти в жилищната сграда с проект за делба по
чл.202 от ЗУТ, тези помещения биха могли да се придадат към самостоятелните обекти -
първи и втори жил.етажи, а останалата част от подпокривното пространство би могла да
остане за общо ползване или да бъде разпределена към някой самостоятелен обект. В
избеният етаж на процесната жилищна сграда (сутерен по одобрения проект) са предвидени
четири избени помещения, които при делба по чл.202 от ЗУТ биха се разпределили на всеки
от жилищните етажи, респективно и на първи жилищен етаж.
Според допълнителното заключение на вещото лице площите на отделните части от
сградата, предмет на настоящия иск, изчислени от приложения по делото одобрен на
04.06.1968г. проект на процесната жилищна сграда са, както следва:
- втори жилищен етаж - застроена площ ог 119,15 кв.м, в това число стълбищна
клетка със застроена площ от 14,74 кв.м;
- тавански етаж - застроена площ от 107,06 кв.м, в това число стълбищна клетка със
застроена площ от 14,74 кв.м;
- малко южно помещение - светла площ от 8,47 кв.м;
- югозападно помещение - светла площ от 15,48 кв.м;
- западно помещение - светла площ от 6,68 кв.м;
- стълбищна клетка - застроена площ от 15,14 кв.м;
- коридор - светла площ от 2,00 кв.м;
- помещение под площадката на северната фасада с входна врата на нивото на
първи етаж - застроена площ от около 8,30 кв.м.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
10
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК и акцесорно искане за отмяна на нотариални актове на осн.чл.537 ал.2 от
ГПК.
Искът по чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен, поради следното:
В настоящото производство ищцата претендира,че е изключителен собственик на
втория етаж на жилищната сграда с идентификатор *.1 със застроена площ 107 кв.м., ведно
е вътрешно стълбище и западния вход на сградата, което стълбище заема площ от първия
етаж от около 13 кв.м, таванският етаж с площ от 107 кв.м. и западната част на избения
етаж от същата сграда, която част е с площ от около 60 кв.м., сграда е идентификатор *.2 със
застроена площ 10 кв.м. с предназначение, селскостопанска сграда, представляваща
обособено помещение под стълбищната площадка, от което има вход за ползваната от нея
част от избата, както и другите преградени и обособени по-ниски помещения под
стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата (последните без
самостоятелен идентификатор), построени в ПИ с идентификатор * по КККР на * с площ от
736 кв.м. въз основа на оргинерен придобивен способ- давностно владение, осъществявано
от нея за периода от 1990-1991 г. до настоящия момент.
За да е налице изтекла в полза на ищцата придобивна давност по отношение на
процесните недвижими имоти, същата следва да е упражнявала върху тях явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на предвидения в закона срок.
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години , а ал.2 на цитираната
правна норма предвижда, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За придобиване на
собствеността по отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот по давност,
не е достатъчно упражняването от претендиращия собствеността на 5 респ. 10 годишна
фактическа власт (корпус), но и намерение за своене на вещта (анимус на владелеца).
Намерението за своене се предполага съгласно чл.69 от ЗС, но за да е осъществен
фактическия състав на чл.79 ал. 1 от ЗС владението трябва да бъде явно и несъмнено, т.е.
осъществявано по начин, който да ясно и недвусмислено да разкрива спрямо всички,
включително и действителния собственик на имота желанието на владелеца да държи
вещта като своя.
По делото няма спор, че страните са придобили ПИ с идентификатор * по КК на * с
площ от 736кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор *.1 със
застроена площ от 107 кв..м. и сграда с идентификатор *.3 –гараж със застроена площ от 21
кв.м. при права по ½ ид.ч., като по ¼ ид.ч. всяка от страните е придобила по наследство от
баща им *, за което на 08.12.1994г. са се снабдили с констативен нот.акт *, т. IV, д.№1*г. и
по ¼ ид.ч. са придобили на основание дарение от майка им * Щ., съгласно нотариален
нот.акт №*, т.IV ,д.№*г. от 17.11.1994г. Следователно, съсобствеността върху имота е
възникнала въз основа на повече от един юридически факт- наследяване и дарение / т.нар.
11
смесена съсобственост/.
В отношенията между съсобственици, когато след възникване на съсобственост,
някой съсобственик ползва изцяло общата вещ, той е владелец на своята идеална част и
държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на
останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Фактическото
разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците
установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със знанието и
без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо
разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на
права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за
себе си. /В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74/. В ТР №1 от 06.08.20212г. по
тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС е възприето, че в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите , намерението му за своене се предполага и е
достатъчно в съдебния процес да се докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче собственикът е започнал да владее своята
идеална част , но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена. Независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. При хипотезата на извършена неформална делба,
постигната по съгласие между наследниците /потенциални или действителни/, съвладението
при наследяването да се трансформира в самостоятелно владение на всеки от
сънаследниците върху реални обекти от наследствения имот. Такава делба – спогодба е
нищожна с оглед неспазената форма за нейната валидност, но представлява фактическо
основание за установяване на самостоятелно владение на всеки от съсобствениците върху
отделните обекти на сънаследствения имот и може да се разглежда като начало на
давностно владение, като след изтичане на срока на придобивната давност, всеки от тях
може да придобие оригинерно собствеността на владяния от него реален дял от
наследствения имот.
В настоящото производство ищцата се позовава на установяване на владение върху
процесните части от жилищната сграда на извършена неформална делба през 1990-1991г.
Категорични доказателства за момента на извършване на неформално разпределяне на
жилищните етажи между съсобствениците, което би могло да се счита за основание за
установяване на самостоятелно владение върху процесния втори етаж от ищцата не се
12
установи по делото. Свидетелят Н.*/ сочи в показанията си, че през 2004г. е разбрал, че е
между страните е налице спор за къщата, както и че тогава от майката на страните- * е
разбрал, че била извършена неформална делба между сестрите на двата жилищни етажа, но
кога се е случила тази неформална делба не може да каже. Моментът на твърдяната от
ищцата неформална делба не се установява категорично и от показанията на свидетелката *,
която няма никакви лични впечатления от имота, а изцяло възпроизвежда казаното й от
ищцата, поради което съдът не ги кредитира. Така твърдението на ищцата, че владее
процесният втори етаж като свой собствен, считано от 1990-1991г. до сега остана
недоказано. Самата ищца твърди в исковата молба и в подадената в с.з. от 24.10.2022г.
писмена молба/ на л.147 от делото/, че след смъртта на майка им през 2006г. вече е
започнала да упражнява изключително самостоятелно правата на собственик на втория етаж
от жилищната сграда с идентифиикатор 922.566.1 , ведно с вътрешното стълбище със
западния вход, вкл. тавана и западната част от избата, както и покритото помещение
представляващо сграда с идентификатор *, под входа за първия етаж на жилищната
сграда.Твърденията на ищцата, че е установила самостоятелно владение върху процесните
части от имота на основание фактическото разделяне на съсобствения имот чрез
неформална делба се опровергават от изразената от нея позиция в писмо до ответницата от
26.02.2016г. /изпратено по имейл / на л.139 от делото/ , в която е изразила готовност да
подпише декларация, че през цялото време до сега ответницата е упражнявала правата на
собственик /включително и на владелец/ в целия недвижим имот на ул.“*“ №4, поради което
ответницата не е изгубила никакви права относно този имот. В последващо свое писмо от
08.03.2016г., изпратено до ответницата по имейл / на л.134-135 от делото/ ищцата е изразила
мнение, че делба на имота следва да се извърши, като е предложила свой вариант за
разпределение на сградите в имота в два дяла т.е. в посоченото писмо ищцата отново не
отрича, че ответницата има права на съсобственик върху процесните части от имота. От
разменената между страните кореспонденция през 2016г. и от представения проект за за
обособяване на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда става ясно, че страните
са обсъждали варианти за доброволна делба на имота, включително и кой да получи в дял
първия жилищен етаж и кой втория жилищен етаж т.е. и двете страни се считат за
съсобственици на правните основания, на които са придобили идеалните си части от имота-
наследство и дарение. Ищцата не установи с ангажираните в настоящото производство
писмени и гласни доказателства, че е владяла изцяло като свои процесните имоти в
изискуемия от закона 10 годишен давностен срок, поради което искът по чл.124 ал.1 от
ГПК подлежи на отхвърляне, а поради неговата неоснователност следва да се отхвърли и
искането за отмяна на двата нотариални акта.
Следва да се посочи, че отмяна на нот.акт по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, не и нотариални актове за правни сделки, какъвто е
нотариалния акт за дарение.
Разноски в полза на ответницата, с оглед изхода на делото не следва да се
присъждат, предвид липсата на искане за това от ответницата.
13
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Т. Щ., ЕГН ********** с адрес *, ул.“*„ №4 иск да
се признае за установено по отношение на Р. Т. Щ., ЕГН ********** с адрес *, ап.7, че
ищцата е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990-1991г. до сега
на следните недвижими имоти: втория етаж на жилищната сграда с идентификатор *.1 със
застроена площ 107 кв.м., брой етажи: 3, е предназначение: жилищна сграда - еднофамилна
съгласно приложената скица, като застроената площ на втория етаж е 107 кв.м., ведно е
вътрешно стълбище и западния вход на сградата, което стълбище заема площ от първия
етаж от около 13 кв.м, таванският етаж с площ от 107 кв.м. и западната част на избения
етаж от същата сграда, която част е с площ от около 60 кв.м., сграда е идентификатор *.2 със
застроена площ 10 кв.м., брой етажи: 1. е предназначение, селскостопанска сграда съгласно
представената скица, представляваща обособено помещение под стълбищната площадка, от
което има вход за ползваната от нея част от избата, както и другите преградени и обособени
по-ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната страна на
сградата (последните без самостоятелен идентификатор), всички те намиращи се в поземлен
имот с идентификатор * по КККР на * одобрени със заповед № * г. на изп.директор на
АГКК е адрес на поземления имот: *, ул. „*" 4. с площ на този поземлен имот от 736 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма. при съседи на имота: *, *, * и *,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Т. Щ., ЕГН ********** с адрес *, ул.“*„ №4 за отмяна
на нотариални актове *, т.IV, д. №1*г. и № *, т.IV, н.д.№*г. на нотариус при СмРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14