Р Е Ш Е Н И Е
576/12.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четвърти
август две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2510 описа
на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*** чрез адв. В.Г.от АК – София със съдебен адрес *** срещу С.И.Р. с ЕГН **********
с адрес ***. С исковата молба се предявява положителен установителен иск за
вземане срещу ответника в размер на 125.60 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от
29.08.2017г. до 14.10.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата, като се моли и за присъждане на сторените в производствата
разноски.
В исковата молба
се сочи, че на 29.08.2017г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен номер + +359********* срещу заплащане на месечен абонамент от
24.99 лв. За периода от 29.08.2017г. до 14.10.2017г. ищецът издал следните
фактури – Фактура № **********/05.09.2017г. за отчетен период 29.08.2017г. –
14.09.2017г. с начислена сума от 114.64 лв., включваща абонамента такса от
25.52 лв. и потребени услуги 62.91 лв., платима до 20.09.2017г.(като дължимата
сума по тази фактура била непогасен остатък от 74.58 лв.), както и Фактура №
**********/05.10.2017г. за отчетен период 05.09.2017г. – 04.10.2017г. с
начислена сума от 51.02 лв., включваща абонамента такса от 20.82 лв. и
потребени услуги 1.24 лв., платима до 20.10.2017г. С кредитно известие била
извършена корекция на дълга и неплатената сума останала в размер на 125.60 лв.
платима в срок до 30.08.2017г.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 1378/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 695 от 16.05.2019г.
Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния
съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 3977/11.12.2019г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва вземането по основание и размер. Иска се допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Д.Б. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като се моли за отхвърлянето на иска,
сочейки се, че основанието на иска е недоказано от ищеца, тъй като сумата е
начислена за дължима неустойка, а не както е посочено в исковата молба за
неплатени абонаментни такси и потребени услуги.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното: Със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с № 695 от 16.05.2019г. по
ч.гр.д. № 1378/2019г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца
сумата от 125.60 лв., представляваща главница по неизплатени парични задължения
по Договор за мобилни услуги от 29.08.2017г. под индивидуален клиентски номер
на абоната *********, за които е издадена крайна фактура за периода
29.08.2017г. – 04.10.2017г. с № ********** от 05.10.2017г., както и 19.02лв.
мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до 18.04.2019г. и законна
лихва от 15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и
разноски в общ размер на 205 лв. Поради
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания
на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Между
страните не се спори, че на 29.08.2017г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* по абонаментен
план „Тотал“ за срок от 12 месеца и
абонамент от 24.99 лв. На същата дата било подписано Приложение към
първоначалния договор, представляващо ценовата листа. За задълженията на ответника, произтичащи от договора били издадени следните фактури – Фактура
№ 7261722863 от 05.09.2017г. за отчетен период 29.08.2017г. –
04.09.2017г. на обща стойност 83.45 лв., включваща разговори, съобщения,
абонаментни такси със срок на плащане 20.09.2017г.; Фактура № 7262929902 от
05.10.2017г. за отчетен период 05.09.2017г. – 04.10.2017г. на обща стойност
134.47 лв., включваща разговори, съобщения, абонаментни такси и натрупване на
задължения от предходен период, със срок
на плащане 20.10.2017г. Към всяка от
фактурите са приложени разпечатки по отношение на потреблението на всеки един
от мобилните номера отделно. По делото не са представени доказателства за
прекратяване на договора, нито за писмена покана до лицето за плащане на
вземанията и обявяването на договора за прекратен, но е представена Фактура №
********** от 05.12.2017г. за отчетен период 05.11.2017г. до 04.12.2017г. със
срок за плащане 20.12.2017г., в която фактура се включва неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 213.32 лв. и задължения за
предходен период с ДДС в размер на 125.06 лв.
За изясняване фактическата обстановка по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице
сочи, че процесните фактури са коректно осчетоводени в счетоводството на ищеца,
като извършените плащания по тях са в размер на 31.19 лв. постъпили на
30.08.2017г. и 04.09.2017г. Общото задължение на С.Р. по договора, сключен с
ищеца е в размер на 125.60 лв., като не се претендира съществуващото задължение
за неустойка в размер на 213.32 лв., а само това задължение произтичащо от
натрупването на задълженията по
предходните периоди.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на
заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на
местната си компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че
е родово и местно компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността
на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във връзка с
чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответницата;
изправността си по договора; наличие на задължения от ответницата към мобилния
оператор и техния размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че е съществувал валиден договор за мобилни
услуги, сключен на 29.08.2017г. По силата на договореното между страните оператора
предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетен номер 359 *********.
Общия размер на фактурираните услуги, включително и абонаментни такси по двата
договора за мобилни услуги е сума от 125.60 лв., като видно от заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и
кредитирано изцяло от съда, като компетентно и пълно дадено, то претендирана
сума, посочена в последната фактура, представлява натрупани и неплатени
предходни задължения на ответницата. Съгласно
чл.27 от Общите условия на „Теленор България“
ЕАД (лист 76 от делото) плащането
на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура
(в случая двадесето число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й (в случая издаване на фактурата е на 5-то число всеки
месец). Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответника на
дължимите суми няма и към момента. Поради това и съдът намира, че предявения
установителен иск за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги следва
да се уважат изцяло.
По отношение
възражението на особения представител на ответницата, че задължението всъщност
представлява неустойка по договора, а не задължения от потребени услуги и
такси, дължими от Р., съдът намира следното: Видно от представената последна
фактура с № ********** от 05.12.2017г. и която е на обща стойност 338.92 лв., е
че същата включва в себе си задължение за неустойка от 213.32 лв. и задължения
от предходни периоди (от които са приспаднати частичните плащания от лицето и е
извършена корекция) в размер на 125.60
лв., което всъщност е и процесното вземане. Именно поради това твърденията,
свързани с неустойката по договора са ирелевантни в настоящото производство.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 205 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение. В исковото производство са направени такива общо в
размер на 685 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 300 лв.
възнаграждение за особен представител, 180
лв. възнаграждение за адвокат и 180 лв. за възнаграждение за вещо лице. Разноските
извършени от ищеца следва да се възложат изцяло на ответницата, предвид пълното
уважаване на иска.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.И.Р. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв. В.П.Г.от АК – гр.София, със
съдебен адрес *** сумата от 125.60 лв.(сто двадесет и пет лева и шестдесет
стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги № ********* от 29.08.2017г. с предпочетен номер +
+359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 695/16.05.2019г. по ч.гр.д. № 1378/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Р. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ********* в заповедното производство разноски в размер общо на 205 лв. (двеста и пет лева), както и
тези направени в исковото производство в размер на общо 685 лв.(шестстотин осемдесет и пет лева), съгласно представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК и пълномощно.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: