Решение по адм. дело №439/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от К. А. К. от [населено място] против Областна дирекция на МВР Стара Загора /ОДМВР/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200.00 лв. /частичен иск от 2 000.00 лв./ от отменена като незаконосъобразна заповед №УРИ 8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от служител на Второ районно управление Стара Загора при Областна дирекция на МВР Стара Загора. Ищецът твърди, че след освобождаването, усещането му за несправедливост станало натрапчиво. В срещите си с приятели разказвал как без всякаква нужда са му били поставени белезници и са го държали приведен, докато са го транспортирали до лечебното заведение и обратно. Допълнително бил засегнат, че това е станало пред членовете на семейството му, които го чакали пред управлението. Негативните емоции бил забелязани първо от най-близките му, а след това и от неговите приятели. Това състояние продължило около месец след задържането му. Направено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на отмяната на заповедта за задържане – 18.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Стара Загора, с подаден писмен отговор и в писмени бележки оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ, тъй като не може да се изведе обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, в какво се изразяват същите, не са доказани причинени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях и отменения акт. По подробно изложени в тази насока съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно са изложени съображения, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че предявеният иск е основателен, но остава недоказан по отношение на размера му, като предлага да се присъди обезщетение в размер на 100.00 лв., което счита за справедливо.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 03.01.2024 год. по отношение на ищеца К. К. е издадена Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год. от полицейски орган – младши полицейски инспектор във В. Р. управление Стара Загора, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.343б, ал.3 от НК е задържан за срок от 24 часа в 11:40 часа. Освободен е на 03.01.2024 год. в 17:40 ч.

Тази заповед е обжалвана пред Районен съд Стара Загора, който с Решение №86/11.03.2024 год., постановено по а.н.дело №231/2024 год. е оставил без уважение жалбата против заповедта за задържане. С Решение №2013/18.06.2024 год. постановено по КАД №321/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, решението на районния съд е отменено и е постановено друго, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год. от полицейски орган – младши полицейски инспектор във В. Р. управление Стара Загора. Решението е окончателно и влязло в законна сила на 18.06.2024 год..

От показанията на разпитания свидетел Т. К. А. се установява, че баща му бил задържан в началото на месец януари 2024 год. за шофиране в нетрезво състояние. Когато отишли да го видят, баща им бил с белезници, като полицаят го е навел и го е блъснал в колата. По този начин са го вкарали и изкарали от районното управление. След няколко часа са го освободили и са го завели у дома. Това задържане му повлияло зле. След като се прибрали месеци наред не бил се чувствал зле, като започнал да пие алкохол. Това продължило месец, месец и нещо. Не знаел дали са съставили на баща му акт, нито знае дали са му издали наказателно постановление. След този случай не излизал от къщи и се напивал почти всеки ден. Не искал да се разчува това нещо, защото все пак бил на 50 години. Към него момент баща му работил в чужбина, а не в България. След месец, месец и половина напуснал България. Идвал си от време на време, живее в Испания.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявената искова претенция на К. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната по съответния ред на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понеже процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника ОДМВР, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год. от полицейски орган – инспектор при ОДМВР-МВР, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Заповедта за задържане е издадена при или по повод изпълнение на административна дейност. От правомощията на органите на ОДМВР, които са полицейски служители по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, не е изключено издаване на заповеди по чл.72 от ЗМВР. А тези актове, макар и да не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, са издадени при упражняване на административна дейност. Следователно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, независимо, че отмененият като незаконосъобразен акт което обстоятелство не е спорно между страните. В заповедта е описано, за какво престъпление е задържането – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като е посочено и правното квалификация на установеното неправомерно поведение – чл.343б, ал.3 от НК..

Незаконното задържане само по себе си предполага едно базово ниво на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство без да е необходимо те да се доказват, доколкото е налице ограничаване на правото на свободно придвижване на задържаното лице. Затова, макар по делото да не се установи несъмнено от показанията на разпитания свидетел, че забелязаните от него промени в поведението на ищеца се дължат именно на задържането с отменената впоследствие заповед, съдът намира, че той действително е изпитал негативни емоционални преживявания от изпълнението й. Няма данни по делото за уронване на авторитета, престижа и доброто му име в обществото, а и такова не се твърди с исковата претенция. Други доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт е оказал върху личността на ищеца, над посочения по-горе естествен резултат от задържането, не са ангажирани. Разпитаният свидетел и дадените от него сведения, не могат да обосноват в пълен размер претендираната сума, тъй като а налице съществено противоречие между дадените свидетелски показания и изнесеното в исковата молба. Така например в исковата молба, ищецът заявява, че е разказвал на приятелите са самото задържане, докато синът му /св. А./ твърди че, след освобождаването му от районното, баща му е контактувал само с него и брат му, както и че се напивал в къщи. От свидетелските показания се установява първоначално, че това състояние на баща му продължило няколко месеца. Впоследствие свидетелят заявява, че това състояние е продължило само месец-месец и половина, като след това се е прибрал в Испания където живее постоянно. Не е доказан също така и периода на претърпените негативни преживявания – дали месец или няколко месеца, доколкото свидетелят не може да удостовери обстоятелства, които не е видял, тъй като баща му е заминал в чужбина. В този смисъл, съдът не може да кредитира в пълна степен дадените свидетелски показания, като се отчитат горепосочените противоречия и отчитайки наличието на роднинска връзка между ищеца и свидетелят.

Не следва да се обсъжда поведението на полицейските служители относно неговото задържане, тъй като същите не са предмет на настоящето дело – не се претендират вреди от прекомерната или необоснована употреба на физическа сила, а неимуществени вреди от отменен административен акт.

Според нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, приложим съгласно чл.203, ал.2 от АПК, неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице, т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. За съда безспорно е налице такава връзка между отменената заповед и настъпило отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда. Принципно, при положение, че задържането е признато за незаконно, не могат да се търсят и излагат съображения, че вина за това може да има и задържаното лице. В случая обаче, това не е пълна степен приложимо. Не се твърди, нито се установява, задържането на ищеца да е осъществено пред негови приятели или съседи. С други думи, самото задържане като такова, не е станало известно на обществеността, включваща неговите близки приятели, роднини или съседи. В исковата молба обаче, се твърди, че самият ищец е разказвал на приятели относно задържането. В този ход на мисли, близкото му обкръжение от приятели са били известени за задържането от самия ищец. Абсурдно би било сам да разпространяваш задържането си и после да търсиш вреда от накърняване на доброто ти име в обществеността.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване на увреждането, последиците от него и факта, че К. К. е бил задържан незаконно малко повече от 6 часа през светлата част от денонощието, съдът приема, че адекватната сума за възмездяване на понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност е 100.00 лв.. При определянето съдът взе в предвид и наличието на противоречие между твърдените обстоятелства в исковата молба и свидетелските показания от една страна, а от друга и съпричиняването, изразяващо се личното му разпространяване на задържането му.

Затова предявеният иск от К. К. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, се явява основателен и доказан до размер 100.00 лв. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане, считано от датата на отмяната на незаконосъобразният административен акт, както е поискана от ищеца.

Според изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – за държавна такса в пълен размер от 10.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 135.00 лв., определено по реда на чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.7, ал.2, т.1 от Наредбата за адвокатската работа, съобразно уважената част от исковата претенция. Така присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на процесуалното представителство. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и при прилагане на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 50.00 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора [населено място], представлявана от директора К. Б. Х. ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 145.00 лв. /сто и четиридесет и пет/ лв. за направени по делото разноски.

ОСЪЖДА К. А. К. [ЕГН] от [населено място],  ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от директора К. Б. Х. сумата от 50.00 /петдесет/ за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.