Мотиви към присъда №9/20.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. №65 по описа за 2016 г. на Районен съд гр.Левски;
Срещу подсъдимия И.Г.В.
е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На 19.07.2015г. в с.Градище,
общ.Левски, обл.Плевен, на ул.„Генчо Хинчев”, път ІІІ – 303, при км.18+150, при
общ.Левски, в района на кръстовище с път, при управление на моторно превозно
средство – мотоциклет „Ямаха *”, с рег. № ***, нарушил правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1,
чл.20, ал.1 и ал.2, чл.41, ал.2, чл.42, ал.1, т.1, чл.42, ал.2, т.1, чл.43, т.2
от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.М.П., ЕГН
**********, от ***, изразяваща се в:
- черепно-мозъчна травма,
представляваща нараняване, което прониква в черепната кухина, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна област, счупване на черепа в
същата област, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- счупване на четири ребра
вдясно /от второ до пето/, довело до трайно затрудняване на движението на
снагата; изливите на кръв в двете гръдни кухини и контузиите на белите дробове,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- хеморагичен и травматичен
шок, представляващ разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.2, във
вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.41, ал.2, във вр. с чл.42, ал.1, т.1,
във вр. с чл.42, ал.2, т.1, във вр. с чл.43, т.2 от ЗДвП.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Левски, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия, така както е предявено. Счита същото за доказано по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Отчита като спорен въпроса: дали
подсъдимият е осигурил достатъчно странично разстояние от велосипедиста, при
реализираната от него маневра изпреварване. В тази насока излага доводи, че в
ЗДвП липсва дефиниция на „достатъчно място”, като същото е такова, при което не
би настъпило произшествие. Счита, че като не се е движел със съобразена скорост
– равна или по-ниска от 25,5 км./ч. съгласно експертното заключение, не е
съобразил правилно пътната обстановка, не е преценил собствените си
възможности, както и обстоятелството, че се движат автомобили в насрещната
пътна лента, подсъдимият е предприел маневра изпреварване в нарушение на ЗДвП,
с която сам се е поставил в състояние да не може да избегне пътното
произшествие, чрез спиране на мотоциклета, или чрез преминаване изцяло или
частично в насрещната пътна лента, от което в пряка причинно-следствена връзка
се явява и причинената на пострадалия средна телесна повреда. Изключва
института на случайното деяние, тъй като в конкретния случай подсъдимият е имал
обективна възможност ясно да възприеме движещото се пред него превозно
средство, на което се превозва възрастен човек, т.е. препятствие, което не може
да бъде определено като внезапно възникнало, както и наличието на обективна
възможност за подсъдимия да предприеме такова управление на МПС, при което да
не настъпи ПТП. В този смисъл се позовава на няколко решения на ВКС.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение и да го освободи от наказателна отговорност, тъй
като е неосъждан и в настоящия случай този институт е приложим. При определяне
размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС по отношение на
подсъдимия, представителят на прокуратурата моли съда да вземе предвид факта,
че същият е млад човек, в трудоспособна възраст, поради което това наказание
следва да бъде определено в разумен срок.
Частният обвинител П.М.П., в с.з., след приключване на съдебното
следствие, чрез повереникът си – адв.Й.Й. от ВТАК, поддържа обвинението, така
както е повдигнато на подсъдимия от РП-гр.Левски. Споделя фактическите и правни
аргументи, изложени от прокурора, но в пледоарията си доразвива следните
въпроси: подсъдимият е предприел маневрата изпреварване в момент, когато
насрещната пътна лента е била ангажирана от два или три попътнодвижещи се
автомобила около мястото на удара, с ясното съзнание, че няма да може да
напусне своята лента за движение. От последното прави извод, че пострадалият не
е предприел внезапно завиване наляво, защото не в тази посока се е намирала
целта на неговото пътуване – Бутовското поле, където всъщност и предния ден е
ходил за круши. Допуска, че се касае за неволна промяна в траекторията на
движение на велосипедиста /криволичене, вследствие извъртане на главата,
раменния пояс и тялото от дясно на ляво, чувайки шума от приближаващия зад него
мотоциклет/, като счита, че подсъдимият е следвало да очаква именно това
поведение от велосипедиста, който е и човек на преклонна възраст. С оглед на
изложеното, моли съда да кредитира с известна доза съмнение показанията на
свидетеля З.Р., относно очертаната от него по-ниска скорост на движение на
мотоциклетиста от 20-30 км./ч.,
при доказана повече от 42 км./ч.,
съобщеното от него, че е наблюдавал пътната обстановка в огледалото за обратно
виждане, както и за възприет внезапен завой наляво от велосипедиста. Счита, че
точната пътна обстановка се описва от показанията на свидетеля И.М., които моли
съда да кредитира с доверие.
В реплика по повод пледоарията на защитата,
моли съда да съобрази заключението на вещите лица, че ако мотоциклетистът бе
извършил маневрата изпреварване, чрез частично или пълно напускане на своята
пътна лента, нямаше да се реализира удар. Счита, че ако водачът не може да изгради
извод за себе си, вследствие на изтрита пътна маркировка и при насрещно движещи
се автомобили, дали може да напусне пътната си лента при маневра изпреварване,
той трябва да се въздържи от извършването на тази маневра и да предприеме друго
поведение, което предписва закона: да намали, а ако е необходимо и да
спре.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение и да му наложи съответно наказание, при отчитане
на факта, че същият няма критично отношение към извършеното деяние и не
осъзнава вината си за настъпилото ПТП.
Подсъдимият И.Г.В., както лично, така и чрез защитникът си –
адв.Б.П. от ПлАК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да го
признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. За постановяване
на оправдателна присъда, защитата се позовава на следните факти: пострадалият
велосипедист се е движел абсолютно праволинейно в един доста дълъг прав участък
от пътя, без лъкатушене и без промяна в траекторията на движение, каквото
поведение подзащитният му е възприел. Моли съда да вземе предвид и факта, че
велосипедистът не е подавал по какъвто и да е начин сигнал, че ще прави завой
наляво или надясно, както и че маркировката на местопроизшествието е била
напълно изтрита, а в зоната на ПТП-то не е имало пътен знак, който да
сигнализира, че наближава кръстовище. В този смисъл, защитата пледира, че
подсъдимият не е имал възможност да индивидуализира своето и насрещното платно
на движение, както и да бъде предупреден от пътни знаци, че наближава кръстовище.
Предприемайки маневрата изпреварване, подзащитният му е трябвало да осигури
само достатъчно безопасно разстояние от велосипедиста, т.е. да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, така както е предписано в
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Излага доводи, че подсъдимият е
изчакал да премине автомобила на свидетеля З.Р., възприел е в далечината
автомобила на свидетеля И.М., след което се е изнесъл на разстояние от 2 метра, което и според
вещите лица съставлява едно абсолютно нормално разстояние, осигуряващо
безопасно изпреварване. Позовава се и на обстоятелството, че скоростта на
движение на подзащитния му е била разрешената за движение в населено място,
както и на заявеното от вещите лица, че ако не е имало промаяна в траекторията
на движение на велосипедиста, страничното разстояние е било достатъчно, за да
не настъпи ПТП. Моли съда да кредитира с доверие показанията на свидетеля З.Р..
Счита, че от показанията на свидетеля И.М. се установява, че се е движел в насрещната
пътна лента, но на разстояние от около 100-120 метра от
местопроизшествието, поради което не е съставлявал пречка за навлиане на
подзащитния му в насрещната пътна лента или движението му по средата на пътното
платно – на осовата линия.
На посочените основание, пледира за наличие
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Счита, че подсъдимият нито е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди в опасната зона за спиране, каква
евентуална маневра би извършил другия участник в движението.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.Г.В. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със завършено
средно-специално образование, работи като машинен оператор в „***, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС, категория „В”. Собственик е на МПС – мотоциклет
„Ямаха *”, с рег.№ ***.
На 19.07.2015 г., в светлата
част на денонощието, подсъдимият управлявал притежавания от него мотоциклет, в
посока от с.Карпачево към гр.Велико Търново. Пътувал сам. Преди обяд преминал през в с.Градище,
общ.Левски, обл.Плевен. Движел се по ул.„Генчо Хинчев”, път ІІІ – 303, при
км.18+150, в посока от запад към изток, като този пътен участък се намирал в
района на кръстовище. Пътният участък бил прав с дребнозърнест асфалт, без
наклони и виражи, с широчина на южната пътна лента - 3,4 метра, на северната
пътна лента – 3,6 метра,
и на пътното платно – 6,10
метра. Пътната настилка била сух, износен асфалт.
Времето било ясно и подсъдимият имал ясна видимост. В. управлявал превозното
средство със скорост от 43,6
км./ч.
В същото
време, в същия пътен участък и в същата посока – от запад на изток, плътно вдясно
на платното за движение, се придвижвал пострадалия П.М.П., който управлявал
велосипед марка „ВМЗ”, със скорост от 12 км./ч. Пострадалият е от ***, на * годишна възраст. На инкриминираната дата тръгнал с велосипеда
си към съседното село - с.Бутово, за да бере круши. Подсъдимият В. възприел праволинейно
движещият се пред него велосипедист от разстояние около 100-150 метра, преди да го
настигне. Забелязал, че водачът му е възрастен човек. Приближавайки
велосипедиста, подсъдимият сигнализирал за предприетата от него маневра -
изпреварване, като подал ляв мигач. Изчакал да премине насрещно движещият се
автомобил, управляван от свидетеля З.Р., убедил се, че няма в близост други
насрещно движещи се автомобили, и започнал маневрата, без да напуска своята
пътна лента за движение, осигурявайки странично разстояние от велосипедиста не
по-голямо от 2 метра.
Горното било възприето и от свидетеля И.М., който се движел с автомобила си в
насрещната пътна лента, но от другата страна на кръстовището и на разстояние от
около 100 метра
от мотоциклетиста и велосипедиста. Подсъдимия достигнал на разстояние от 13,6 метра от
велосипедиста, когато последният внезапно променил траекторията си на движение
вляво. Траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли и
настъпил удар, който бил челен за мотоциклета - с предно колело, и страничен за
велосипеда – в задна лява странична част на задно колело. След удара,
велосипедът нарушил своето динамично равновесие и заедно с пострадалия, паднал
върху асфалтовото покритие на лявата си странична част в насрещната /северната/
пътна лента, с предната си част към прекъснатата разделителна линия.
Мотоциклетът продължил движението си в източна посока, изминал разстояние от 19,6 метра и паднал на
лявата си странична част. В процеса на плъзгане по асфалтовото покритие изминал
13,7 метра
и спрял с предната си част към североизток. Свидетелят Р., който възприел пътно
произшествие в огледалото за обратно виждане на автомобила си, както и
подсъдимия, веднага отишли до пострадалия П.П.. Последният не бил контактен, но
показвал жизнени функции. Свидетелят Р. подал сигнал на тел.112, в 10:16 часа и
напуснал местопроизшествието. Свидетелят М. спрял автомобила си преди
кръстовището и отишъл до мястото на удара. Същият подал сигнал на тел.112, в
10:28 часа, изчакал известно време пристигането на линейка, след което си
тръгнал. Подсъдимият останал до пострадалия, като до пристигането на
медицинския екип, придържал главата му.
На място пристигнала огледна
група. Бил извършен оглед на местопроизшествие, а по случая било образувано
досъдебно производство. По нареждане на полицейски служители, подсъдимият дал
кръвна проба за медицинско изследване, като резултатът от него не показал
съдържание на алкохол в кръвта му. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски”-гр.Плевен, където му била оказана медицинска помощ. От същия била
взета кръвна проба, като резултатът от направеното експертно изследване не
показал съдържание на алкохол в кръвта му.
Вследствие на
пътнотранспортното произшествие на пострадалия П.П. са причинени травматични
увреждания, които според изготвена в хода на разследването съдебно-медицинска
експертиза, съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, и се
изразяват в: черепно-мозъчна травма, представляваща нараняване, което прониква
в черепната кухина, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната
челно-слепоочна област, счупване на черепа в същата област, излив на кръв под
твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота; счупване на четири ребра вдясно /от второ до пето/, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата; изливите на кръв в двете гръдни кухини и
контузиите на белите дробове, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; както и хеморагичен и травматичен шок, представляващ
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от протокол за ПТП от 19.07.2015
г., с приложен фотоалбум към него, от показанията на пострадалия П.П.,
показанията на свидетеля З.Р., приобщени към доказателствената съвкупност чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.1 от НПК, показанията на свидетеля И.М.,
от заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и тройната съдебно-автотехническа
експертиза, писмените доказателства: справка за регистрация и за собственост на
мотоциклета, справка за нарушител от региона по отношение на подсъдимия В.,
справка от Районен център на тел.112 – гр.Монтана, както и от обясненията на подсъдимия.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Отчита като причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, предприетото от водача на велосипеда в момента на изпреварването
рязко завиване наляво, без да подаде някакъв сигнал за това. Твърди, че не е
имал време за реакция, а вина за настъпилото ПТП има възрастният велосипедист.
Отговор на
основните спорни въпроси по делото дава заключението на вещите лица по тройната
съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието, като
компетентно изготвено. Съгласно това заключение, пътнотранспортното
произшествие е настъпило при нормална пътна обстановка – прав участък от пътя в
населено място, денем, слънчево време, нормална видимост, сух асфалт, без
наклони и виражи, с наличие на пукнатини и кръпки, със слаба видима прекъсната
разделителна линия на двупосочното платно за движение. В района на
произшествието ул.”Генчо Хинчев” образува кръстовище с път, съответно –
северно, покрит с трошенокаменна настилка, а южно е асфалтиран. Непосредствено
след кръстовището е монтиран знак за край на с.Градище. В района не са
установени светофари, пешеходни пътеки и преходи.
Велосипедът се е движел в
посока от запад към изток, по траектория, лежаща в южната пътна лента, в
дясната страна. При отчитане възрастта на водача, както и обстоятелството, че
непосредствено преди удара, велосипедът се е движел по траектория на крива с
нормален ход, вещите лица приемат като скорост на движение в конкретния случай
- 10-12 км./ч.,
/3,3 м.сек./.
Мотоциклетът
се е движел в същата посока от запад на изток, по траектория а движение в
южната пътна лента. Скоростта му на движение е определена от експертите на
основание изразходената кинетична енергия до преустановяване на движението, а
именно: 43,6 км./ч.,
/12,1м.сек./. Непосредствено преди удара предприема маневра изпреварване на
велосипеда.
Вещите лица
са категорични, че велосипедът е предприел промяна на траекторията си на
движение: от изток към север-североизток, западно спрямо кръстовището,
образувано от ул. „Генчо Хинчев” с перпендикулярно на него път, находящ се
непосредствено преди табелата за край на с.Градище. Опасността за водача на
мотоциклета възниква в момента, в който велосипедът, управляван от водача му,
предприема промяна на траекторията си на движение вляво, към траекторията на
движение на мотоциклета. Необходимото разстояние за спиране на мотоциклета, или
т.нар. опасна зона за спиране при установената скорост от 43,6 км./ч. - е 29,1 метра. Максималното
разстояние, на което се е намирал мотоциклета от мястото на удара, преди
промяна траекторията на движение на велосипеда е 13,6 метра, т.е.
критичната пътна ситуация е по-малко от опасната зона за спиране, поради което
водачът на мотоциклета не е имал възможност и време да преустанови движението
на МПС, преди настъпването на удара с велосипеда. Според вещите лица,
изчислената скорост на движение, даваща възможност за спиране на мотоциклета
преди настъпване на удара е 25,5
км./ч. Като причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, вещите лица определят неправилната преценка на пътната обстановка
от водача на велосипеда, който променя траекторията на движение вляво, без да
се е убедил, че водачът на движещият се зад него мотоциклет, извършващ маневра
изпреварване, е възприел и разбрал намеренията му за промяната в траекторията
му на движение. Причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие
експертите сочат неправилната преценка на пътната обстановка от водача на
мотоциклета, който движейки се с несъобразена с конкретната пътна обстановка
скорост, предприема маневра изпреварване, без да си е изяснил поведението на
велосипедиста в района на кръстовище.
Съдът изцяло
възприема изводите на вещите лица по изготвената съдебно автотехническа експертиза.
Същите почиват преди всичко на обективните находки, намерени при огледа на
пътното платно, при запазено местопроизшествие. Съдът констатира противоречия в
показанията свидетелите Р. и М., макар и безспорно да се установява от
изисканата справка от Районен център на тел.112 – гр.Монтана, че и двамата са
присъствали по време и място на инцидента, тъй като са подали сигнал за
настъпилото ПТП. При първия свидетел противоречията се свеждат до факта на
възприетата от него скорост на движение на мотоциклета – около 20-30 км./ч., и второ – до
твърденията му, че велосипедиста е завил рязко наляво, и то в момента на самото
изпреварване, без водачът му да е подавал сигнал за това. Наличните
противоречия в показанията на свидетеля М. се свеждат също до възприетата от
него скорост на движение на мотоциклета – по висока от разрешената за населено
място. Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели не се подкрепят от
направените изводи в експертното заключение, в което вещите лица категорично
определят, както скоростта на движение на мотоциклета, непосредствено и към
момента на удара, а именно: 43,6
км./ч., така и минималното разстояние, на което се е
намирал мотоциклета от мястото на удара, преди велосипедистът да промени
траекторията си на движение, а именно: 13,6 метра. Очевидно е,
че изложените противоречиви възприятия от свидетелите Р. и М., се дължат
изключително на техни собствени субективни преценки, поради което и доколкото
при оскъдните гласни доказателства по делото, обясненията на подсъдимия следва
да бъдат проверени преди всичко, чрез заключението на вещите лица по съдебната
автотехническа експертиза. От него съдът стига до следните правни изводи:
Подсъдимият
не само е имал обективна възможност да възприеме движещият се пред него
велосипедист, но е сторил това от разстояние най-малко от 100-150 метра, преди да го
настигне. Възприел е дори и това, че водачът му е възрастен човек, а не дете,
които обстоятелства не отрича в обясненията си. Това разстояние е позволявало
на подсъдимия да намали скоростта си на движение от 43,6 км./ч., макар и в
рамките на разрешената за населено място, до 25,5 км./ч. и да спре преди
мястото на удара, предотвратявайки пътнотранспортното произшествие, съобразно
предписанията в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При своевременното
възприемане на велосипедиста, който законът определя като уязвим участник в
движението по пътищата, за подсъдимият същият вече е представлявал препятствие
на пътя. Поради това и във всеки един момент, В. е следвало да очаква от
водачът му внезапно да промени траекторията си на движение и да направи т.нар.
неволно криволичещо движение, водещо до отклонението му наляво или надясно.
Доколкото, пострадалият твърди, че не е имал намерение да завива наляво по
пътя, водещ към ж.п.гарата, поради което не се е налагало да подава сигнал за
това, тъй като е пътувал в права посока - към с.Бутово, съдът приема, че в
случая се касае именно за такова неволно загубване на управлението над
велосипеда от възрастния пострадал, особено характерно за този тип превозни
средства, задвижвани само с мускулната сила на водача. С оглед на това и
предвид разстоянието, на което подсъдимият се е намирал от пострадалия, в
момента на промяната на траекторията му на движение, съдът намира, че
неправомерно движещият се велосипедист е представлявал не само предвидимо
препятствие на пътя, но и несъмнена и очевидна опасност за движението,
изискваща намаляване на скоростта и спиране на превозното средство. Вещите лица
са категорични, че ако подсъдимият е управлявал мотоциклета със скорост от 25,5 км./ч., същият е имал
обективна възможност да реагира технически правилно, чрез спиране в момента на
възникване на критичната пътна ситуация: промяната в траекторията на движение
на велосипедиста.
Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е предприел маневра
изпреварване на движещият се пред него велосипедист. Съгласно заключението на
вещите лица по тройната автотехническа експертиза, В. е оставил странично
разстояние, между своето превозно средство и изпреварваното такова, което е
било не повече от 2 метра.
От това следва извод, че подсъдимият, макар и да е сигнализирал за предприета
маневра изпреварване, е осъществил друга такава – заобикаляне. За втората
маневра е налице легална дефиниция, съдържаща се в Правилника за приложение на
ЗДвП, и същата е налице, когато се преминава покрай неподвижно препятствие,
повреди на пътното платно или неподвижен участник в движението. Изпреварването,
обаче, е уредено в разпоредбите на чл.41 – чл.43 от ЗДвП, и очевидно касае
случаите, в които се преминава покрай движещо се в същата посока пътно превозно
средство. Касае се до две различни маневри, при които и задълженията на
участниците в движението са различни. Фактически предприетите действия от
подсъдимият сочат, че същият е нарушил правилата за извършване на маневрата
изпреварване, формулирани в разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗДвП. В. въобще не е
напуснал пътната лента, в която се е движел, чрез цялостно или частично
навлизане в насрещната пътна лента, макар и да е сигнализирал за намеренията
си, чрез подаване на светлинен сигнал, който движещият се пред него
велосипедист по обективни причини не би могъл да възприеме, освен ако не се
обърне назад. Според вещите лица, ако подсъдимият беше извършил правилно
предприетата маневра изпреварване, каквато възможност е имал, тъй като
насрещната пътна лента очевидно е била свободна достатъчно дълго време,
позволяваща му да извърши маневрата, доколкото се установява, че свидетелят М.
по това време се е намирал от другата страна на кръстовището на разстояние
около 100 метра,
то нямаше да настъпи пътнотранспортното произшествие. Действително, оставеното
от подсъдимия странично разстояние от 2 метра при маневрата изпреварване, съгласно
експертното заключение е било достатъчно за безопасното му преминаване покрай
велосипедистът, но в случай, че пострадалият не е загубвал неволно контрол над
управлявания от него велосипедист. Доколкото последното е съставлявало за
подсъдимия предвидимо негово поведение, съдът намира, че същото следва да бъде
отчетено единствено като принос от страна на пострадалия за настъпване на
произшествието, но не и като основание за оневиняване на подсъдимия за
нарушение на правилата за ЗДвП, регламентиращи и маневрата – изпреварване.
Съгласно
съдебно-медицинската експертиза на пострадалия са причинени телесни увреждания,
подробно описани в нея, които по своя медико-биологичен характер съставляват
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Същите отговарят да са
причинени в условията на ПТП. Между допуснатите от подсъдимия две нарушения на
правилата за движение – на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.41, ал.2 от ЗДвП, и
настъпилия вредоносен резултат, съществува пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка.
Налице е и субективният
елемент на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия –
непредпазливост. Поведението му е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко престъпния
резултат и не е предвиждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка, неоснователно се явява
възражението на защитата, че извършеното представлява случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, което следва да изключи наказателната отговорност на
подсъдимия. Правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП е задължавала подсъдимия да
се движи със съобразена с пътната обстановка скорост, за да може да намали или
да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което последният не се е
съобразил, макар да е управлявал с разрешената скорост за населено място.
Велосипедистът не се е появил внезапно на пътното платно. Подсъдимият
своевременно го е възприел, а това обстоятелство налага категоричен извод за
предвидимо и дори за очевидно препятствие на пътя, изискващо съобразяване на
скоростта на движение на МПС с него. От друга страна, при спазване на правилата
за движение от подсъдимия, регламентиращи маневрата изпреварване,
пътнотранспортното произшествие също не би настъпило. Чрез нарушение и на
разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗДвП, В. сам се е поставил в невъзможност да
избегне удара, макар и да е оставил достатъчно странично разстояние, между
своето и изпреварваното пътно превозно средство. Ето защо, съдът с присъдата си
е признал В. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по 343, ал.1,
б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.41, ал.2 от ЗДвП.
Доколкото в обвинителния акт
са посочени като нарушени и разпоредбите на
чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.1, чл.42,
ал.2, т.1, чл.43, т.2 от ЗДвП, съдът констатира, че първата от тях - на чл.5 от ЗДвП е обща, а тази на чл.20, ал.1 от ЗДвП се намират в съотношение на обща към
специална по отношение на нарушената такава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото
първата визира неразрешена скорост, а втората – несъобразена такава, каквато е
била и скоростта на движение на подсъдимия. Поради тази причина, тези правни
норми не могат да се прилагат едновременно. Останалите правила, уреждащи
маневрата изпреварване, не са осъществени от подсъдимия, с изключение на
правилото формулирано в чл.41, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът с присъдата си
е оправдал подсъдимия и по тези текстове от специалния закон.
Подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК. Налице са предпоставките за
приложение на чл.78а от НК. За извършеното непредпазливо престъпление, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация, както и
лишаване от правоуправление за срок до три години. По делото не са установени
по основание и размер имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Към момента на извършването на престъплението, В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка
за съдимост/, поради което са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание при условията
на чл.78а от НК.
При определяне вида на административното
наказание, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, причините за неговото извършване, както и приноса на пострадалия за
неговото настъпване. Налице са смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: младата му възраст, добрите
характеристични данни за личността му, семейното му положение и трудовата му
ангажираност, както и факта, че същият не е системен нарушител на правилата за
движение по пътищата. Видно от справката за нарушител от региона, по отношение
на В. са отразени две влезли в законна сила наказателни постановления, но те са
от 2011 г.,
като оттогава до настоящият момент, същият не е допускал други нарушения като
водач на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът с присъдата
си, след като е признал подсъдимия В. за виновен по повдигнатото му обвинение,
на основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в
минималния размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда лева, при
превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия
не би било целесъобразно налагане на кумулативно предвиденото административно
наказание в състава на извършеното престъпление – лишаване от право да
управлява МПС за определен срок. Съобразно предвидената възможност в
разпоредбата на чл.78, ал.4 от НК, и при отчитане на обстоятелството, че
подсъдимият е млад човек, с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и с успешна
социална реализация, съдът не му е наложил този вид административно
наказание.
Съдът счита, че така определения размер на
наложеното на В. административно
наказание глоба, ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие, и ще
допринесе в бъдеще последния да се въздържа от извършване на нарушения на
правилата за движение по пътищата.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия В. да заплати направените в
досъдебната фаза разноски в размер на 778.05 лева по сметка на ОД на
МВР-Плевен, както и в размер на 273 лева по сметка на РС-гр.Левски, направени в
съдебната фаза на процеса.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: