Решение по дело №2750/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Д.Д.П., ЕГН ********** против Решение № 260290/28.09.2020 г. по гр.д. № 7401/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с Решение от 30.10.2020 г. по същото дело, с което съдът е отхвърлил като погасен по давност иска на въззивницата - ищца за осъждане на ответника Т.Н.Мавродиев, ЕГН **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 707 на КЧСИ, да й заплати сумата от общо 6998лв. - главница, представляваща заплатени от нея в полза на ответния ЧСИ такси и разноски по изп. дело № 20107070400001 по неговия опис във връзка с възложения й с постановление за възлагане от 22.03.2011г., недвижим имот с идентификатор 51500.505.76.3.5 по КККР на гр. Несебър, находящ се в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, представляващ апартамент № 5, находящ се във в.к. „Ясен“, който впоследствие съгласно влязло в законна сила съдебно решение № 488 от 17.11.2016г. по гр.д. № 502/2016г. по описа на БОС било установено, че е собственост на трето лице, които такси и разноски съдът е приел за претърпени от ищцата вреди вследствие незаконосъобразните действия на ответния ЧСИ, изразяващи се в нарушение на чл. 483 и чл. 484, ал. 2 от ГПК. С решението съдът е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на сумата от 2128.56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.08.2016г. до 30.08.2019г. , както и искането за присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието на ЗАД„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********* като трето лице - помагач на страната на ответника ЧСИ Т.Н.Мавродиев, ЕГН: **********, с рег. № 707 на КЧСИ.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място въззивникът изразява несъгласие с определената от районния съд правна квалификация на предявените искове, а именно по чл. 441 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Заявява, че в исковата молба няма изложени твърдения, че сумата от 6998лв. се претендира като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, а напротив било изрично заявено, че сумите се претендират на основание чл. 499, ал. 1, предл. последно от ГПК, поради евикцията на закупения на публична продан имот. Претенцията била за връщане на платената от ищцата цена за възложения й от публичната продан имот, който иск следвало да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като срещу платената от купувача сума, той не получавал нищо.  В случая изобщо не се касаело за непозволено увреждане, като районният съд неправилно е квалифицирал иска като деликтен такъв. Правната квалификация на иска съдът следва да определели служебно въз основа на изложените в исковата молба факти и твърдения. Сочи се, че такова задължение има и въззивния съд, който следва да квалифицира правното основание на иска, както с оглед преценката за допустимост на обжалваното решение, така и за да разреши спора по същество. На следващо място, въззивникът оспорва изводите на районния съд по приложението на чл. 499, ал. 1 от ГПК, като счита, че съдът неправилно стеснително е тълкувал цитираната разпоредба. Чрез същата се уреждало правото на купувач, придобил имот чрез публична продан, да иска връщане на платената от него цена, ведно с лихвите и разноските, в случай, че с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот. За основателността на претенцията по чл. 499 от ГПК не са обуславящи предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност /противоправно поведение, вреди и вина/, тъй като в посочената хипотеза гражданската отговорност се реализирала на плоскостта на безвиновната отговорност.  На трето място, въззивникът оспорва като неправилен изводът на БРС, според който исковите претенции били погасени по давност. Не било отчетено обстоятелството, че ищцата за първи път узнала, че е придобила имот – собственост на трето лице, а не на длъжника, едва след предявяването на иска за съдебното й отстранение от имота през 2016 г. До този момент, същата не е знаела, че е закупила чужд имот, поради което настоящата претенция не би могла да бъде заявена по – рано. Настоява се, в случай, че въззивният съд приеме за правилна определената от БРС правна квалификация, възражението за давност да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като давностния срок започвал да тече от датата   11.07.2017 г., на която  решението, по силата на което ищцата е била съдебно отстранена от имота е влязло в сила. Излагат се съображения за неправилност на решението и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на лихви. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, както и да бъде уважена претенцията за разноски за двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника по делото особен представител –адв. Панайот Велков, в който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Същият намира, че иск по чл. 499 от ГПК не може да се води срещу съдебния изпълнител, като цитираната разпоредба уреждала материално-правните отношения между купувача в публичната продан, от една страна и длъжникът и взискателите, от друга, в хипотеза, в която бъде установено, че продаденият имот не принадлежи на длъжника. Освен това нормата на чл. 499 от ГПК стриктно посочвала кои суми може да претендира отстранения от имота купувач по този ред, като освен платената цена за имота, това били и законните лихви върху получената сума, както и разноските, но само тези за осъществяване на публичната продан. Счита, че отговорността на ЧСИ за вреди, които същият е причинил неправомерно при изпълнение на дейността си е деликтна и се реализира, ако е налице негово незаконосъобразно поведение. С оглед на това, за да бъде уважен  предявеният иск, който БРС правилно бил квалифицирал като такъв по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, то по делото следвало да се докаже наличието на противоправни действия на съдебния изпълнител, вреди, причинени в резултат на тези действия и наличието на вина. За да бъдат противоправни действията на съдебния изпълнител следвало същите да са процесуално незаконосъобразни или да се изразяват в бездействие. В случая насрочването на публична продан на имот, който не е собственост на длъжника, не водило само по себе си до ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 442 от ГПК била насочена към взискателя, поради което предприемането на изпълнение спрямо имот, който не е собственост на длъжника, обуславяло извод за материална незаконосъобразност на изпълнението. Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че ищцата нямала знание за това, че имотът е чужда собственост. В тази връзка се позовава на съдебна практика, в която е прието, че купувачът в публична продан също следва да положи дължимата грижа и да извърши необходимите справки за имота, като обстоятелството, че придобива имота именно чрез този изпълнителен способ, не налага извод за полагане на грижа в по – ниска степен. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Също няма искания по доказателствата. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния представител на дружеството – юрисконсулт Рая Лукова. Счита, че решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено. За неоснователни намира оплакванията на въззивника досежно правната квалификация на иска. Въз основа на твърдените от ищцата факти и обстоятелства в исковата молба, правилно съдът е приел, че претенцията е такава за претърпени имуществени вреди от извършен деликт. Неоснователни били и възраженията по същество, и по – конкретно относно началния момент на давностния срок, който ищцата свързва с влизането в сила на решението за евикция. Ищцата  била главна страна в това дело и е можела да предприеме своевременни действия за защита на правата си, включително като предяви при условията на евентуалност обратен иск срещу съдебния изпълнител за разноските. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, въззивницата се представлява от упълномощения от същата адвокат, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, не заявява нови искания и претендира разноски, съобразно представен списък на разноски и доказателства за тяхното извършване.

Въззиваемият се представлява от назначения от съда особен представител, който заявява, че поддържа подадения отговор на жалбата, няма искания по доказателствата  и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач не изпраща представител, представя писмено становище, в което моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно извършва проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част и по отношение спазването на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо по следните съображения.

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба, с която ищцата Д.П. претендира ответника – ЧСИ Т.Мавродиев да бъде осъден да й заплати, на основание чл. 499, ал. 1 от ГПК, сумата от общо 6998лв. - главница, представляваща внесени от същата суми по изп. дело № 20107070400001 по описа на ЧСИ Тодор Николаев Мавродиев- с рег. № 707 на КЧСИ във връзка с възложения й с постановление за възлагане от 22.03.2011г. недвижим имот с идентификтор 51500.505.76.3.5 по КККР на гр. Несебър, находящ се в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, за който имот с влязло в сила съдебно решение № 488 от 17.11.2016г. по гр.д. № 502/2016г. по описа на БОС е установено, че е собственост не на длъжника по делото, а на трето лице.

В исковата молба са твърди, че ищцата е участвала като купувач в публична продан по изп. дело № 20107070400001 по описа на ЧСИ Т.Н.Мавродииев, с предмет описания по – горе имот, проведена в периода от 14.02.2011 г. до 14.03.2011 г. и след проведено явно наддаване между явилите се наддавачи, същата е била обявена за купувач на имота за предложената от нея цена в размер на 36 200 лева. Посочената цена била заплатена на ЧСИ М. на два пъти: задатък в размер на 2550 лева и остатък в размер на 33650 лева. След извършеното плащане имотът бил възложен на ищцата с постановление за възлагане изх. № 475/22.03.2011 г., вписано в СВ Несебър под № 189, том 7, вх. рег. № 2070/14.04.2011 г. По изпълнителното дело било извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 36 200 лева, представляваща цена на имота, обективирано в Протокол за разпределение от 19.04.2011 г.. От същото се установявало, че една част от цената, а именно сума в размер на 5792 лева е била заделена от ЧСИ Мавродиев за такси и разноски по изпълнителното дело, включваща: 878,62 лева с ДДС – неконкретизирани такси и разноски, 1613,38 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 от Тарифата и 3300 лева – допълнителни разноски /неуточнени/.  Допълнително, във връзка с издаването на възлагателното постановление, ищцата била заплатила на съдебния изпълнител сума в размер на 1206 лева , от която 651,60 лева с ДДС –такса за издаване на постановление за възлагане и 554,40 лева с ДДС – такса за въвод във владение.

На следващо място, ищцата заявява, че след издаване на постановлението за възлагане на имота, се установило, че същият не бил собственост на длъжника и че съдебният изпълнител е продал чужд имот. За установяване правото си на собственост, действителния собственик на имота – дружеството „Съни Бийч Интерн“ ЕООД предявил иск, който бил уважен с Решение № 488 от 17.11.20216 г. по гр.дело № 502/2016 г. по описа на БОС, влязло в сила на 11.07.2017 г. Предвид постановената евикция, заплатената от ищцата цена на имота, както и разноските, свързани с възлагането на имота, били получени от съдебния изпълнител без основание и поради това същият дължал тяхното връщане на основание чл. 499, ал. 1, предл. последно ГПК. В тази връзка ищцата отправила до ответника нотариална покана за връщане на сумата от 6998 лева, връчена на 28.11.2017 г. по реда на чл. 47 от ГПК. С исковата молба се претендира и  заплащане на обезщетение за забава в размер на 2128,56 лева, дължимо за периода от 31.08.2016 г. до 30.08.2019 г., както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител  е депозирал писмен отговор, в който е оспорил изцяло по основание и размер предявените искове, за което е изложил подробни съображения, в т.ч. и възражение за изтекла погасителна давност. Заявил, че предявеният иск е с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ и че със същия се ангажира деликтната отговорност на ответника – частен съдебен изпълнител. Поради което заявява, че ищцата следвало да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: извършено от ответника противоправно деяние, настъпилите вследствие на същото вреди, както и причината връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди, а вината се презюмирала. Предвид застъпеното становище, че се касае за деликтен иск, процесуалният представител на ответника подробно се е спрял върху отделните предпоставки на непозволеното увреждане. Все в контекста на деликта е обосновано и отправеното възражение за изтекла погасителна давност, като е заявил, че доколкото увреждането е настъпило още с издаването на постановлението за възлагане на дата 22.03.2011 г. и от тази дата бил известен и нарушителя, то от този момент започвал да тече 5- годишния давностен срок, който е изтекъл преди предявяването на исковата молба на 30.08.2019 г. В отговора не са изложени доводи по приложението на чл. 499 от ГПК, а единствено е отбелязано, че по силата на чл. 192 от ЗЗД, при евикция купувачът би могъл да иска само връщане на цената, каквато претенция в случая не била заявена.

С отговора е направено искане за привличане в производството като трето лице- помагач на страната на ответника на ЗАД „Армеец“ АД, с което дружество ЧСИ Т.Мавродиев е имал сключена валидна застраховка професионална отговорност.

В постъпилото от ЗАД „Армеец“ АД писмено становище предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се ищцата да е претърпяла вреди, тъй като същата се била разпоредила с имота след възлагането му по изп. дело. Възразява се, че не са налице и останалите предпоставки от състава на непозволеното увреждане.

С доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е приел, че предявеният главен иск е с правно основание чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, т.е. че се касае за деликтен иск. Предвид така определената правна квалификация, съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал, че ищцата следва да докаже наличието на противоправни действия/бездействия, осъществени от ответника, и по – конкретно „твърдяното процесуално незаконосъобразно действие на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител“, настъпването на сочените по вид и размер имуществени вреди, причинна връзка между тях. В тежест на ответната страна е възложено оборването на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и доказването на предявените възражения.

В хода на устните състезания, процесуалният представител на ищцата заявява, че с оглед заявените права, спорният предмет по делото не обхваща въпросите, свързани с поведението на съдебния изпълнител, като уважаването на исковата претенция е обусловено единствено от установяването на настъпилата евикция. Т.е. заявил е, че се касае за иск по чл. 499, ал. 1 от ГПК, а не за деликтен иск по чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

За да отхвърли предявеният иск, районният съд е обсъдил предпоставките, на които се основава деликтния иск, като е разгледал и предявеното възражение за давност в контекста на непозволеното увреждане. Изложил е мотиви защо счита, че предявеният иск е именно такъв с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, а не соченият от ищеца иск по чл. 499, ал. 1 от ГПК, като е приел за неоснователни изложените от ищеца възражения по повод правната квалификация, заявени едва  в хода по същество. Според мотивите на съда, с иска по чл. 499 от ГПК се уреждала единствено възможността на купува да иска връщане на полученото от публичната продан, но само от взискателите и длъжника, а в случая с оглед твърденията в исковата молба, вземанията се претендират като вреди от неправомерни действия на ЧСИ. Именно тези изводи на районния съд се оспорват от въззивника пред настоящата инстанция, като се настоява, че никъде в исковата молба не са изложени твърдения за претърпени вреди, настъпили в резултат на неправомерни действия на съдебния изпълнител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като повдигнатите пред въззивната инстанция спорни въпроси са не фактически и правни, и касаят правилната квалификация на предявения иск.

Не се спори, че ищцата е участвала в обявената публична продан на недвижим имот по изп.дело № 20107070400001 по описа на ЧСИ Т.Мавродиев, и след проведено явно наддаване на 15.03.2011 г.същата е била обявена за купувач на продавания апартамент № 5, представляващ самостоятелен идентификатор № 51500.505.76.3.5 по КККР на град Несебър, с адрес: к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в.к. „Ясен“. 

Безспорно е, че същата е платила по сметка на съдебния изпълнител цената, за която е била обявена за купувач на имота в размер на 36 200 лева, като сумата е платена посредством две плащания: задатък за участие в проданта в размер на 2550 лева и остатък в размер на 33650 лева.

Страните не спорят, че с постановление за възлагане от 22.03.2011 г., издадено от ЧСИ Тодор Мавродиев по изп. дело № 20107070400001, посоченият по – горе недвижим имот е бил възложен на ищцата Д.П., която е вписала същото в Службата по вписванията при НРС.

Установява се от приложеното по делото Постановление за разпределение на постъпили по изп. дело № 20107070400001 суми, че платената от ищцата сума в размер на 36200 лева е разпределена, като от същата 5792 лева са били разпределени за съдебния изпълнител, сумата от 28 008 лева –разпределена за основния взискател и сума в размер на 2400 лева – за присъединен взискател.

Не е спорен и факта, че с влязло в сила съдебно решение от 17.11.2016 г. постановено по гр.д. № 502 от 2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 11.07.2017 г., съдът е приел за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ищцата и последващите купувачи Л.и, че „Съни бийч интерн“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот въз основа на покупко – продажба с нотариален акт от 16.09.2008 г. , поради което Л.и са осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат владението на имота на неговия собственик –посоченото ищцово дружество.

С оглед направените оплаквания от въззивника относно това, че съдът е разгледал иск, различен от предявения, обсъждането на които е от значение за допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира следното.

За да определи каква е правната квалификация на иска, съдът изхожда от фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и именно по тях той дължи произнасяне. Трайно възприето е в съдебната практика разбирането, че правната квалификация е служебно задължение на съда, и същият не е обвързан от предложената такава от страната, а още по – малко и от становището на ответника относно правното основание на иска.

В настоящия случай, видно от съдържанието на исковата молба, както от заявените обстоятелства, въз основа на които се претендира спорното право, така и от формулирания петитум, не може да се направи извод, че ищцата е предявила иск с правно основание чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – частен съдебен изпълнител. Основателни са оплакванията на въззивницата, че никъде в исковата молба същата не е твърдяла, че е налице противоправно действие или бездействие на ответника, от което същата е претърпяла вреди. Напротив, заявява се още в исковата молба, макар ищецът да не е длъжен да посочва правната квалификация, че предявеният иск е с правно основание чл. 499 от ГПК като са изложени обстоятелствата, от които произтича правото на ищцата да иска връщане на платената от нея цена в случай на съдебно отстранение. Посочени са именно релевантните за произнасянето по този иск фактически твърдения, а именно, че е проведена публична продан на имот, на която ищцата е била обявена за купувач, че същата е заплатила цената за придобиване на имота в пълен размер по сметка на ЧСИ, че част от тази цена - сума  в размер на 5792 лева, е получена от ответника въз основа на извършено разпределение и че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения на публичната продан имот. Посочено е, че именно от тези обстоятелства произтича правото на ищцата да иска връщане на процесните суми, които са получени от ответния съдебен изпълнител без основание.

Съдът намира, че исковете по чл. 74 от ЗЧСИ и по чл. 499 от ГПК представляват самостоятелно предвидени възможности за защита на отстранения купувач на публична продан, като ищецът е този, който избира чрез кой от исковете да заяви оспорените си права. Обстоятелствата, въз основа на които се прави преценка за основателността на иска по чл. 499 от ГПК са различни от тези, които обуславят деликтния иск по чл. 74 от ЗЧСИ.  Последиците на настъпилата евикция, включват правото на съдебно отстранения купувач да получи внесената от него цена, като възникването на това право не е обусловено от установяването на противоправно поведение на съдебния изпълнител. Впрочем до продажба на чужда вещ може да се стигне и при липса на осъществено от съдебния изпълнител противоправно поведение /например при неправилно отразена информация в имотния регистър/, като това не би се отразило върху съществуването на правото на съдебно отстранения купувач да иска връщане на платената от него цена.  Ето защо в хипотезата на правната норма на чл. 499 от ГПК не е предвидено като условие за връщане на платената цена, установяването на противоправно поведение на съдебния изпълнител. Няма пречка ищецът вместо да иска връщане на платената от него цена за имота по реда на чл. 499 от ГПК, да претендира в същия размер обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 74 от ЗЧСИ, но в този случай обстоятелствата, на които ще се основава претенцията ще съвпадат с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Ето защо и след като фактите, от които произтичат спорните права, предмет на тези два отделни иска са различни, то съдът е следвало, след като се запознае със съдържанието на исковата молба да прецени при конкретно изложените фактически твърдения с какъв иск е сезиран. В случая ищцата не твърди, както неправилно районният съд е приел, че е претърпяла вреди, в резултат на осъществено от съдебния изпълнител противоправно поведение, поради което съдът намира, че са били разгледани незаявени от страната фактически твърдения.

По въпроса дали съдебният изпълнител е материално-легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 499 от ГПК, съдът следва да се произнесе при разглеждането на така квалифицирания иск по същество. На отстранения купувач се дължи връщане на платената от него продажна цена в пълен размер. В случая ищцата е едно трето за изпълнителното производство лице, като за същата е без значение по какъв начин е била разпределена платената от нея цена за възложения й имот, която цена има право да получи обратно в пълен размер.  Разпоредбата на чл. 499, ал. 1 изречение второ от ГПК дава право на отстранения купувач да получи обратно и всички разноски, които е направил във връзка с участието си в проданта. Лицата, които са получили суми, в резултат на осъществената публична продан, дължат и съразмерна част на законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител /в този смисъл Решение №207 от 19.10.2015 г. по гр.д. 1543/2015 г. по описа на ВКС, III Г.О/.

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд се е произнесъл по иск, различен от предявения от ищцата, поради което постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на БРС. След връщане на делото, производството следва да започне от фазата на съставяне на доклад по чл. 146 от ГПК, с посочване на правната квалификация на предявения иск и даване на съответни указания относно доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти по делото.

По разноските, съдът намира, че с оглед връщането на делото пред първата инстанция и възстановяване висящността на производството пред първоинстанционния съд, разноските за настоящата инстанция следва да бъдат съобразени и съответно присъдени при новото разглеждане на делото.

По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260290/28.09.2020 г. по гр.д. № 7401/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с Решение от 30.10.2020 г. по същото дело.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Бургас за разглеждането му от стадия на изготвяне на нов доклад по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.