МОТИВИ към
присъдата по НОХД №
5130 по описа
на
Варненския районен съд за 2019 година, ХХІХ състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подс. К.Б.С. за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по
чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК и подс. Д.С.С. за
извършени
от него престъпления
от общ характер, наказуеми съответно
по чл.325 ал.2 вр.ал.1
и по чл.131 ал.1 от
НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Д.С.С.
На 23.08.2015г., в гр.Варна, в
съучастие като съизвършител с К.Б.С., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в съпротива, обиждане и заплашване на униформени служители –
полицаи в група „Подразделение за охрана на масовите мероприятия и борба с
безредиците“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „Охранителна
полиция“ към ОД на МВР – Варна – младши инспектор, старши полицай В.П.П. и
младши инспектор, полицай К.Д.К., като ги псувал, обиждал, заканвал се на
същите с физическа саморазправа, оказал съпротива при арест, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред и се е отличавало с цинизъм и дързост.-престъпление
по чл. 325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК
На 23.08.2015г г. в гр. Варна, да е причинил
други му – на В.П.П. – старши полицай в група „Подразделение за охрана на масовите мероприятия и борба с
безредиците“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „Охранителна
полиция“ към ОД на МВР – Варна, лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в областта на пета дланнопръстова става на лявата ръка,
което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.-престъпление по чл. 131 ал.2 пр.4
вр.чл.130 ал.1 от НК.
ПОДС.К.Б.С.
На 23.08.2015г., в гр.Варна, в съучастие
като съизвършител с Д.С.С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в
съпротива, обиждане и заплашване на униформени служители – полицаи в група
„Подразделение за охрана на масовите мероприятия и борба с безредиците“ към
сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „Оханителна полиция“ към ОД на
МВР – Варна – младши инспектор, старши полицай В.П.П. и младши инспектор,
полицай К.Д.К., като ги псувал, обиждал, заканвал се на същите с физическа
саморазправа, оказал съпротива при арест, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред и се е отличавало с цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимите за извършените деяния следва да бъдат признати за
виновни.
Защитникът на подс. Д. С. в съдебно
заседание моли съда да го признае за невиновен. Подс. Д. С. не се признава за виновен.
Защитникът
на подс. Кр. С. в
съдебно заседание моли съда да го признае за невиновен. Подс. Кр. С. не се признава за виновен.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2015 г., около 23.00 ч., подсъдимите Д.С.С. и К.Б.С. отишли в
денонощен магазин, който се намира в гр. Варна, жк „Възраждане", на ул.
„Блян", близо до бл. 46. В магазина били и свид. Д.Ф.И. и лицето Д.Р.И..
Д. И. си взел газирана вода и излязъл пред магазина. Там били и двамата подсъдими.
В един момент, без да бъде предизвикан, подс. Д.С. приближил до Д.И. и го
хванал през кръста откъм гърба, като го притиснал силно. И. го избутал и подс.
Д. С. си тръгнал, но веднага се върнал и ударил с глава в лицето на И.. От
лицето на последния започнала да тече кръв. В това време към тях се приближил и
подс. К.С., който започнал да дърпа И. и го съборил на земята. Двамата подсъдими
били във видимо пияно състояние. Междувременно в района патрулирали свидетелите
В.П.П. и К.Д.К. - полицейски служители в „СПС" при ОД-МВР - Варна. За
времето от 20.00 ч. на 23.08.2015 г. до 08.00 ч. на 24.08.2015 г. двамата
свидетели били разпределени да извършват полицейска служба като автопатрул - АП
86, на територията на III РУ-ОД-МВР - Варна. Около 23.00 ч. на 23.08.2015 г.,
докато патрулирали, полицаите получили сигнал от граждани, че пред денонощния
магазин за продажба на алкохол и цигари на ул. „Блян" има сбиване. Когато
пристигнали пред магазина, полицейските служители видели, че боят е
преустановен. Там Д.И. им посочил подсъдимите Д. С. и К. С. и обяснил, че те са
му нанесли побой. Свидетелите К. и П. поискали от подсъдимите да се легитимират
и те показали личните си карти. Предвид изявлението на Д. И. за нанесен побой,
полицаите уведомили двамата обвиняеми, които били във видимо нетрезво състояние
и силно миришели на алкохол, че ще бъдат задържани и отведени в III РУ-ОД-МВР -
Варна за изясняване на случая. Подс. Д.С. заявил, че няма да позволи да бъде
задържан и започнал да се дърпа, опитал се да бута служителя за полицията,
посегнал да го удари. Тогава свид. П. му казал, че ако окаже съпротива при
задържането, срещу него ще бъде използвана физическа сила. В този момент подс. Д.С.
започнал да псува и обижда служителите на реда. Свид. П. използвал физическа
сила, свалил подс. Д. С. на земята, обърнал го по корем, сложил ръцете му на
кръста зад гърба и му поставил белезници. Докато траяло задържането на подс. Д.
С., подс. К.С. се опитал да се хвърли на гърба на свид. П., но свид. К. го
хванал, избутал го встрани, след което и на този обвиняем били поставени белезници.
През цялото време двамата обвиняеми се дърпали, докато ги водели към патрулния
автомобил; оказвали съпротива и не искали да влизат в полицейската кола. Те се
държали грубо, арогантно и агресивно с полицейските служители, като
викали,псували ги и им казали „педерасти в униформа". Единият от подсъдимите
казал на полицейския служител: „Да се обърна да ме ебеш ли?". В един
момент подсъдимите били настанени в полицейския автомобил и откарани в ІІІ РУ
ОД МВР Варна за изясняване на случая.
Съгласно назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска
експертиза, свид. В.П. е получил разкъсно-контузна рана в областта на пета
дланнопръстова става на лявата ръка. Описаното травматично увреждане е резултат
на удар с или върху предмет с добре подчертан ръб, може да бъде получена при
ухапване в указаното време. Обусловило е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите Д.Х., В.П., К.К.,
Д.И. и Х.Х.. В хода на съдебното следствие бяха прочетени показанията давани в
хода на ДП от свидетелите Д.Х., В.П., К.К., Д.И. на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК.
Съдът кредитира
показанията на свид. Д. Х. давани в хода на съдебното следствие и показанията и
прочетени на осн. чл.281 от НПК. Свид. Х. заявява, че не си спомня добре случая
заради изминалия голям период от време. В тази връзка са прочетени показанията
и давани в хода на ДП. В тях в пълнота се разкрива поведението на подсъдимите
след идването на място на служителите на полицията.
Съдът кредитира напълно
показанията на свид. Д.И. давани в хода на съдебното следствие и прочетените на
осн. чл.281 от НПК показания на същия
давани в хода на ДП. Свид. И. е свидетел очевидец на инцидента, напълно
безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото. Съдът
кредитира, показанията му като
дадени обективно и безпристрастно. С показанията му се потвърждава непристойното поведение на подсъдимите
лица, с което грубо са нарушили обществения ред.
Съдът кредитира частично
показанията на свид. П. и свид. К.-полицейски служители давани в хода на
съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 от НПК. Съдът не
кредитира описаните по горе показания/давани в хода на съд. следствие и
прочетените показания давани в хода на ДП/ относно обстоятелството, че свид. П.
е получил удари от подс. Д. С. при задържането, че е бил ухапан от същия-както
твърди в ДП свид. П., както и наведените твърдения в хода на съдебното
следствие, че ухапването е било осъществено в служ. автомобил. В тази част
показанията на свид. П. и свид. К. не се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, объркани и вътрешно противоречиви са. Свид. П.
в показанията си от ДП/прочетени на осн. чл.281 от НПК/ твърди, че е бил ухапан
от подс. Д. С. в момента когато го е задържал на улицата, докато в показанията
си давани в хода на съд. следствие
твърди, че е бил ухапан в служебния автомобил. Свид. К. в показанията си давани
в хода на ДП/прочетени на осн. чл.281 от НПК/ подробно обяснява как е станало
самото задържане на подс. Д. С., като в нито един момент не навежда твърдения,
че колегата му свид. П. е бил ухапан-било на улицата или в служ. автомобил. В
съдебно заседание свид. К. за първи път навежда твърдения, че свид. П. е бил
ухапан. Същият заявява, че това е станало в служ. автомобил. Съдът намира, че
житейски нелогично и странно е както поведението на свид. П., така е неговите
показания относно така нареченото-ухапване. Същият променя с показанията
си давани в хода на съд. следствие както
мястото, така и механизма на деянието. Свид. К., който до този момент изобщо не
е твърдял, че колегата му свид. П. е бил ухапан изведнъж в хода на съд.
следствие с подробностти разказва за случилото се. В тази връзка и заради тези
обстоятелства съдът не кредитира в тази част показанията на свид. П. и свид. К.-давани
в хода на съд. следствие и тези давани в хода на ДП/прочетени на осн. 281 от
НПК/.
Лицето Д. И. не е разпитано
в хода на съд. следствие, тъй като е починало. Страните не са дали съгласие за
прочитане на показанията на Д. И. давани в хода на ДП.
Съдът не споделя становището на
защитата, че в конкретния случай че с образуваното наказателно производство по
настоящото дело се нарушава принципа nе bis in idem. В действителност в конкретния
случай са били образувани АХДела срещу подсъдимите лица. При
преценка в конкретния случай налице ли е забраната ne bis in idem, съдът следва да установи на първо място наличие тъждество
на деянието – елемента idem, като съобрази
Тълкувателно решение № 3/2015 год на ВКС на РБ с обстоятелствата по делото. Съдът намира, че в случая не е налице
идентичност между описаните в АХДела и обвинителния акт деяния. Следва също да се изследва и дали
проведеното административно
производство е "наказателно“. Следва да се съобразят: квалификация
на деянието; характер и естество на нарушението, вид и тежест на предвиденото наказание. От гледна точка
на националното законодателство първото по време производство, приключило с налагане
на административно
наказание глоба в размер на 500 лева на подсъдимите, има административен, а не
наказателен характер. Това е така, тъй като основанието за
ангажиране на отговорността им се явяват нарушения на норми от ЗМВР, свързани с нарушаване на физическата
неприкосновеност на полицай. При обсъждване на втория критерий -
"характер и естество на нарушението" следва да се
изследва вида на защитените обществени отношения; кръгът от
адресати на съответната разпоредба и съществуването на цел за възпиране и
наказване. По отношение на първата предпоставка - "вид и естество на
защитаваните интереси" е необходимо да се отбележи, че в Закона за МВР са уредени конкретни
задължения на ясно очертани субекти, които, при изпълнение на служба, функция
или дейност, осигуряват спазването на тези принципи. Защитимият
интерес по Закона за
МВР, обаче е значително по-широк от престъпленията,
касаещи чл325 ал.2 и
чл.131 ал.2 от НК, тъй като не всяко поведение, в разрез с
предписанията на ЗМВР
може да бъде третирано като
престъпление, а такова, което да доведе до ангажиране на дисциплинарна или
административна отговорност. Наложената на подсъдимите лица административна санкция за нарушение на
чл.5 от ЗМВР касае физическата
неприкосновест на служителите на МВР при изпълнение на техните служебни
задължения. В конкретния случай тази разпоредба не визира задължения
за правните субекти, което същите да не са изпълнили или алтернативно да е
следвало да се въздържат от действия.
С оглед горното се налага извода, че не е налице и втората
предпоставка, определяща
наказателния
характер на първото
производство, а именно "неограничеността на кръга лица", за които се
отнася нарушената правна норма. Предвид горното основанието за ангажиране
отговорността на Д. С. и
Кр. С. в производството по ЗАНН е типично административно нарушение, което
няма
наказателен характер. Настоящият състав на съда намира, че не
е налице и третият критерий - суровостта на наложеното
наказание. Санкцията на
чл.264 ал.2 от ЗМВР предвижда само един вид наказание -
"глоба" в размер от 500 лева. Макар и в определени случаи
"глобата" да се дефинира като "наказание" по смисъла на
Конвенцията, то за да се стигне до такъв извод следва да се отчетат не само
нейният размер и степента за засягане имуществената сфера на дееца, но и
възможностите за нейната замяна с наказание "лишаване от свобода" или
форми на задържане, както
и възможностите да бъдат отбелязвани в бюлетините за съдимост или пък да се
съобразяват задължително при последваща преценка за личността на дееца в друго
производство/ без значение
от неговия характер - наказателен, административен, граждански, дисциплинарен/.
В настоящия случай глобата
в размер на 500
лева, наложени
с НП на подсъдимия,
макар надвишаваща минималния
праг на наказанието "глоба" по НК, не е достатъчно да се приеме, че е с наказателен
характер. Това е така,
тъй като освен със засягане имуществената сфера на подсъдимия, тя не се характеризира с други неблагоприятни
за дееца последици, касаещи
личната му свобода, ограничаване на неговото придвижване, отразяването
й в бюлетина за съдимост. С оглед на горното съдът намира, че не е
налице и третият критерий, който би могъл да доведе до извод за наказателен
характер на провелото се първо производство по ЗАНН. От тук следва, че в настоящият
случай с образуването на НОХД № 5130/ 2019г. на ВРС не е бил нарушен принципа non bis in idem.
Така изложените обстоятелства се
установяват чрез всички събрани по делото доказателства- показанията на свид. Д. Х., свид. Хр. Х. и свид. Д.И., частично от
показанията на свид. К. и свид. П.- давани в хода на съд. следствие, както и от
прочетените на основание чл.281 от НПК свидетелски показания на свид. Д. Х. и
свид. Д.И., дадени пред орган досъдебното производство, частично от прочетените
показания на осн. чл.281 от НПК на свид.
П. и свид. К., СМЕ и всички писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Д.С.С.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ
На 23.08.2015г., в гр.Варна, в
съучастие като съизвършител с К.Б.С., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в съпротива, обиждане и заплашване на униформени служители –
полицаи в група „Подразделение за охрана на масовите мероприятия и борба с безредиците“
към сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „Охранителна полиция“ към
ОД на МВР – Варна – младши инспектор, старши полицай В.П.П. и младши инспектор,
полицай К.Д.К., като ги псувал, обиждал, заканвал се на същите с физическа
саморазправа, оказал съпротива при арест, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред и се е отличавало с цинизъм и дързост, престъпление по чл. 325 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК.
ПРИЗНА ПОДС.Д.С.С.,
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 23.08.2015г г. в гр. Варна, да е причинил
други му – на В.П.П. – старши полицай в група „Подразделение за охрана на масовите мероприятия и борба с
безредиците“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „Охранителна
полиция“ към ОД на МВР – Варна, лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в областта на пета дланнопръстова става на лявата ръка,
което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание
чл.304 от НПК го оправда по така възведеното обвинение за
престъпление по чл. 131
ал.2 пр.4 вр.чл.130 ал.1 от НК.
ПРИЗНА
ПОДС. К.Б.С.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 23.08.2015г., в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Д.С.С.,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, изразяващи се в съпротива, обиждане и
заплашване на униформени служители – полицаи в група „Подразделение за охрана
на масовите мероприятия и борба с безредиците“ към сектор „Специализирани
полицейски сили“ на отдел „Оханителна полиция“ към ОД на МВР – Варна – младши
инспектор, старши полицай В.П.П. и младши инспектор, полицай К.Д.К., като ги
псувал, обиждал, заканвал се на същите с физическа саморазправа, оказал
съпротива при арест, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се е отличавало
с цинизъм и дързост, поради което и на
основание чл. 325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК.
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения:
По пункт І от възведеното обвинение за
престъпление по чл. 325ал.2 вр. ал.1 от НК-Изпълниталното деяние на
престъплението по чл. 325 ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни
действия. Такива са всички неприлични и безсрамни действия, които очевидно
противоречат на установения в обществото морал и порядък. В този смисъл
хулиганството, като престъпление в НК се извършва само при наличието на едно
или повече действия, които по своя
характер са скандализиращи. Подс. Кр. С. и подс. Д. С. при пристигането на
полицаите решил да демонстрирали явно неуважение към служителите на реда, като
ги обиждали, псували. Опитали се да ги удрят, заплашвали ги. Именно тези техни
действия са скандализиращи, които повече от очевидно е, че противоречат на
установения морал и порядък. Престъпният резултат е грубото нарушаване на
обществения ред. Извършеното определено
не съответства на установения обществен ред и с действията си Кр.С. и Д. С. недвусмислено
са
демонстрирали
незачитането си към обществото и принципите, върху които е изградено нормалното
му съществуване. Действията на
подсъдимите Кр.С. и Д. С. могат да се определят като
особено нагли и безсрамни, противоречащи на нравствените принципи и приличие. С поведението
си подсъдимите
са
засегнали
в много груба форма интересите на обществото, същите упорито не са прекратявали хулиганските
действия. Подсъдимите лица
са отправяли множество нецензурни реплики към дошлите на място полицаи,
оказвали са съпротива, дърпали са се, а подс. Д. С. посегнал да удари един от
служителите на полицията. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че деянието
на подс. Кр. С. и подс. Д.С. се отличава с изключителна дързост и цинизъм.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите Кр. С. и Д.С. с пряк умисъл, с наличието на специален
субективен признак, а именно проявеното явно неуважение от дееца към
обществото, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със
спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с
явно пренебрежение.
квалификацията
по чл. 325 ал.2 от НК се
определя от обстоятелството, че непристойните действия на подс. Кр.С. и подс. Д. С. били съпроводени със
съпротива срещу орган на властта- служители към в група „Подразделение за
охрана на масовите мероприятия и борба с безредиците“ към сектор
„Специализирани полицейски сили“ на отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР –
Варна, като по своето съдържание са се отличавали с изключителна дързост и
цинизъм.
Съдът
намира, че хулиганството се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите. Изключителна дързост е налице, когато в
много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито
не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или
към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. В конкретния случай
действията на подсъдимите лица са точно такива. Въпреки, че са били
предупредени от дошлите на място полицаи те са продължили да отправят
нецензурни реплики към тях, оказвали са съпротива, дърпали са се, подс. Д. С. е
посягал да удря полицай-свид. П., а подс.Кр. С. се опитал да се хвърли на гърба
на полицая за да осуети задържането на приятеля си.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимите Д.
С. и Кр. С., съдът взе предвид сравнително не-високата степен на обществена опасност на престъплението сравнено с други от този вид
и ниската
степен на обществена опасност на двамата подсъдими – подсъдимите не са осъждани към датата на деянието, работят. Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимите за престъпление по чл. 325 ал.2 от НК приложи правилото
на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК и определи наказанието на същите при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца- деянието
се отличава с не-висока степен на
обществена опасност сравнено с други от същия вид. По отношение на степента на
обществена опасност на подсъдимите съдът отчете чистото съдебно минало,
трудовата им ангажираност и обстоятелството че от датата на деянието до момента
е изтекъл голям период от време повече от 5 години, в тази връзка съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. Кр. Стоятов и подс. Д. С.. Съдът
намира, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание, което да им въздейства възпиращо и превъзпитаващо. В
този смисъл съдът замени наказанието Лишаване от свобода, тъй като не е
предвиден най-ниския предел с Пробация. В този смисъл
съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ”
СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца.
на осн.чл.42А ал.2
т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че
спрямо подсъдимите Кр. С. и Д. С. следва да бъдат наложени първите две
задължителни пробационни мерки в размер към минималния предвиден в закона и не
следва да се прилагат други пробационни
мерки. В
тази връзка, съдът намери, че останалите предвидени в чл. 42а, ал. 2 от НК
пробационни мерки са неудачни в случая, налагането им е неуместно, предвид обстоятелството, че биха попречили на подсъдимите Кр. С.
и Д. С. да работят и да изпълняват задълженията си.
Отчитайки
всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече
целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото
наказание Пробация, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция,
напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата
обществена опасност. Определеният
такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените
лица, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите, както на специалната, така и на генералната превенция на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът
възложи на подсъдимите
деловодните разноски .
По
пункт втори от възведеното обвинение
за престъпление по чл.131 ал.2 от НК повдигнато на подс. Д. С.-
В съд. заседание
представителят на прокуратурата не поддъжа обвинението срещу подс. Д. С. по чл.131 ал.2 пр.4 вр.чл.130
ал.1 от НК.
По начина
на депозиране на кредитираните свидетелски показания и във връзка с другите
доказателства по делото, съдът приема казаното от тях за достоверно. Специално
внимание следва да се обърне на показанията на свид. Д.Х., Д.И.
- преки очевидци на
събитията, които убедително опровергават твърденията изложени в обвинителния
акт за нанесени удари и ухапване от страна на подс. Д. С. към свид. П..
Свидетелите дават показания за едно непристойно поведение от страна на
подсъдимите лица, но не и за нанесени телесни увреждания. Съдът намира, че по
делото не се доказа по несъмнен начин телесните увреждания получени от свид. П.
да са в резултат на нанесени удари или други действия извършени от подсъдимото
лице. В хода на производството не бе събрано нито едно пряко доказателство, че
подсъдимият е нанесъл телесна повреда на свид. П.. По делото не се събраха
доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че подс. Д. С. е ухапал П..
По делото не се
събраха и доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимият, а не друго лице е ухапало свид. П.. Безспорно се установи
обстоятелството/видно от СМЕ/, че П. има травматични увреждания, не се установи
по несъмнен начин обаче извършителят на деянието. Твърденията посочени в обв.
акт за нанесен удар и ухапване се оборват от показанията на свид.И.-незаинтересован
наблюдател на случилото се. В обв. акт не се посочват други свидетели очевидци
на случилото се и не подкрепят с никакви доказателства твърденията за ухапване
и нанесени удари.
В тази връзка съдът намира, че
състава на изпълнителното деяние по чл.131 ал.2 пр.4 вр.чл.130 ал.1 от НК не е бил осъществен нито от
обективна нито от субективна страна. С оглед на така приетото за установено от фактическа
страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението
срещу подс. Д. С. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на
чл.303, ал.2 НПК, за да бъде признат за виновен и конкретно, че преди всичко не
е установено безспорно да е осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.2 пр.4 вр.чл.130 ал.1 от НК в който случай, съгласно чл.304 от НПК,
следва да бъдe признат за невинен и го ОПРАВДАВА по така описаното и възведено
обвинение по чл.131
ал.2 пр.4 вр.чл.130 ал.1 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: