Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на закона и на основание чл. 301 от НПК , съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА подсъдимия И. Н. М. - [дата на раждане] в [населено място], общ. С., живущ в [населено място] ЕГН [ЕГН] ЗА ВИНОВЕН в т о в а, че на неустановена дата за времето от 04.04.2006 г. до 21.12.2011 г. в [населено място], в качеството си на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк] противозаконно присвоил свои движими вещи, които владеел, обременени със залог в полза на [фирма], а именно: -Товарен влекач марка Скания Р 164 ЛА4х4НА480 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 73 500 /седемдесет и три хиляди и петстотин/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 04.04.2006 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил М. 33,463 ДФА, модел 33463 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 47 000 /четиридесет и седем хиляди/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 23.05.2006 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 9 300 /девет хиляди и триста/ лева и товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева, които съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 21.02.2007 г. били обременени със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил Скания Р143 МЛ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 32 300 /тридесет и две хиляди и триста/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда за особените залози от 17.05.2008 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Седлови влекач Скания модел Р143МА с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 13 100 /тринадесет хиляди и сто/ лева; полуремарке марка К. СН24 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 12 000 /дванадесет хиляди/ лева; влекач марка ДАФ 95,380АТИ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева; полуремарке Кесборер с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева; седлови влекач марка Скания р142 4х2 ЛЦ с ДК Е 2949 ВР на стойност 11 600 /единадесет хиляди и шестотин/ лева; полуремарке марка Ш. с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, които съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 19.02.2009 г. били обременени със залог в полза на [фирма], всичко на обща стойност 247 800 /двеста четиридесет и седем хиляди и осемстотин/ лева, като неправомерно, без да има правно основание, се разпоредил с тях, без да запази правата на заложния кредитор, с което е затруднил удовлетворяването на същите и деянието е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1, вр. чл.206, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 206, ал.3, пр.1, вр. чл.206, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Н. М., със снета по делото самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че в качеството си на търговец с [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление Б.,[жк], вх.А, ет.1, ап.1, след като е изпаднал в неплатежоспособност в 30-дневния срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2011 г. не е поискал от Окръжен съд – Благоевград да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 227б, ал.1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца – изпълнима два пъти седмично; - „задължителни срещи с пробационен служител” - за срок от 6 /шест/ , по график определен от пробационния служител; На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на И. Н. М., със снета по делото самоличност едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду наказанията наложени по НОХД № 557/2015 г. по описа на БлРС, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години. ОСЪЖДА подсъдимият И. Н. М., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 580.00 лева, представляваща сторените по делото разноски, както и 5.00 (пет) лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ на СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1............ 2............ МОТИВИ: Производството е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура-Б., с който срещу И. Н. М. - [дата на раждане] в [населено място], общ. С., живущ в Б., ул. „М.“ № 15, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение в това, че : 1. На неустановена дата за времето от 04.04.2006 г. до 21.12.2011 г. в [населено място], в качеството си на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], вх.А, ет.1, ап.1, противозаконно присвоил свои движими вещи, които владеел, обременени със залог в полза на [фирма], а именно: -Товарен влекач марка Скания Р 164 ЛА4х4НА480 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 73 500 /седемдесет и три хиляди и петстотин/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 04.04.2006 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил М. 33,463 ДФА, модел 33463 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 47 000 /четиридесет и седем хиляди/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 23.05.2006 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 9 300 /девет хиляди и триста/ лева и товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева, които съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 21.02.2007 г. били обременени със залог в полза на [фирма]; -Товарен автомобил Скания Р143 МЛ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 32 300 /тридесет и две хиляди и триста/ лева, който съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда за особените залози от 17.05.2008 г. бил обременен със залог в полза на [фирма]; -Седлови влекач Скания модел Р143МА с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 13 100 /тринадесет хиляди и сто/ лева; полуремарке марка К. СН24 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 12 000 /дванадесет хиляди/ лева; влекач марка ДАФ 95,380АТИ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева; полуремарке Кесборер с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева; седлови влекач марка Скания р142 4х2 ЛЦ с ДК Е 2949 ВР на стойност 11 600 /единадесет хиляди и шестотин/ лева; полуремарке марка Ш. с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, които съгласно договор за залог на движими вещи – МПС по реда на Закона за особените залози от 19.02.2009 г. били обременени със залог в полза на [фирма], всичко на обща стойност 247 800 /двеста четиридесет и седем хиляди и осемстотин/ лева, като неправомерно, без да има правно основание, се разпоредил с тях, без да запази правата на заложния кредитор, с което е затруднил удовлетворяването на същите и деянието е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1, вр. чл.206, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, и 2. В качеството си на търговец с [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], вх.А, ет.1, ап.1, след като е изпаднал в неплатежоспособност в 30-дневния срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2011 г. не е поискал от Окръжен съд – Благоевград да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК. Представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал и направените от подсъдимия самопризнания се установява, че същият е осъществил състава на престъпленията отразени в обвинителния акт. Пледира М. да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” , изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 НК за срок от три години. Подсъдимият се явява лично и с адвокат. Признава изцяло вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съгласен е за същите да не се събират доказателства и желае производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитникът е съгласен с така предложеното от Районна прокуратура наказание, което да бъде наложено на М.. Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо, предвид ангажирания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 23.01.2006 г., между подс. М., като представител на [фирма] и банка ДСК ЕАД, представлявана от Е. П. – мениджър на клона в Б., бил сключен договор за кредит – овърдрафт. В последствие били сключени допълнително няколко анекса, като с анекс № 5 от 11.02.2009 г., за обезпечаване на сумата по сключения договор бил учреден залог по реда на Закона за особените залози, върху следните МПС, собственост на М. - седлови влекач Скания, модел Р143МА, с ДК [рег.номер на МПС] ; полуремарке, марка К., СН24, с ДК [рег.номер на МПС] ; влекач марка ДАФ 95,380 А. с ДК [рег.номер на МПС] ; полуремарке Кесборер с ДК [рег.номер на МПС] , седлови влекач марка Скания Р142 4х2 ЛЦ, с ДК Е 2949 ВР и върху полуремарке марка Ш. с ДК [рег.номер на МПС] . Залогът бил вписан в ЦРОС на 19.02.2009 г. На 04.04.2006 г. М. изтеглил още един кредит от банка ДСК – Б. в размер на 64 000 /шестдесет и четири хиляди/ лева, като за обезпечаване на сумата отново бил учреден залог, в полза на кредитора /банка [фирма]/, по реда на Закона за особените залози, върху товарен влекач марка Скания Р 164 ЛА4х4НА480, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на М.. В последствие, подсъдимият сключил още няколко договора за кредит с Банка ДСК ЕАД Б., като за обезпечаване на сумите по тях отново били учредени залози по реда на Закона за особените залози върху МПС, собственост на М. а именно: договор за кредит от 23.05.2006 г., за обезпечението на сумата, по които бил учреден залог върху товарен автомобил М. 33,463 ДФА, модел 33463 с ДК [рег.номер на МПС] , договор за кредит от 21.02.2007 г., обезпечен със залог върху товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] и товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] , както и договор за кредит от 17.05.2008 г., обезпечен със залог върху товарен автомобил Скания Р143 МЛ с ДК [рег.номер на МПС] . Съгласно разпоредбите на Закона за особените залози и клаузите на сключените от М. договори за кредит, същият запазил владението върху заложените вещи, но се задължил да осигурява с грижата на добър търговец правилното им съхранение, да взема всички мерки за запазването им и да не допуска действия на разпореждане със заложеното имущество, освен след предварително съгласие на кредитора, като постъпленията от реализацията на такава сделка следвало да се отнесат за погасяване на кредитите. При неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, кредиторът има право да се удовлетвори от цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение, или от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество, както и да получи държането върху заложените вещи. Поради не плащане на вноските по сключените договори за заем от страна на М., кредиторът /Банка ДСК ЕАД/ предприел действия за принудителното събиране на сумите по тях. Били образувани изпълнителните дела срещу подсъдимия М., като МПС, върху които имало учреден залог не били установени. Пред ЧСИ – В. Т., с район на действие района на ОС – Благоевград Миндов заявил, че част от колите били предадени за скраб, други били изгорели или бракувани, а за два от автомобилите посочил, че са в движение, но и те не били установени при насрочения на 23.11.2011 г. опис на същите. Тогава подсъдимият обяснил, че ще предостави доказателства за твърденията си на по-късен етап. На 21.12.2011 г., ЧСИ – В. Т. повторно опитала за извърши опис на заложените от М. вещи, но колите отново не били установени. М. категорично отказал да предостави автомобилите, както и да даде допълнителни обяснения по случая, нито представил документи в подкрепа на първоначалните си твърдения. В хода на разследването местонахождението на гореописаните МПС не е установено и отказвайки да предостави МПС, обременени със залог подс. М. противозаконно се разпоредил с тях в свой интерес, като по този начин нарушил правата на заложния кредитор и затруднил удовлетворяването на същия. От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза се установява стойността на заложените от М. МПС както следва: - товарен влекач марка Скания Р 164 ЛА4х4НА480 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 73 500 /седемдесет и три хиляди и петстотин/ лева, - товарен автомобил М. 33,463 ДФА, модел 33463 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 47 000 /четиридесет и седем хиляди/ лева; - товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 9 300 /девет хиляди и триста/ лева, -товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева, - товарен автомобил Скания Р143 МЛ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 32 300 /тридесет и две хиляди и триста/ лева, - седлови влекач Скания модел Р143МА с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 13 100 /тринадесет хиляди и сто/ лева, - полуремарке марка К. СН24 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 12 000 /дванадесет хиляди/ лева; - влекач марка ДАФ 95,380АТИ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева; - полуремарке Кесборер с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева; - седлови влекач марка Скания р142 4х2 ЛЦ с ДК Е 2949 ВР на стойност 11 600 /единадесет хиляди и шестотин/ лева; - полуремарке марка Ш. с ДК [рег.номер на МПС] - на стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, всичко на обща стойност 247 800 /двеста четиридесет и седем хиляди и осемстотин/ лева, която съобразно константната практика на ВКС се определя като такава в големи размери, предвид факта, че стойността им надвишава над 70 пъти минималната работна заплата за страната към датата на деянието. Задълженията на [фирма] по горепосочените договори за заем не били единствените задължения на търговеца. Влошаването на финансовото му състояние довело до изпадането на търговеца в неплатежоспособност, като видно от заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза е, че това е станало на 31.12.2011 г. Вещото лице уточнява, че задълженията на търговеца към тази дата са към държавата и към кредитори, като общият им размер е 686 хиляди лева, а активите му към тази дата са на обща стойност 873 хил. лева, от които Д. на стойност 645 хил. лева. Безспорно се установява, че с краткосрочните си активи, търговецът не само, че не може да погаси общия размер на задълженията си, но и краткосрочните такива и знаейки, че трябва да заяви неплатежоспособността си като търговец в 30 дневен срок от спиране на плащанията, на 27.05.2011 г. подал молба за откриване на производство по несъстоятелност пред ОС – Благоевград. Молбата му била върната като нередовна, като от страна на съда бил даден срок за отстраняването на указаните нередовности, но М. проявил пълно бездействие и не подал нова молба. От събраните в хода на съдебното следствие и досъдебно производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура - Б. престъпление и авторството на подсъдимия, а именно: Изложената в обвинителния акт на Районна прокуратура - Б. фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – К. Д., обяснение на Р. Н. – Т., както и заключението по изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза и съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи с приложените към ДП № 5086/2013 година по описа на ОД на МВР-Б. писмени документи, както и тези приложени по делото. От изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи към датата на деянието – 04.04.2006 г. – 21.12.2011 г. е в размер на 247 800 /двеста четиридесет и седем хиляди и осемстотин/ лева. Видно от приложените в хода на ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият не получава доходи, не притежава движими и недвижими вещи и МПС, а от справка за съдимост – осъждан. Писмените доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 1 от НК. По отношение на престъплението по чл.206 от НКОбсебването по чл.206 от НК е класическо резултатно престъпление против собствеността и се характеризира със следните особености: Обект на това престъпление са обществените отношения, които уреждат и обезпечават нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи. От обективна страна подсъдимият чрез своите действия владеейки на правно основание вещта собственост на друго лице, следва да я присвои, без негово съгласие, като се разпореди противозаконно с нея. Изпълнителното деяние на престъплението е „присвои”. Престъпният деец /за разлика от кражбата/ има фактическата власт върху една движима вещ, която владее или пази, обикновено на някакво частноправно основание /договор за наем, заем за послужване, комисионен договор и т.н./. Имайки именно фактическата власт върху чуждата движима вещ /такава, която е изцяло или частично несобствена на извършителя /, същият я свои – т.е я третира като своя, извършвайки с нея акт на фактическо или правно разпореждане – консумира вещта, извършва разпоредителна сделка с нея - продава я, заменя я, ипотекира я и т.н. Освен това обсебването е противозаконно деяние – отказът да се върне вещта не е обсебване/ напр. упражняване на право на задържане по ЗЗД/, освен ако е противозаконен. Субект на престъплението по чл.206 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което има фактическа власт върху чужда движима вещ. От субективна страна престъплението следва да е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той да знае, че има фактическа власт върху предмета; да знае за какво му е представена вещта и въпреки това противозаконно да присвои чуждата вещ, да предвижда, че вследствие на неговото разпореждане вещта ще премине в полза на самия него или на трето лице, като следва да съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство; подсъдимият следва да има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес; т.е. да съзнава общественоопасния характер на деянието да цели настъпването на обществено - опасните последици. В конкретния казус съдът намира, че са събрани и предоставени достатъчно доказателства относно наличието на умисъл у подсъдимия за осъществяване на престъпно посегателство по чл. 206 от НК. С оглед размера на присвоеното обсебването е квалифицирано по чл. 206, ал.3 от НК, когато предметът на посегателството е в големи размери. Преценката на размера на обсебеното имущество се прави единствено въз основа на неговата парична оценка. По делото безспорно се установява, че от обективна страна на неустановена дата за времето от 04.04.2006 г. до 21.12.2011 г. в Б., подсъдимият противозаконно е присвоил движими вещи, които владеел, обременени със залог в полза на [фирма], а именно: - товарен влекач марка Скания Р 164 ЛА4х4НА480 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 73 500 /седемдесет и три хиляди и петстотин/ лева, - товарен автомобил М. 33,463 ДФА, модел 33463 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 47 000 /четиридесет и седем хиляди/ лева; - товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 9 300 /девет хиляди и триста/ лева, -товарен автомобил К. 53212 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева, - товарен автомобил Скания Р143 МЛ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 32 300 /тридесет и две хиляди и триста/ лева, - седлови влекач Скания модел Р143МА с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 13 100 /тринадесет хиляди и сто/ лева, - полуремарке марка К. СН24 с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 12 000 /дванадесет хиляди/ лева; - влекач марка ДАФ 95,380АТИ с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева; - полуремарке Кесборер с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева; - седлови влекач марка Скания р142 4х2 ЛЦ с ДК Е 2949 ВР на стойност 11 600 /единадесет хиляди и шестотин/ лева; - полуремарке марка Ш. с ДК [рег.номер на МПС] - на стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, всичко на обща стойност 247 800 /двеста четиридесет и седем хиляди и осемстотин/ лева. Съдът, като съобрази заключението по съдебно оценителната експертиза на обсебените вещи и определения от вещото лице размер на причинената от престъплението вреда, а именно в размер на 247 800 лева, както и размерът на минималната работна заплата към инкриминираната дата намира, че същата покрива критерия за големи размери на Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. но н. д. № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, което дава основание престъплението да бъде квалифицирано като такова по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 206 ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като М. е знаел, че има фактическа власт върху инкриминираните вещи, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, а именно, че противозаконно е присвоил движими вещи, които са обременени със залог, вследствие на което се е разпоредил с тях, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си и е целял тяхното настъпване. За извършените престъпления, подсъдимият М. следва да получи и съответни наказания, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, тъй като настоящото наказателно производство приключи при условията на съкратено съдебно следствие в първата инстанция. За извършеното престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество. По отношение на престъплението по чл.227б ал.1 от НК От обективна страна подсъдимият И. М. безспорно има качеството на управител на едноличен търговец „И. М. - Т.“ Б. с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в Б., ж. к. Еленово № 36, вх. А, ет. 1, ап. 1 по смисъла на Търговския закон. Налице е изискуемо задължение на търговеца по търговска сделка, което управлява и представлява. Освен това си парично задължение търговецът управляван от подсъдимия М., след като е изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневния срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2011 г., не е поискал от Окръжен съд – Благоевград да открие производство по несъстоятелност. Тези задължения са безспорно установени и от вещото лице, което в заключението си подробно, точно и аргументирано е установил характера и размера на същите. Подсъдимият, в качеството си на управител е бездействал и в 30 /тридесет/ дневния срок, считано от 31.12.2011 г. не е поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност, каквото задължение /правило за поведение/ му е вменено с нормата на чл.227б ал.1 от НК, действаща към момента на изпадане в неплатежоспособност и понастоящем. Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление се осъществява чрез бездействие - деецът не заявява неплатежоспособност пред съответния съд в 30-дневен срок от спиране на плащанията, в случая - Окръжен съд Благоевград, за да може да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно Търговския закон (ТЗ). Установен е размера на вземанията, както и липсата на имущество, с което тези вземания да бъдат обезпечени или да бъдат платени. Субект на това престъпление е физическото лице, представляващо управител и представител на търговско дружество, изпаднал в неплатежоспособност, като съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ това състояние е налице при търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За да се улесни доказването на неплатежоспособността в ал.2 на чл. 608 от ТЗ, законодателят е създал законово предположение, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията ще представлява неизпълнение на парично задължение по търговска сделка, което е изискуемо т. е. за съставомерността на деянието по чл.227б ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че подсъдимият има качеството на управител и представител на търговско дружество, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение по търговска сделка на управляваното и представлявано от него дружество по която плащането е спряно и в 30-дневен срок същият не е уведомил за това съда. В случая се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият М. е управител и представител на ЕТ И. М. - Т. Б., което е спряло плащанията по задължения по търговска сделка към ДСК ЕАД. Съгласно чл. 227б ал. 1 от НК търговец, който изпадне в неплатежоспособност е длъжен да заяви в 30-дневен срок от спиране на плащанията това пред съда. От самото заявяване не следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите (Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1010/2004 г. на ВКС, ІІІ н. о., докладчик зам. Председател на ВКС Р. Н.). От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия М. е бездействал и не е изпълнявал вмененото му задължение, като е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, осъществено с това си поведение, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност, предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е искал настъпването му. За извършеното от подсъдимия М. престъпление, квалифицирано от съда по чл. 227б, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.. При определяне вида и размера на наказанието в конкретния случай съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, същият е трудово ангажиран, обстоятелството, че имуществени вреди от престъплението не са настъпили, доколкото същото е формално такова, а отежняващи вината обстоятелства, че М. е извършвал действия, целящи да въведат в заблуждение и да прикрият обстоятелството, че управлявания от него търговец е изпаднал в неплатежоспособност. Макар и формално, с оглед вида и размера на наказанията, предвидени от законодателя за налагане за престъпления, като процесното в казуса е неприложима разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК предвид факта, че се касае за множество престъпления и по аргумента на ал.7 на същият законов текст, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е недопустимо. При определяне вида на наложеното наказание съдът намира, че предвид установените смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия в случая е приложима разпоредбата на чл.55 от НК, като следва да бъде наложено наказание “пробация”. При определяне размера на това наказание съдът съобрази семейното и материалното състояние на подсъдимия М. и му определи размер на наказанието „пробация“ в минимален размер от шест месеца, като намира, че именно това наказание с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК е най-подходящо в случая. При определяне размера на наказанието, съдебният състав отчете следното: След измененията на НК законодателят е предоставил две алтернативи за определяне на наказание в хипотеза като настоящата, когато съдебното производството се развива при условията на глава 27 НПК. Първата алтернатива, е съобразяване рамката на наказанието в специалната част на съответния законов текст квалифициращ престъплението и приложението на чл. 55 НК, който дава възможност за замяна на по-тежко наказание с по-леко такова при липсата на минимум в специалния текст на НК, респ. за определяне на наказание под определеният минимум при наличие на такъв в специалната част на НК. Законодателят обаче след изменение на НК предвижда тази възможност само ако и доколкото от доказателствата по делото може да се заключи, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, каквито в този казус съдебният състав отчете. Втората алтернатива, е тази материализирана в разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, където законодателят е посочил, че наказанието се определя по общия ред, след което определеният размер наказание при отчитане вида и характера на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства може да бъде намален до 1/3. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства - младата възраст, дадените от него самопризнания в хода на съдебното следствие, с което съдейства за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление, семейното положение – баща на две деца, за които следва да полага грижи, липсата на други противообществени прояви. Отегчаващо вината обстоятелства – съдебното минало на дееца. С оглед наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия М., съдът намира, че в настоящия случай е налице приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, т.е. наказанието, което следва да бъде наложено на същия следва да се определи с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като същата се явява по-благоприятна за дееца. При съобразяване на всички тези индивидуализиращи обстоятелства и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия М., съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - “лишаване от свобода” за срок от 12 месеца. Съдът прие, че не е необходимо за индивидуалната превенция на дееца ефективното изтърпяване на отмереното наказание и приема, че при условията на чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на тази наказателна санкция следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Разпоредбата на чл.206 ал.3 от НК предвижда, че съдът освен първото наказание – „лишаване от свобода”, налага на виновния и наказанията „лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 и 7 – това са наказанията : „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност” и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. В конкретния случай подсъдимия М. извършва търговска дейност и е управител на [фирма], поради което съдът не наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да упражнява търговска дейност”. Разпоредбата на чл.206 ал.3 от НК също предвижда, че съдът може да постанови наказание „конфискация” на част или цялото имущество на дееца. Тук законът дава възможност за преценка на съда дали да наложи наказанието „конфискация”. В предвид особеностите на конкретния случай съдът прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без налагане на „конфискация”. Ето защо съдът не наложи това наказание наред с „лишаването от свобода” и “лишаването от право да упражнява търговска дейност”. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия И. Н. М., със снета по делото самоличност едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените му наказания, а именно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи за срок от 3 (три) години. С така наложеното условно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото. На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 580.00 лева, представляваща сторени по делото разноски, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |