№ 716
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110102930 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т...“ ЕАД срещу А. Г. Д., с която са предявени
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането
на цената, в общ размер на 978.25 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ЖК.....
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът А. Г. Д. дължи следните суми за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 789,37 лева, главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г, ведно
със законна лихва за периода от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г. в размер на 143,84 лева, цена на извършена
1
услуга за дялово разпределение в размер на 38,25 лева за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
6,79 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК..... Претендира разноски.
Ответникът А. Г. Д. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете –
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и доставката на
топлинна енергия до имота и прави възражение за давност. Оспорва измервателните уреди
да са сертифицирани. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ООД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представените в хода на съдебното дирене Нотариален акт за учредяване на вещно
право на ползване и продажба на недвижими имот № 144, том III, рег. № 2985, дело №
480/2002 г. се установява, че А. Г. Д. e придобил имота, находящ се на адрес: гр. София,
ЖК...., а по отношение на Живка Александрова Д.а е учредено пожизнено вещно право на
2
ползване. В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017
г., ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Тоест, страна по договора за покупко-
продажба на топлинна енергия, като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Няма пречка обаче
договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с
вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и
3
мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите условия на ищеца, приложими
към процесния период. При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно
право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по
твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на
топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154,
ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на
учредено вещно право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата
собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е
упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и
правото на ползване. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа
вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване,
съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението
по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на
топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и
да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирала в обикновено
право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в
правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В
настоящия случай не са събрани доказателства, че голата собственост на А. Г. Д., се е
трансформирала в обикновено право на ползване. По тези съображения съдът намира, че
предявените искове срещу А. Г. Д. за цена на доставена ТЕ са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени в цялост, поради липсата на облигационно отношение между ищеца и
този ответник по повод доставката на ТЕ до за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК.....
С оглед липсата на облигационно правоотношение между страните, не следва да се
изследва дали са налице и останалите предпоставки за уважаване на предявените искове.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. С оглед възражението за прекомерност на ищцовата страна, адвокатското
възнаграждение следва да бъде сведено до минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480 лв., присъдено при
условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. В полза на адв. И..
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено спрямо „Т...” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че А. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК...., дължи на Т... ЕАД с ЕИК: ... и адрес: гр. София, УЛ...., сумите 789,37 лева
4
(седемстотин осемдесет и девет лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 143,84
лева (сто четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г., 38,25лева (тридесет и осем лева и 25 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,79 лева (шест лева и 79 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ЖК...., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.08.2022
г. по ч.гр.д. № 34365/22 г. на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т..., ЕАД, ЕИК ..., с адрес гр. София,
ул. „..., да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ул. „..., сумата
от 480 лв., разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5