Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 05. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на деветнадесети април през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 165 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Постъпила е искова молба от З.П.Н. *** против С.Й.К.
***. В молбата се твърди, че на 25. 01.
2018 год. с нотариален акт *** год. на ******с район на действие Плевенския
районен съд ищецът е придобил 1/ 10 идеална част от общо шест земеделски имота
в землището на ***, сред които е и нива, цялата с площ от 64, 553 дка., от
които 22, 376 дка. четвърта категория и 42, 177 дка. трета категория, м. „***“,
съставляваща имот № ***по картата на землището на ***. Твърди се, че на 31. 01.
2018 год. с нотариален акт *** год. на ******с район на действие Плевенския
районен съд ищецът е придобил и 1/ 10 идеална част от имот № 160004 по картата
на землището на ***. Твърди се, че до извършване на делбата на описаните по-
горе земеделски имоти е налице постигнато съгласие между съсобствениците
относно ползването им, като процесната нива от 64, 553 дка., представляваща
имот № ***, се ползва от ***- 18 дка., ***- 8 дка. и ответника С.Й.К.- 38, 551
дка. Твърди се, че ответникът притежава само 12, 055 дка. от процесната нива,
поради което ищецът му е изпратил уведомление, получено на 03. 07. 2018 год., с
което го е уведомил, че следва да преотстъпи на ищеца владението и ползването
върху 12, 055 дка. от земеделския имот.
Твърди се, че на посоченото уведомление не е последвал отговор, поради което с
ново уведомление от 11. 10. 2018 год. ищецът е поканил ответника да му заплаща
обезщетение за ползване за неправомерно обработваната част от земеделския имот
в размер на 723, 30 лв. /12, 055 дка. Х 60 лв./. Твърди се, че до настоящия
момент ответникът не е заплатил горната сума. В заключение ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 723, 30 лв., представляваща обезщетение
за ползване на 12, 055 дка. от нива, цялата с площ от 64, 553 дка., от които
22, 376 дка. четвърта категория и 42, 177 дка. трета категория, м. „***“,
съставляваща имот № ***по картата на землището на ***, за стопанската 2017/
2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС, която предполага наличието
на няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място е нужно да е
налице съсобственост между страните по отношение на определена вещ, като тази
съсобственост трябва да е съществувала през исковия период, за който се
претендира обезщетението. На второ място следва да се установи, че един или
няколко от съсобствениците си служат с общата вещ, а останалите не ползват
реално вещта съобразно правата си върху нея. На следващо място следва
съсобствениците, търсещи защита по реда на чл. 31 ал. 2 от ЗС, да бъдат лишени
от възможността да ползват общата вещ от друг съсобственик, който от своя
страна ползва вещта пряко и лично. И накрая е необходимо лишеният
от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта,
писмено искане за заплащане за в бъдеще на обезщетение за ползата, от която е
лишен. Писменото
поискване по чл.
31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.
81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика /тълкувателно решение № 7 от 02. 11. 2012
год., ОСГК/. В конкретния случай
е безспорно, че ищецът З.П.Н. и ответникът С.Й.К. са съсобственици на
процесния недвижим имот- нива, цялата с
площ от 64, 553 дка., м. „***“, съставляваща имот № ***по картата на землището
на ***. От показанията на разпитаните свидетели ***, ***и ***се установява, че
през стопанската 2017/ 2018 год. описаният по- горе земеделски имот е бил
обработван от ответника, който е прибрал получения добив от слънчоглед. По
делото са приложени две уведомления от ищеца до ответника, първото връчено на
адресата на 03. 07. 2018 год., а второто- на 16. 10. 2018 год. Независимо че с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил обстоятелството, че е получил
горните уведомления, същият не е ангажирал доказателства, установяващи
неистинността на представените по делото обратни разписки, които представляват
официални удостоверителни документи и притежават необходимата доказателствена
сила. Впрочем фактът, че и двете уведомления са били връчени лично на ответника
се потвърди по категоричен начин и от показанията на разпитаната свидетелка С.К..
Следващият въпрос, който следва да се изследва в настоящото производство, е
дали визираните по- горе уведомления имат характера на писмено поискване по
смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС и са довели до възникване на задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик. Видно от
съдържанието на първото уведомление е, че със същото ответникът е бил уведомен
от ищеца, че последният е собственик на 10 % от процесния имот № ***по картата
на землището на *** и че му се полагат 12, 055 дка., които се обработват
неправомерно от ответника. В това уведомление липсва искане в определен срок на
ищеца да му бъде предоставена възможност да ползва своята част от съсобствения
земеделски имот, липсва и едностранно волеизявление, че се иска обезщетение за
лишаването от ползване. Както се сочи и в константата съдебна практика, не е
необходимо в писмената покана да се сочи определен размер на претендираното
обезщетение, но е задължително да е изразена ясно и недвусмислено волята на ощетения
съсобственик, че иска предоставяне на реалното ползване, респ. заплащането на
определено парично обезщетение. Тези изисквания са изпълнени едва с изпращането
на второто уведомление от 11. 10. 2018 год., в което ответникът е поканен да
заплати на ищеца обезщетение за ползване в размер на сумата от 723, 30 лв. в
седмодневен срок. При тези обстоятелства съдът счита, че задължението на
ответника С.Й.К. да заплаща съответно обезщетение за ползването на припадащата
се на ищеца З.П.Н. идеална част от процесния имот е възникнало на 16. 10. 2018
год., датата на връчване на второто уведомление. За процесния период
/стопанската 2017/ 2018 год./, който е изтекъл на 01. 10. 2018 год. /арг. от §
2 т. 3 от ДР на ЗАЗ/, такова задължение на ответника не е съществувало, което
налага изводът, че предявеният осъдителен иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС се явява
неоснователен. Допълнително съображение в тази насока е фактът, че по делото
липсват каквито и да е било доказателства относно размера на дължимото се
обезщетение за ползване, което следва да се определи на базата на средната
пазарна наемна цена на имота. Тук следва да се изхожда от целите на претенцията
по чл. 31 ал. 2 от ЗС: да отстрани неоснователното обогатяване на единия от
съсобствениците и да обезщети другия съсобственик с този доход, който същият би
получил, ако бе сключил аренден или наемен договор за припадащата му се част от
имота. Данни какви са били средните наемни или арендни плащания за стопанската
2017/ 2018 год. за земеделски земи в землището на ***, идентични като вид,
категория и местоположение на процесната нива, липсват, няма и изготвено
експертно заключение, което да даде обективен и обоснован отговор на този
спорен въпрос.
В заключение може да се обобщи, че настоящият
случай не попада в хипотезата на чл. 31 ал. 2 от ЗС, тъй като не са изпълнени
всички елементи на този фактически състав, а отделно от това е останал
недоказан размерът на обезщетението за ползване, поради което исковата
претенция следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
деловодни разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от З.П.Н. ***, ЕГН **********, против С.Й.К. ***, ЕГН **********,
иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 723, 30 лв., представляваща
обезщетение за ползване на 12, 055 дка. от нива, цялата с площ от 64, 553 дка.,
от които 22, 376 дка. четвърта категория и 42, 177 дка. трета категория, м. „***“,
съставляваща имот № ***по картата на землището на ***, за стопанската 2017/
2018 год.
ОСЪЖДА З.П.Н. ***,
ЕГН **********, да заплати на С.Й.К. ***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: