Решение по дело №395/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от А. Н. Д. от гр.Кърджали против Д. А. Х. от С. и Р. А. А. от С., с цена на иска 17 000 американски долара.

Ищецът твърди, че на 09.01.2012г., със запис на заповед двамата ответници Д. А. Х. и Р. А. А. се задължили солидарно да му заплатят сумата в размер на 17 000 американски долара. Задължението било поето да бъде заплатено неотменимо, безусловно, без предевяване за плащане и без протест. Записът на заповед бил издаден в гр.Кърджали на **.01.2012г., за посочената в исковата молба сума и бил с падеж **.06.2012г., като се твърди, че издателите му положили собственоръчно подписите си и изписали по същият начин имената си. Бил редовно издаден, съдържал всички необходими реквизити и претендираната сума била дължима. Тъй като до предявяване на иска ответниците не му били заплатили сумата в размер на 17 000 американски долара, на 25.03.2013г. ищецът подал в КРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№ 534/2013г. по описа на РС-Кърджали и съдът издал изпълнителен лист за претендираната сума. Ответниците депозирали възражение за недължимост Ýа сумата, поради което за ищеца бил налице интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска се да бъде установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца солидарно сумата в размер на 17 000 американски долара, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.03.2013г. до изплащането й.

В отговора си ответниците оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че каузалното отношение, стоящо в основата на издадения запис на заповед е недействително, поради което гаранционната функция на процесния запис на заповед е също недействителна, а самия запис на заповед - нищожен. На това основание оспорват изцяло претенцията на ищеца относно задължението в размер на 17 000 американски долара главница и законна лихва върху тази сума, като неоснователна и необоснована, както и обстоятелствата, на които се основават предявените искове за главница и лихва.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, а ответниците го оспорват.

По фактите съдът съобрази следното:

На 05.03.2013г. ищецът А. Н. Д. е подал заявление пред РС-Кърджали с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което съдът е образувал ч.гр.д.№534/2013г. и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредил солидарните длъжници Д. А. Х. от С. и Р. А. А. от С. да заплатят на кредитора А. Н. Д. сумата 17 000 американски долара, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 09.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2013г. – датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, както и 1 715лв. деловодни разноски, от които 515 лв. държавна такса и 1 200лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 17.04.2013г. след получаване на покана за доброволно изпълнение длъжниците Д. А. Х. и Р. А. А. са депозирали възражения срещу заповедта, като в същите са заявили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и са направили искане за спиране на образуваното изпълнително дело № 636/2013г. по описа на ЧСИ Р.С.

При така депозираните възражения с настоящата искова молба кредиторът А. Н. Д. е предявил в срок иска си с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си по процесната заповед за незабавно изпълнение, издадена на основание Запис на заповед от 09.01.2012г. за сумата в размер на 17 000 американски долара.

От представения в заповедното производство Запис на заповед в оригинал /л.6 от делото на КРС/ се установява, че на 09.01.2012г. в гр.Кърджали Д. А. Х. от С. и Р. А. А. от С. са се задължили солидарно неотменимо и безусловно да заплатят на А. Н. Д. сумата от 17 000 американски долара, без предявяване за плащане и без протест, с падеж 09.06.2012г., с място на плащане гр.Кърджали. При подпис на издателите под напечатаните имена на същите със син химикал имената са добавени и ръкописно, и са положени подписи на двамата издатели.

Приети по делото са представените от ответниците предварителен договор за учредяване на право на строеж от 09.05.2008г.; договор за възлагане на СМР от 30.06.2011г.; нотариален акт за учредяване право на строеж от 09.01.2012г.; запис на заповед с издател МК ЕООД от 09.01.2012г.

При така установеното от фактическа страна, съдът по правото съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ. Искът е допустим, а по същество е основателен.

В настоящото производство ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл.422 ГПК и наличието на изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, издаден съобразно изискванията на чл.535 от ТЗ, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед, в това производство ответникът - длъжник следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства, че представеният по делото запис на заповед е нередовен.

Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът счита, предявеният иск по чл.422 ГПК за установяване на дължимостта на сумата по процесния запис за заповед за основателен. Налице е редовен според нормата на чл.535 ТЗ запис на заповед, поради което кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. Записът на заповед съдържа израза "неотменимо и безусловно се задължаваме", като този израз не е условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие /в т. см. т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК/.

Както се каза по-горе, от външна страна процесният запис на заповед е редовен - съдържа всички предвидени от закона реквизити и подписите са положени от ответниците; и като абстрактна сделка и то формална, съдържа всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.

В исковата молба липсва твърдение на ищеца, че записът на заповед обезпечава каузална сделка, и при липса на възражение от длъжника - издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът - поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка / Решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т К, по реда на чл.290 ГПК/

Тъй като с отговора си ответниците правят възражение, че между тях и кредитора са били налични каузални отношения, стоящи в основата на процесния запис на заповед, съдът следва да извърши проверка за съществуването на каузално отношение (аргумент от решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Доколкото ищецът не прави твърдения за наличието на каузална сделка, стояща в основата на издадения запис на заповед, тежестта за доказване на тези твърдения е върху страната, която ги е направила. От нито едно от представените от ответниците доказателства в тази насока обаче не се установява поетото от тях задължение да е било сторено в качеството им на съдружници в „М. Б.” ООД-Кърджали; не се установява каквато и да е относимост на процесния запис на заповед със сключения между ДГД и М. Б.” ЕООД-Кърджали през 2008г. предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижим имот /л.14/, също и с договор за възлагане на строително ремонтни работи, сключен на 30.06.2011г. между „М. Б.” ООД-Кърджали и „МК” ЕООД; неотносими са и приетите нотариален акт за учредяване право на строеж от 09.01.2012г. и запис на заповед с издател МК ЕООД от 09.01.2012г. Ето защо съдът намира твърденията на ответниците по иска за наличие на каузално отношение между тях и ищеца, стоящо в основата на процесния запис на заповед, за недоказано.

В обобщение, с оглед фактическите констатации и направените правни изводи, съдът намира предявеният от А. Н. Д. от гр.Кърджали иск за основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.

При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на ищеца, които следва да се възложат солидарно в тежест на двамата ответници.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Х. от С., с ЕГН * и Р. А. А. от С., с ЕГН *, че двамата дължат солидарно на А. Н. Д. от гр.Кърджали, с ЕГН *, сумата в размер на 17 000 американски долара, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.03.2013г. до изплащането й, представляваща задължение по запис на заповед от 09.01.2012г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на А. Н. Д. против Д. А. Х. от С. и Р. А. А. от С., заповед за изпълнение на парично задължение № 312 от 27.03.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 534/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. А. Х. от С., с ЕГН * и Р. А. А. от С., с ЕГН * да заплатят на А. Н. Д. от гр.Кърджали, с ЕГН *, сумата от 1 711 лв., представляваща направените разноски по настоящото дело .

Решението подлежи на пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: