В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.46, А.1, т.3, б. „б”, във връзка с чл.200, А.1, т.2 от Закона за В.. Образувано е по жалба от „. Т. с.” ЕООД , със седалище и адрес на У.: Г.Д., обл.Смолян, У.П... № 33, с ЕИК ..............., представлявано от С. Я. Б. против наказателно постановление № 75/31.10.2013г., издадено от инж. Н... И... К... - директор на Б. Д. за У. на В. в Източнобеломорски район, Ц. П., с което на основание чл.200, А.1, т.2 Закона за В. му е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00лв., за нарушение на чл.46, А.1, т.3, б. „б” Закона за В.. В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, свеждащи се до нарушение на материалния и процесуалния закон и молба за отмяна. Оспорва фактическите констатации, отразени в акта и нарушението, като твърди, че не е извършено. Твърди, че актът не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като обект ТМСИ Н... е собственост на „Д...” ЕООД, собственик и титуляр на разрешителните. Твърди, че нито в акта, нито в НП, отношенията им с това дружество са изяснени, а между тях има сключен договор за преработка на инертни материали на ишлеме. Обектът се стопанисва от „Д...” ЕООД, която притежава разрешително за ползване на воден обект. Твърди още, че наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта по чл.34, А.3 ЗАНН и поради това е незаконосъобразно и само на това основание моли да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от управителя С. Б. и адв. С..., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемият, представляван от юр.В..., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от управителя на наказаното юридическо лице в срока по чл.59, А.2 ЗАНН, считано от връчването му с разписка на 07.11.2013г., Ч. подаването й по пощата на 13.11.2013г. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 148/23.11.2012г. от инж. М. Щ. К., в качеството на старши експерт Д. „Контрол” в БДУВИБР П. против жалбоподателя „. Т. с." ЕООД - Д., представлявано от управителя С. Я. Б., за това, че на 08.11.2012г. в ТМСИ Н..., разположен в местността „Р...”, землище на кв.Н..., общ.Д. срещу природна забележителност „С...” при извършена проверка на ТМСИ Н..., собственост на „Д...” ЕООД, работеща за „. Т. с...” ЕООД, намираща се в местността „Р...”, землище на кв. Н... е установено, че се извършва заустване на отпадъчни води от пресяване и промиване на инертен материал, Ч. обект ТМСИ Н... по нареждане на „. Т. с.” ЕООД, повърхностен воден обект, като за извършеното заустване не са налице законови основания, а именно няма издадено разрешително от директора на БДУВИБР П., съгласно чл.46, А.1, т.3, б. „б” ЗВ на „. Т. с.” ЕООД Д.. За нарушението е съставен констативен протокол № СМ – 449/08.11.2012г. Нарушението е квалифицирано по чл.46, А.1, т.3 , б.„б” ЗВ. Нарушението е констатирано в присъствието на свидетеля Е. Г. М., в качеството на гл. експерт Д. „Контрол” в БДУВИБР П.. Актът е съставен по реда на чл.40, А.2 ЗАНН, след покана до управителя, изпратена с писмо изх. № ПО -02 – 255/13.11.2012г. да се яви на 23.11.2012г. в БДУВИР П. – ИРМ С... на 23.11.2012г. за съставяне на акт. Поканата е връчена с разписка на 15.11.2012г. Управителят се е явил и актът е съставен в негово присъствие. Получил е препис от акта. От показанията на разпитаните свидетели актосъставителя К. и по установяване на нарушението М. се установи, че на 08.11.2012г. по повод сигнал била извършена проверка на обект ТМСИ Н..., при която установили, че „. Т. с.” ЕООД зауства отпадъчни води от пресяване и промиване на инертен материал, без издадено разрешително за ползване на воден обект по чл.46, А.1, т.3 ЗВ. Съставен бил протокол за нарушението. В момента на проверката присъствал свидетеля В., който работил за „. Т. с.”. Камионите докарвали баластра, извършвала се работа с инертен материА. Свидетелят В. в показанията си твърди, че при проверката всичко е принадлежало на „Д...” ЕООД, пречиствателна станция, машини, съоръжения. Предоставил на проверяващите документацията. На обекта е имало багери и товарни коли, които са собственост на „. Т. с.”. От приложения протокол за извършена проверка № СМ – 449/08.11.2012г. се установява, че на 08.11.2012г. от св. К. и св. М., в качеството им на длъжностни лица при БДУВИБР П. е била извършена проверка на обект ТМСИ Н., по отношение на „. Т. с.” ЕООД, във връзка с ползване на воден обект река В., при която е констатирано, че „. Т. с.” зауства производствени отпадъчни води в река В., землище кв. Н., в района на природна забележителност „С.”, намиращо се срещу ТМСИ, без да има издадено разрешително за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води, съгласно чл.46 ЗВ. ТМСИ работи като пресява инертни материали и измива същите. Проверката е извършена в присъствието на св. В., който е отказал да подпише протокола. В срока по чл.44, А.1 ЗАНН срещу съставения акт за административно нарушение е постъпило писмено възражение, с вх. № ПО - 02-255/28.11.2012г., с което са оспорени фактическите констатации, описани в акта за нарушението. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление № 75/31.10.2013г., издадено от Н... И... К... - директор на Б. Д. за У. на В. в Източнобеломорски район, Ц. П., в което описанието на нарушението е възпроизведено от съставения акт. Квалифицирано е по чл.46, А.1, т.3, б.„б” ЗВ и след обсъждане на събраните в административно наказателното производство доказателства е прието, че от „. Т. с.” ЕООД Д. е осъществена дейност неправомерно заустване и нерегламентиран добив на инертен материал без надлежно разрешително, за което на основание чл.200, А.1, т.2 Закона за В., е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00 лева. От страна на наказващия орган са приложени фактури, издадени от фирма „. Т. с.” за периода 01.01.2012г. – 30.11.2012г., общо 74 броя, които са приложени за извършвана дейност от дружеството за продажба на филц и пясък. С писмо изх. № КД – 03-122/24.01.2013г., на основание чл.33, А.2 ЗАНН от административнонаказващия орган е изпратена преписката, образувана по съставения акт за установяване на административно нарушение № 148/23.11.2012г., с оглед на данни, че деянието по съставения акт квалифицирано като нарушение на чл.46, А.1, т.3 б.„б” ЗВ, заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващ обект ТМСИ Н., без разрешително по ЗВ, с оглед данни за реализирани продажби на 35 500 куб. м. пясък, чакъл и други инертни материали по фактури, издадени за около 35 000.00 лева през 2012г. и с оглед данни, че деянието осъществява престъпление, за извършване на прокурорска проверка. С постановление от 15.08.2013г. от РП Д. е отказано да се образува досъдебно производство по повод подадения сигнал по съставените актове за административно нарушение на чл.46 ЗВ на „. Т. с.” ЕООД. Приложен е договор за преработка на инертни материали на ишлеме ТМСИ кв. Н... от 01.03.2012г., сключен между „Д...” ЕООД и „. Т. с...” ЕООД, с който „Д...” ЕООД се задължила да изработва на ишлеме месечно по 2 000 куб. метра баластра и инертен материал, собственост на „. Т. с...” ЕООД. Приложен е договор за наем от 10.09.2012г., сключен между „. Т. с.” ЕООД и „Р... т...” ЕООД, с който „. Т. с.” ЕООД като наемодател е предоставил на „Р... т...” ЕООД като наемател за времено ползване срещу възнаграждение машина „Камацу”, модел РС 210. Приложен е договор за наем на багер и самосвал от 12.06.2012г., с който „. Т. с.” ЕООД, като наемодател предоставя на „Д...” ЕООД като наемател за временно и възмездно ползване багер, товарач и самосвал, със срок от 12.06.2012г. до 30.10.2012г. Приложено е допълнително споразумение към договора, според което срокът на договора е продължен до 31.12.2012г. При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното: Актът и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.201, А.1 и А.2 ЗВ, във връзка със заповед № РД 03 - 177/05.09.2012г., издадена от директора на БДУВИБР, Ц. П.. Основното възражение наведено от жалбоподателя е, че НП е издадено след като е изтекъл давностния срок по чл.34, А.3 ЗАНН. Спазването на срока по чл.34, А.3 ЗАНН е предпоставка за законосъобразното протичане на административнонаказателното производство, тъй като неиздаването на НП в шестмесечен срок от съставяне на акта, съгласно чл.34, А.3 ЗАНН погасява възможността да се ангажира отговорността на нарушителя. С откриване на нарушителя от момента на съставяне на акта възниква административнонаказателно правоотношение, което обвързва наказващия орган да се произнесе по преписката в шестмесечен срок от съставяне на акта. Актът е съставен на 23.11.2012г. за нарушение, установено на 08.11.2012г., а наказателното постановление е издадено на 31.10.2013г., поради което основното възражение за незаконосъобразност на наказателното постановление се свежда до издаването му след изтичане на давностния срок по чл.34, А.3 ЗАНН. Съгласно чл.34, А.3 ЗАНН образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечения срок от съставяне на акта. Спорен въпрос по делото е от кой момент е започнал да тече срока по чл.34, А.3 ЗАНН, дали от момента на съставяне на акта на 23.11.2012г. или от момента на произнасяне на решаващия прокурор по изпратения сигнал от наказващия орган на основание чл.33, А.2 ЗАНН, с писмо изх. № КД 03-122/24.01.2013г., по който извършената проверка е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.08.2013г. За съотношенето между наказателната и административната отговорност, когато едно деяние едновременно нарушава наказателна и административна норма важи ТР № 51/29.12.78г. по НД № 50/78г. на ОСНК, според което, не е допустимо за едно деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна норма деецът да носи отделна отговорност за двете, тъй като наказателната отговорност ´оглъща административната. Когато обаче деянието засяга два различни обекта на защита, единият от които се охранява от административна норма, а другият от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност. В конкретния случай изпратения от наказващия орган сигнал, че в съставения на жалбоподателя акт № 148 се съдържат данни за престъпление по чл.194, А.1 НК и чл.216, А.1 НК, а нарушението което е констатирано със съставения акт е на чл.46, А.1, т.3, б. „б” ЗВ, която изисква разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатация на съществуващи обекти. Различни са обектите на защита, тъй като престъплението по чл.194, А.1 НК и чл.216, А.1 НК охранява неприкосновеността на собствеността, а разпоредбата на чл.46 ЗВ, намираща се в гл.трета Закон за В., урежда режим за използване на В. и водните обекти и по конкретно разрешителен режим за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлотация на съществуващи обекти. Наказателната отговорност не поглъща административнонаказателната. Още повече, че административнонаказателното производство е образувано спрямо юридическо лице, което може да носи само административнонаказателна отговорност и не е наказателно отговорен субект по НК. За ЮЛ важат изискванията на ЗВ, да притежава разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, която не се покрива с наказателната отговорност. Поради това изпратеният от административнонаказващия орган сигнал до прокуратурата за образуване на проверка за деяние по чл.194, А.1 НК и чл.216 НК, което може да бъде образувано само по отношение на физическо лице, не може и не е спрял теченето на срока по чл.34, А.3 ЗАНН. Институтите за спиране и прекъсване на давността по чл.81 НК, по аргумент от чл.11 ЗАНН, съответно дадените с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 по н.д. №96/1982 ОСНК разяснения, се прилагат и по отношение на давността по чл.34 ЗАНН. В конкретния случай няма покриване между наказателната и административната отговорност и субектите на отговорността. Административно наказателно отговорно е юридическото лице. Неговата отговорност е винаги обективна, тъй като юридическото лице може да бъде санкционирано само в предвидените от закона случаи, когато с дейността си нарушава определени законни разпоредби и отговорността на юридическото лице не се покрива с отговорността на физическото лице, което отговаря когато нарушението или престъплението е извършено виновно. Срокът по чл.34, А.3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление е започнал да тече от момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, извършено от юридическото лице. Този срок не е спрял да тече, съгласно чл.11, във връзка с чл.81, А.1 и А.3 НК с изпратения от наказващия орган на 24.01.2013г сигнал за проверка за извършено престъпление, тъй като наказателната и административната отговорност са различни, както по отношение на обектите на защита, така и по отношение на субекта. Актът е съставен за нарушение на чл.46, А.1, т.3, б. „б” ЗВ, която предвижда разрешителен обект за ползване на воден обект, каквато дейност е констатирана при извършената проверка на 08.11.2012г., че е била извършвана от юридическото лице. Образуваната предварителна проверка не спира теченето на давностния срок по чл.34, А.3 ЗАНН, тъй като субект на престъплението не може да бъде юридическото лице. То не носи наказателна отговорност, а само в предвидените от закона случаи административно наказателна, в които при нарушаване на определени законни разпоредби при осъществяване на дейността си на юридическото лице се налага административно наказание имуществена санкция. Наказателното постановление е издадено на 31.10.2013г., когато е изтекъл давностния срок по чл.34, А.3 ЗАНН и само на това основание то подлежи на отмяна, като незаконосъобразно. Изтичането на срока по чл.34, А.3 ЗАНН има за последица погасяване на възможността на административно наказващия орган да издаде наказателно постановление и да наложи съответно административно наказание за деянието, констатирано с акт № 148/23.11.2012г. В този случай съдът не следва да обсъжда въпроса дали има извършено нарушение от юридическото лице или не е извършено, макар, че от приложените към преписката писмени и гласни доказателства се установява, че има извършено нарушение, но административно наказа‗елната отговорност на юридическото лице е погасена, поради неиздаване на наказателното постановление, в срока по чл.34, А.3 ЗАНН. Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН Девинският районен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ наказателно постановление № 75/31.10.2013г., издадено от Н... И... К... - директор на Б. Д. за У. на В. в Източнобеломорски район Ц. П., с което на „. Т. с...” ЕООД, със седалище и адрес на У. Г.Д., обл.Смолян, У.П... № 33, с ЕИК ............, представлявано от С. Я. Б., на основание чл.200, А.1, т.2 Закона за В., е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00 лева, за нарушение на чл.46, А.1, т.3, б. „б” от Закона за В., като незаконосъобразно. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Смолян в 14-дневен срок, считано от съобщението. Р. СЪДИЯ: |