№ 11157
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110160455 по описа за 2021 година
С влязло в сила Решение е допуснато извършване на съдебна делба на имот,
представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 768,00 кв. м., с кадастрален
идентификатор ....., съгласно Заповед РД-18- 30/28.05.2010 г. на Изпълнителен директор на
АГКК и адрес: адрес, с предназначение незастроен имот за жилищни нужди, по иск с правно
основание чл. 34 от ЗС, предявен от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес срещу К. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: адрес, при квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите.
В срок до първото открито съдебно заседание не са предявени възлагателни
претенция и претенцията по сметки от ищцата, които да са приети за съвместно разглеждане
в настоящото производство.
Относно начина на извършване на делбата:
От приетите като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем.
Следва да се отбележи, че дори и вещото лице да бе дало становище в обратен смисъл,
а именно, че имотът е поделяем, то е обективно невъзможно да бъде изпълнена процедурата
по чл. 201 ЗУТ спрямо него, доколкото процесуалния представител на ищеца изрично заяви
в откритото съдебно заседание, проведено по делото „че са категорично против провеждане
на тази процедура и не дават съгласие в тази насока. Този категоричен отказ е заявен
неколкократно от процесуалния представител на ищеца, направил следните изявления
„Моят клиент не е съгласен с това“, . „ Категорично сме против за провеждане на такава
процедура по чл. 201 от ЗУТ и не даваме съгласието си, за това. Бяха допуснати достатъчно
много експертизи, вещото лице два пъти дава заключението, че имотът е неподеляем при
1
различните квадратури и при по-голямата, и при по-малката. Не, няма да дадем съгласие.“
С оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, че е против
провеждането на въпросната процедура на ответника, съдът е разяснил на страните, че, за да
се проведе тази процедура, която е ангажирана с внасянето на инвестиционен проект в
общината, одобрен от главния архитект на съответната местно компетентна община, по
който инвестиционен проект да бъде изменен ПУП-а и от съответния УПИ да се образуват
два новообразувани самостоятелни УПИ-та, тази процедура предполага съгласие и желание
от двете страни по делото, доколкото инвестиционният проект трябва да бъде внесен и да
носи подписите и на двамата съделители, а случая, процесуалния представител на ищеца
изрично заяви, той не е съгласен за провеждане на такава процедура.
Съдът отново е разяснил на двамата съделители, че дори и да се установи поделяемост
на имота, за да бъде същият реално поделен на две отделни УПИ-та, трябва да бъде
проведена процедура по чл. 201 от ЗУТ, за която процедура трябва съгласие и от двете
страни. Тоест, в случая, принципът за реална поделяемост на имота е обусловен от
изричното провеждане на тази процедура и без нейното провеждане, този принцип не може
да бъде реализиран в настоящото делебно производство, което обуславя и невъзможност за
неговото прилагане и в случая, че и двете страни са съгласни тази процедура да бъде
проведена, а в случая липсва такова съгласие. Ето защо, съдът е счел, че следва да бъдат
оставени без уважение исканията на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение,
както и за допълнителна или повторна експертиза.
Отделно от това във връзка с искането на ответника за допълнителна СТЕ, вещото
лице изрично е уточнило, че „Аз съм разгледал и този вариант, който те искат другия
вариант, само да си представят… Няма да има друг вариант, това ще бъде. Тоест и другият
вариант показва, че имотът е неподелям. И в единия и в другия случай е неподеляем. В ЗУТ
е записано, че при определени условия по решения на общинския съвет, може да се
намалява квадратурата отново, но такова решение не е приложено по делото. Аз не съм
длъжен да търся тези решения. Щом го няма в ЗУТ-а си го прилагате.“.
С оглед изложеното съдът приема, че процесният имот като неподеляем следва да бъде
изнесен на публична продан.
Воден от горните мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан
имот, представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 768,00 кв. м., с кадастрален
2
идентификатор ....., съгласно Заповед РД-18- 30/28.05.2010 г. на Изпълнителен директор на
АГКК и адрес: адрес, с предназначение незастроен имот за жилищни нужди, по иск с правно
основание чл. 34 от ЗС, предявен от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес срещу К. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: адрес.
ОСЪЖДА К. П. В. - М., ЕГН ********** и Г. П. В., ЕГН ********** да заплатят
по сметка на СРС държавна такса в размер на по 1101 лв. за всеки един от тях, дължими за
разглеждане на иска за делба.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3