№ 206
гр. В., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
В.Р.Г.
при участието на секретаря К.- Г. И.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500242 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ИВАНКА Е. А. , ЕГН **********, с
адрес , гр. Б. , ж.к. „Здравец“, бл. 9, ет.3, И М. Е. Р., ЕГН **********, с адрес ,
гр. С. , ж.к. „Надежда“ 3 та част, , **********, съдебен адрес:гр.С.,
бул.“Патриарх Евтимий № 45, П.К. 1463, партер, адвокатска кантора, чрез
процесуален представител адв. П. Г. В. против Решение № 260007 от
13.10.2021Г., постановено по гр.д.№ 164 / 2020г., по описа на РС – Б..
Поддържат, че решението е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, издадено при сериозно нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Посочват, че РС - Б., за да отхвърли иска с правно основание чл.108 от
ЗС, в мотивите си неправилно приема , че не се доказва втората задължителна
предпоставка, която следва да е налице за да бъде проведено доказването на
иска, а именно , че ответницата държи части от имота на ищците. Това
обстоятелство,според жалбоподателя, е установено от дадените по делото
показания , както и от приложената техническа експертиза , от които се
установява, че поради неправилно и незаконно изградена ограда между
1
имотите, части от имотите на ищците попадат във фактическото държане на
ответницата. Посочват, че тези части от имота, които попадат във
фактическото държане на ответницата са точно индивидуализирани като
граници с Молба от дата 28.07.2020г., по координатни точки от трасировъчен
карнет за определяне границите на имотите, приложен по делото, неоспорен
от ищците и необсъден от Съда, като доказателство.
Счита,че РС - Б. не е обсъдил, представеното пред него доказателство, а
именно Трасировъчна скица и Протокол от 08.08.2019Г., за извършено
трасиране, означаване и координиране на границите на имотите, което води до
Решение на първоинстанционния Съд, което е и необсновано, и неправилно,
тъй като е постановено и при нарушение на съдопроизводствените правила, а
именно на на чл.25 от ГПК, както и чл.6 от Европейската Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.
Посочва се, че първоинстанционният Съд е допуснал превратно
интерпретиране на доказателствата по делото, тъй като в противоречие с
цитираните разпоредби е обсъдил единствено само част от доказателствата по
делото, а други е неглижирал. Във въззивната жалба се сочи, че показанията
на свидетелката Р., че оградата не е поставена на мястото предвидено с
регулационния план на с. Репляна, са ясни, последователни, непротиворечиви
и потвърждаващи се от приложената СТЕкспертиза, а като резулатат от това,
произтича изводът, че части от имота на ищците попадат във фактическата
власт на ответницата, така както и части от съседния имот - УПИ II -119,
попадат във фактическото държане на ищците ,които са поддържали
нееднократно искания до съседите си, да бъде определена точно границата
между имотите и оградите да се изградят съгласно предвижданията на
утвърдения регулационен план на село Репляна, община Чупрене , област В..
Посочва се, че решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлен и
иска с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като не се установило ответницата
да пречи и осуетява желаното от ищците действие и реализирането му.
Поддържа се, че този извод се опровергава от показанията на свидетелката Р. ,
която твърди че „ тази ограда е изградена там, където на тях им е удобно, за
да могат да си паркират колите вътре. Направили са и плоча, където да си
спират колите. Майка ми и леля ми са собственици на този имот, който е
застъпен от оградата, изградена от ответницата. Тази ограда ни пречи. „
2
От свидетелските показания ясно се установява, че ответницата ползва
имота влизащ в нейно фактическо държане, за паркирането на автомобилите
си, като с това пречи на ищците да упражняват безпрепятствено правото си на
собственост върху части от техния собствен недвижим имот, както и да
изградят оградата на нейното място, установено с регулационния план.
Молят Съда да постанови Решение с което да отмени изцяло Решение
№ 260007 от 13.10.2021г., постановено по гр.д.№ 164 / 2020г., по описа на РС -
Б., III - ти състав като им се присъдят разноските по делото.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Е. Ж. В., чрез
адв. Н. К. АК Монтана ,в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението допустимо и правилно.
Счита оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и не
намиращи опора в доказателствата по делото. Намира за неоснователни
твърденията в жалбата, че решаващият съд не е извършил преценка и анализ
на всички приложени по делото доказателства и наведените пред съда доводи.
Напротив, съдът е постановил решението си при напълно изяснена
фактическа обстановка и след анализа на събраните писмени и гласни
доказателства и въз основа на това е направил верни правни изводи. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е доказана втората задължителна
предпоставка, която следва да е налице за да бъде успешно проведен иска с
правно основание чл. 108 ЗС.
Поддържа,че ищците не са поставили задача на техническата експертиза
да установи, каква площ евентуално владее ответницата от техните имоти,
поради което и липсва такъв отговор в заключението на експертизата, в която
отговорите се свеждат само до това, има ли изградена ограда между имотите и
къде трябва да бъде оградата. Свидетелските показания не са достатъчни, за
да обосноват един позитивен за ищците съдебен акт. Ответницата по жалба
счита , че изводите на решаващият съд за неоснователността на иска по
чл.109 ЗС са правилни и съобразени с данните по делото.
Липсват данни ответницата да е създала на ищците пречки, по-големи
от обикновените.
Моли Съда да остави жалбата без уважение, а атакуваното решение да
се потвърди като й се присъдят направените по делото разноски.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
3
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС –
ревандикационен иск и по чл. 109 ЗС – негаторен иск.
С Решение № 260007 от 13.10.2021Г., постановено по гр.д.№ 164 /
2020Г., РС – Б. ОТХВЪРЛЯ предявените от Иванка Е. А. , ЕГН ********** И
М. Е. Р., ЕГН **********, против П. Е. Ж. - В.,, с ЕГН
**********, обективно съединени искове по чл. 108 Закона за собствеността –
за предаване владението върху недвижими имоти и по чл. 109 Закона за
собствеността – за допускане изграждане на ограда.
Решението на БРС е потвърдено с Решение №49 от 22.03.2022г. по
в.гр.д. №2/2022г. на ВОС.След обжалване на въззивното решение пред ВКС
делото е върнато на ОС-В. за ново разглеждане от друг съдебен състав с
указания да се назначи допълнителна СТЕ,която да индивидуализира ясно и
точно по местонахождение реалните части от УПИ I-118 и Упи III-118 в кв.16
по плана на с. Репляна,заключени от изградената ограда между тези имоти и
УПИ II-119 и регулационните граници между тях като изготви
скица,отразяваща регулационните граници по действащия план и
местоположението на оградата.
В изпълнение на дадените указани при настоящото разглеждане на
спора съдът е назначил СТЕ и ВЛ Б. Г.,която е представила обстойно
,обективно и компетентно заключение ,прието от съда.
Според заключението по СТЕ дворищната регулация за имотите на
страните не е приложена и не са уредени сметките по регулация.По
действащия регулационен и кадастрален план на с.Репляна П. Е. владее
4
реална част с площ от 20кв.м. от УПИ I-118 в кв.16 /имота на ищците/,а
ищците владеят 36кв.м. от нейния имот УПИ II-119 в
кв.16.Постройката,намираща се в поземления имот на П. Е. би навлязла в
имота на ищците със северния си край при приложен дворищно регулационен
план,но в по действащите в момента имотни граници същата попада в имота
на ответницата и дъждовната вода се оттича в нейни я имот,а не в този на
ищците.
ВЛ в заключение обобщава,че при липса на данни за уреждане на
сметките по регулация,то двете страни са собственици на поземлени имоти с
неуредени сметки по регулация и не владеят части от имота на другия.
При тези данни и с оглед заключението на СТЕ,назначена от въззивната
инстанция,настоящият съдебен състав намира постановеното от РС-Б.
решение и за правилно като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения иск по чл.108
ЗС- за предаване владението върху процесния имот и по чл.109 ЗС-за
допускане изграждане на ограда
Основателността на предявения по делото ревандикационен иск
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищците да
е собственици на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или
държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът
да владее или държи имота без правно основание.
Установи се по делото, че ищците са собственици на процесните имоти,
за което е представен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по
давност № 12., том II . рег. № 1127, дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус
К.Г., с рег. № 736 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Б., по
силата на който ищците са признати за собственици на Дворна площ от 545
кв.м., съставляваща УПИ I – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Репляна,
общ. Чупрене , обл. В., ведно с построените в имота сгради – двуетажна
масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и навес, както
и за собственици на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща
УПИ III – 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Репляна , общ. Чупрене,
обл. В..
При неуредени сметки по регулация и без да е приложен дворищно
5
регулационния план за имотите на страните ищците не могат да твърдят и да
докажат,че част от техния имот се владее от ответницата по жалба.
Основното оплакване във въззивната жалба се свежда именно до това-
налице ли е втората предпоставка на предявеният ревандикационен иск -
процесният имот /в случая част от имота/ да се владее или държи от ответника
/да се намира във фактическата му власт.
И двете страни в спора упражняват владение върху имотите си по
имотните граници,така както те са установени преди 40 години.На скиците
към заключението по СТЕ ясно е показано,откъде минават имотните граници
и къде би следвало да минават границите по регулационния план,но при
неуредени сметки по регулация същият не е приложен и не действа,поради
което никоя от страните не може да има претенции към другата.За да бъде
приложен регулационният план следва собствениците на имоти да уредят
сметките си по регулация и едва тогава може да се очертаят имотите по
регулационни линии.Към момента към имота на ответницата са присъединени
20кв.м. от имота на ищците,а към имота на ищците са придадени 36кв.м. от
имота на ответницата и нито една от страните не може да има претенции към
другата да й освободи владението на тези реални части от имотите докато не
бъдат уредени сметките по регулация и се приложи кадастралния и
регулационен план на с. Репляна.
В този смисъл и при новите ,уточняващи данни събрани в настоящото
производство искът по чл.108 ЗС се явява неоснователен и недоказан и
правилно БРС го е отхвърлил.
Относно иска по чл.109 ЗС:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователна въззивната жалба
против решението и в частта , с която е отхвърлен предявения негаторен иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Действително ищците доказаха в процеса, че са собственици на УПИ I
– 118 в кв. 16 по регулационния план на с. Репляна , общ. Чупрене , обл. В. и
на Незастроена дворна площ от 465 кв.м. съставляваща УПИ III – 118 в кв. 16
по регулационния план на с. Репляна , по силата на Нотариален акт № 12, том
II . рег. № 1127., дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К.Г. с рег. № 736 на
Нотариалната камара, с район на действие – РС – Б..
Негаторният иск е иск за защита на собствеността и предоставя
6
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на имота според неговото предназначение.
С предявяването му, се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Ищците претендират ответницата да бъде осъдена да прекрати
действията, с които им пречи да упражнят правото си на собственост и да
допусне изграждането на ограда съгласно регулационния план. В случая не се
установи ответницата да пречи и осуетява по какъвто и да било начин
желаното от ищците действие и реализирането му.
Не се установява, че ответницата е осъществила неоснователно
въздействие /действие или бездействие/ и е създала за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по – големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Установи се, че оградата е изградена при неспазване на регулационния
план, но се установи също,че същият не е приложен.
Ищците твърдят, че ответницата им пречи да упражняват фактическа
власт върху притежаваните части от имота, уточнени в допълнителната
молба-115 кв.м.,а според заключението на ВЛ –те са 20кв.м. Ответницата
оспорва твърдението като поддържа, че не е доказано с какви действия пречи
на ищците да реализират правата си.
От свидетелските показания,събрани пред РС-Б. и заключението по СТЕ
пред настоящата инстанция твърдението на ищците се опровергава.
С допълнителното заключение пред въззивната инстанция по
категоричен начин се установи,че претенцията на ищците за 115кв.м. е
неоснователна,тъй като първо те са 20кв.м. и второ –при неуредени сметки по
регулация и без да е приложен дворищно регулационния план никоя от
страните не може да претендира за части от имота си,които попадата в имота
на другия.
Не се установи ответницата по някакъв начин да пречи на ищците да
ползват имота си така,както е обособен по имотните граници.Постороената в
имота на ответницата постройка попада в нейния имот по имотни
граници,които са действащите към момента граници и дъждовната вода от
покрива й се оттича в имота на ответницата.,т.е. по никакъв начин няма
7
някакво въздействие върху имота на ищците,което да им пречи да го ползват в
пълен обем.
При тези съображения и поради неоснователност на поддържаните във
въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, същото
като правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна, но данни за сторени разноски за
въззивното производство от същата не е заявено, поради което и такива с
настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007 от 13.10.2021Г., постановено по
гр.д.№ 164 / 2020Г., по описа на РС – Б..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8