НОХД № 1486/2017 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. В.И.А., ЕГН ********** е за
престъпление по чл.234 ал.2, т.1 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.28 ал.1 от НК, във
вр. с чл.28 от ЗТТСИ, във вр. с чл.2, чл.4, т.1 и т.7 и чл.11 ал.1, т.1 от ЗАДС, а именно за това, че на 04.08.2017г.,
в гр.Пазарджик е държала акцизни стоки без бандерол-500 бр. кутии цигари м.”Marble”
80мм. на стойност 3750лв. с общ размер на неплатения акциз 2022.50лв., всичко
на обща стойност 5772.50 лева, когато такъв се изисква по закон - чл.28 от
ЗТТСИ, чл.2, т.2 от ЗАДС, чл.4, т.1 и т.7 от ЗАДС и чл.11 ал.1, т.1 от ЗАДС,
като случаят не е маловажен с оглед стойността на предмета на престъплението и
деянието е извършено при условията на повторност.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимата се явява лично и със
защитник. Признава се за виновна по повдигнатото обвинение, признава изцяло
фактите, описани в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на
доказателства за тези факти.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и
пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание ЛС и приложението на
чл.66 от НК.
Подсъдимата
лично и чрез защитника си пледира за осъждане без ефективно изтърпяване на
наказание ЛС.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс.В.А. *** била осъждана по НОХД № 2184/2010г.
по описа на РС-Пазарджик за извършено на 28.10.2010г. престъпление по чл.234 ал.1
от НК, като й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години по реда
на чл.66 ал.1 от НК, както и наказание глоба в размер на 500 лева. Тази присъда
влязла в сила на 08.11.2010 година.
На 04.08.2017г. св. С. К. - служител в Сектор
„ИП” при ОД на МВР-Пазарджик, получил оперативна информация, че от ромската
махала в гр.Пазарджик, кв.”Изток” в посока „МБАЛ Пазарджик” се движи автомобил
с ДК№ …, в който били натоварени и се превозвали акцизни стоки без бандерол. Незабавно
били предприети действия по установяване на въпросното МПС, като св. К. заедно
със своя колега – Ч. забелязали автомобила, който бил таксиметров и се намирал
на кръстовището на ул.”П.” и ул. „Ст.К.”, като изчаквал на червен сигнал на светофарната уредба. При тези
обстоятелства МПС било спряно.
Установено било, че на задната седалка пътувала подс.А., която пред
полицейските служители заявила, че в багажника на колата има кашон с цигари без
бандерол, които били нейни и ги била закупила по-рано през деня от лице от
ромски произход, което не познава. Веднага след това багажникът на автомобила бил отворен и се
установило, че в него действително имало запечатан кашон. Последният бил
отворен от подсъдимата и се установило,
че съдържа общо 50 бр. запечатани стека цигари, всички с марка „Marble” 80мм.
Подсъдимата предала доброволно цигарите с ПДП. Незабавно след това бил извършен
оглед на веществени доказателства, при който се установило, че в гореописания
кашон имало общо 500 кутии цигари от
посочената марка без акцизен бандерол.
По повод на това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на приетата по делото
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, цигарите
„Marble” нямат регистрирана цена в публичния регистър в България на цените на
тютюневите изделия с означена търговска марка и производител /вносител/.Същите
са оценени на основание чл.29 ал.3, т.5 от ЗАДС, във вр. с чл.71 ал.1 от ППЗАДС
/20 къса цигари - 7.50 лева/ или общо продажната цена за общо 10 000 къса
цигари „Marble” е на стойност 3750 лева, а дължимият акциз към 04.08.2017г. - 2022.50
лева или общата стойност на предмета на престъплението възлиза на сумата от
5772.50 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
от самопризнанията на подсъдимата за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят самопризнанията, а
именно: протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум, протокол за
оценъчна експертиза, протокол за разпит на свидетеля С. К., ДСМПИС,
характеристична справка, справка за съдимост за подсъдимата,
приемо-предавателен протокол за съхранение на веществени доказателства, както и
приобщените към делото веществени доказателства - 500 броя кутии с цигари марка
„Marble“.
Съдът дава изцяло вяра на всички събрани по делото доказателства,
тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено
по делото, че подс.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците
на престъпния състав на чл.234 ал.2, т.1 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.28 ал.1
от НК, във вр. с чл.28 от ЗТТСИ, във вр. с чл.2, чл.4, т.1 и т.7 и чл.11 ал.1,
т.1 от ЗАДС като на 04.08.2017 г. в гр. Пазарджик е държала акцизни стоки без
бандерол – 500 бр. кутии цигари м. „Marble“ 80 мм. на стойност 3750 лв., с общ
размер на неплатения акциз 2022,50 лв., когато такъв се изисква по закон – чл.
28 от ЗТТСИ, чл. 2, т. 2 , чл. 4 т. 1 и т. 7
и чл. 11 ал. 1 т. 1 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е
извършено при условията на повторност.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни
елементи на
престъпния състав, включително и квалифициращите. Съзнавала е, че процесните
цигари са акцизни стоки и по силата на ЗТТСИ и ЗАДС, същите следва да са
облепени с бандерол, за да могат да се държат или пък продават в търговската
мрежа. Съзнавала е също, че за тези цигари не платен акциз, респ. не са имали
бандерол и тя няма право да ги държи, но въпреки това ги е държал, което
означава, че е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Била е наясно
със съдебното си минало, а именно, че преди това е осъждана за същото по вид
деяние с описаната по-горе присъда по НОХД
№ 2184/2010г. по описа на РС-Пазарджик, влязла
в сила на 08.11.2010 год., с която за извършено на 28.10.2010г. престъпление по
чл.234 ал.1 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години,
както и наказание глоба в размер на 500 лева. Наясно е и с това, че настоящото
деяние е извършила в 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК, който по силата на
алинея втора започва да тече след изтичането на изпитателния срок и би изтекъл
през 2018г., което пък обуславя и правната квалификация на настоящото
престъпление, като повторно извършено по смисъла на чл.28 ал.1 от НПК и то в
немаловажен случай, като се изходи от вида и значителното количество на
акцизните стоки, а също и от висота стойност на неплатения за тях акциз.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението, който е в
едно голямо количество цигари, както и предвид начина на извършване на деянието
– демонстративно, включително и посредством използването на таксиметров
автомобил.
Отчете се и
относително ниската степен на обществена опасност на дееца, доколокот А. е
изключително позитивно охарактеризирана по местоживеене. Вече стана дума на два
пъти, че подс.А. е била осъждана по подробно посоченото по-горе НОХД, но според
настоящия съдебен състав, за това й осъждане към момента на извършване на
настоящото деяние е настъпила реабилитация по право, поради което горната
следва да се третира като неосъждана. Това е така, защото е била осъдена на три
месеца лишаване от свобода, но условно, като изпитателният срок е изтекъл на
08.11.2013г., като в рамките на изпитателния срок тя не е извършила друго престъпление, поради което да следва да изтърпи
отложеното наказание. При това положение за осъждането на лишаване от свобода е настъпила
реабилитация по право по реда на чл.86 ал.1, т.1 от НК, което е станало на
08.11.2013г.
Успоредно с
лишаването от свобода е била осъдена и на глоба в размер на 500 лева, наложена
като кумулативно наказание. Събраха се достатъчно убедителни доказателства, че
тази глоба не е била платена, респ. това наказание не е било изпълнено. От
уведомително писмо на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис –
Пазарджик /лист 30 от съдебното дело/ се установява, че за събирането на тази
глоба е било образувано против Арбалиеива изпълнително дело № 131400000391 от
2014 г. и до момента глобата не е била събрана. От уведомително писмо на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис – Пазарджик /лист 41 от
съдебното дело/ се установява, че изпълнителното дело е било образувано на
26.06.2014 година, а последното изпълнително действие, с което е била
прекъсната давността за изпълнението на наказанието е било изпращане на
съобщение до длъжника за доброволно изпълнение, което също е станало на
26.06.2014 година.
С оглед на
всичко това съдът намира, че и за горепосоченото осъждане на глоба е настъпила
абсолютна реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.3 във вр. с чл.82
ал.1, т.5 от НК към 2013 година. Това е така, защото от влизане в сила на
присъдата за осъждането на глоба – 08.11.2010 година са изминали две години по
смисъла на чл.82 ал.1, т.5 от НК, в който срок наказанието глоба е можело да
бъде изпълнено, като на 08.11.2012 година, това наказание е станало
неизпълняемо, т.к. е изтекла давността за неговото изпълнение. До 08.11.2012г.
не е имало образувано изпълнително производство за събирането на глобата, респ.
не са извършвани никакви действия с които се спира или прекъсва давността за
изпълнение, защото както се изясни по-горе, изпълнителното дело е било
образувано по незнайни причини чак на 26.06.2014г., т.е. образуването е към момент, когато глобата,
наложена като наказание по НК е станала
неизпълняема. Следователно считано от 08.11.2012г., когато глобата е станала
неизпълняема, на същата следва да се гледа като изпълнена и от този момент
започва да тече едногодишния срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е изтекъл на
08.11.2013 година.
В случая за
наложеното наказание глоба не следва да се прилага ограничението на чл.82 ал.5
от НК , т.к. тази норма е относима само и единствено към
разпоредбата на чл.82 ал.4 от НК, т.е. за наказанието глоба не тече абсолютна
изпълнителска давност, когато за нейното събиране /при положение, че все още
подлежи на изпълнение като наказание/ е образувано изпълнително производство.
Тук е мястото да се каже обаче, че дори да има образувано изпълнително
производство за събиране на глобата и щом няма да се прилага никога правилото
на абсолютната давност за изпълнение по чл.82 ал.4 във вр. с ал.5 от НК, то от
всяко действие, с което е прекъсната обикновената давност по алинея първа на
чл.82 от НК, започва да тече нова такава /обикновена, а не абсолютна давност за
изпълнение/ и ако до изтичането й не е извършено никакво друго действие за
прекъсване, то наказанието става неизпълняемо, а от този момент започват да
текат сроковете по чл.86, ал.1, т.3 от НК, респ. по чл.88а, ал.1 във вр. с
чл.82, ал.1, т.5 от НК, след което настъпва и реабилитация по право или
абсолютна реабилитация.
Както вече се посочи, в настоящия казус
за осъждането на глоба е настъпила реабилитация по право – чл.86 ал.1, т.3 от НК, което е станало на 08.11.2013г., а изпълнителното дело за събирането на
глобата е било образувано не следващата година – 26.06.2014г. и неговото
образуване по никакъв начин не е и не може да повлияе на изтеклата обща давност
от две години за изпълнението на наказанието глоба и настъпилата една година
след това реабилитация. С оглед на всичко казано до тук подс.А. следва да се
третира като неосъждана към момента на извършване на настоящото престъпление.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред, регулиращ обществените отношения в областта на отделните
стопански отрасли.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно
минало, направените самопризнания в досъдебната фаза на процеса и оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към
стореното, тежкото материално положение и имотно състояние, влошеното
здравословно състояние и позитивните характеристични данни по местоживеене.
Отегчаващо обстоятелство –
голямото количество на държаните акцизни стоки и високия размер на неплатения
акциз.
С оглед на горното и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК като определи наказание за
подсъдимата при условията на общата част в НК. При това положение съдът определи
наказание от две години лишаване от свобода, което намери за съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с
осем месеца и осъди подс.А. на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
С оглед
данните събрани за личността на подсъдимата
и основно чистото й съдебно минало, тежкото семейно, материално и имотно
положение, а също и влошеното здравословно състояние, съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за нейното поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от
свобода. Действително институтът на условното осъждане е изключение от
правилото за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Отчитайки
обаче възрастта на подсъдимата и всичко гореизброени обстоятелства съдът
намери, че принудително-възпиращото и поправително-превъзпитателното
въздействие по отношение на извършителя, както и предупредителното и
общовъзпитателно спрямо всички останали членове на обществото ще се постигне и
без ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода, като определи изпитателен срок
от три години, като прие, че именно с тази продължителност ще се постигнат
целите на наказанието.
На основание чл.234 ал.3 от НК съдът постанови
предметът на престъплението - веществените доказателства 500 бр. кутии цигари
м. „Marble“ 80 мм., находящи се на съхранение при домакина на ОД на МВР гр.
Пазарджик да се отнемат в полза на
държавата и поради невъзможност за реализация в търговската мрежа да се
унищожат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 84.64
лв. за експертиза.
По изложените съображения Пазарджишкият районен
съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: