РЕШЕНИЕ
№ 20941
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110101751 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във
връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
„************“ ЕАД, ЕИК ********** е предявило срещу Л. К. И. с
ЕГН ********** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1 184,09 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 235,09 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 15.12.2023 г., сума за дялова
разпределение за периода м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 21,51 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до заплащане на вземането и 5,50 лева – мораторна лихва за периода
15.01.2021 г. до 15.12.2023 г.
Ищецът твърди, че по смисъла на §1, т. 2а от Закона за енергетика /ЗЕ/
ответникът, в качеството му на собственик, се явява битов клиент –
потребител на топлинна енергия ТЕ за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от
„************“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени и
одобрени с Решение от 2016 от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
1
на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Ищецът сочи, че ответникът не е упражнил правата си по
смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
ТЕ от „************“ ЕАД. Ищецът твърди, че съгласно чл. 33 ОУ
ответникът в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. *********** е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
както и за стойността на фактурата за потребено количество ТЕ по ал. 2 и 3 на
чл. 32 ЗЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като след този срок ответникът изпада в забава и дължи
мораторна лихва. Ищецът твърди, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия на
основание чл. 139 ЗЕ между потребителите, било извършвано от
„************“ ЕАД съобразно сключения между това дружеството и
сградата в етажна собственост договор. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. за допускане и изслушване в съдебно
заседания на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, със заключенията по които вещите лица да отговарят на
поставените в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В законоустановеният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В последното по делото съдебно заседание ищецът е редовно призован,
но не изпраща представител, като е депозирал молба на 23.10.2024 г., в която
моли делото да се гледа в отсъствието на процесуален представител и
поддържа исковата молба, с която моли при наличието на предпоставките на
чл. 238 ГПК да се постанови неприсъствено решение, като прави уточнение в
молбата, че по делото е постъпила сумата в общ размер на 1 555,50 лева от
страна на ответника, с която ищецът твърди, че са погасени задължения за
главница, лихви и разноски.Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се
представлява от процесуалне представител – адвокат М. от САК , като
същевременно е депозирал молба по делото на 18.10.2024 г., с която заявява,
че дължимите суми са заплатени , за което представя платежно нареждане.
В хода на съдебното заседание процесуалният представител на ответника
депозира писмени доказателства – фискални бонове, които са приети по
делото. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства приема за установено следното:
По иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже възникването на
валидно облигационно отношение между него и ответника и доставянето на
2
ТЕ в претендираните размери, а в тежест на ответника – да докаже способ за
погасяване на задължението.
В хода на делото е постъпило плащане от страна на ответника на
сумите, предмет на исковите претенции в настоящето производство, а именно
главница в общ размер 1 205,6 лева, заедно с лихва в общ размер 13.85 лева,
както и мораторна лихва в общ размер на 240,59 лева, като с оглед на
направеното плащане останалите 95,46 лева съдът счита, че са съдебни
разноски за настоящето производство за заплатената от ищеца държавна
такса.
Горното обстоятелство се установява от представеното от ответника и
прието по делото с писмена молба от 18.10.2024 г. платежно нареждане от
08.02.2024 г. и представените в съдебното заседание общо пет на брой
фискални бонове за извършените плащания /л. 101 и л. 102-2024 от делото/,
видно от които е, че ответникът изцяло е изпълнил задълженията, които
ищецът претендира. С оглед на представените от страна на ответника писмени
доказателства, установяващи плащане в пълен размер, съдът намира, че не е
налице незаплатен остатък по исковите претенции.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното права,
какъвто факт се явява именно настъпилото плащане на ответника,
осъществено от него в хода на процеса – след датата на завеждане на исковата
молба в съда. При това положение исковата претенция следва да се отхвърли
като погасена поради плащане в хода на процеса. При този изход на спора
на ищеца следва да се присъдят разноски единствено за юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 100 лева за настоящото производство,
съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Доколкото с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на
исковата молба в съда , като е извършил погасяване на задълженията –
предмет на исковите претенции след завеждане на делото , на последния не се
следват разноски за производството – арг. от ал.2 на чл. 78 от ГПК, като
същият дългжи да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, претендирано от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „************“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. *********, на основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу Л. К. И., ЕГН **********, гр. **************** за
ОСЪЖДАНЕ на ответника Л. К. И. да заплати на ищцовото дружество
„************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1 205,6 лева – цена на
доставената ТЕ до имот в гр. **************** с аб. № ******, за периода м.
05.2020 г. – м. 04.2022 г., мораторна лихва за периода от м. 05.2020 г. до м.
3
04.2022 г. в размер на 235,09 лева , както и сума за дялово разпределение за
периода от м.11.20г.- м. 04.22г. в размер на 21,51лв. главница, и лихва за забава
върху сума за дялово разпределение в размер на 5,50лв. за периода 15.01.21г.-
15.12.23г., заедно със законна лихва върху главниците от датата на исковата
молба 10.01.2024г. до датата на заплащането им , КАТО ПОГАСЕНИ
ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Л. К. И. , ЕГН **********, гр. ****************, ДА
ЗАПЛАТИ на „************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100 лева,
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4