Определение по дело №68/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от същия кодекс, във връзка чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

Депозирана е въззивна жалба на И. Н. Х., подадена Ч. А. Н. П., срещу Решение № 19/05.04.2011 г. по Г. д. № 288/2010 г. по описа на РС – гр. Чепеларе в частта, с която предявеният иск е уважен. С нея е направено оплакване за неправилност и необоснованост на решението в оспорената му част и са изложени доводи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че ищецът – въззивник е имал качеството на работник, на когото е възложено като трудово задължение да съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности, респективно е материално-отговорно лице и за липси носи имуществена отговорност в пълен размер. На следващо място е посочено, че липсват доказателства по делото, че ищецът умишлено е нанесъл процесните вреди на имуществото на работодателя, както и досежно техния размер и причинно-следствената връзка между действията и щетите. Релевирано е искане за отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на въззиваемата страна СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .., П. от У. И. Н. К., в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Наведени са аргументи, че въззивникът е изпълнявал длъжността “шофьор”, поради което е бил длъжен грижливо да пази имуществото на работодателя, респективно носи имуществена отговорност при неизпълнение на това негово задължение.

В срока за отговор е депозирана и насрещна въззивна жалба на СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. срещу Решение № 19/05.04.2011 г. по Г. д. № 288/2010 г. по описа на РС – Г. Ч.. в частите, с които предявеният иск е отхвърлен, както и в частта досежно разноските. С нея е направено оплакване за неправилност и необоснованост на решението в оспорените му части, предвид допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Наведени са доводи, че въпреки направеното възражение относно приемането на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и искането за допускане на повторна експертиза, такава не е назначена, с което е ограничена възможността за доказване на твърдените с исковата молба факти и обстоятелства. Направено е искане за отмяна на решението в атакуваните му части и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, насрещната въззивна жалба, становището на страните, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

И. Н. Х. е работил в СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № ..по трудов договор за неопределено време на длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона” в периода от 11.08.2009 г. до 01.04.2010 г. Видно от приложените по делото писмени документи /командировъчни заповеди, пътен лист, разходни касови ордери/, Х. е бил командирован до Германия и обратно за превоз на товари за срок от 30 дни, считано от 30.01.2010 г., като пътуването е следвало да се извърши с товарен автомобил марка .. с рег. № .. ВК и полуремарке с рег. №..ЕН, разходите са определени за сметка на дружеството – работодател, а работникът е следвало в 3-дневен срок след приключване на командировката да представи подробен отчет за изпълнение на задачите и подробен финансов отчет, включително и досежно получените на 30.01.2010 г. 600 евро и 100 лв. за командировъчни разходи. В пътния лист е отбелязано само началното показание на километропоказателя, товарен автомобил марка .. и полуремарке марка .., без посочени регистрационни номера. Другата командировка на Х. касае превоз на товари до Германия и обратно за срок от 10 дена, считано от 15.01.2010 г., като пътуването е следвало да се извърши с гореописаните товарен автомобил и полуремарке и при същите условия, касаещи разходите и отчетите, включително и досежно получените на 15.01.2010 г. 520 евро и 100 лв. за командировъчни разходи.

С Протокол изх. № 22/03.03.2010 г. по описа на събирателното дружество е констатиран пробега на МПС .. .. с полуремарке К.. РВ .., а именно: 368 471 км., наличното дизелово гориво – 145 л. след извършеното дозареждане, както и състоянието на автомобила, в кабината на който е липсвал захранващ кабел на навигационна система ГАРМИН и SD карта с карта на Е.. за навигационната система, включително и състоянието на полуремаркето, което е било ударено в горния ляв ъгъл, брезента е бил разкъсан и е била изкривена конструкцията, било е ударено от дясната страна странично горе, било е с разкъсан брезент на покрива и счупена конструкция на подвижния таван, имало е изкъртени задни калници и стопове на влекача, лампата за гориво на таблото е светела, гумите на предната ос са били силно наранени – накъртени и олющени. С Протокол № 1/04.01.2010 г. е определена временна норма за вида гориво и норменият разход на МПС марка ../влекач/ с рег. № ... , а именно: 32 л./100 км.

От депозираните проформа фактури с получател СД „К. – К. и С., Г. П. е видна стойността на доставените стоки и извършени услуги – 231 лв. за кабел за захранване и карта на Европа, 2 006 лв. за два броя гуми с демонтаж-монтаж и 1 382.40 лв. за напречна греда и пластина.

В заключението на допуснатата от районния съд съдебно-техническа и оценъчна експертиза е отбелязано, че вещото лице не може да посочи каква е разходната норма на дизелово гориво на процесния товарен автомобил и полуремарке при натовареност 23 т. в зимни условия /което е потвърдено и в допълнителното заключение, дадено пред настоящата инстанция/, че за периода 30.01.2010 г. – 02.03.2010 г. ищецът е заредил в автомобила 3 096.46 л. дизелово гориво при средна цена 1.8758 лв. за литър с отстъпката от бензиностанциите “Шел”, като зареденото гориво в България е 1 090.96 л. с осреднена цена 1.9225 лв./л., а средната цена за периода 30.01.2010 г. – 26.02.2010 г. на литър дизелово гориво е била 1.7952 лв. с определената отстъпка. Вещото лице приема за реални отразените в представената фактура цени на захранващия кабел на навигационната система и картата на Европа в размер на общо 231 лв., както и цената за два броя гуми за предната ос на полуремаркето – 2 006 лв. с ДДС и сочи, че не може да се определят ремонтните работи за отстраняване на претендираните повреди и стойността им, предвид липсата на точно и подробно описание на същите в протокола на комисията.

В проведеното пред първоинстанционния съд на 02.02.2011 г. открито съдебно заседание управителят на дружеството – работодател е заявил по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че не е получавал обезщетение за ремаркето, а влекачът е бил ремонтиран от сервиз, за сметка на застрахователя.

„К. – К. и С. СД, Г. П. се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 525/08.10.2010 г. по ч. Г. д. № 235/2010 г. по описа на РС – Г. Ч.., с която е разпоредено длъжникът И. Н. Х. да му заплати сумата в размер на 7 669.89 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 153.40 лв., което вземане произтича от претърпени от дружеството загуби, представляващи изразходвано от К. вповече гориво в размер на 809 л. на стойност 1 585.64 лв. при командировката му за периода 30.01.2010 г. – 03.03.2010 г.; изразходвано от него вповече гориво в размер на 31.68 л. на стойност 74.32 лв. за повторния курс до Г. Т.., поради допуснатата от него на 26.02.2010 г. грешка при разтоварването в Г. А.. вместо в Г. Т..; констатирани на 03.03.2010 г. щети по поверения му автомобил, за възстановяването на които дружеството е заплатило сумата в размер на 3 619.40 лв.; неотчетените и невъзстановени суми в общ размер на 2 390.53 лв. за командировките в периода 15.01.2010 г. – 25.01.2010 г. и на 30.01.2010 г., предоставени му авансово за заплащане на разходите по изпълнение на поставените задачи, от които 520 евро и 100 лв. за първата командировка и 600 евро и 100 лв. за втората командировка. Предвид депозираното от страна на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, кредиторът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

Районният съд е уважил исковете за възстановяване на щетите, както и за неотчетените от работника суми за командировки до размера на 2 390.53 лв. и е отхвърлил иска за заплащане на стойността на разходваното в повече гориво на стойност 1 585.64 лв. за командировката на 15.01.2010 г. и 74.32 лв. за командировката на 26.02.2010 г. В мотивите на решението е посочено, че от събраните по делото доказателства /Протокол № 1/04.01.2010 г. и съдебно-счетоводна експертиза/ не може да се установи разходната норма на гориво за процесния автомобил с оглед остойностяване на претендираните вреди, тъй като не става ясно дали влекачът е бил натоварен, дали е бил с или без прикачено полуремарке, какви са били показанията на километропоказателя, както и какъв е бил маршрута на изминатия път. Посочено е, че ответникът не е доказал отчитането на сумите след приключване на командировките, което обуславя основателност на този иск. Направен е извод, че Х. не е изпълнил цялата доставка по възложената му работа и на 02.03.2010 г. не е предал на работодателя поверения му автомобил, върху който ищецът е констатирал на следващия ден претендираните щети, за отстраняването на които впоследствие е заплатил сумата от 3 619.40 лв., поради което същите подлежат на възстановяване от работника.

Оспореното решение е валидно – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираните срещу него въззивна и насрещна жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Въззивната жалба, разгледана по същество, обуславя служебно обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на И. Н. Х., че дължи да заплати на СД “К. – К. и С., Г. П. сумата от 3 388.40 лв. /три хиляди триста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ разход по възстановяване на щети по полуремарке “К.. с рег. № ..., констатирани на 03.03.2010 г., а именно: същото е било ударено в горния ляв ъгъл, брезента е бил разкъсан и конструкцията е била изкривена, било е ударено и от дясната страна, странично по-горе, брезента на покрива е бил разкъсан и конструкцията на подвижния таван е била счупена, гумите на предната ос са били наранени и олющени, в която част решението се явява недопустимо, поради липса на издадена писмена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност. Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Предмет на иска по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на процесните вземания – главница и лихва, представляващи липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, което обуславя пълна имуществена отговорност, осъществавяна по съдебен ред. Претенцията за възстановяване на нанесените на полуремарке “К..” с рег. № ... .. щети, констатирани на 03.03.2010 г. не касае липса и пълна имуществена отговорност, а вреда, респективно ограничена имуществена отговорност по смисъла на чл. 207, ал.1, т. 1 от КТ, която следва да бъде реализирана по реда на чл. 210 от същия кодекс, Ч. издаване на заповед с определяне на основанието и размера на отговорността на работника. Работодателят може да предяви иск само, ако същата е оспорена, което в настоящия случай не е налице – по делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства за издаването и оспорването на такава заповед. Следва да се направи разграничение между отговорността на работника по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и тази по чл. 45 от ЗЗД. Предмет на предявените искове е само отговорността на И. Х. за липси в качеството му на работник, на когото е възложено като трудово задължение да съхранява материални ценности /процесните тежкотоварен автомобил и полуремарке/, но не и досежно неговата деликтна отговорност.

В останалата част решението е допустимо. Подадената срещу него въззивна жалба се явява частично основателна, а насрещната – неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че дружеството – работодател е командировало Х. да извърши с товарен автомобил марка .. с рег. № ... и полуремарке с рег. № .. превоз на товари до Г..и обратно в срок от 30 дни, считано от 30.01.2010 г. и в срок от 10 дни, считано от 15.01.2010 г., за което му е дало за командировъчни разходи съответно сумите от 520 евро и 100 лв. за първата командировка и 600 евро и 100 лв. за втората командировка, като е задължило командирования в тридневен срок след приключване на командировката да представи подробен отчет за изпълнение на поставените задачи и подробен финансов отчет на получените командировъчни финансови средства. В тежест на работника е да установи представянето на посочените отчети, в какъвто смисъл е разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Независимо от твърденията на Х., че отчетите са в един екземпляр и са намират в търговското дружество, никакви доказателства не са ангажирани от него за установяване на този факт. Получените и неотчетени от шофьора пари за командировка в чужбина представляват липса. Шофьорът се явява отчетник за изразходването и отчитането на командировъчните пари, предоставени му за изпълнение на трудовата функция и в случай, че не ги отчете пред работодателя, отговаря за липси по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В този смисъл е и Решение № 53/2003 г. по Г. д. № 2706/2001 г., ІІІ г.о. Ето защо, оспореното пред настоящата решение в тази част се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Що се касае до претенцията за липса на гориво, същата се явява неоснователна, в какъвто смисъл е и оспорения съдебен акт, който следва да бъде потвърден и в тази част. Представеният от Протокол № 1/04.01.2010 г., с който са определени временни норми за вида гориво и норменият разход на МПС марка ../влекач/ с рег. № ... представлява частен писмен документ, който изхожда от дружеството – работодател и установява изгодни за него факти – нормен разход в размер на 32 л./100 км. При анализа на този документ с останалите събрани по делото доказателства – заключенията по допуснатата и пред двете инстанции съдебно-техническа и оценъчна експертиза може да се направи извод, че същият не отразява коректно направеното замерване. Освен това, вещото лице е категорично, че при наличните данни не може да се установи разходната норма на гориво на процесния влекач, предвид липсата на посочено показание на километропоказателя преди и след приключване на замерването, маршрута на движение, дали към влекача е било прикачено полуремарке, както и дали то е било празно или натоварено. Настоящата инстанция кредитира заключенията като пълни, обективни и компетентно изготвени и намира, че от направеното от страна на събирателното дружество замерване на разхода на гориво на влекача, при което Х. не е участвал, не може да се установи разходната норма, поради което искът се явява недоказан.

Претенцията досежно констатираните липси в кабината на тежкотоварния автомобил, а именно: захранващ кабел на навигационна система Г.. и .. карта с карта на Европа за навигационната система на обща стойност 231 лв. /двеста тридесет и един лев/ се явява неоснователна, тъй като управителят на дружеството изрично е заявил, че влекачът е ремонтиран от сервиз за сметка на застрахователя, което представлява признание на неизгоден факт – възстановяване на платената сума за отстраняване на посочените щети, а повторното възстановяване на същата сума от страна на работника се явява без основание. Решението на първоинстанционния съд в тази част се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което искът в тази част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Н. Х., с ЕГН * следва да заплати на СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № 9, П. от У. И. Н. К. направените в двете инстанции разноски в размер на общо 276.33 лв. /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, представляващи внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерни на уважената част от исковите претенции. С атакуваното решение в полза на събирателното дружество е присъдена сумата от 590 лв. /петстотин и деветдесет лева/, поради което решението следва да бъде отменено за разликата над 276.33 лв. /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ до присъдените 590 лв. /петстотин и деветдесет лева/ в полза на СД “К. – К. и С., Г. П..

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. следва да заплати на И. Н. Х., с ЕГН * направените в двете инстанции разноски в размер на общо 1 204.56 лв. /хиляда двеста и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции. СД “К. – К. и С., Г. П. е осъдено с атакуваното решение да заплати сумата от 162 лв. /сто шестдесет и два лева/, поради което с настоящото решение в полза на И. Н. Х. следва да се присъди само разликата, представляващи неприсъдената и дължима част от разноските за двете инстанции, а именно: 1 042.56 лв. /хиляда четиридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/.

СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. следва да бъде осъдено да заплати в полза на ОС – Г. Смолян дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съразмерна на уважената част от исковите претенции, а именно: 25 лв. /двадесет и пет лева/.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 19/05.04.2011 г. по Г. д. № 288/2010 г. по описа на РС – Г. Чепеларе в частта, с която е прието за установено по отношение на И. Н. Х., с ЕГН *, че дължи заплащане на СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. сумата от 3 388.40 лв. /три хиляди триста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ разход по възстановяване на щети по полуремарке “К.. с рег. № .., констатирани на 03.03.2010 г., а именно: същото е било ударено в горния ляв ъгъл, брезента е бил разкъсан и конструкцията е била изкривена, било е ударено и от дясната страна, странично по-горе, брезента на покрива е бил разкъсан и конструкцията на подвижния таван е била счупена, гумите на предната ос са били наранени и олющени, като недопустимо, поради липса на издадена писмена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност и прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 19/05.04.2011 г. по Г. д. № 288/2010 г. по описа на РС – Г. Чепеларе в частта, с която е прието за установено по отношение на И. Н. Х., с ЕГН *, че дължи заплащане на СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .., П. от У. И. Н. К. сумата от 231 лв. /двеста тридесет и един лев/, представляваща констатирани липси в кабината на тежкотоварния автомобил, а именно: захранващ кабел на навигационна система Г.. и .. карта с карта на Европа за навигационната система и в частта, с която в полза на СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. са присъдени разноски, направени пред първоинстанционния съд за разликата над 276.33 лв. /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ до присъдените 590 лв. /петстотин и деветдесет лева/ в полза на СД “К. – К. и С., Г. П., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № 9, П. от У. И. Н. К. иск за признаване за установено, че И. Н. Х., с ЕГН * дължи заплащане на сумата от 231 лв. /двеста тридесет и един лев/, представляваща констатирани липси в кабината на тежкотоварния автомобил .. с рег. № ..., а именно: захранващ кабел на навигационна система Г..и .. карта с карта на Европа за навигационната система, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. №.., П. от У. И. Н. К. да заплати на И. Н. Х., с ЕГН * неприсъдената и дължима част от разноските за двете инстанции в размер на 1 042.56 лв. /хиляда четиридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА СД “К. – К. и С., със седалище и адрес на управление: Г. П., ул. “Б. П. № .. П. от У. И. Н. К. да заплати сумата в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ в полза на ОС – Г. С.., представляваща дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съразмерна на уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, като в часттта, с която първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен, както и в частта, с която решението е потвърдено следва да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: