№ 5908
гр. С., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20221110114435 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:
00
Ищецът - ФИРМА, твърди, че на 25.06.2020г., около 14:ч., в гр. С., на ул. „Х.А.“, срещу
№ ***, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Причина била виновното и
противоправно поведение на двамата водачи на участващите в него МПС-та. К. АТ. ДР., с
управлявания от нея автомобил марка “Т. ЦХР”, per. № ****, нарушила правилата за
движение по пътищата като при движение на заден ход не наблюдавала постоянно пътя зад
превозното средство. В същото време Д.Р. П. като водач на автомобил „М. В.“, per. № ****,
без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, отворил
предна лява (шофьорска) врата, при което настъпил удар с движещия се на заден ход лек
автомобил „Х.“. Вследствие на произшествието били нанесени вреди на автомобил марка
“Т. (изписаната друга марка е техническа грешка) ЦХР“.
За произшествието, след постигнато съгласие между водачите на участващите в
произшествието МПС-та, бил съставен двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП от
25.06.2020г., в който били описани механизмът и причината за ПТП. От същия било видно,
че виновни за настъпване на автопроизшествието са както водачът на автомобил „М.“ - Д.Р.
П., който е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, така и водачът на лек автомобил
марка “Т.“ - К. АТ. ДР., който нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 530,36 лева, обезщетение по щета № ********* (1/2 част от платената сума),
ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – ФИРМА, оспорва иска:
1
- оспорва механизма на ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Представеният протокол обвързва съда като фактология. В него се сочи, че на
описаното в исковата молба място и време, л.а. марка „М.“ е бил в спряно състояние. Л.а.,
марка „Т“, управляван от св. Д., се е движел назад. Последната е написала и се е подписала в
левия долен ъгъл, че „за ПТП съм виновна аз“. В десния долен ъгъл на протокола е изписано
от г-н П. – „за ПТП не съм виновен аз“.
До доказване на обратното от страната, която има интерес за това, протоколът
обвърза съда с фактите, които установява (през време на действието на договора за
застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил /застраховка
„Каско”/ е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено
в исковата молба като делинквент - чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на
делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция, за описаните в
него факти: Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена
сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено
значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и
материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за
станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на
длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа
факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила
удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на
актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС)
2
Но, съгласно нормата на чл. 164 от ГПК, свидетелски показания се допускат във всички
случаи, освен ако се отнася за:
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е
участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ (чл. 1, т. 2, т. 5 и
т. 6).
Свидетелят призна, че е подписал доброволно Протокола. Всичко останало следва да се
възприема само своеобразна защитна версия (частично оневиняване – поне в нейните очи),
тъй като г-жа Д., може би се притесняваше от това, че този процес би могъл да ù се отрази
финансово. Съответно и при поведението ù по време на инцидента следва да се съобрази и
възрастта ù – 74 години.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 1 296 лева;
- всички пера на щетата са в пряка последица от инцидента.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Не е установено каквото и да е съпричиняване. Искът е неоснователен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на ответника се дължи разноски юрисконсултско
възнаграждение – 360 лева.
3
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: 1303 гр. С., ул. ”Ш. пл.” № **, представлявано от Р. Б. - председател на Съвета
на директорите и от М. Др. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В. Б., електронен
адрес по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК - ********, по чл. 38, ал. 3 от ГПК - vbodenski@assetins.bg,
срещу ФИРМА, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № ***
чрез юрисконсулт Л. СТ. тел.: *******, имейл адрес: Lora.Stoykova@dzi.bg, иск с пр.осн. чл.
411, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 530,36 (петстотин и тридесет лева и тридесет и
шест стотинки) лева, обезщетение по щета № *********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ФИРМА, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: 1303 гр. С., ул. ”Ш. пл.” № **, представлявано от Р. Б. -
председател на Съвета на директорите и от М. Др. - изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт В. Б., електронен адрес по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК - ********, по чл. 38, ал. 3
от ГПК - vbodenski@assetins.bg, да заплати на ФИРМА, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.” № *** чрез юрисконсулт Л. СТ. тел.: *******, имейл адрес:
Lora.Stoykova@dzi.bg, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4