Решение по дело №3945/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 570
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 13 юни 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20195330203945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 5 7 0

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

10.04.2020 г.                                                                             гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На шестнадесети януари                        две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 3945 по описа за 2019 година

                                             

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1247150 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Й.П.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                    

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 1247150 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Й.П.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Жалбоподателят Й.П.К. иска отмяна на атакувания електронен фиш, чрез депозирана до съда жалба, като в нея излага аргументи за изтекла 3 годишна погасителна давност. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР -  гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба против Й.П.К. *** за това, че на 06.04.2016 г. в 11:25 часа, в с. Долна махала, на ул. „1-ва” № 20 е превишил  разрешената скорост с 24 км/ч. при управление на МПС – „Мазда 6“ с рег. № ****,  установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M № 511. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се е движело с 74 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 74 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 77 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол  TFR1 – M № 511. Същата е преминала последваща проверка през месец март 2016г., за което е бил издаден Протокол от проверка № 8-32-16/18.03.2016г. За мобилната система за видеоконтрол  TFR1 – M № 511 на 24.02.2010г. е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. В този смисъл е приложеното по делото копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

На Й.П.К., чиято собственост е заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се е възползвала от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Разпитан в съдебно заседание св. П.В.Г. заявява, че не си спомня конкретния случай, но потвърждава, че през 2016г. заедно със свой колега е осъществявал всекидневно контрол на скоростта с техническо средство – радарна камера за видеонаблюдение „TFR1 – M № 511“ на определени от началник към районното управление места, който са били описани в интернет.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ****, тъй като същият се е движил със скорост от 74 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Съдът следва да отбележи, че административнонаказващият орган /АНО/ няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след като не е съгласен с данните от фиша в законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя.

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.

Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M № 511, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, както и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR-1M“ № 511 от 06.04.2016г. От последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобилът, на който е поставено мобилното АТСС, вида на поставения знак Е24 – подвижен, режима на измерване, начало и край на работа и броят на свалените статични изображения.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лек автомобил „„Мазда 6“ с рег. № **** - 77 км/ч. В Протокол от проверка № 8-32-16 на Български институт по метрология изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 77 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е  74 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш.

С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон, следва да се отбележи, че с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Нарушението е било установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М № 511. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление /НП/.

В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите на електронния фиш, като други освен тях не се изискват.

          Според чл.7, ал.1  от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,  / приложима към момента на нарушението/  местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 - „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, за който е налице и снимка по делото,  поради което съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по тълк. дело № 1 от 2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС в ЗАНН са регламентирани два вида давност – погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН), която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК / ред. до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал.3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 06.04.2016 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира, което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение.

Както се посочи, обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, а след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В тази връзка издаването на електронния фиш срещу жалбоподателя представлява такова, прекъсващо давността действие на компетентните органи, което е предприето за преследване на жалбоподателя и е било насочено срещу него. За да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на дееца обаче е необходимо издаденият електронен фиш да влезе в сила, като за целта той трябва първо да бъде връчен на наказаното лице. В процесния случай електронният фиш е бил издаден на 06.04.2016 г., когато давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което от разписката за връчване на препис от ЕФ се установи да е станало на 26.05.2019 г. Преди този момент не се установява по делото да е било предприемано друго прекъсващо давността действие. Следователно към датата на връчване на електронния фиш е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Същият е изтекъл на 06.04.2019 г., когато е изтекла обикновената погасителна давност и още към този момент се е погасила административнонаказателната отговорност, ведно с възможността на наказващия орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира жалбата и формулираното с нея искане за отмяна на електронен фиш Серия К № 1247150 за основателни поради погасяване правото на държавата да наложи наказание на дееца с изтичането на обикновената 3-годишна давност.

Мотивиран от гореизложеното,   ПРС – VІІ   наказателен състав,  

постанови решението си.  

                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

          Вярно с оригинала.

          А. Д.