№………………………….../09.08.2021 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 910 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба А.П.С.
твърди, че ответникът Прокуратурата на Република ***** следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради отказите на ответника да разреши прекъсване
наказанието на ищеца „Лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД №
23/2011 г. по описа на ОС – *****, за да присъства на погребенията на майка му
на 16.12.2016 г. и на вуйчо му една
седмица по-късно през м. декември 2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. Излага се, че на 13.12.2016 г. майката на ищеца почива, при което същия
подава молба до ОП – *****да се прекъсне наложеното му наказание, за да
присъства на погребението. С постановление Окръжния прокурор отказва да
постанови прекъсване на наказанието на ищеца „Лишаване от свобода“, като същото
е потвърдено от горестоящите прокурори при АП – ***** и ВКП. Седем дни по-късно
настъпва смъртта на вуйчото на С., като същия отново подава молба да му бъде
прекъснато изпълнението на наказанието, като следват откази от всички нива на
Прокуратурата на РБ. В резултат на това ищецът бил подложен на дискомфорт,
психологическо натоварване, жестоко, нечовешко и унизително отношение. Твърди,
че е нарушено правото му на личен и семеен живот.
Ответникът
Прокуратурата на Република *****, редовно уведомена за инициираното
производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
която оспорва исковете като неоснователни. Излага се, че искането на С. е било
за прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, т.е. същият да
бъде напълно освободен да се придвижва без охрана за определен период от време,
след което сам да се върне в затвора за доизтърпяване на оставащите му 15 г. от
присъдата. При тези характеристични данни и полученото отрицателно становище от
Затвора – ****, Окръжния прокурор на ОП – *****преценява, че не е възможно това
искане да бъде изпълнено, поради високата обществена опасност на ищеца. На
същия му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 г., като
същия е убил двама души, единият от които с особена жестокост, а вторият след
тежък побой при опасен рецидив, направил е опит да умъртви жена с особена
жестокост, като опитът останал недовършен по независещи от С. причини. Освен
това със Споразумение № 260009/18.08.2020 г. по НОХД № 2564/2020 г. по описа на
ВРС, ХХІІ състав А.С. се признава за виновен, че за периода от м. май 2018 г.
до 14.12.2018 г. се е заканил с убийство на Дияна Никова Петрова, като това
заканване може да възбуди основателен страх у пострадалата за осъществяването
му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Ищецът е настаняван за
изтърпяване на наказание си в затворнически общежитие от затворен тип. Излага
се, че с извършването на тежки умишлени престъпления ищецът сам се е лишил от
възможността да вижда близките си и да има личен и семеен живот. Твърди се, че
не са налице доказателства за реално претърпени имуществени вреди, за
увреждането и причинната връзка между вредите и деянието на ответника. Оспорва
се и размерът на претенцията.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представена е справка
за съдимост на ищеца /листи 31 – 36/, от която е видно, че същият е осъден,
както следва: по НОХД № 2421/1996 г. по описа на СРС за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, чл. 54 от НК –
квалифицирана кражба; по НОХД № 137/1996 г. по описа на РС – Монтана за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 55 от НК - квалифицирана
кражба; по НОХД № 1123-2003/2003 г. по описа на СРС за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК – обсебване; по НОХД № 3281/2002 г. по
описа на СГС за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. с чл. 18, ал.
1 от НК и чл. 54 от НК – опит за квалифицирано убийство; НОХД № 2000/2003 г. по
описа на СГС за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 4, вр. чл. 115, вр.
чл. 54 от НК – квалифицирано убийство; по НОХД № 5341/2003 г. по описа на СРС
за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК – грабеж; по НОХД № 23/2011 г. по описа на КОС за престъпление по чл. 124,
ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ от НК – убийство по непредпазливост в условията на рецидив; по
НОХД № 2564/2020 г. по описа на ВРС за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1,, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – закана за убийство.
От направените
справки в НБД /листи 40 - 42/ се установява, че майката на ищеца Д.Т.а ****а,
б.ж. на с. Мадан, общ. Бойчиновци е поч. на 13.12.2016 г., а вуйчото на ищеца ****
Т.Д., б.ж. на с. Мадан, общ. Бойчиновци е поч. на 20.12.2016 г.
От удостоверение за
идентичност на лице с различни имена и удостоверение за сключен граждански брак
/листи 160 и 161/ се установява, че А.П. **** и А.П.С. са едно и също лице.
С Постановление от 13.12.2016 г. на Окръжния прокурор на ОП – *****е
отказано прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на лишения от свобода А.П. **** – Затвор *****за да присъства на
погребението на майка му /л. 88 и 89/. С Постановление от 15.12.2016 г. на
прокурор при Апелативна прокуратура – ***** е оставена без уважение жалбата на А.П.
**** против Постановление от 13.12.2016
г. на Окръжния прокурор на ОП – *****/л. 86 и 87/.
С Постановление от 21.12.2016 г. на Окръжния прокурор на ОП – *****е
отказано прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на лишения от свобода А.П. **** – Затвор *****за да присъства на
погребението на вуйчо му /л. 94 и 95/. С Постановление от 27.12.2016 г. на
прокурор при Апелативна прокуратура – ***** е оставена без уважение жалбата на А.П.
**** против Постановление от 21.12.2016
г. на Окръжния прокурор на ОП – *****/л. 92 и 93/.
Представена е справка от Директора на СУ „Мито Орозов“ – ****, от която е
видно, че А.П. **** е приет за ученик и успешно завършва VІІІ клас през
учебната 2010/2011 г., както и следващите две учебни години – ІХ и Х клас; през
учебната 2013/2014 г. подава отказ от учебна дейност и същият е отписан от
училищния регистър; през учебната 2014/2015 г. подава заявление за включване в
учебния процес и е записан в ХІ клас, но отново подава декларация за отказ и е
отписан от училище; през учебната 2015/2016 г. отново е записан за ученик в ХІ
клас на основание подадено от **** заявление и успешно завършва учебната
година; през учебната 2016/2017 г. му е наложена със Заповед № 265/01.03.2017
г. на директора на СУ санкция „отстраняване от учебен процес“ за системно
непосещаване на учебни занятия и несериозно отношение към задълженията си на
ученик /листи 152 – 155/.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда КСППЕ /листи 305 – 312/, кредитирано като обективно и компетентно изготвено
се установява, че при ищеца е налице лека подтиснатост
и нестабилност на унаследената нервна система. Личността е по-затворена и
недостатъчно социална, с интровертна насоченост. Този факт, както и повишената
мнителност, и недоверчивост спрямо другите, фрустрират интерперсоналните му
взаимоотношения. Повишена е
нервотичността. Има данни за свръхценни идеи. В определени моменти, които са
по-емоционално наситени, е възможно С. да има
усещането, че другите искат да му нанесат вреда, планират нещо срещу него. Тук
се проецира собствената враждебност върху другите хора. Проецира
също опозиционно поведение - противопоставяне на правила и изисквания, на
нормите в обществото. Бунтува се против правила. Повишена е
подозрителността. Недоверчив, предпазлив към хората. Към края на психологичното
изследване, С. директно споделя за своите грешки и слабости, които отново
подкрепят горецитираните изводи в личностов план. В ситуации на фрустрация е готов
да отстоява своята истина, да бъде по-деен и активен. Изразява желания и цели, като
желателният Аз образ се различава от реалния такъв. Медицинска документация за
психичното състояние на ищеца не е предоставена. Свидетелските показания и
извършеното комплексно освидетелстване дават основание за извод, че след
неблагоприятните събития същият е имал симптоми на Остра стресова реакция, която
отзвучава в рамките на 2-3 седмици. С. и в хода на психологичното
освидетелстване не фиксира вниманието си върху отказа от страна на
Прокуратурата да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието, за да присъства
на погребението на майка си и вуйчо си. Стресът от този отказ е преминал към
настоящия момент, но остава едно опозиционно поведение - противопоставяне на
правила, изисквания и норми на поведение. Станал е недоверчив, предпазлив и
подозрителен. Проецира собствената враждебност върху други лица. Обективното състояние
на С. на този етап кореспондира с една повишена невротичност, която е
съпроводена със загуба на удоволствие от извършване на ежедневни дейности.
Повишена е чувствителността/ сензитивността му. Намалена е гъвкавостта, пластичността
в ситуации на фрустрация. Намален е фрустрационният толеранс, което от своя
страна поражда повишена раздразнителност и подозрителност /„ Заемам
отбранителна позиция"/. Напрежението и готовността за себезащита и
опозиционно поведение нарастват когато се разминават очаквания и реалност. Това
обстоятелство поражда стрес. По аналогичен начин се е отключила острата
стресова реакция по време на отказа на Прокуратурата в настоящия казус. Ищецът изначално е с
нисък самоконтрол и намалени адаптивни възможности, а престоят в затворено
помещение, макар и в единична килия, създава условия за интензифициране на тези
личностови черти и начини на преживяване. Няма данни за диагностицирани психични разстройства при С.. Безспорно,
всеки човек, възприема раздялата с близките си /в случая смъртта/ болезнено. В
конкретния случай не се регистрира чувство на дълбока вина. Острата стресова
реакция е отзвучала, както пояснихме, но факторите, които са се отразили върху
здравето на ищеца /по-потиснат, невротичен, още по-голям спад на
фрустрационният толеранс/ са комплексни - изтърпяването на наказанието в
условията на затвора; времето, прекарано в него - продължително, както и
окончателната раздяла с близките си родственици /майка и вуйчо/. Категорично, към момента на настоящото комплексно
освидетелстване, при ищеца не се диагностицира болестна симптоматика, свързана
с психични проблеми. той сам преценява себе си в благоприятна светлина. Има
близки планове за завършване на образованието си /12 клас/ и мисли за
продължаване на образованието си. Занимава се с писане на стихове и книга и има
хармонично общуване с човек извън мястото му за лишаване от свобода. С. е
организирал ежедневието си в ОЗ с работа в дърводелския цех. Може да се приеме че
Острата стресова реакция при него е свързана,
както с узнаването за смъртта на майка му и чичо му
и с отказа да му бъде разрешено освобождаване от Затвора. Не се отрича факта, че има стресиращо събитиеза ищеца – загуба на близки
родственици, което може да доведе до една остра реакция на стрес. Това е една
нормална реакция на скръб на неблагоприятно жизнено събитие. Дори острата
стресова реакция може да отзвучи в рамките на два, три дни, но най-дългият
период, в който отзвучава е в рамките до месец. Острата стресова реакция не
налага в своите нормални клинични изяви прилагане на медикаментозна терапия. При ищеца категорично липсва последващата фаза след
острата стресова реакция. Не може да се разграничи причината за острата му
стресова реакция. Острата стресова реакция е отключена от вестта за смъртта на
майката на ищеца. По нататък вече в развитието на времето идва този отказ от
Прокуратурата, но факторът който е отключващ за неговото разстройство е първият
момент на узнаването на тази трагична вест за смъртта на майка му. След това
тази травма се задълбочава и от вестта за смъртта на вуйчо му, неговия близък
родственик, който заедно с майка му го е отгледал, когато баща му е починал. По
- скоро отказът на Прокуратурата отключва тази враждебност у него. Категорично към момента на освидетелстването,
при С. не се наблюдава болестна симптоматика, свързана с психични проблеми. В
случая няма признаци на контрахирана депресивна реакция и на постравматично
стресово разстройство при ищеца.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му,
са разпитани свидетелите К.М.С.
/съпруга на ищеца В./ и
В.Г.П. /без родство и дела със
страните/,
чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Процесният казус не попада в обхвата на ЗОДОВ, поради което е приложим
общият ред за непозволено увреждане в посочената хипотеза. Наличието на
регламентиран в чл. 132 от Конституцията на Република ***** функционален
имунитет, изключващ гражданската отговорност на магистратите /съдии, прокурори
и следователи/, не изключва гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.
49 от ЗЗД на
правозащитните органи, в конкретния случай Прокуратурата на
РБ, като процесуален субституент на Държавата,
която съгласно чл. 7 от Конституцията отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за
лични виновни действия по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице
- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него /така
- ППВС № 9/1966 г./.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав
трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Настоящата
инстанция намира, че в случая не е налице фактическият състав на предявеното по
разглеждания спор непозволено увреждане. Не се установява извършено от прокурор
противоправно деяние – действие или бездействие, което да води до деликтна
отговорност на прокуратурата. В конкретния случай ищецът твърди, че са
налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника,
изразяващи се в откази да му бъде прекъснато наказанието „Лишаване от свобода“, за да присъства на погребенията
на майка му и вуйчо му през м. 12.2016 г. Съобразно разпоредбата на чл. 447, т.
2 от НПК изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация
може да бъде прекъснато при изключителни
причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца. Компетентен
да разгледа и да се произнесе по молбата е Окръжният прокурор по
местоизтърпяването на наказанието /чл. 448, ал. 1 от НПК/, като законодателят
му е дал възможност за преценка, а не му е вменил задължение за прекъсване на наказанието.
Горната преценка не включва единствено и само съобразяване наличието или
липсата на изключителни причини от семеен или обществен характер, а и всички
останали обстоятелства, касаещи обществения интерес във връзка с евентуалното прекъсване
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ с оглед рискът за обществото
от освобождаване на затворника, макар и временно, т.е. възможността същият да
извърши ново престъпление или да се укрие.
За
да постанови двата отказа по молбите на С. с правно основание чл. 447, т. 2 от НПК, Окръжният прокурор при ОП – *****е взел предвид големия остатък от
наказанието му, което следва да бъде изтърпяно към момента на сезирането му –
повече от 12 години, вида на извършените от С. престъпления, високият риск от
рецидив, тъй като лишеният от свобода е склонен да предприема рискови и
импулсивни действия и налага вижданията си по силов начин и отрицателното
становище от администрацията на затвора досежно молбите, като последната по
силата на служебните си задължения е запозната подробно с поведението на
затворника. Още
повече, че докато е изтърпявал присъдата си С. е извършил престъпление по чл.
124, ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК – убийство по непредпазливост в условията на рецидив,
за което е осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД № 23/2011 г. по описа
на КОС. Постановленията от 13.12.2016 г.
и 21.12.2016 г. на Окръжния прокурор на ОП – *****са обжалвани от ищеца, като
са потвърдени с постановления на прокурори при Апелативна прокуратура – *****. Т.е.
компетентните прокурори са извършили задълбочена преценка на възможността за
прекъсване изтърпяването на наказанието на ищеца, като са се водили от
обществения интерес, който в случая е водещ пред личния интерес на затворника. Последващото
поведение на С. доказва, че по отношение на него наказанието не е осъществило
превъзпитателната си функция с оглед извършването на ново престъпление докато
изтърпява наказанието си „лишаване от сводоба“ във Варненския затвор, а именно
такова по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1,, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК –
закана за убийство, за което е осъден по НОХД № 2564/2020 г. по описа на ВРС.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай не е извършено
от прокурор противоправно деяние – действие или бездействие, което да води до
деликтна отговорност на прокуратурата, поради което и настоящия иск на А.П.С. с правно основание чл. 49 от ЗЗД се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора по главния иск,
то и предявения акцесорен такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора ответникът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за
присъждане на направените по делото разноски, поради което ищецът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
А.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, 8-ма група, № 310 против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА *****, с адрес:
гр.*****, ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор И.Г. с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания,
поради отказите на Прокуратурата
да разреши прекъсване наказанието на ищеца „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 447, т. 2 от НПК,
за да присъства на погребенията на майка му и на вуйчо му през м. декември 2016
г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, 8-ма група, № 310 да заплати
на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА *****, с адрес: гр.*****, ул.”Витошка” № 2,
представлявана от Главния прокурор И.Г. сумата от 100 /сто/
лева, на основание чл.78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: