Р Е Ш Е Н И Е
№ 2208
гр. Пловдив, 03 декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесети
ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Т. К. и с участието на прокурора Костадин
Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно,
касационно дело №2563 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.74,
ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт М.К.- пълномощник, обжалва Решение №260052 от 21.08.2020г. по
Н.А.Х. дело №1552 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХІ-ти наказателен
състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №316621-F328306 от 05.02.2018г.,
издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на ТД- Пловдив на НАП, с
което на И.Т.П., ЕГН **********, в качеството му на управител на “СИЛМАТ“ ООД,
ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за всяка от двете съдебни
инстанции, за което е представен списък на направените разноски.
Ответникът в производството-
И.Т.П., чрез адвокат П. В.В.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за основателност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители в ТД- Пловдив на НАП е прието за установено, че ответникът П. е
управител на “СИЛМАТ“ ООД, ЕИК *********, към 30.06.2017г. Прието е за
установено, че за отчетната 2016г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД)
по смисъла на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с
Вх.№1600И00458406 от 30.03.2017г., но не е публикуван годишният финансов отчет
(ГФО) за 2016г., в срок до 30.06.2017г., в Търговския регистър (ТР) при
Агенцията по вписванията (АВ). Прието е за установено, че ГФО за 2016г. е
заявен за вписване и представен за обявяване в ТР при АВ на 31.08.2017г.
Освен това, като
доказателство по преписката е налична покана с Изх.№70-00-8844-1215 от
14.08.2017г. на Д.Р.- орган по приходите при ТД- Пловдив на НАП, адресирана до
“Силмат“ ООД, представляващ: И.Т.П., според която покана: “Явете се лично в 7 – дневен срок от 9:00
ч. до 17:30 ч. в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, ул.“Скопие“ №106, СТАЯ 208, ЕТАЖ II при инспектор Д.Р., за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение за необявяване в срок на годишния финансов отчет за 2016 г. в
Търговския регистър съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството“. По
преписката няма доказателства посочената покана да е изпратена и/или получена
от ответника И.Т.П. и/или от “СИЛМАТ“ ООД.
На 04.09.2017г. се съставя
на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F328306, с който незаявяването
за вписване и непредставяне за обявяване в ТР в срок до 30.06.2017г. на ГФО за
2016г. от страна на ответника П., в качеството му на управител на “СИЛМАТ“ ООД-
предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се
квалифицира като извършено нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, с което П. е осъществил състава на
чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
Според посочения АУАН,
нарушението е извършено на 01.07.2017г. и е установено на 19.07.2017г., на
която дата НАП е уведомена от АВ, във връзка с писмо
Изх.№20-00-122/09.08.2017г. на Централното управление (ЦУ) на НАП, получено в
ТД- Пловдив на НАП с Вх.№04-01-1134/09.08.2017г.
Според нарочна разписка,
обективирана в процесния АУАН, същият е връчен на ответника П. на 05.09.2017г.
Против съставения АУАН
постъпва заявление (възражение) с Вх.№70-00-9776 от 07.09.2017г., след което е
издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП,
предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото процесият АУАН е съставен в нарушение на изискванията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Освен посоченото, според
настоящия състав на съда е налице маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, противно на приетото от страна на издателя на
процесното НП.
Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н.
дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията
си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
При липсата на легално определение в ЗАНН на
“маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма,
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда
друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, процесното
нарушение е извършено за първи път, а ГФО за 2016г. на “СИЛМАТ“ ООД е заявен за
вписване и представен за обявяване в ТР на 31.08.2017г. или преди съставянето
на АУАН с №F328306
от 04.09.2017г. Освен това, видно от цитирания ГФО за 2016г., достъпен в
интернет на сайта на ТР (на адрес: ********* същият е изготвен на 12.03.2017г.
от съставител М.М.Р.и е подписан за ръководител (на предприятието) от П.А.З.- другият
управител на “СИЛМАТ“ ООД, който друг управител е посочен като представляващ на
“СИЛМАТ“ ООД в цитираната по-горе ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г. с Вх.№1600И00458406
от 30.03.2017г. Също така, по делото не са ангажирани доказателства, че П.А.З.
е санкциониран за извършено нарушение по смисъла на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч,
както и че “СИЛМАТ“ ООД е санкционирано за извършено нарушение по чл.74, ал.1,
пр.2 от ЗСч.
Посочените
обстоятелства позволяват формирането на извод, че инкриминираното от ответника П.
нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност и е налице маловажен случай на административно нарушение.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на НАП за двете съдебни инстанции е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260052
от 21.08.2020г. по Н.А.Х. дело №1552 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №316621-F328306
от 05.02.2018г., издадено от и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на И.Т.П.,
ЕГН **********, в качеството му на управител на “СИЛМАТ“ ООД, ЕИК *********, е
наложена глоба в размер от 200,00 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………