РЕШЕНИЕ №
27.07.2020 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично заседание на трети юли през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от председателя АНХД № 167 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на „Агровел” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.”Яко Молхов” № 18, представлявано от управителя С.А.З., чрез
адв.Смилена Хрусанова, с адрес за кореспонденция гр.София, ул.”Неофит Рилски ”№
34а, ет.2. С тази жалба се обжалва наказателно постановление № 25 от 06.12.2019г.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ - гр.Пазарджик, с молба същото да бъде отменено като
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалните и процесуално-правни
норми.
В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 120 от
ЗУО касае санкционни норми, които не създават права и задължения за
административно отговорния субект, а тя определя, че за неизпълнение на
предписание по чл. 120 на юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 5000 до 20000 лева. Нормата на чл. 120 от ЗУО оправомощавала
директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на констатирани
нарушения при извършена проверка да дава задължителни предписания с определен
срок за тяхното отстраняване и да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Следователно, основната предпоставка за да възникне
правомощие за контролния орган да даде задължително предписание била да бъде
установено нарушение. В конкретния случай, обаче липсвала задължаваща
разпоредба, която да е приравнена на вмененото на Дружеството изпълнително
деяние на вмененото му административно нарушение. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност следвало да бъде на основава на
съответната задължаваща го законова разпоредба. В този смисъл била и
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, която определяла, че административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Неясно оставало кое
правило е определящо за търсенето на отговорност от субекта на контрол, при
което неправомерно бездействие да се е изразило съставомерното му деяние.
Липсата на правилна законова квалификация също била липса на реквизит по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което водело до незаконосъобразност на
атакуваното НП. С оглед механизма на квалифициране на административното
нарушение счита, че е допуснат съществен порок на проведеното административно-наказателно
производство, касаещо неизпълнение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т. 6
от ЗАНН - да се даде ясно и коректно описание на законовите разпоредби, които
са били нарушени и се посочат законовите разпоредби, които са нарушени. В
случая имало объркване относно това, в какво се е изразило конкретното
изпълнително деяние и какво административно нарушение съставлява то.
В процесния случай, фактическото и
правното обвинение против дружеството нарушител, формулирано както в АУАН, така
и в ИП, се свеждало до това, че не е изпълнило в определения срок дадените му в
посочените КП предписания. В така формулираното обвинение липсвало констатирано
нарушение. Задължителното предписание по своята същност било указване на
фактическите действия, които следва да предприеме проверявания субект за
отстраняване на допуснати пропуски или нарушения. В съставените два констативни
протокола за извършена проверка не се съдържало точно и ясно описание на
констатирани при проверките нарушения. Поради това и счита, че НП следва да
бъде отменено, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, т. 5 от ЗАНН, понеже липсвали пълно, точно и ясно описание на
твърдяното нарушение, изложено по разбираемо за сочения нарушител начин, което
водело до ограничаване правото на защита.
В тази връзка сочи, че наказаното лице
се защитава срещу фактите, а не спрямо посочена правна квалификация, която в
конкретния случай не би могла да бъде обвързана с фактическото описание на
нарушението, още повече че разпоредбите на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 120 от ЗУО
касаят санкционни норми, които не създават права и задължения за административно
отговорния субект. Изложеното обосновавало наличието на съществено процесуално
нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на
санкционираното дружество,
На следващо място в съставения АУАН и
в издаденото въз основа на него НП липсвали дата на извършеното нарушение.
Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ посочили датата, до
която е следвало да се изпълнят дадените с КП задължителни предписания, както и
датата на извършване на проверката, при която са констатирали неизпълнението,
но не била посочена конкретната дата, на която Дружеството е извършило
административното нарушение, за което е санкционирано. Дори да се приемело, че
посочената в НП дата е тази на извършване на проверката - 07.08.2019г.,
последната не представлявала датата на извършване на административното
нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи.
Изпълнителното деяние на административното нарушение, регламентирано в чл. 156,
аз. 1 във връзка с чл. 120 от ЗУО, се осъществява чрез бездействие на субекта в
определения му срок за изпълнение. Тоест, с неизвършване на законово вмененото
задължение за изпълнение на дадените задължителни предписания и изтичането на
срока за това, се осъществява съставът на визираното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение. В процесния казус, с посочените КП бил
определен краен срок за изпълнение на предписанията до 18.07.2019 г.,
впоследствие удължен до 02.08.2019 г., поради което датата, на която
Дружеството е извършило описаното в АУАН и наказателното постановление
нарушение била 03.08.2019 г. - първият възможен момент, в който Дружеството е
имало възможност да изпълни дадените му задължителни предписания след изтичане
на определения за това срок. Независимо, че нарушението е констатирано в по-късен
момент /07.08.2019 г. - датата на проверката/, това обстоятелство не променяло
факта, че нарушението е извършено в деня, следващ деня, в който е изтекъл
срокът за изпълнение на предписанията, а именно 03.08.2019 г., нито освобождавало
АНО от задължението му по чл. 57, ал.1, т.5, предложение второ от ЗАНН да
посочи точната дата на извършване на нарушението. За да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление следвало да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч.
и дата на извършване на нарушението - арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Недопустимо намира императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани
по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не било самоцел, а
предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване
на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена
точна дата на извършване на нарушението, можело да се прецени приложимостта на
чл.34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението имало
отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на
материалния закон.
На трето място нарушени били и
разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, регламентиращи
изискването за посочване на мястото на извършване на административното
нарушение - както в АУАН, така и в НП. Нито в АУАН, нито в НП било изписано
мястото на нарушението. Протеклото административно наказателно производство без
да се уточни мястото на нарушението, нарушавало правото на защита на
санкционираното лице.
На четвърто място, дори съдът да
приемел, че посоченото деяние формално да осъществява признаците на твърдяното
административно нарушение, от деянието не били настъпили никакви вредни
последици. С оглед на което твърди, че поради своята малозначителност деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна,
респективно налице е основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране извършеното от Дружеството за маловажен случай. А и в конкретния
случай, налагането на имуществена санкция нямало да допринесе за постигане на
целите, които законът преследва с налагането административни наказания
(специална и обща превенция), а само ще има за резултат неоправдано утежняване
на имущественото състояние на дружеството, което освен това било и несъразмерно
в контекста на релевантната фактическа и правна обстановка.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление № 25/06.12.2019г.
директорът на РИОСВ-Пазарджик е наложил на "Агровел" ЕООД,
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв.
за това, че на 07.08.2019г. не е изпълнил задължителни предписания дадени в
т.1, част от т.2 на Констативен протокол № 1532/11.07.2018 г. и в т.1 на
Констативен протокол КП № 1533/11.04.2019г., а именно: в срок до 18.07.2019 г.,
удължен до 02.08.2019 г., да предостави в РИОСВ-Пазарджик копия на документи
относно произход и покупко-продажба на закупеното от Агровел ЕООД и
констатирано на площадката на дружеството в гр.Велинград излязло от употреба
моторно превозно средство /УМПС/ - черен мерцедес, модел S320СD14МАТIК, с № на рама WDD210801А285660; информация за произхода
на 31 бр. скоростни кутии, 68 бр. глави от двигатели, 1 бр. акумулатор -
негоден за употреба и на 1/2
варел, пълен с отработено масло; копия на договори за покупко-продажда на
„Пежо-Бипър“ с № на рама VFЗАА8НSС94881328; на „Тойота Ярис Версо“ с №
на рама JTDKO283700019803.
Документите не са представени в инспекцията в срока до 02.08.2019г. вкл., както
и до датата на съставяне на АУАН -10.10.2019г.
Деянието е квалифицирано правно като
административно нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 120 от ЗУО.
Въпросното НП № 25/06.12.2019г. е
връчено на 04.03.2020г. на управителя С.З. на дружеството "Агровел"
ЕООД, видно от разписка на л.11 по делото.
Видно от АУАН № 25/10.10.2019г. в него е констатирано,
че не са изпълнени предписанията на РИОСВ-Пазарджик дадени в т.1, част от т.2 на
Констативен протокол № 1532/11.07.2018 г. и в т.1 на Констативен протокол КП №
1533/11.04.2019г., а именно: в срок до 18.07.2019 г., удължен до 02.08.2019 г.,
да предостави в РИОСВ-Пазарджик копия на документи относно произход и
покупко-продажба на закупеното от Агровел ЕООД и констатирано на площадката на
дружеството в гр.Велинград излязло от употреба моторно превозно средство /УМПС/
- черен мерцедес, модел S320СD14МАТIК, с № на рама WDD210801А285660; информация
за произхода на 31 бр. скоростни кутии, 68 бр. глави от двигатели, 1 бр.
акумулатор - негоден за употреба и на 1/2 варел, пълен с отработено масло;
копия на договори за покупко-продажда на „Пежо-Бипър“ с № на рама
VFЗАА8НSС94881328; на „Тойота Ярис Версо“ с № на рама JTDKO283700019803.
На 11.07.2019г. е съставен Констативен Протокол № 15-32/11.07.2019г.
от служители на РИОСВ-Пазарджик, от който е видно че на същата дата е извършена извънредна проверка на „Агровел”
ЕООД с дейност – внос на автомобили и продажба на авточасти, във Велинград, Инд.зона, УПИ І – 7675,
кв.101, стопанисван от „Агровел” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул.”Янко Молохов” № 18, представлявано от Светослав Иванов
З., при която е присъствал управителя на дружеството С.З.. При проверката
е констатирано, че на откритата част на площадката
пред халето, се съхраняват излезли от употреба моторни превозни средства между
които черен мерцедес, модел S320СD14МАТIК, с № на рама WDD210801А285660. В
закрито хале в двора е констатирано съхранине на отпадъци – около ½
варел с отработено масло в пластмасов варел, отпадък с код 160601, 42 бр.
омаслени двигатели по пода на халето; 36 бр. скоростни кутии. В ляво на рафтове
в халето са съхраняват 65 бр. глави на двигатели и 10 бр. скоростни кутии. З
дясно по рафтове се съхраняват 17бр. двигатели и 1 бр. Скоростна кутия. Тези
части от МПС са определени като отпадък с код 160121 съгл. прил. 1 на Наредба №
2 за класификация на отпадъците. Освен това в протокола е отбелязано, че
дружеството не притежава документ по чл.
35 от ЗУО за извършване на дейност с отпадъци.
В самия Констативен протокол №
15-16/03.04.2018г. е дадено предписание, което е следното: 1. Да се представят
копия от документи за произход и покупко-продажба на МПС „Мерцедес“, модел
S320СD14МАТIК, с № на рама WDD210801А285660 и 2. Да се представи в РИОСВ
информация за произход на 92 бр. омаслени двигатели; 52 бр. скоростни кутии; 68
бр. глави от двигатели и 1 бр. негоден за употреба акумулатор и за ½
отработено масло във варел. Даден е и срок за изпълнение на предписания – 18.07.2019г.
Констативния протокола е подписан от
управителя С.З. с обяснение/възражение.
На 11.07.2019г. е съставен Протокол №
15-33 от служители на РИОСВ Пазарджик, от който е видно че на същата дата
е извършена извънредна проверка на „Краш
Ауто” ЕООД, на площадка находяща се във
Велинград, Инд.зона,УПИ І – 7675 от кв.101 -стопанисвана от „Краш Ауто ”ЕООД -
гр.София, представлявано от Радослав Михайлов, на която се съхраняват МПС
закупени и собственост на „Агровел“ ЕООД. На тази проверката са присъствалиСтоян
З. – собственик на „Агровел“ ЕООД и П. Сатев – общ работник в „Агровел“ ЕООД.
При тази втора проверка е констатирано, че на площадката се съхраняват МПС
собственост на „Агровел“ ЕООД които са излезли
от употреба, тъй като са разкомплектовани, между които „Пежо-Бипър“ с № на рама VFЗАА8НSС94881328; на
„Тойота Ярис Версо“ с № на рама JTDKO283700019803МПС.
В самия Констативен протокол №
15-33/11.07.2019г. е дадено предписание на управителя на „Агровел“ ЕООД, което
е следното: 1. Да се представят копия от договорите за покупко-продажба на МПС-та
„Пежо-Бипър“ с № на рама VFЗАА8НSС94881328 и „Тойота Ярис Версо“ с № на рама
JTDKO283700019803МПС. Даден е и срок за изпълнение на предписания –
18.07.2019г.
Констативния протокола е подписан от управителя
С.З..
По делото няма данни, а не се и твърди
от страна на жалбоподателя „Агровел“ ЕООД да са обжалвани дадените с описаните
по- горе КП задължителни предписания.
Видно от писмо изх.№ КД-03-112 от
23.07.2019г. на началника на РИОСВ –Пазарджик, по повод молба на „Агровел“ ЕООД
от 19.07.2019г. с него е удължен срока
за изпълнение на дадените предписания с горните два Констативни протокола, като
е определен нов срок – до 02.08.2019г.
От представените от жалбоподателя „Агровел“
ЕООД квитанция за изпратено писмо по Еконт с дата на пратката 09.04.2020г. се
установява тогава да са изпратени документи за произход на МПС-та „Пежо-Бипър“
и „Тойота Ярис Версо“.
От показанията на актосъставителката П. е видно, че на „Агровел“ ЕООД е извършена
проверка в гр.Велинград. Именно свидетелката съставила АУАН от 10.10.2019г., въз на който е издадено НП.
При проверка на 11.07.2019 г. в
присъствие на свидетелите, които са колежката й такива от ОД на МВР
–Пазарджик, на която проверка присъствала лично, били констатирана нарушения и
пропуски. Установила, че няма документи за произход и затова били дадени две предписания в протокол №1532 от
11.07.2019 г. и едно предписание №1533 пак от същия управите и от същата дата и
се явява като собственик притежател на тези МПС, но е използвал площадката на
„Краш Ауто“ където управителя на „Агровел“ ЕООД З. ги е оставял на съхранение. В
резултат били съставени констативните протоколи и дадени предписания съответно
за представяне на документи за произход на коли и части, които са констатирани
на площадката и не са представени на място. Не били изпълнени предписанията за
представяне на документи за 31 скоростни кутии и 68
броя части от двигатели - глави и 1 брой акумулатор и варел с отработено
масло наполовина пълен и не е представил
документи до дата 02.08.2019 г. Това и било нарушението, че не са представени
тези документи. Свидетелката сочи, че на място на проверката, когато били
поискани тези документи, те не били представени. Тези документи били необходими защото трябвало
да се установи от къде идват този отпадък, от разкомплектоване на МПС или са
внесени, като части. Свидетелката твърди още, че описаните автомобили и части
от такива се вижда, че са отпадък, тъй като частите били омаслени и в този вид
не можели да подлежат на употреба, а трябвало да се почистят и станат годни за
употреба. А проверяваното дружество не притежавало разрешение за такава дейност.
За това искали да се установи произхода
за тези части с целта да се представят документи за произхода на тези
отпадъци. В последствие щяло да се потърси отговорност по чл.35 от закона, съответно
от къде са дошли тези отпадъци от разкомплектоване или са внесени, тъй като
дружеството нямало право да ги съхранява, защото трябвало да има разрешение за
такава дейност. Дори и за съхраняване на тези части които са от МПС се изисквал
документ по чл.35 от ЗУО. В тази връзка било нужно да се установи кой е
извършил разкомплектоването на тези отпадъци - дали са внесени директно и няма нарушение, ако се внесени като
части, или са разкомплектовани на място. Виждало се, че се разглобяват там
двигатели, а и цялото хале било омаслено.
Но за тази дейност трябвало да имат необходимите документи. За проверяващите
било видимо, че става въпрос за отпадъци и за това искали да се докаже
произхода. Автомобилите ако имат де регистрация тогава били излезли от
употреба. За констатираните на място автомобили -за повечето автомобили избирателно
се представили документи и съответно било дадено предписани е за две три, за
които не са представили документи на място. Не били представени тези искани
документи и на по късен етап, едва тази година вече за една част се
представили документи. Свидетелката
твърди, че проверявана фирмата няма право тези автомобили да ги третират,
защото не притежават документ по разкомплектоване. Имали такова разрешение, но им
било отнето служебно, защото се въвели гаранции. Въпреки това фирмата продължила
да си разкомпелктова без необходимото разрешение и гаранция. Според
свидетелката дружеството е регистриран като автосервиз, но било площадка за
разкомплектоване на МПС. Срокът за който били дадени
предписания в КП бил 18.07.2019 г. и по негово искане бил удължен до 02.08.2019
г. На 06.08.2019 г. били внесени документи за една част от тези двигатели, но
за 31 броя няма документи и за тези, които не са представени документи бил
съставен акта.
От показанията на св. Сирма А.-***,
като главен експерт в отдел отпадъци, се установява следното. На същата дата посочена
в акта имало заповед за налагане на принудителна административна мярка, а тя
била свидетел. Представителя на фирмата
- З. присъствал при съставянето на акта, който били съставен в негово
присъствие. Акта бил за това, а и му било обясниено, че не е изпълнил дадено
предписание да представи документите, като не е представил всичките документи
въпреки удължения срок и не са представени в този срок. Първо оригинални документи не били поискали а
тази коли били дошли от Италия и след като са привозени по граници поне имат
документи за транспорт. Не било нужно да представи оригинали и документи, които
той ще чака с месеци. Възможно било дори от документи които са съпътствали транспорта
за да се види, че наистина са от Италия, не се касае за нещо незаконно или нещо
друго. Било възможно да представи всякакъв документ, който е придружавал колата
при превод от Италия, тъй като какъвто и да е товар не би могъл да се движи в
ЕО без съответните документи. Ако се касаело за отпадък, то трябвало да е с
документ съгласно регламент 1013 от 2006 г. От документите трябвало да се
изясни какъв е произхода и каква колата - кола ли е или е отпадък. На място не
им представил нищо. Написал си възражението което е в НП.
О показанията на свидетелите А. ***,
като експерт в отдел отпадъци, се установява, че е присъствал на съставянето на
акта, който бил съставен от П. в базата в господин З. ***. Там го и връчили акта. Отишли на
място, връчили акта на господин З.. Като
му го връчили той си написал възражение и си взел акта, а свидителят се
подписал, като свидетел на връчването на акта.
От показанията на свидетелите О. и А. ***, сектор противодействие на икономическата полиция, се установява да са присъствали при
съставянето на Констативните протоколи от 11.07.2019г., тъй като извършвали съвместна
проверка с РИОСВ в обекта който се стопанисвал от „Агровел“ ЕООД. При тази проверка
били констатирани описаните в констативните протоколи МПС и части от
автомобили. По-голямата част се съхранявали на площадката стопанисвана от Агровел“
ЕООД. Същата фирма съхранявали
и автомобили на площадката на „Краш
Ауто“ ЕООД, като на място се констатирало,
че са на „Агровел“ ЕООД .Тези автомобили били на място което не е заградено и е
извън площадката за съхранение на „Агровел“ ЕООД. При „Агровел“ ЕООД имало една
площадка за събиране и разкомплектоване на автомобили. Констатирали наличието на множество автомобили, които били разкомплектовани, като части от
тях били свалени и изкарани от автомобилите. Имало автомобилите които физически
били цели, а на други автомобили имало само части от тях. Констатирали също и
наличие на опасни отпадъци. Самата площадка на фирмата била предназначена за
съхранение и разкомплектоване на автомобили и съхраняването на
разкомплектованите частите от тях. Това
не било автосервиз, тъй като нито имало подемници, нито канал за ремонт на
автомобили, нито се ремонтирали такива. Обиколили
терена на площадката. Видяли автомобилите и частите. След това започнали да
описват МПС, които са там. Частите да ги описвали и се опитвали по някакъв
начин да ги индивидуализират. Документите ги поискала госпожа П., но се представили
документи за някои неща, а за други, за повечето неща нямало документи. Изготвили констативен протокол за проверката, а
предписанието било изготвено от представители на РИОСВ. Предписанието било дадено в деня на проверката. В протокола който
се изготвил, те се подписали като присъствали на проверката. В деня на
проверката се написал протокола и предписанията били дадени на господин З.,
който възразявал и казал, че ще си потърси правата в съда. Но си подписал протокола. Специално св.О.
твърди, че по единия протокол има образовано до съдебно производство, че
съхранява опасни отпадъци без да има
разрешително.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд
– по местоизвършване на твърдяното нарушение. Обжалваното НП е връчено на
04.03.2010г. Жалбата е подадена пред АНО на 12.03.2020г., изпратена па пощата с
клеймо от 11.03.2020г., тоест в предвидения 7-мо дневен срок. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН № 25/10.10.2019г. и издаденото
въз основа на него НП №25/06.12.2019г. са съставени в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено
в компетенциите на административно наказващият орган Директора на РИОСВ –
Пазарджик на осн. чл. 159 от ЗУО. Компетентността на актосъставителя П.П. произтича
от Заповед № РД-08-17/28.01.2019г. на Директора на РИОСВ –Пазарджик в
качеството на държавен контролен орган – главен експерт РИОСВ-Пазарджик към
момента на съставяне на акта и на Констативните Протоколи № 15-32/11.07.2019г.и № 15-33/11.07.2019г. и АУАН
№ 25/10.10.2019г.
В процесния случай, фактическото и
правното обвинение против дружеството нарушител, формулирано както в акта, така
и в постановлението, се свежда до това, че не е изпълнило в срок до 02.08.2019г.
дадените в предписания в Констативните Протоколи № 15-32/11.07.2019г. и № 15-33/11.07.2019г.,
а именно: да предостави в РИОСВ-Пазарджик копия на документи относно произход и
покупко-продажба на закупеното от Агровел ЕООД и констатирано на площадката на
дружеството в гр.Велинград излязло от употреба моторно превозно средство /УМПС/
- черен мерцедес, модел S320СD14МАТIК, с № на рама WDD210801А285660; информация
за произхода на 31 бр. скоростни кутии, 68 бр. глави от двигатели, 1 бр.
акумулатор - негоден за употреба и на 1/2 варел, пълен с отработено масло;
копия на договори за покупко-продажда на „Пежо-Бипър“ с № на рама
VFЗАА8НSС94881328; на „Тойота Ярис Версо“ с № на рама JTDKO283700019803.
Напълно неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че обжалваното НП и АУАН не посочена дата на извършване на
нарушението и място на извършването му. Точно обратното в НП е посочено, че
нарушението е констатирано на 07.08.2019г., както и срока да представяне на
документите да е бил до 02.08.2019г., както и да е следвало да се представят в
РИОСВ –Пазарджик. Точно място на извършване на нарушението е РИОСВ –Пазарджик,
което е посочено. Дори и да е мислимо, че на следващия ден след изтичане на
срока за представяне на документите, тъй като такива не са представени формално
може да се чете за дата на извършване на нарушението, то тя не меродавна, тъй
като важна е датата на констатирането му, до колкото е необходимо изчакване
на технологично време за евентуално
получаване по пощата на изисканите документи. Това именно е направено в случая.
Неоснователно съдът намира и
възражението на жалбоподателя, че в двата КП липсвало констатирано нарушение,
поради което и нямало как да бъдат давани задължителни предписания, поради
следното: В съставените констативни протоколи е описано какво представлява
обекта, какво е намерено в него, определено е че намереното представлява
отпадъци, които са и класифицирани по Наредба №2/2014г. Направена е и
констатацията, че за обекта няма документ по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, която норма
урежда изискванията свързани с извършване на дейностите по третиране на
отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013. Именно това е установеното нарушение –намерени
материали, които представляват отпадък, и във връзка с което са дадените
предписания.
Неоснователно съдът намира и възражението
на жалбоподателя, че нормите на чл.120 и чл.156 от ЗУО не създавали права и
задължения за административно отговорния субекта, поради следното: Съгласно чл.120.
„При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят
констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават
задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното
отстраняване. А според чл.119, ал.5, т.2 и 6 от ЗУО Длъжностното лице,
осъществяващо проверката на място, има право: да изисква представянето на
документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в
мястото на проверката, като ако при проверката на място бъде констатирана липса
на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното
лице се определя 7-дневен срок за представянето им. Именно поради липса на
документи за произход на посочените автомобили и материали констатирани на
мястото на проверката в двата КП са дадени предписания за представянето им. От
друга страна непредставянето на изисканите документи от жалбоподателя в дадения
му срок, на практика възпрепятства установяване от АНО дали действително е
извършено нарушение по ЗУО от вида съхраняване на отпадък без разрешение за
това по чл.35 от ЗУО. Именно за възпрепятстване на това да се осигури
установяване на това дали е извършено нарушение по ЗУО е предвидена и
санкционната норма на чл.156 , ал.1 от
ЗУО, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Предвид горното съдът намира, че
обжалваното НП № 25/06.12.2019г. и АУАН
№ 25/10.10.2019г., въз основа на който е издадено отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на
административното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е
накърнило правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира да се установява от
фактическа страна, че безспорно към датата на съставяне на АУАН №
25/10.10.2019г. в който е констатирано да не са изпълнени предписанията, дадени
в КП № 1532/11.07.2018 г. и КП № 1533/11.04.2019г., няма данни да те да са били
изпълнени. А няма данни и да са изпълнение към дата на издаване на обжалваното
НП № 25/06.12.2019г. Това неизпълнение, обективира състава на нарушение по
чл.156 ал.1 от ЗУО.
Жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да опровергаят констатациите на наказващия орган.
Съгласно чл. 35 от ЗУО (1)За
извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване
на околната среда. (2) Разрешение не се изисква за: 1. събиране и предварително
съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от
черни и цветни метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на отпадъци по
смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3. (изм. и доп. - ДВ,
бр. 105 от 2016 г.) дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци,
обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато
компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12
и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби,
с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и
акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и
дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели
автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им
съхранение и/или продажба;
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че дейността е тази по чл. 35, ал. 2, т. 3
от ЗУО, като съдът счита, че положителният факт на притежание на Разрешение по
ЗУО не се доказва от дружеството-нарушител. Дадени са предписания с оглед на
установеното събиране на отпадъци в имот, стопанисван от „Агровел“ ЕООД.
Предписанията не са изпълнени от „Агровел“ ЕООД, с което то е осъществило
състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана
отговорността му на соченото основание. Ирелевантни за съставомерността на
конкретното деяние са въпросите относно вида на установените отпадъци / същите
са описани в двата КП. Данните, че въпросният обект е стопанисван от друго
юридическо лице, не може да доведе до отпадане отговорността на търговеца, тъй
като по делото са налични данни, че именно той е оставил собствени МПС в чуждия
обект на проверката имот.
Даденото предписание представлява
индивидуален административен акт, който е можело да се оспори от дружеството в
производство, различно от настоящето. В настоящото производство по ЗАНН е
недопустимо да бъде извършван косвен
съдебен контрол на дадените предписания. Само в производство по оспорване на
предписанието би могъл да бъде изследван въпросът за тяхната законосъобразност,
в аспекта на възраженията по жалбата срещу НП.
В конкретния случай, от събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че „Агровел“ ЕООД е бил адресат
на задължително предписание по чл. 120 от ЗУО, правилно е бил определен като
техен адресат, както и че в дадения му срок не е изпълнил същото. Именно това
са релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в чл.156
ал.1 от ЗУО санкция. Предписаното поведение с конкретен краен срок не е
изпълнено.
Ето защо съдът намира, че нарушението
е доказано и съотнесено към правилна правна квалификация. Наказателното
постановление е издадено за неизпълнение на предписание по 120 от ЗУО, за което
се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева. Наложената
такава е в минимален размер и съответства на конкретно установените факти по
делото.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и квалифициране извършеното от Дружеството нарушение, като маловажен
случай поради следното: Предвиденият от ЗУО специален ред за установяване на
нарушения и ангажиране на отговорността на извършителите, изключва приложението
на общия закон, включително разпоредбата на
чл. 28, б."а" от ЗАНН, поради което са неоснователни доводите
за маловажност на случая. Следва освен това да се отбележи, че неизпълнението
на предписания за представяне на документи ат които да се установи има ли
нарушение по ЗУО е такова на формално извършване, тоест не може и да става
въпрос за настъпване на неблагоприятни последици от неизпълнението. На следващо
място възпрепятстването на контролните органи да установят извършено ли е
нарушение на ЗУО не може да представлява маловажен случай.
По изложените съображения съдът приема,
че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Агровел“
ЕООД, а обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно издадено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава
НП № 25/06.12.2019г.
директорът на РИОСВ-Пазарджик, с което на "Агровел" ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Яко Молхов” №
18, на основание и за нарушение по чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 120 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева., като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………………….
/Валентина И./