Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Кремена Колицова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 309 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Д.П.
***, депозирана чрез процесуалния му представител, против решение от 01.08.2019
г., постановено по АНД № 979/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 18-1085-003375 от 11.12.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Русе, с което на касатора, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Иска да се отмени решението на РС - Русе и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник – сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление Районен съд - Русе е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е,
че въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е
осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение
по ЗДвП, за което му е наложено административно наказание.
Касационната инстанция изцяло споделя
правните изводи на въззивния съд за законосъобразност на оспореното пред него
НП.
С процесното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, в качеството му на водач
на ППС, за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. За извършеното нарушение П. е санкциониран по реда на чл.179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, като му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Районният съд е анализирал събраните
допустими и относими доказателства по делото, от които се установява по
несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно: на 15.11.2018
г., около 10:56 часа в гр. Русе, на бул. „Трети март“ – до дом № 35, посока
бул. „България“, в условията на валеж от сняг и мокра пътна настилка, в
качеството си на водач на МПС, П. П. управлява лек автомобил, марка „БМВ”,
модел 120 Д, с рег. № Р8124КВ, като извършва следното нарушение: при избиране на
скоростта си на движение не се е съобразил със състоянието на пътната настилка
(мокра), с характера и интензивността на движението, в следствие на което
блъска с предната, дясна част на автомобила си извършващия маневра „ляв завой“,
на забранен участък от пътя, обозначен с пътна маркировка М2, лек автомобил,
марка „Ситроен Берлинго“, с рег. № В6415РА, в задната, лява част. Причинява ПТП
с имуществени вреди и един леко пострадал – водача на лек автомобил марка
„Ситроен Берлинго“, с рег. № В6415РА.
Неоснователно е оплакването за
постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален закон,
съдебен акт. Въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка и
правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са наведените с
касационната жалба доводи, че въззивният съд е установил фактическа обстановка,
която не съответства на тази, изложена в АУАН и НП, че допълва фактическите
обстоятелства, отразени в АУАН и НП, което било недопустимо. Направените от
съда констатации напълно кореспондират на отразените в АУАН и НП. Нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, са коректно и пълно описани в акта и
НП и изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Действително в мотивите на обжалваното решение са обсъдени
факти, които не са били изложени в АУАН и в НП, но това изцяло съответства на
процесуалния закон. Въззивната инстанция е инстанция по фактите, тя може да
събира доказателства, различни от тези, събрани в производството пред административнонаказващия
орган, и въз основа на тях да гради свои собствени фактически изводи в рамките
на повдигнатото обвинение – чл.315 и чл.316 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
В случая, анализирайки събраните по делото
гласни доказателства (св. показания на актосъставителя и на другия участник в
настъпилото ПТП), поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал
(констативен протокол за ПТП с пострадали, писмено обяснение на другия участник
в ПТП), районният съд е формирал изводи за факти и обстоятелства, свързани с
механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, което
всъщност спомага за пълното, всеобхватно и обективно изясняване на случая и не
води до различни от изложените в АУАН и НП фактически констатации. Освен това по
този начин съдът е дал отговор и на наведени от страна на жалбоподателя
възражения, свързани именно с установяване на фактическата обстановка по делото
и съставомерността на деянието. От свидетелските показания на актосъставителя
се установява, че той е бил на местопроизшествието след постъпил сигнал за
настъпването му, разговарял е към този момент само с жалбоподателя, тъй като
другият участник в ПТП вече е бил откаран в „УМБАЛ – Канев“ АД, с цел изясняване
на причините за възникване на ПТП, е извършил оглед, възприел е разположението
и щетите по автомобилите, като отразеният механизъм на съприкосновение на двата
автомобила кореспондира с щетите по последните, отразени в акта и в протокола
за ПТП. Актосъставителят дава още подробни показания за пътната обстановка, за мястото
на настъпване на ПТП-то, за това какви обяснения е дал жалбоподателят към този
момент за случилото се, а именно, че е започнал да предприема маневра
„изпреварване“ на бял бус, който не е бил участник в настъпилото ПТП (факти, които
е установил районният съд и за които жалбоподателят сочи, че не били описани в
АУАН и НП). Установяването на тези факти обаче не води до промяна на
повдигнатото с АУАН и НП обвинение, а само до изясняване на поведението на
жалбоподателя преди настъпване на ПТП, обусловило впоследствие и до известна
степен и възникването му. По повод доводите на касатора в касационната жалба
следва да се отбележи, че в процесуалния закон не съществува забрана решението
на съда да се основава дори само на косвени доказателства, стига между тях да
има логическа връзка, която да изключва всяка друга възможност нарушението да е
било осъществено по начина, описан в НП. В конкретния казус гласните
доказателства с производен характер, а именно показанията на разпитаните свидетели,
успешно заменят обясненията на касатора относно причините за ПТП (опит за
изпреварване от негова страна на друго МПС, описано от свидетелите като „бял
бус“) и разгледани съвкупно с останалите доказателства по безспорен начин
формират извод за механизма и авторството на извършеното нарушение. Въз основа
на съответната на чл.107 от НПК процесуална дейност по събиране и оценка на
доказателствата районният съд обосновано е приел, че съпричиняване на
процесното ПТП има, с оглед допуснатото от страна на другия участник нарушение
на правилата за движение по пътищата, което обаче не изключва отговорността на
наказаното с процесното НП лице. В случая с деянието си касаторът е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, поради което
основателно му е наложена и санкция за него, която е правилно индивидуализирана.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 582/ 01.08.2019 г., постановено по АНД № 979
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: