О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.06.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 163 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по ИСКОВА МОЛБА на
Амбулатория –Медицински център за специализирана медицинска помощ – „Очна клиника Света Петка” АД, за
присъждане на възнаграждение за извършени медицински услуги, по общо 120 бр.
направления за амбулаторни процедури на пациенти в периода април – ноември 2017, чието заплащане
е било отказано неоснователно от възложителя по договор, сключен по реда на чл.
59 ЗЗО, ведно със закона лихва от предявяване на иска..
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.
№ 3591/03.02.2020г., след уточнения с вх.№ 5398/17.02.20г и № 6633/26.02.20г
съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени
фактите, на които ищеца основава
претенцията си и са представени доказателства.
Исковата молба е
връчена на ответника Национална здравно осигурителна каса (НЗОК), който е
упражнил своевременно защита си в отговор вх. № 9016/19.03.2020 г., като е
изложил становище по подсъдността, оспорил е основателността на претенцията и е посочил насрещни
доказателства.
В срока по чл. 372 ГПК, изтекъл на 1.06.20г ищецът не е заявил становището си по възраженията в
отговора и не е допълнил исковата си молба, поради което следваща размяна на
книжа не се налага.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Страните са
правоспособни и дееспособни юридически лица, съответно ищецът е вписан в
ТР/РЮЛНЦ, а статутът на ответника се урежда със закон(чл. 6 ЗЗО).
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена от законните
представители (л. 78, л.106). Легитимацията на страните съответства на
твърденията им по спора, очертан като
защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответника, породено от
неизпълнение на изискуемо задължение за пълно заплащане на възложени с договор
медицински услуги на пациенти, извършени за сметка на бюджета на здравното
осигуряване. Съдът приема за допустима така предявената претенция за заплащане
на стойности на изпълнените процедури над одобрените от НЗОК обеми, отчетени за
съответния период, претендирана от лечебното заведение като дължими по същия
договор, сключен без ограничение на договорени количества.
Доводът на
ответника по родовата подсъдност не е изложен като възражение срещу упражняването
на правото на иск, но за тази положителна процесуална предпоставка съдът следва
да следи служебно. Макар и да са индивидуализирани по брой и да са разпределени
по месеци, претендираните суми произтичат от едно и също основание и
възникването на вземането си ищецът обосновава с едно договаряне за
продължително изпълнение на еднотипни услуги по фиксирана единична стойност.
Това изключва възприемането на всяко търсено плащане като самостоятелна
претенция и налага възприемането на предмета на иска като едно вземане,
породено от изпълнение на престацията на лечебното заведение в посочения
процесен период. Затова и съдът се намира сезиран с един иск с размер на
главницата, надхвърлящ 25 000 лв., което
обосновава родова подсъдност на окръжен съд. Съдът не намира основание да
сподели становището на ответника за компетентност на районен съд по този спор.
По предварителните въпроси:
Предявените спорни
вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за заплащане
на цена по сключена сделка между търговец(регистрирано акционерно дружество) и
държавен орган, натоварен с управление на публични средства. Тези субекти не
могат да се определят като потребители, поради което и за местната подсъдност
се прилагат общите правила. Търговското качество на лечебното заведение налага
разглеждането на делото като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 1 и ал.3 ТЗ). Не са направени възражения
по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.
Авансово дължимата
държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска.
Макар и да не са
посочен изрично начин на изплащане на
претендирана с осъдителен иск сума, ищецът се е позовал на получени вече
плащания по същия договор, фактурирани с уговорка за изплащане по банков път,
поради което и съдът не намира за необходимо да попълва липсващо съдържание на
искова молба. При постановяване на решението си, в случай че до приключване на
делото ищецът не заяви друго, съдът ще обяви като начин на плащане превод по
сметка, посочени във безспорните фактури като приет от изпълнителя начин на
плащане (IBAN ***).
По доказателствените искания:
В исковата молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
представени като приложения. Неоспорените документи за сключения договор за
възлагане на амбулаторни процедури на здравно осигурени лица с две приложения;
отчетени и фактурирани изпълнени услуги и списъци на приети и обслужени
пациенти извън броя, фактуриран като изпълнен в съответния период през 2017г,
следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат отношение към
релевантните твърдения.
Посочените от
ответника писмени доказателства( чието оспорване е преклудирано в хода на
размяна на книжата) също представляват допустими доказателствени средства, тъй
като се отнасят до изменения на първоначалното съдържание на договора и
приложенията към него с анекси, действали в процесния период. Тези
доказателства са относими към защитата и следва да се допуснат. Административните
актове доколкото касаят функциите на бюджетните разпоредители по разпределяна
на бюджетни средства за процесните медицински дейности следва да бъдат
допуснати за изясняване на доводите на страните.
При липса на
очертан спор както относно изпълнените прегледи и процедури, така и по
остойностяването им в конкретните периоди на действие на процесния договор
както по отношение на одобрени и фактурирани обеми на изпълнение, така и по
процесните количества, останали неплатени поради надхвърляне на възприети от
възложителя лимити, липсва необходимост от събиране на заключение на експерт.
Доколкото спорът се очертава само по тълкуване на конкретно съдържание на типов
договор и съответствието му със законови
норми, уреждащи разпределението на бюджетните средства на здравното осигуряване
и ползването им за обслужване на осигурените пациенти от лечебните заведения,
специални знания от областта на науката и техниката не са необходими. Размерът
на „надлимитните” дейности е признат, а стойността им е фиксирана, поради което
и поисканата експертиза от ищеца не следва да се допуска.
С оглед липсата на
спор по фактите и позоваването само на писмени доказателства и очертаване на
предмета на делото като СПОР ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА, се открива и възможността
за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл.
376 ал.1 ГПК, след обявяване на писмен
доклад по делото. Преклудираните възможности за защита правят ненужно устно
изслушване на страните (без да се нарушава принципа на чл. 8 от ГПК).
Същевременно пропусната от ищеца възможност за оспорване на възраженията
по иска осъществява и част от хипотезата на приложението на чл. 238 ал.2 от ГПК. Тази възможност по настоящия спор обаче не може да бъде прилагана, тъй
като реплика срещу основното възражение на ответника е била очертана още в
исковата молба, а тъй като тя е основана на императивна правна норма,
разглеждането й не зависи от волята на страните и произнасянето на съда налага
провеждане на пълно съдебно дирене
На страните следва
да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите им за присъждане
на разноски с точен размер, чрез
представяне на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно с
писмени бележки, представляващи пледоария по съществото на спора.
По тези съображения,
на осн. чл. 374 ал.1 вр. чл. 7 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото в закрито съдебно
заседание по реда на чл. 376 ГПК по приет за разглеждане по реда на
ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК), предявен иск на лечебно заведение за заплащане
на остатък от нормирана стойност за изпълнените медицински дейности по
направления на здравно осигурени пациенти през 2017г над одобрените лимити за
сметка на бюджета на НЗОК, както и акцесорни претенции за присъждане на
законната лихва, считано от предявяване на иска и разноските по делото.
НА осн. чл. 145
ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността за доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна
такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие
за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на
спора(наличието на изпълняемо с осъдително решение задължение), урежда и
акцесорните претенции. Одобрената от съда спогодба се ползва със сила на
съдебно решение, вкл. с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде
изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, свързан със безспорни по размер счетоводни разчети по нормирани цени,
съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безплатно възможност на
страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и
със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. В случай, че
страните постигнат споразумение или предприемат медиация могат да посочат това обстоятелство с обща
молба в срока за обявяване на съдебното решение.
ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД в следния
смисъл:
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 от ГПК вр.
чл. 286 ал.1 и 3 ТЗ).
Приет е за
разглеждане осъдителен иск, предявен от Амбулатория
–Медицински център за специализирана медицинска помощ – „Очна клиника Света Петка” АД, ЕИК
*********, гр. Варна ул. Неофит Бозвели 13, ет. 6, ап.26, представлявано от д-р
Тошо Митов, чрез адв. Е. Е.(ВАК) съд. адрес ***
срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА
ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ********* гр. София, ул. Кричим 1, представлявана от
д-р Дечо Дечев, чрез юрк. П. И. – С.(РЗОК), съд. адрес *** Освободител 76 за
присъждане на сума 45 000 лв,
претендирана като възнаграждение за извършени медицински услуги, по общо 120
бр. направления за амбулаторни процедури (№ 19 „оперативно отстраняване на
катаракта”) предоставени на пациенти в
периода април – ноември 2017,
чието заплащане от бюджета на НЗОК е било отказано неоснователно от
възложителя по договор, сключен по реда на чл. 59 ЗЗО, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020г. до окончателно изплащане на
дълга по банкова сметка (*** ***).
Страните са
предявили и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело( в
искова молба на л. 5 и в отговора на л. 105).
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Ответникът изрично признава твърденията на
ищеца по следните факти:
Ищецът като
лечебно заведение, специализирано в извършването на извънболнична медицинска
помощ е сключил на 26.05.2016г с НЗОК, чрез директора на РЗОК, договор за
изпълнение на амбулаторни процедури по оперативно отстраняване на катаракта
(медицинска помощ по процедура № 19 от приложението към Националния рамков
договор за 2017г), като са е задължил да обслужва здравно осигурени пациенти, насочвани с
направления за съответната здравна услуга, гарантирана от бюджета на здравното
осигуряване, без да изисква плащане от пациентите. В изпълнение на този договор
ищецът приемал текущо пациенти и извършвал възложените амбулаторни процедури,
като ежедневно уведомявал възложителя за броя на обслужените пациенти. Въпреки,
че не бил получил указания за преустановяване на изпълнението над определена
месечна бройка, при отчитането на заплащани от бюджетни средства дейности на
лечебното заведение са били приемани само справки с брой на процедури, чиято
стойност е била одобрена от възложителя, като съответна на въведени месечни
лимити, както следва: за м. април при отчетено обслужване на 164 пациенти са
били изплатени само 58320 лв по фактура №1162/23.05.17г за 162 процедури; а за
май съответно за 180 пациенти са платени само 60120лв по фактури №№1164 и
1165/06.06.17 за общо 167 процедури; за юни са изплатени 55800лв по фактура
№1166/06.07.17 за 155 процедури при обслужени 177 пациента, като през
следващите три месеца няма разминаване в броя на заплатените процедури и
обслужените пациенти, като са фактурирани суми от 38160 лв по фактура
№1168/04.08.17г., 38880лв по фактура №1170/07.09.17 и 53280 лв по фактура
№1171/05.10.17г. За последните два месеца от процесния период са били
изплатени по 56520лв за 157 процедури по
фактури № 1175/06.01.17г. и №1177/5.12.17г за обслужени 190 пациента през
октомври и 212 през октомври. Така общият брой процедури, които са останали
извън стойностите по приетите и платени фактури за периода на изпълнение на
договора възлизат на 125 броя, на сборна стойност 45000лв.( определена по
нормираната сума за този вид медицинска дейност).
Между
страните няма спор относно този обем на извършените дейности, като ответника е
признал както получаването на информацията за обслужените пациенти, така и
намаляването на броя им до одобрените за заплащане включени в фактурите
стойности.
Не са
оспорени допълнителните твърдения на насрещната страна, относно следващото
конкретизиране на съдържанието на типовата сделка с изпълнителя на медицинска
помощ (сключена първоначално в бланкетната форма, утвърдена от управителя на
НЗОК след съгласуване с председателя на УС на БЛС). Ответникът сочи, че
страните са уговорили обема на възложената услуга в специалното приложение, в
което освен бройката на леглата, налични в медицинското заведение предназначени
за тази амбулаторна процедура, са били фиксирани и обеми на стойността на
услугите за месеци април – ноември. Тъй като тези стойности са били планирани в
бюджета на здравното осигуряване за услугите, възложени на този изпълнител,
само изпълнение в този обем е било прието от възложителя и съответно изплатено
при съгласуваното фактуриране. Ответникът възразява, че обслужване на здравно
осигурени пациенти над този лимитиран стойностно брой процедури, не е било
възлагано на този изпълнител и съответно надхвърля поетото задължение за
закупуването на услугата за сметка на бюджета на НЗОК.
Отделно
ответникът възразява за липса на заявено от изпълнителя искане за увеличаване
на определените месечни стойности по реда, предвиден в чл.43, ал.2 и 3 от
договора, с обосноваване на конкретни причини, налагащи извършването на
процедури над планираните стойности, за да е можело да се договори съответна
актуализация на възлагането. Напротив, твърди, че с поредица от анекси към
типовия договор ежемесечно в съответствие с Правила за условията и реда за
прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗБНЗОК за 2017г., приети на основание
чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г. от Надзорния съвет на НЗОК и конкретни решения
на НС на НЗОК са били коригирани и
завишавани първоначално определените по месеци стойности в Приложение №2, които
са били и изплащани текущо на изпълнителя.
Ищецът
репликира (чрез позоваване още в
исковата молба) възражението за лимитирането на броя на обслужваните пациенти,
като счита че тази част от договора не произвежда действие, тъй като уговорките,
ограничаващи правото на гражданите да получат адекватно здравно обслужване в
избрано от тях лечебно заведение нарушава основни конституционни права на
пациентите и противоречи на закона. Посочва конкретни съдебни актове, с които
са отменени като противоконституционни и незаконосъобразни решения на НЗОК,
определящи лимити на възложените на изпълнители дейности.
Ответникът е
оспорил тези доводи, като се позовава на съответствието на съдържанието на
договора в цялост със нормативната уредба на здравното осигуряване (ЗЗО, ЗБНЗОК
за 2017г. и подзаконови актове), която гарантира на осигурените граждани
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности до размер на
заложените в бюджета финансови възможности на касата, като конституционното
право на избор на пациента на лечебно заведение измежду договорилите се с НЗОК
отделни изпълнители не може да бъде накърнено при коректно текущо планиране на
приема съответно на възложените текущи
обеми, включително и чрез листа на чакащи пациенти при съответен изпълнител до
обемите за следващи периоди, предвидени в съответните договори. Оспорва
относимостта на посочените от ищца съдебни актове към процесния договор, като
изтъква, че те не само се отнасят до различна бюджетна рамка в предходен
период(2015г.), но и принципно разглеждат разпределение на бюджетните средства
за спешни медицински дейности, каквито не са услугите, възложени по процесния
договор на ищеца.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Спорни са само
правните последици на така очертаните факти според различно интерпретирано от
страните съдържание на закона и поясняващите го административни актове на
разпоредителя с бюджета на здравното осигуряване.Императивният характер на
нормите е отчетен и в договарянето на страните, предвидили типизацията на
услуга, предоставяна на граждани безплатно за сметка на публичен фонд и реда за
осигуряването на здравното обслужване от конкретни изпълнители и заплащането на извършената от тях дейност по
нормирани стойности.
Ищецът счита, че
нормативната уредба от най-висш ранг (конституционните основи на обществения
ред и гаранциите за неотменимите права на гражданите по чл. 6 и чл. 52 от КРБ)
изисква регламентацията на разпределението на бюджетните средства между
изпълнителите на медицински дейности да гарантира безплатно обслужване на всеки
здравно осигурен пациент, потърсил лечение в конкретното здравно заведение,
обвързано с договор с НЗОК. Съответно и
всеки закон, уреждащ обществени отношения в тази сфера следва да се тълкува в
съответствие с тези изисквания и гаранции, а всеки подзаконов акт, акт на
администрация или сделка, които не съответстват на такова тълкуване са нищожни
поради противоречие със закона. Тезата на ищеца се основава на порок при
договарянето на клаузите от договора, ограничаващи възложеното изпълнение до
определен брой процедури, планирани за изпълнение във всеки от месеците на
действие на възложеното обслужване на здравно осигурените пациенти.
Възражението за нищожност ( отчетено както по основния договор, така и по
съпътстващите го анекси и конкретизиращи приложения) съответства на посоченото
основание, изключващо валидността на част от договора по чл. 26 ал.4 вр. ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Спорната интерпретация на регулацията се изразява в
насрещната теза на ответника, че правото на здравно осигурените пациенти да
получат медицинска услуга при избрано от тях медицинско заведение, договорило
се с НЗОК да обслужва гражданите с направления, не е абсолютно и неограничено,
тъй като се предоставя от държавата в рамките на определен размер от финансиране,
набирано чрез съответните фондове. Счита, че именно справедливото разпределение
на обществените средства между различни изпълнители, натоварени по договорите с
НЗОК с обслужването на пациенти гарантира справедлив и равнопоставен достъп до
услугите на всички граждани, като специалният закон урежда именно лимитиране на
предвидените по всеки договор обеми от средства, за да постигне заложените в
конституцията принципи (чл. 4 и чл. 29 ЗЗО). В този смисъл е била тълкувана Конституцията в решение
№2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на КС на РБ. Съответствието
на съдържанието на процесната сделка със закона се основава на
предвидената в чл.59,
ал.1 от ЗЗО типизация на договора в рамките, договорени за съответния период в
Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017г.( ДВ,
бр.24/21.03.2017г.) и конкретизацията на обема на възлагането в месечни лимити
в индивидуални приложения, в рамките, определени с Правила за условията и реда
за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г.(Правилата) и
взетите решения на НС на НЗОК и директорите на РЗОК по разпределяне на
предвидените за тримесечия и отделни месеци суми между различни изпълнители на
дейностите по здравно обслужване.
Така коментираните законови текстове, уреждащи отношенията относно
възлагане на медицинско обслужване на здравно осигурени пациенти и изпълнение
на услугите за сметка на бюджетни средства са еднозначно посочени от насрещните страни. Съдът не
намира за приложима друга правна уредба, която да следва да обяви служебно на
страните.
Отделно от доводите
по специалната нормативна уредба на заплащането на извършените от изпълнителите
медицински дейности, чийто императивен характер ограничава договорна
свобода, в процесния казус биха имали
приложение общите правила за ангажиране на договорна отговорност на неизправна
страна за забавено изпълнение с осъдителни искове за реално изпълнение на
парично задължения и обезщетение за вреди от забавата в размер на законна лихва след предявяване на иска.
Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение
извън нормативно установеното съдържание, представлява диспозитивна норма на
чл. 318 ал.1 и сл. ТЗ, поради което
съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода(pacta sunt
servanda) и да приеме за определящи правата и задълженията на страните, след
установяване на валидните уговорки в
договора за възлагане на услугите, за начина на разплащане и падежите, а при
липса на такива да приложи правилата за търговските продажби. Така очертаните
претенции съответстват на хипотезите на правните норми по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Фактите между
страните, установени с неоспорени писмени документи са безспорни. Няма
подлежащи на установяване твърдения, за които не се сочат доказателства.
Тълкуването на
смисъла на закона и спорните аргументи в тази връзка не подлежат на доказване,
а на преценка по същество от съда.
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до депозиране на писмените становища по съществото на спора по
реда на чл. 376 ГПК.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи в копия, заверени по
реда на ЗАдв приложени към искова молба:
договор № 031803/23.05.2017г. с 2 бр.
приложения, счетоводна справка за извършени процедури на обслужени пациенти,
остойностени в платени фактури услуги и останали незаплатени бройки на
извършени прегледи, и съставените платени 13 бр. фактури за цялата 2017 г., справка протокол за
надлимитни дейности.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи в копия, заверени по реда на чл. 1813 ГПК приложени към отговор по искова молба: Правила за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г., с приложения, приети с Решение на НС на НЗОК № РД – НС- 04-29/27.03.2017г, ведно с изменения и допълнения към тях, (Правилата), анекси от 23.06.2017, 28.06.17, 23.06.17, 22.08.18, 21.09.17, 20.10.17, 21.11.17, 14.12.17, 18.12.17 и 22.1.18 с по две приложения към всеки от тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане на ищеца за допускане на счетоводна експертиза.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ
възможност на ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да представи писмена
защита по делото по реда на чл. 376 ал.1
ГПК (и евентуално актуализиран
списък за разноски), с препис за насрещната страна.
Препис
от определение да се изпрати на ищеца, чрез пълномощник адв. Е. с Приложение №
9 към Наредба № 7 на МП. Да не се
изпраща съобщение за насрочване на открито заседание!
Отлага връчване на определението на
ответника до изтичане на срок за упражняване на правото на ищеца.
Делото да се докладва след срока за писмени
бележки за определяне на ден за постановяване на съдебния акт след защита на
ответната страна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: