Определение по дело №397/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 648
Дата: 28 юли 2020 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20204300500397
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в закрито заседание двадесет и трети юли две хиляди и двадесета  година  в  състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА         

                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ         

 

при секретаря  ……………….   и в присъствието на прокурора……………                                                   като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д.№.397 по описа за 2020 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

 

                                 Производство с правно основание чл. 121 от ГПК

 

                                 Ловешки районен съд  се произнесъл с определение от №681/18.06.2020 г.  по гр.д.ч.х. №428/2020 г.,с което е прекратил производството по делото, като приел,че компетентен да се произнесе е Районен съд-София на основание чл. 118,ал.2 от ГПК. Съдът се е позовал на чл. 105 от ГПК и е обсъдил е качеството на ответника като държавно учреждение. Районният съд е посочил , на основание чл. 108,ал.1 от ГПК,че местно компетентен е Районен съд –София,прекратил производството и изпратил делото по подсъдност.

                               Жалбоподателите са уведомени за съдебния акт на 29.06.2020 г., а жалбата е подадена на 01.07.2020 г. Следователно е спазен законоустановения по чл. 275,ал.1 от ГПК едноседмичен срок и производството е допустимо.

                               Ловешки окръжен съд отчете значението на представените писмени доказателства,обсъди доводите на жалбоподателя и извършените процесуални действия и счита, че подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.

                                От фактическа страна съдът съобрази, че е постъпила искова молба № 260/15.01.2020г.  от Д.И.П. и Д.Д.П. против Министерство на правосъдието – гр.София,с посочено правно основание чл. 441 във връзка с чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 5170 лева. В исковата молба се твърди, че в резултат на възлагане на недвижим имот, находяща с в с. Дебнево ,обл. Ловешка от държавен съдебен изпълнител Анета Йонкова са им причинени вреди в размер на сумата 5170 лева, от които 1920 лева-адв.хонорари по гр.д. 116/16 г. на ТРС, 40 лева държавни такси,10 лева-вписване и 3200 лева разноски, направени от Минко Минков и Тотка Полякова Минкова. Молят да бъдат призовани на съд и да бъде поставен съдебен акт, с който да бъде осъден ответника да им заплати сумата 960 лева,заплатена  по договор за правна защита и съдействие от 16.05.2016 г.,ведно със законна лихва от 16.05.2016 г., сумата 960 лева ,заплатена по договор за правна защита и съдействие от 07.11.2016 г. ,ведно със законна лихва ,считано от 07.11.2016 г. ,сумата 15 лева държавна такса, по ч.гр.д. 553/16 година на ЛОС, сумата 25 лева-държавна такса по гр.д. №595/16 г. на ЛОС,сумата 3200 лева разноски, платени на Минко Минков и Тота Минкова –разноски по гр.д. 116/16 г. и гр.д.в.х. №595/16 г. на ЛОС.

                         След отстраняване на всички съдии при Троянски районен съд по чл. 22,ал.6 от ГПК, производството е изпратено на Ловешки районен съд на основание чл. 23, ал.3 от ГПК за произнасяне по компетентност. Ловешки районен съд  се произнесъл с определение от №681/18.06.2020 г.  по гр.д.ч.х. №428/2020 г.,с което е прекратил производството по делото, като приел,че компетентен да се произнесе е Районен съд-София на основание чл. 118,ал.2 във връзка чл. 108,ал.1 от ГПК.

                           Настоящето производството се развива при условията на чл.121 от ГПК за произнасяне по подсъдност на делото по  частна жалба на страните Д.П. и Д.П.. Ловешки окръжен съд приема, че  компетентен да се произнесе по исковата молба  е Районен съд-Ловеч. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, но с изменението на чл. 119, ал.3 от ГПК/ДВ-бр. 65 от 2018 г./ се въведе възможност съдът служебно да се произнася при някой видове специална подсъдност- по чл. 108,ал.2 от ГПК, чл. 113  и чл.115,ал.2 от ГПК. Възражение за местна подсъдност в тези хипотези може да направи и   заинтересованата страна в законоустановения срок - най-късно с отговора на исковата молба.  С писмения отговор №5370/17.06.2020 г. ответникът МП-София  се е позовал  на основание чл. 119, ал.3 от ГПК и чл. 108,ал.1 от ГПК и е поискал делото да се разгледа от Софийски районен съд,тъй  като е държавно учреждение. Настоящата инстанция счита,че  са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 49 от ЗЗД. За исковете, произтичащи от непозволено увреждане е въведена специална изборна подсъдност по чл. 115,ал.1 от ГПК освен по седалище на ответника-чл. 105 от ГПК и по местоизвършване на деянието- чл. 115,ал.1 от ГПК. Ищците-жалбоподатели са избрали предявяване на исковете по местоизвършване на деянието пред Троянски районен съд.

                      От друга страна съдът съобразява, че при обсъждане качеството на ответника – държавно учреждение, приложимата норма не е чл. 108,ал.1 от ГПК, а чл. 108,ал.2 от ГПК. Министерство на правосъдието е  държавно учреждение, но не попада в хипотезата на чл. 108,ал.1 от ГПК, където е определена местна подсъдност за юридическите лица. Относно държавните учреждения в действащата понастоящем редакция е относима разпоредбата на чл. 108,ал.2 от ГПК. След изменението на чл. 108,ал.2 от ГПК –ДВ бр. 86/2017 г. /освен държавата/се въведе още един субект, за който исковете се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора- държавните учреждения. Следователно при предявяване на иск срещу държавата или държавното учреждение законодателят е дал преимущество на правото на защита на ищеца, като е обвързал местната подсъдност с мястото на възникване на спорното правоотношение, а не с адреса на учреждението. Единственото изключение/което е неприложимо по делото/ от правилото на чл. 108, ал.2 от ГПК са случаите по чл. 109 и чл. 110 от ГПК,предвид вида на исковете, където подсъдността по местонахождение на недвижимия имот или по местооткриване на наследството е определяща. В казуса района, в който е възникнало правоотношението, от което произтича спора е района на Троянски районен съд, тъй като там е извършено вписването според ищците. Следователно и по правилата на приложимия чл. 108,ал.2 от ГПК компетентен е Троянски районен съд.  Предвид отвод на съдиите от Троянски районен съд по чл. 22, т.6 от ГПК, делото е пренесено за разглеждане в Ловешки районен съд и следователно производството следва да се развива пред този съд.

                            Ловешки окръжен съд счита, че атакуваното определение №681/18.06.2020 г.  по гр.д.ч.х. №428/2020 г. на ЛРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

                             При тези мотиви съдът

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:     

       

               

                               ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №681/18.06.2020 г.  по гр.д.ч.х. №428/2020 г.на Ловешки районен съд и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

                                Определението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                 2.