№ 627
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600742 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на чл. 64, ал.7 и сл. НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Й. Т. Г., с
ЕГН:**********- обвиняем по досъдебно производство №6830/2025г. по
описа на Районна прокуратура- Плевен (рег № ЗМ-507/2025г. и ЗМ
№508/2025г. по описа на второ РУМВР- Плевен.) чрез служебния му защитник
М. В. И. от АК- Плевен с искане за изменение на Определение № 936 от
02.10.2025г. на РС-Плевен по ЧНД 1775/2025г., с което е взета по отношение
на Й. Т. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В депозираната частна жалба се излагат твърдения, че обжалваното
пред настоящия въззивен състав определение е неправилно, иска се отмяна и
да бъде постановена по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия по
преценка на съда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа от обвиняемия,
както и от неговия защитник- адвокат М. В. И.. Прави се искане съдът да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, като по отношение на
обвиняемия бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изцяло оспорва
депозираната жалба. Счита, че определението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, тъй като от материалите по досъдебното
производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните
и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
1
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок по чл. 64, ал.6 НПК, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна,
съображенията са следните:
С постановление за привличане на обвиняем Й. Т. Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че: І- на 01.10.2025г. в град П., ул.“Ген. С.“ №
**, причинил на Д. С. Ч. от град Плевен лека телесна повреда, изразяваща се в
оток, кръвонасядане и охлузване на втори пръст на дясната ръка, както и
охлузване по външната повърхност на дясната киткова става, като са
причинени болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр.
чл.130, ал.2 от НК и
ІІ- на 01.10.2025г. в град П., ул.“Ген. С.“ № **, противозаконно повредил
чужда движима вещ - мобилен апарат марка и модел “Samsung Galaxy A05S”
на стойност от 180 лева, собственост на Д. С. Ч. от град Плевен -
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция ОС-Плевен намери, че
първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани
по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано
предположение за евентуално извършване на инкриминираните деяния от
страна на обвиняемия, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база
събраните до момента доказателства, в това число разпитите на свидетелите
Д. С. Ч. (пострадал), С. М. П., Ц. Н. М., Н. Г. Б., както и приложените по
делото писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с 2 броя Албум за извършен оглед; протокол за оглед на предмет -
веществено доказателство; протокол за доброволно предаване; Констативен
протокол; Съдебно медицинска експертиза за изследване на живо лице
№476/2025г.; Съдебно-оценителна експертиза; Характеристична справка;
характеристична справка за лицето Н. И. Ц. и справка за съдимост на същия.
Въз основа на цитираните доказателствени материали, без да се
навлиза в конкретика, може да се изведе обосновано предположение относно
авторството на деянието от обвиненото лице.Към момента са налице
фактически данни, че прокуратурата има основания за подозрението си. По
тези съображения, съдът счете, че за нуждите на производството по чл. 64
НПК, въпросът за основателното подозрение за участие на жалбоподателя в
инкриминираното му престъпление е в достатъчна степен изяснен. Това е
така, тъй като преценката на съда по отношение на това обстоятелство не е
идентична с тази, която се прави по чл. 301 НПК в хода на тайното съвещание
след приключване на съдебното следствие. За да се прецени, че обоснованото
предположение е налице, е достатъчно да съществуват доказателства,
подкрепящи обвинителната теза, като липсва изискване те да са безспорни, да
сочат само на един възможен извод или да установяват всички факти и
2
обстоятелства, относими към факта на извършване на престъпление и
неговото авторство. Трябва също да се съобрази, че обоснованото
предположение представлява единствено индиция за съпричастността на
обвиняемия към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричен извод
за авторството и виновността му, който ще стои в основата на осъдителната
присъда.
Настоящият съдебен състав се солидаризира със застъпеното от РС-
Плевен становище и по отношение на наличието на другата предпоставка за
задържане на обвиняемия, визирана в разпоредбата на чл. 63 НПК, а именно
кумулативно наличие както на опасност от укриване, така и на опасност от
извършване на престъпление.
В настоящия случай се касае за деяния, които се отличават с висока
степен на обществена опасност, като се има предвид какви са механизмът на
извършването и предметът на извършването.
Съдът намира, че целите на мерките за неотклонение са именно да се
попречи на обвиняемия да осуети разкриването на обективната истина, както
и да се попречи на същия да извършва престъпления, отчитайки
индивидуалните данни за личността на обвиняемия.
В настоящия случай според свидетелството за съдимост, приложено
към досъдебното производство, се установява, че същият е многократно
осъждан, в случая се касае за съвкупност от престъпления, като и двете не са
тежки умишлено престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй като
предвидените наказания лишаване от свобода не са над пет години, но
въпреки това лицето се характеризира като такова с изключително висока
степен на обществена опасност. Съдебната практика е константна, че
предходните осъждания на обвиняемия представляват обстоятелство, което
винаги трябва да бъде обсъждано при преценка на опасността от извършване
на друго престъпление и винаги сочи на извод за наличие на завишена
обществена опасност на обвиняемия. Допълнителен аргумент е
обстоятелството, че към момента лицето е с мярка за неотклонение
„Подписка“ по досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 354а
НК. Наличието на висящо производство е факт, който не може, а и не трябва
да бъде игнориран.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите по чл.
57 НПК биха се изпълнили в най-голяма степен, ако спрямо обвиняемия
мярката за неотклонение е задържане под стража. Само така ще се
предотврати възможността обвиняемият да се укрие или да извърши ново
престъпление.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
определението на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
задържане под стража, е правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Плевенски Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 936 от 02.10.2025г на РС-Плевен
по ЧНД 1775/2025 г., с което е взета по отношение на Й. Т. Г., с ЕГН:
********** - обвиняем по досъдебно производство №6830/2025г. по описа на
Районна прокуратура- Плевен (рег. № ЗМ-507/2025г. и ЗМ № 508/2025 г. по
описа на Второ РУМВР- Плевен.) мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4