Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 07.08.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:                        

 

            Председател: Дарина Байданова

 

при участието на секретаря Марияна Суркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1220 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадена възражение от длъжника за дължима главница, претендирана частично, по договор за потребителски кредит, по който кредиторът с договор за цесия е прехвърлил вземанията си на ищеца.  

Ищецът "Еос Матрикс" ЕООД, гр.София  твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г., сключен между ответника Д.Я.Я. като кредитополучател и „Стопанска инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ като кредитор е отпуснат кредит в размер на 20 000,00 лв. с задължение за погасяване на 120    месечни вноски с краен срок на плащане - 31.07.2018г.  С исковата молба се претендира вземане на сумата от 3500лв. – част от общо дължима главница в размер на 14 436,28лв., представляваща част от неизпълнено главно задължение по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Твърди,че кредитът е усвоен еднократно чрез  заверяване  на банкова разплащателна/картова сметка с титуляр - длъжникът (ответник в настоящото производство),който се задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят дължи на банката през срока за издължаване на кредита годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен Процент за потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2,50% пункта, като по време на сключване на договора БЛП за потребителски кредити е в размер на 4,9% годишно и дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, а именно, заверяването на сметката на кредитополучателя.  Сочи,че годишния процент на разходите (ГПР) по кредита към дата на подписване на договора е 8,07% и че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на последното число на месеца, при краен срок на погасяване на кредита - до 31.07.2018г. Според ищеца общата сума, която редитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се задължава да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 236,36лв. и една изравнителна в размер на 244,02лв., всяка от вноските от които включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. Твърди се в исковата молба,  че след усвояване на Кредита, ответникът е погасил част от месечните си вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение в размер на 17 701,28лв. , от които  главница - 14 744,76лв. и договорна лихва - 2 956,52лв. и след изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането е станало изцяло изискуемо,което поражда правен интерес на кредитора да претендира останалото неплатено парично задължение по кредита. Сочи още, че междувременно, на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.09.2014г. и приложенията към него между „СИБАНК" АД и ищеца, задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г. е изкупено от  „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като в изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия. С нотариално заверено пълномощно цесионерът изрично бил упълномощен от Цедента-банката да извършва уведомяване от името на Цедента. Сочи, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от  „СИБАНК“ АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен втори път за извършената цесия. Твърди още, че след проведен телефонен разговор с длъжника, в който същият отново е бил уведомен за прехвърлянето на задължението му към новия кредитор, имало постъпили плащания по банкова сметка ***, както следва: на 03.11.2014г. - 965,00лв., на 17.12.2014г. - 1000,00лв., на 20.01.2015г. -500,00лв., на 27.03.2015г. - 300,00лв. и на 16.07.2015г. - 500,00лв., или, общо плащания в размер на 3265,00лв., които погасили лихвите и част от главницата и след последното плащане, остатъкът от непогасеното задължение възлизал на 14 436,28лв. - главница. Ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК за част от останалото задължение 3500,00лв. - главница  /част от общо дължимата главница в размер на 14 436,28лв./ и по образуваното ч. гр. дело № 906/2019г. по описа на КРС е издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът подал възражение. Моли да се постанови  решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за сумата от 3500,00лв. -  част от общо дължимата главница в размер на 14 436,28лв., представляваща част от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -10.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения.

Ответникът Д.Я. *** депозира писмен отговор на исковата молба, с който намира иска за неоснователен, като излага съображения, че Договорът за потребителски кредит е сключен със срок на изплащане на вземането до 31.08.2018г. и не е налице предсрочна изискуемост, тъй като ответникът не е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост. Счита, че ищецът в настоящото производство не е легитимиран да изисква настъпването на предсрочна изискуемост, като това е право единствено и само на заемодателя по сключения договор - в случая „Сибанк" ЕАД. Счита, че в конкретния случай не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради което не може да настъпи и ефект/ изискуемост на договора. Сочи, че ответникът не е уведомен лично, че отпуснатия заем по договор за кредит от 31.07.2008г. е станал предсрочно изискуем и то преди издаването на заповед за изпълнение от КРС, както и че не е уведомен по надлежния ред и за извършената цесия. Счита,  че не е настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит,поради което ответникът не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и договорна лихва, която счита за неоправдано висока и такава увреждаща правата на ответника. Счита, че предсрочната изискуемост настъпва и има действие от момента на получаване от длъжника, в случая на ответника, на писмено уведомление за настъпили обстоятелства за просрочие, респ. за преустановено плащане на отпуснатия заем. Твърди, че такова писмено уведомление ответникът не е получавал или предсрочна изискуемост не е настъпила, а от там не е настъпила и изискуемостта по договора за кредит.  Позовава се на съдебна практика . Счита за нищожна на клаузата на договор за потребителски кредит от 31.07.2008г. в член 3/1/, ал.3 и в чл.4/1/ от същия, като клауза, противоречаща на закона и на добрите нрави и целяща удовлетворяване на кредитор, по начин различен от позволеното от закона. Счита същите за  неравноправни и увреждащи правата на страните по договора,поради което непораждащи действие и моли съдът да ги обяви за нищожни. Счита, че в случая е налице нелоялна търговска практика - основание за нищожност, тъй като размерът на договорната лихва надхвърля многократно размера на главницата, което счита за  недопустимо и водещо до нищожност. Сочи, че размера на ГПР , визиран в договора , също е в размер , надвишаващ многократно регламентирания и увреждащ правата на потребителя, в случая ответника. Счита за нищожна  и клаузата , регламентирана в чл.10/1/ от договора, регламентираща настъпването на предсрочната изискуемост, като неравноправна и увреждаща правата на заемополучателя, а от там и непораждаща задължения за ответника. Оспорва твърденията в исковата молба, относно връчване на уведомлението за извършена цесия , алтернативно счита, че връчването не може да бъде извършвано чрез процесуален представител.  Сочи, че ищецът не е страна по договора за заем/ кредит, като по делото бил приложен договор за цесия от 29.09.2014г., по който ответникът не е уведомен по надлежния ред за извършени прехвърляния на вземания и то преди датата на издаване на изпълнителния лист, като уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД не е получено по надлежния ред и е изпратено след, а не преди сключването на договора за прехвърляне на вземания. Счита, че без надлежно уведомяване за извършено прехвърляне на вземания, цесията не може да породи правни последици, като уведомлението за извършено прехвърляне на вземания следва да е отправено до длъжника от страна на банка СИБАНК, а не от ищеца. Сочи, още, че договор за цесия не съдържа вземания в определен размер и по определен договор и спрямо определен длъжник, поради което и този договор не поражда действия спрямо ответника и същият страда от пороци в съдържанието, липсва предмет, основание и цена, с оглед на което се явява нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Отделно от това се позвовава на изтекла в полза на ответника погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение на претендиралата договорна лихва,като в съдебно заседание оттегля възражението за погасителна давност на вземането за лихва. Моли  производството по делото  да бъде прекратено като недопустимо, алтернативно, да се постанови решение, с което предявеният иск по чл.415 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска, за което излага съображения.  

В настоящото производство е признато за безспорно, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 10.07.2019г., пощенско клеймо 09.07.2019г. , е образувано ч.гр.д. № 906/ 2019г. по описа на КРС , по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 412 от 15.07.2019г., с която е разпоредено длъжникът Д. Я.Я.  да заплати на кредитора  "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, сумата в размер на 3500,00 лв. – главница, представляваща частично неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г. от общо дължимата главница в размер на 14 436,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане и разноски по делото за държавна такса в размер на 70,00 лв. Признато е за безспорно, че в  едномесечния срок от указанията до заявителя , е предявен настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради подадено възражение от длъжника в срок.

По делото не се спори, а и се установява от доказателствата - договора за кредит и приложенията към него,както и от неоспореното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че  ответникът на 31.07.2008г. е сключил договор за потребителски кредит със „Сибанк“ АД /с вътрешнобанков № 897-РК08-00506/, като кредитор, към койта са приложими условия за кредитна програма „Сибанк Авангард“, за сумата от 20000,00лв., както и не се спори,че кредиторът е изпълнил задълженията си и реално е предоставил паричния заем на ответника чрез заверяване на банковата му сметка, като с част от средствата са рефинансирани други кредити на ответника. Договорен е срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояване, като същият е усвоен на 31.08.2008г.,договорено е издължаването да се извършва чрез месечни анюитетни погасителни вноски с падеж на 31-во число от месеца, при ГПР 8,07 %, който се променя с промяната на БЛП или таксите и комисионните при условията на чл.4,ал.2 от договора и възнаградителна лихва от 7,4 %, равна на сбора от БЛП от 4,9 % и преференциална лихвена надбавка от 2,50 %  съгласно чл.3, ал.3 и 4 и чл.4, ал.1. Съгласно чл.4,ал.4 от договора при забава на плащането е дължима договорната лихва, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Установява се, включително от неоспореното заключение по назначената ССчЕ, че след направената последна погасителна вноска на 29.02.2012г. ответникът е преустановил плащанията и задълженията към банката са в общ размер на 17701,28лв. - главница и лихва, като дотогава е погасена главница в размер на 5255,24лв. и лихва в размер на 5540,64лв. в съответствие с погасителния план,  а след настъпилото просрочване на вноските над една година кредитът бил счетоводно оформен като предсрочно изискуем. Общото задължение за главница, включваща просрочена главница от 31.03.2012г. до 31.07.2013г.– 2573,69лв. и непадежирала предсрочно изискуема главница – 12 171,07г., е в размер на 14744,76лв. След датата на цесията - 29.09.2014г. от длъжника по сметка на цесионера и ищец „Еос матрикс“ ЕООД на 03.11.2014г., на 17.12.2014г., на 20.01.2015г., на 27.03.2015г. и на 16.07.2015г. по процесния кредит е постъпила сума в общ размер на 3265,00лв., с които са погасени 2959,76лв. лихва и 305,48лв. главница, при което остава задължение по главното парично вземане от 14436,28лв., от които в настоящото производство се претендира дължимост на 3500,00лв.      

Ищецът не се позовава, а и не се установява кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, въпреки че същият счетоводно е отнесен в просрочие, поради спиране на плащанията преди цедирането му на ищеца. Предвид обстоятелството, че вземането се претендира, поради изтичане на крайния срок за погасяване на задължението – 31.08.2018г., без кредиторът да е предприемал действия по принудителното му събиране преди това и въпреки че длъжникът сам се е лишил от преимуществото на срока, действия срещу него не са инициирани, съдът намира възраженията на ответника, че не е налице предсрочна изискуемост, че същата не му е обявена,че ищецът не е легитимиран да изисква настъпването на предсрочна изискуемост и за нищожност на договорната клауза в чл.10,ал.1 за неотносими.      

Установява се, че до края на действието на процесния кредит лихвеният процент не е променян, но и претенция за лихва не е в предметния обсег на делото, поради което съдът не следва да разглежда доводите и възраженията за неоправдано висока и увреждаща правата на потребителя лихва, за нищожност на клаузите на чл.3,ал.3 и чл.4,ал.1 от договора, за нелоялна търговска практика и за увреждащ правата на потребителя ГПР, доколкото същите биха имали значение при претендирано вземане за лихва. 

На 29.09.2014г. кредитор сключил с ищеца възмезден договор за прехвърляне на парични вземания, с който продал свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение № 1, с длъжници - физически лица по договор за потребителски кредит, уведомленията до които за цесията се изготвят и изпращат от цесионера -ищеца, след подписване и подпечатване от цедента  - банката кредитор /чл. 5.2-чл.5.5 от договора за цесия/, като цедентът упълномощава цесионера с нотариално заверено пълномощно на подписи на 17.10.2014г. да го представлява още преди цесията да има действие спрямо длъжниците и трети лица, по отношение на длъжници, посочени в Приложение 1, спрямо които има образувано вече заповедно, исково или изпълнително производство към 29.09.2014г. съгласно чл.6.3.8 и чл.6.2.7 от договора за цесия, че цесионерът се задължава да уведоми третите страни за всички негови права и задължения, произтичащи от договора за цесия, и да им представи до датата на плащане на цялата цена по договора за цесия нотариално заверено пълномощно във връзка с изпълнение на договора, с оглед уговорките в договора за действието на цесията преди плащане на цената по нея и по отношение на длъжници с образувани съдебни и изпълнителни дела. Освен това, на основание чл.99 от ЗЗД цедентът писмено - с нотариална заверка на подписа - потвърдил цесията от 29.09.2014г.,както и изрично писмено потвърдил,че е получил от цесионера – „Еос Матрикс“ЕООД договорената цена за прехвърлените вземания и писмено упълномощил цесионера-ищецът да го представлява по цесията от 29.09.2014г. като изготвя, подписва и предприема действия по връчване на уведомления за извършеното прехвърляне на вземанията по договора, в т.ч. да преупълномощава с тези права адвокати и/или адвокатски дружества, както и трети юридически и физически лица за уведомяване на длъжниците на основание чл.99 от ЗЗД. При тези данни, съдът намира възраженията на ответника,че договорът за цесия не съдържа предмет, цена и основание и като такъв е нищожен и че уведомлението за извършената цесия следва да е извършено от цедента – банката кредитор за неоснователни. В тази връзка,съдът намира,че цената в договора за възмездна цесия е определяема, което е достатъчно да се приеме, че същият не е нищожен, поради неопределеност на предмета, като следва да се съобрази, че и двете страни по договора за цесия са търговци и следователно за тях се прилагат общите правила за търговските сделки, уредени в ТЗ и в този смисъл дори цената по договора за възмездна цесия да беше неопределена, то, договорът не би бил нищожен, доколкото на основание чл. 326, ал.2 ТЗ ще се дължи средната пазарна цена.

Вземането срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит  - Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г. с № 897-РК08-00506 /вътрешнобанков номер/ е включено в изричния и поименен списък в Приложение № 1 към  договора за цесия, индивидуализирано е по ЕГН,три имена на длъжника, номер,дата и вид на кредита и валута, първоначален размер на кредита, общ размер на дълга и конкретното му посочване по задбалансови главница, лихва по задбалансови вземания, обезщетение за забава, разноски,дата на предсрочна изискуемост, или, посочен е ответникът със задължение в общ размер от 17701,28лв., от които 14745,00лв. задбалансова главница, 1067,00лв. задбалансови лихви и 1889,00лв. лихви към датата на предсрочната изискуемост - 29.09.2014г., каквато бе посочено ,че не е обявявана.

На 14.05.2019г. до ответника е изготвено уведомление с изх. № 2697/14.05.2019г. първото от „Сибанк“ ЕАД чрез надлежно упълномощен пълномощник за извършеното прехвърляне на вземания с договора за продажба на вземания от 28.09.2012г. /с погрешно посочена дата вместо 29.09.2014г./ и уведомление с изх. № 2695/14.05.2019г. от ищеца чрез надлежно упълномощен пълномощник за плащане по посочена на новия кредитор банкова сметка, ***тника -длъжник, но са приложени и към исковата молба и същият ги е получил с книжата по делото. Ищецът твърди, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия и по телефона, в потвърждение на което били извършени допълнителни  различни по дати и суми погашения по процесния договор и по сметка новия кредитор – ищец, което следва да се разглежда като признание на този факт от ответника и което бе установено и от вещото лице и не бе надлежно оборено в процеса. В съдебно заседание е извършена поправка на очевидна техническа грешка на датата на приложеното към исковата молба уведомление на извършената цесия чрез уведомление, съдържащо правилната дата – 29.09.2014г., което е връчено на пълномощника на ответника. С оглед тези обстоятелства, съдът намира, че уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2014г. е получено от ответника. В тази връзка, същият не противопоставя и не твърди, че е изпълнил изцяло или отчасти на предишния кредитор-цедент, в какъвто смисъл съдебната практика е категорична,че същият може правнорелевантно да възразява.  

Установява се идентичност на претендираното с исковата молба парично вземане и това, за което е издадена заповед № 412 от 15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 906/2019г. на КРС. Установени бяха при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за заем, предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, настъпилият падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя и липсата на плащане от страна на заемодателя. Изпълнение на паричното задължение не се твърди от ответника. Кредитът е окончателно падежирал с изтичане на крайния срок на договора на 31.07.2018г., при което съдът намира за дължима установената с неоспореното заключение по ССчЕ главница и следователно и исковата претенция като част от нея. Доколкото вземането е станало изискуемо с изтичане на посочения краен срок, като не е обявен за предсрочно изискуем, именно оттогава съгласно чл.110 от ЗЗД започва да тече 5-годишната обща погасителна давност, при което същата за периода от 01.08.2018г. до 09.07.2019г. – подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по пощата, не е изтекла,поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Прехвърлянето на вземането на ищеца не води до различен извод, тъй като вземането по процесния договор за потребителски кредит се претендира като част от цялото остатъчно главно вземане с краен падеж на 31.07.2018г.

С оглед изложеното, искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 412 от 15.07.2019г. по ч.гр.д. №906/2019г. на КРС следва да уважи в пълния претендиран размер от 3500,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно:  в настоящото производство са направени разноски за държавна такса  - 70,00 лв. и възнаграждение на вещо лице по ССчЕ – 180,00лв., общо 250,00лв., а в заповедното производство – 70,00 лв. за държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответника.

С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на Д. Я.Я., с ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, сумата от 3500,00лв. – главница, представляваща част от неизпълнено парично задължение от общо дължима главница в размер на 14 436,28 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г., сключен със „Сибанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 412 от 15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 906/2019г. по описа на КРС.

 

ОСЪЖДА Д. Я.Я., с ЕГН **********,***, да заплати на  „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6, направените по делото разноски в исковото производство в размер на 250,00лв. и в размер на 70,00лв.  – разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       Съдия: