№ 123
гр. Бургас, 05.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно
гражданско дело № 20252000500154 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Въззивницата О. Е. Р., редовно призована, се явява лично и с адвокат П.
от Адвокатска колегия – Бургас, надлежно упълномощена.
Въззиваемият М. И. М., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адвокат В. от Адвокатска колегия – Бургас, надлежно упълномощен.
АДВОКАТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
други процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с
Определение № 207/07.05.2025 година, с което въззивната жалба на О. Е. Р.
против Решение № 40/13.03.2025г., постановено по гр.д. № 81/2024 г. по описа
1
на Окръжен съд – Ямбол, е приета за допустима и делото е внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
АДВОКАТ П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по
доклада на съда. Във връзка с доклада, бих искала да Ви представя договор за
жилищен кредит от 23.07.2020 година и нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.07.2020г. Тези документи не са представени пред
първата инстанция, въпреки че е представено извлечение от сметка, откъдето
се вижда размера на кредита, но тези документи изясняват прецизно липсата
на спор относно тези обстоятелства. Имали сме ги преди това, но не сме ги
представили на първата инстанция. Няма да сочим други доказателства. Да се
приключи събирането на доказателствата.
АДВОКАТ В.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора на въззивната
жалба. Нямам възражения по доклада на съда.
По отношение на представените в днешно съдебно заседание
доказателства, считам че същите се представят извън процесуалните срокове и
не следва да се приемат. В случай, че съдът ги приеме, ще моля да ми дадете
допълнителен срок за становище. Те са обсъдени в решението на
първоинстанционния съд както номерата на договор за покупко-продажба,
така и договорът за жилищен кредит.
Няма да соча нови доказателства. Да се приключи събирането на
доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание
писмени доказателства са такива, които са били известни на страната и са
могли да бъдат представени в рамките на първоинстанционното производство,
поради което е налице преклузия по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Представянето им в настоящи момент е недопустимо.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на ново
доказателства – договор за жилищен кредит от 23.07.2020 година и нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.07.2020 година.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
АДВОКАТ П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да уважите жалбата ни и да ни присъдите направените по
делото разноски, за което представям списък на разноските.
Моля да ми дадете възможност за писмена защита, но ще акцентирам
на някои важни неща в съдебно заседание:
На първо място ще изградя своята хипотеза изцяло на основата на това,
което Апелативния съд е приел със своето определение от 07.05.2025 година.
Смятам, че предмета на насрещния иск е твърдението на М. М., че е превел
въпросната сума по уговорка между страните да бъдат платени 1/2 от
стойността на процесното жилище срещу което моята доверителка е следвало
да прехвърли своята 1/2 ид. част, а въззиваемата страна да продължи на
изплаща банковия кредит. Във връзка с това, аз съм представила
доказателство, което не е оспорено от нито една от страните - това е платежно
нареждане за валутен превод извършен на 15.11.2021 година, с който
въззиваемата страна прави превод на 20 000 евро на доверителката ми, като
основанието е „за вноска по заем“. Това основание не е оспорено от
въззиваемата страна, независимо, че по негово искане по делото беше
разпитан свидетеля Тодоров, но обръщам внимание, че в протокол от
07.03.2025т. в с.з. пред Ямболски окръжен съд, изрично адвокат Славова –
процесуален представител на М. към тогавашния момент е заявила, че
свидетелските показания няма да се опровергава от писмения документ, т.е.
той е безспорен във вида, в който е бил представен по делото.
Аз се позовавам на практика на ВКС, която е задължителна за
съдилищата, обективирана в решение № 151/2015 година по гр.д.
№5341/2014г., по което решение е поставен материалноправен въпрос, има ли
основание за плащане, ако в платежния документ е посочено такова. Считам,
3
че това решение има пряко отношение към настоящи казус. По този въпрос
ВКС отговаря, че извършилият плащането може да иска връщане на даденото,
ако твърди, че то е получено без основание. Тогава в тежест на получилият
плащането е да докаже основанието, на което е получил тази сума. Когато
платецът, обаче, в платежния документ е посочил основание за плащането, то
това е извънсъдебно признание, че основанието съществува. Самият ищец е
посочил, че основание съществува и той не е поискал, не опровергал със
съответните възможни доказателствени средства това основание, записано от
него в платежното нареждане.
Ще посоча още едно доказателство – разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
изречение последно от ЗЗД, където е приета презумпцията, че основанието се
предполага до доказване на противното. Автор на тези мисли е проф. В. и той
казва, че във връзка с тази презумпция, този който е получил плащане няма
нужда да доказва, че има основание за това, а платилият ще носи тежестта да
докаже, че е така.
Процесният имот е закупен през м. юли 2020 година на цена от 32 500
евро с левова равностойност 63 000 лева. Цялата сума е обезпечена с договор
за банков кредит на 100%. Срокът за плащане на този кредит е 29.02.2040г.,
т.е. 20 години. Въззиваемата страна иска да убеди Вас и нас, че между двете
страни е постигнато споразумение, според което една година след покупката
на имот, който струва 30 000 евро, страните са се договорили 1/2 от него да му
бъде прехвърлена на стойност 30 000 евро, т.е. цената на това жилище за една
година се е увеличила двойно. Кредитът към края на задължението вече ще е
85 000 лева, от него за една година са платени само 5 000, т.е. сметката ще
бъде 60 000 + още 80 000. Това означава, че въззиваемата страна си е купила
жилище през 2021 година за 140 000 лева. В тази сделка, която се опитва да ни
внуши въззиваемата страна, че е валидна, няма нищо логично и житейски
оправдано, и че страните са сключили това споразумение без всякаква
житейска и правна логика. Аз смятам, че само това основание е достатъчно да
приемете, че въззиваемата страна не е успяла да докаже постигнатите
договорки между страните, така както ги е поддържало през цялото време на
процеса.
АДВОКАТ В.: Уважаеми апелативни съдии, решението на
4
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
В днешно съдебно заседание разбирам, че страната добре е разбрала
предмета на спора, каквото оспорване прави с въззивната си жалба.
Искам да подчертая, че в действителност цитираното решение
№151/15г. не касае настоящия спор. Там е разгледан търговски спор за
изплащане на издадена фактура и както правилно е посочено от ВКС
правното основание е чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а в случая ние сме в
предложение 2, съобразно доклада на Окръжен съд –Ямбол и настоящия
състав. В тази връзка прилагам, за яснота, цитираното решение на ВКС.
Цитираното друго решение, това касае изложеното във въззивната
жалба, че след като е посочено едно основание в платежното нареждане, че
видите ли то не може да бъде пояснено с исковата молба. Напротив, с
насрещния иск е налице пояснение на посоченото в платежното нареждане
основание, вкл. и по заседания защо е извършено това плащане. Не е
недопустимо да си поясниш това, което е посочено като основание в
съответното платежно. Няма договор между страните, а решението на ВКС
разглежда договорни отношения.
По същият начин е и второто цитирано решение, като отново съм
направил разпечатка на същото, където е разгледан друг спор между две
дружества, двама търговци, като съдът е преквалифицирал спора по чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД вместо чл. 59 от ЗЗД, като тук се касае за съвместно
извършвана дейност между двама търговсци, т.е. цитираните решения са
неотносими към настоящия случай. Имаме преведена сума между две лица,
които са били в граждански брак и във фактическа раздяла. Не се оспорва, че
сумата от 20 000 евро е преведена на въззивницата, като тя е имала
възможност или да прехвърли една втора от апартамента, или да погаси част
от заема, който е безспорен и е посочен и в мотивите на съда. Ако тази сума е
била платена, защо се претендира отново, на друго основание по реда на чл.
32 от СК? То това е повода за насрещния иск, че сума, която е платена се
претендира на друго основание от ищцата, т.е. или е следвало да плати тази
сума и да не претендира сумата или е следвало да прехвърли 1/2 от имота.
Което и да е от двете, то не е настъпило. Безспорно има разменени суми без
основание или на отпаднало основание, както съдът е приел.
В тази връзка, ще моля да потвърдите решението като правилно и
5
законосъобразно.
Аз ще моля да се запозная с писмените бележки на другата страна, тъй
като се манипулират фактите по спора, като също ще помоля за кратък срок
след тях и аз да представя писмени бележки.
Претендирам разноски, като представям списък на разноските.
РЕПЛИКА на АДВОКАТ П.: Оспорвам списъка на разноски, тъй като
няма доказателства за тяхното плащане.
ДУПЛИКА на АДВОКАТ В.: Претендираните от мен разноски са на
осн. чл. 38,, ал.1, т.3 от ЗА и нямам задължение да доказвам близки отношения
с моя доверител.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на страните, в седмодневен срок от днес, да
представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6