№ 233
гр. Благоевград, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
М. Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500241 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1371/13.02.2024г., подадена от М.
Г. Н., чрез пълномощник адв.В. Й. против Решение № 7/15.01.2024г.,
постановено по гр.д.№ 173/2023г. по описа на РС Сандански.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло. Твърди се правилно
установена фактическа обстановка, но неправилно приложен материален
закон. Твърди се правилно установяване на характера на постигнатите между
страните уговорки. Прави се анализ на събраните гласни и писмени
доказателства, а така също и на твърденията и оспорванията на страните в
исковата молба и отговора. Изтъкват се подробни доводи за недопустимост на
показанията на свидетеля Н.С., посочен от ответната страна, като от
жалбоподателя се поддържа твърдението за постигната между сина на
жалбоподателя и ответника съгласие за покупко - продажба на микробус
„М.“, с рег.№ Р., по който договор се твърди, че купувачът е бил изправна
страна и в този смисъл са изпълнени указанията на съда във връзка с доклада
1
му по делото.
При поддържане на оплаквания в горната насока се иска отмяна на
обжалването решение в посочената част и постановяване на ново, с което
искът да се уважи изцяло, като се присъдят и направените о делото разноски.
Не се прави искане за събиране на нови доказателства, но се прилага
обяснение на Л. Н. С. от 09.01.2023г., дадено във връзка с преписка № 433р
38297/2022г. по описа на 1-во РУ гр.В..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемата страна.
Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че е заплатил сумата от
3500 лв. на трето по спора лице, а на наследодателя на жалбоподателя е
предал ключовете от автомобила и му дал заем, който бил върнат според
уговореното. Поддържа, че не е бил собственик на процесния автомобил. В
отговора сочи своя интерпретация на дадени обяснения във връзка с
досъдебно производство. Оспорва да познава жалбопоподателката и да е имал
каквито и да било уговорки с нея.
Иска се отхвърляне на жалбата. Не се сочат доказателства, но се прилага
обяснение от страната от 09.01.2023г., във връзка с цитирана преписка от
2022г. по описа на 1-во РУ гр.В..
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от
пълномощник, който поддържа въззивната жалба.
Ответната страна се явява лично и поддържа възраженията си по иска.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Анализът на събраните доказателства и предвид оспорванията и
респ.доводите на страните, съдът намира за установено, следното:
Производството по образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2
от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Г. Н., ЕГН **********,
гр.В., ул.“Д-р А.Н.“ №3, ет.2 против Л. Н. С., ЕГН **********, с.М., общ.С.,
ул.“П.В.“ №6.
Ищцата е обосновала иска си с последно представената молба – уточнение
по първоинстанционното дело с твърденията, че през м.02.2022г. синът й -
Р.П.А. е постигнал устна уговорка с ответника Л. Н. С. за покупко-продажба
на микробус „М.“ с рег.№... за сумата от 3 500 лв.,от която синът на ищцата
2
веднага заплатил в брой сумата от 1 000 лв. и получил владението на
автомобила, а останалата сума се договорили да бъде изплатена на части, след
което автомобилът да бъде прехвърлен от ответника с договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите. От ищцата е посочено още, че
по молба н сина й му е помогнала с изплащането на автомобила, като с 4
вноски - на 10.02.2022г., на 29.03.2022г., на 13.04.2022г. и на 26.05.2022г.
превела на името на Л. Н. С. сумата от 2 507.60 лв. чрез easypay с включени
преводни такси.
Твърди се, че на 17.08.2022г. синът на ищцата починал и микробусът
останал непрехвърлен с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите. До ищцата достигнала информация, че ответникът нямало да й
прехвърли автомобила в качеството й на законен наследник на Р.П.А., тъй
като претендирал още пари.
Твърди се, че ответникът Л. С. в лично качество /в качеството на бъдещ
продавач/ е договарял с Р.А., задължавайки се спрямо него, че в бъдеще лично
ще му прехвърли правото на собственост върху МПС срещу дължима лично
на него цена; както и че ответникът Л. С. не е договарял с Р.А. в качеството на
пълномощник на трето лице-собственик на МПС, а като продавач на МПС.
При тези твърдения се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата, в
качеството й на единствен законен наследник на сина й Р.П.А., сумата от 3
500 лв., дадена от последния на ответника с оглед на неосъществено
основание - несключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите на микробус „М.“ с рег.№..., както и сумата от 261 лв. - лихва за
забава за периода от 26.05.2022г. до 17.02.2023г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба - 17.02.2023г. до окончателното
изплащане. Претендират се и сторените разноски в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. Н. С. е подал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че през месец февруари 2022г. закупил микробус „М.“ с рег.№... от
В.С.М. от гр.Р.. Но до прехвърляне на моторното превозно средство по
надлежния ред така и не се стигнало, тъй като Р.П.А. пожелал да закупи
микробуса. Ответникът и Р.П.А. се разбрали последният да вземе микробуса,
а цената за същия да заплати разсрочено на ответника. Реално ответникът бил
заемодател на Р.А., който се задължил да му върне парите. Ответникът
3
свързал Р.А. с В.М., за да се разберат за документалната част по
прехвърлянето. Ответникът твърди в отговора си, че лично присъствал на
разговори между последните двама в качеството им на продавач и купувач.
Договорената цена от 3500 лв. била заплатена от Р.П.А. на ответника на части
и коректно, както се били разбрали с ответника. Ответникът твърди, че
автомобилът не е записан на негово име. По информация от Р.А. разбрал, че
има уговорка за прехвърляне на автомобила в Р.. Сочи, че В.М. е получил
парите за микробуса и той следва да прехвърли микробуса на ищцата.
Твърди, че въпросният микробус никога не е ползван и притежаван от него.
Сочи, че Р.П.А. е знаел, че собственик на МПС е В.М..
От въззивника, ищец по първоинстанционното дело, са представени и
приети като писмени доказателства четири броя разписки от Изи Пей, с които
се установява, следното: с разписка № ... от 10.02.2022г. М. Г. Н., като
наредител е превела на Л. Н. С., като получател – сумата от 1000 лв., на
основание – „превод“. С разписка № ... от 29.03.2022г. М. Н. е превел на Л. С.
сумата от 500 лв.с отразено в превода основание – „изплащане на МПС“. С
разписка № 0100015411838052/13.94.2022г. е превела сумата от 200 лв., а с
разписка № 0100015763786958/26.05.2022г. – сумата от 780 лв., като и
последните две разписки основанието за превода е изписано „изплащане на
МПС“. Сумата по тези разписки общо е в размер на 2480 лв. без таксите за
преводите.
Като неоспорени и изрично признати в отговорите от ответната страна с
доклада са приети за установени и ненуждаещи от доказване слените факти:
че ответникът Л. Н. С. е получил сумата от 3 500 лв., заплатена от Р.П.А.. Не
се спори, че цената е била заплатена на части, както и че още с първото
плащане ответникът е предал на Р.А. владението върху микробус „М.“ с рег.
№.... Не се спори, че двамата са постигнали договорки помежду си, по повод
на които е извършено предаването на процесната сума.
Спорен е въпросът за характера на постигнатите договорености.
За доказване на основанието, на което ответникът е получил процесната
сума и за характера и естеството на уговорките между въззиваемия с Р.А.,
същият е ангажирал гласни доказателствени средства - показания на св.Н. С.,
за които факти и обстоятелства /установяване на смисъла на постигнатите
между страните уговорки/ са допустими гласни доказателства.
4
Свидетелката сочи, че работи във фирмата, в която работи и ответникът Л.
С.. Признава, че не е присъствала лично на договорките между Л. С. и Р.А., но
е чувала и работници във фирмата, че Л. С. е взел автомобила от Р. и го е
платил на собственика и след около 2-3 дни го е дал на Р.А., с който се
уговорили да му върне парите за автомобила на вноски. Свидетелката знае, че
Л. С. е дал на Р.А. телефонния номер на собственика от Р., както и че Р.А. се е
свързал със собственика и е говорил с него във връзка с прехвърлянето на
автомобила. Свидетелката не знае Л. С. да е поемал ангажимент към Р.А.
лично да му прехвърли автомобила с договор пред нотариус.
Така установеното, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая, при извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Ето защо, следва да
бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба
относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата
основания.
По същество:
Правилно и в съответствие с твърдените от ищеца факти и обстоятелства
първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предложение 2 -ро от ЗЗД - за връщане на сума,
получена от ответника с оглед на неосъществено основание - несключен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална
заверка на подписите. Главният иск по чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД е съединен
кумулативно и с акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на
плащане на последната вноска – до подаване на иска.
5
Ищецът твърди, че е платил сума на ответника на основание очаквана в
бъдеще престация - прехвърлянето на собствеността върху вещ, която
престация обаче не е била изпълнена. С иска по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД
разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в
бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено.
За да е налице неосъществено основание е необходимо престиране с оглед
на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено
/така ППВС № 1/1979г./. Хипотезата „неосъществено основание“ е налице,
когато към момента на имущественото престиране е липсвала юридическа
обвързаност за подобно престиране, но тази юридическа обвързаност се е
очаквало да възникне в бъдеще, което обаче не се е случило – именно това
очакване е и единствената разлика с хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
/начална липса на основание/, в която подобно очакване няма по дефиниция.
Ищецът е престирал процесните суми именно с оглед очаквана бъдеща
юридическа обвързаност с ответника – по прехвърляне правото на
собственост по отношение на вещ – автомобил, за което прехвърляне
съгласно чл.144, ал.2 ЗДвП вр. с чл.78, ал.1 ЗЗД е необходима спазване на
специална форма – писмена с нотариална заверка на подписите.
При този предмет на делото получаването на исковата сума е доказано и не
се оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други
обстоятелства по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД той не е длъжен да
доказва. По този иск в тежест на ответника е да докаже основанието, на което
е получил плащането, както и че то (основанието) се е осъществило. Като е
посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не
поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само
освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на
ответника) тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото
основание. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание. Той
може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и
че то се е осъществило. /така – относно доказателствената тежест на страните
по иск с пр.основание чл.55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД - Решение № 9/03.02.2017г. на
ВКС по гр.д.№ 2656/2016г., ГО, 4 г.о./.
Ответната страна не проведе насрещно доказване на тезата си, че
6
получената от него сума е получена на различно основание от това –
твърдяното от ищеца и вписано в три от общо четирите разписки, с които е
получил преобладаващата част от спорната сума.
От свидетелските показния на св. С., не може да се приеме, че е установен
характера на действителните уговорки между ответника и починалия син на
въззивника. От една страна ответната страна не оспорва, а изрично признава
получаване на сумата от 3500 лв. от сина на жалбоподателката. Също така
поддържа твърдения, че автомобилът бил закупен от него от лице от Р., а в
писмените обяснения, дадени от ответника по същия повод при извършена
досъдебна проверка, е поддържал различна теза, че не познава сина на
жалбоподателката. Описва друг по цвят автомобил, както и сочи различни
обстоятелства по придобиване на вещта от него -не от Р., а от Гоце Делчев и
за точно обратното от твърдяното в отговора към иска, а именно, че
автомобилът е бил продаден от ответника на лице от Р..Т.е. в хода на процеса
от страна на ответника са направени няколко взаимно изключващи се и
противоречащи си твърдения по иска и по сочените от ищеца факти, а от
друга страна твърдяното от ответника по делото не съответства на посоченото
от него в рамките на полицейската проверка по случая, вкл. и че не познава
сина на въззивника, а в хода на процеса този факт го признава. Също така,
както различните и противоречиви тези на ответника по иска, при
анализиране и на другите доказателства, не опровергаха отразеното в
представените от въззивника разписки , в който изрично е отразено
основанието за плащане на спорната сума – за изплащане на МПС.
Горното сочи, че не може да се сподели правния довод на
първоинстанционния съд, че отношенията между ответника и починалия Р.А.
са се основавали на ненаименован договор, основан на поръчката, по силата
на който за довереника, ответник в производството, е възникнало задължение
да предаде владението върху автомобила и да съдейства между Александров
и собственика на буса за сключването на договор за покупко-продажба, а
плащането на спорната сума е направено именно с оглед на постигнатите
договорености, като причината да не се стигне до сключване на окончателен
договор не стои в поведението на ответника. Неоснователен е и правния
довод, че след като е било доказано основанието за предаване на сумата -
плащане на ответника като довереник на основание изпълнено от него
задължение по договор за поръчка - да предаде автомобила и да съдейства на
7
продавача и купувача да осъществят контакт, за да сключат договора за
покупко - продажба, неоснователно се претендира връщането й поради липса
на основание по чл.55 от ЗЗД.
В случая процесната сума не се претендира на основание договорена цена
като насрещно възнаграждение, дължимо при изпълнение на задължението на
ответника, като доверител по договор за поръчка, а се претендира като
насрещна цена на вещ, т.е. касае до претендиране на съществен елемент,
който е определящ и характеризиращ друг вид правоотношение – този за
покупко- продажба на вещ.
С оглед вида на иска по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и тежестта, която всяка от
страните по него следва да докаже – следва да се приеме, че ищецът, сега
въззивник, е доказал факта на предаване на спорната сума то 3500 лв. на
ответника. Последният не оспорва този факт, а изрично го признава. В
преобладаващата част от писмените разписки, изрично е изписано
основанието за плащането на сумите на ответника – за изплащане на МПС, а
не на основание възнаграждение във връзка с възлагане на мандат на
ответника. Не се установи също така /няма твърдения, както и доказателства/,
за това какви са били отношенията между ответника като доверител и третото
лице, евентуален собственик на процесния автомобил, както и за последваща
отчетна сделка между последните двама, с която получената от ответника
продажна цена да е била отчетена на собственика на вещта. Нещо повече-
ответникът в отговорите си признава, че е получил за себе си процесната
сума, не като възнаграждение по договор за поръчка, а като цена на стока, на
вещ.
Ответната страна, с оглед на доказателствената тежест, не установи
основание на получаване на спорната сума, различно от това, което твърди, а
и установява ищецът, а именно за закупуване на вещ – МПС. Ответната
страна също така не установи и осъществяване на основанието, за което е
получил плащането. Съгласно чл.78, ал.1 ЗС за придобиване на собствеността
върху движима вещ каквато е процесното пътно превозно средство, не е
достатъчно само придобиване на владението или държането на вещта срещу
получаване на цената, а съгласно чл.144, ал.2 ЗДвП е необходимо спазване на
определена форма – писмена с нотариална заверка на подписите, за да
настъпи и вещно прехвърлителния ефект на правото на собственост. От
8
ответната страна не се установи завършване на фактическия състав на
основанието, за което е получил плащане на сумата от 3 500 лв., а именно
сключване на такъв писмен договор с нотариална заверка на подписите на
страните по продажбеното отношение.
Показанията на св.С. не установяват ясно и недвусмислено конкретни
уговорки между ответника и Р.А.. Свидетелката сочи, че не е била свидетел
очевидец на уговорки между тези лица, а пресъздава чуто от трети лица,
включително и от ответника. Отделно от това, показанията й са неясни,
неконкретни и са в противоречие също така с противоречивите тези на
ответника, поддържани в хода на процеса, а така също и са в пълно
противоречие със събраните писмени доказателства по делото.
По тези мотиви решението, в частта, с която е отхвърлен искът за главното
вземане , следва да се отмени и ответната стана се осъди да заплати на ищеца
спорната сума на заявеното основание.
По иска за лихва за забава и законна лихва:
Претендира се забава във връщането на даденото, поради отпаднало
основание. При искане връщане на дадено на неосъществено основание не
настъпва забава, когато основанието, което е следвало да се изпълни не е
имало уговорен срок за изпълнение. В случая не се установи страните да са
уговорили конкретен срок, до който е следвало да се осъществи основанието
– прехвърляне на автомобила. Задължението за прехвърляне на автомобил е
свързано със спазване на определена форма, което изисква съдействие от
трето лице /нотариус/ по принцип и при лиса на изрично установена уговорка
между страните, следва да се приеме за безсрочно. При безсрочните
задължения неизпълнението им не винаги означава изпадане на длъжника в
забава. При тези задължения забава за длъжника настъпва при отправяне на
покана от кредитора за изпълнение и определяне на срок за изпълнение, след
изтичането на който длъжникът изпада в забава. Горното важи в случаите н
предявяване на искане за забава при неизпълнение на главното задължение.
По делото въззивникът не установи отправяне на покана до ответника за
връщане на даденото, поради отпаднало основание. Поради което искът за
заплащане на сумата от 261 лв. на основание лихва за забава, считано от
26.05.2022г. – датата на изплащане на последната вноска до подаване на иска
е неоснователен. Не се установи изпадане на ответника в забава за изплащане
9
на процесното вземане, на заявеното основание. В този смисъл е и
съд.практика, вкл. и общите теоретични постановки за кондикциите по чл.55
ЗЗД – вж.ТР № 5 от 21.11.2019г. по т.д.№ 5/2027г. на ОСГТК на ВКС.
Спорното вземане, като парично е лихвоносно, поради което искането за
лихва следва да се уважи като се присъди само законната такава от подаване
на иска до изплащането.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззивника се дължат разноските, направени
както пред първата, така и пред въззивната инстанция, съобразно с уважената
част от исковете. Дължат се само тези разноски, които са направени и
доказани по основание и размер.
Пред първата инстанция направените от въззивника разноски, които са
доказани и по основание и размер и които следва да се присъждат на
основание разноски – са само за заплатена държавна такса по двата иска
/главница и мораторна лихва/ в общ размер от 190 лв.и сумата от 650 лв. за
адвокатско възнаграждение. Останалите разходи за пътни и нощувки според
съд.практика се калкулират към договореното адв.възнаграждение и не
представляват съдебни разноски, които се дължат отделно по реда на чл.78 и
сл. ГПК. При така направените разноски, съобразно с уважената част от 3500
лв., на въззивника се дължат разноски пред първата инстанция в размер на
781,71 лв., съобразно с уважената част от исковете.
Пред въззивния съд от въззивника са представени доказателства за реално
направени разноски само за заплатена държавна такса от 95 лв. С оглед на
уважената част от исковете на тази страна от въззиваемата й се дължат
разноски в размер на 88,41 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 7/15.01.2024г., постановено по гр.д.№ 173/2023г. по
описа на РС Сандански, в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 3500
лв. и за законната лихва, върху главницата, считано от подаване на иска до
изплащането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Н. С., ЕГН **********, с.М., общ.С., ул.“П.В.“ №6 да заплати
на М. Г. Н., ЕГН **********, гр.В., ул.“Д-р А.Н.“ №3, ет.2,в качеството й на
единствен законен наследник на сина й Р.П.А., сумата от 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лв., дадена на ответника с оглед на неосъществено основание -
несключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите
на микробус „М.“ с рег.№..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 17.02.2023г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/15.01.2024г., постановено по гр.д.№
173/2023г. по описа на РС Сандански, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. Н. С., ЕГН **********, с.М., общ.С., ул.“П.В.“ №6 да заплати
на М. Г. Н., ЕГН **********, гр.В., ул.“Д-р А.Н.“ №3, ет.2 сумата от 781,71
/седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
направени пред първата инстанция разноски и сумата от 88,41 /осемдесет и
осем лева и четиридесет и една стотинки/ лв., направени пред въззивната
инстанция разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11