Решение по дело №942/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260061
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520200942
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                               Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 25.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил Х-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари в две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

с участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 942 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Р.Г.В., ЕГН – **********,***, срещу издадено от Директора на ОД- МВР - Кюстендил, НП № 227а -759/25.06.2020 година, с което на основание  чл. 209а ал.4 пр.2  във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I.9 от заповед № РД -01-124/13.03.2020 год на министъра на здравеопазването на жалбоподателя, за нарушение на противоепидемиологична мярка е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се иска НП да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на установените в чл. 42, т.3 и в чл. 57, т.5 от ЗАНН правила за установяване на нарушението и налагане на наказанието, довели до нарушаване правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично, без упълномощеният от него адвокат.  Поддържа изцяло депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като излага и доводи в тази насока.

Въззиваемият РУМВР - Кюстендил, редовно и своевременно призован, се представлява  в съдебно заседание от юрисконсулт Б..

            Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и на процесуалния му представител в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

 

            На 30.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН от св.А.П. С. Младши полицейски инспектор в РУ при ОД на МВР-Кюстендил - в присъствието на неговия колега – И.Г.О., затова че на 30.04.2020 г.жалбоподателя в гр. Кюстендил се намирал на бул. „България“ пред № 19 – открито и свободно достъпно обществено място , без поставена защитна маска или друго средство покриващо носът и устата, с което не изпълнил противоепидемиологичната мярка въведена на територията на РБългария за времето от 12.04.20 година до 30.05.20 година включително/т.9 от заповед № РД -01-197/20 изменяща заповед № РД -01-124/20 и двете на министъра на здравеопазването, Пред полицаите жалбоподателят не дал обяснение.

            Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който го подписал и получил.

            На 25.06.2020 година съобразно направените в АУАН констатаций  директора на ОД-МВР издал атакуваното НП.

            Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на разпитания в с.з. полицаи и АУАН и , НП,.

            Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и в частта, касаеща обективната и субективната страна на описаното в АУАН административно нарушение, кореспондира с приетите и прочетени от съда писмени доказателства.

            От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по сьщество, жалбата се явява основателна по следните сьображения:

АУАН бланков № 316678 и НП 277а-759/26.06.2020 година са незаконосъобразни.

            Съгласно разпоредбата на чл. 54 то ЗАНН административно-наказателната преписка се прекратява с мотивира резолюция от наказващия орган само, когато се установи, че деянието не е административно нарушение, нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина. Според чл. 33, ал.2, чл. 34, ал.1, б."а","б","в" и ал.3 от ЗАНН административно-наказателното производство се прекратява, когато се установи, че деянието съставлява престъпление, нарушителят е починал или изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието, това е предвидено в закон или указ или не е издадено наказателно постановление в 6 мес. срок от съставянето на АУАН. Визираните разпоредби са императивни и изрично уреждат всички случаи, при които може да се прекрати едно административно-наказателно производство. Извън тези основания за прекратяване на административно-наказателното производство е недопустимо прекратяването на производството. Следва също да се отбележи, че задължение на АНО е да събере доказателства които не само потвърждават обвинителната му теза но и такива които се в полза на виновното лице.

            При конкретния казус наказващият орган  е следвало овреме да установи психическата годност на виновното лице за участие в АНП и да прекрати с резолюция производството започнало със съставянето на АУАН № 316678, а не да издава атакуваното НП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява категорично извършеното административно нарушение, описано в този АУАН, и при издаването на НП е можело да се уточни, че жалбоподателя е извършил нарушението в състояние на невменяемост поради което е наказателно неотговорен. Направеното уточнение променя съществено обективната и субективна страна на нарушението  но не ограничава съществено правото на защита на нарушителя. Както се отбеляза това не е сторено и в съдебна фаза след изготвяне на съдебно медицинска експертиза се установява невменяемостта на В.. Последния страда от „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив личностов дефицит“. Съдебно-медицинската експертиза приложена към писмените доказателства по делото недвусмислено сочи, че посоченото като нарушител лице е изпаднало в постоянно разстройство на здравето и то много преди да му бъде вменено във вина, описаното в АУАН и НП. Разпоредбата на чл.54 от ЗАНН задължава АНО да прекрати преписката в хода на проверката.Тази разпоредба е императивна и задължава АНО да я извърши обективно и всестранно събиране на доказателства преди да вземе крайното си решение за наказване на жалбоподателя. В тази връзка съдът изцяло споделя правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП като незаконосъобразно издадено трябва да бъде отменено на основание чл. 34 ал.1 б.от ЗАНН.

            Съгласно ЗАНН, АУАН и НП са законосъобразно издадени и правото на защита на нарушителя е гарантирана винаги, ако контролният и наказващият органи са спазили изричните предписания на визираните вече по-горе императивни норми. При неспазване на тези норми от ЗАНН, дори при наличие на извършено административно нарушение, сьдьт е длъжен да отмени НП като незаконосъобразно издадено. В този случай е безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т.к. тази разпоредба касае казуси, при които от фактическа и правна страна е категорично установено извършването на административно нарушение, но неговата обществена опасност е по-ниска или незначителна в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения, поради което НП може да бъде отменено на това основание. Допуснатите от контролния и наказващия органи нарушения на ЗАНН са съществени по своя характер и не могат да бъдат отстранени от съда, поради това сьдьт приема жалбата за основателна и счита, че НП като незаконосъобразно трябва да бъде отменено, а административно-наказателното производство прекратено.

            С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 277а-759/25.06.2020 година с което на Р.Г.В., ЕГН – **********,***, на основание  чл. 209а ал.4 пр.2  във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I.9 от заповед № РД -01-124/13.03.2020 год на министъра на здравеопазването Директора на ОД-МВР гр. Кюстендил е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева.

            Прекратява административнонаказателното производство по делото на основание чл. 34 ал.1 б“Б“ от ЗАНН.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                            Районен съдия: