П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 05.03.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Соня Василева и с участието на прокурор РУСИ РУСЕВ сложи за
разглеждане ЧНД № 52 по описа за 2020 година, докладвано от Председателя.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителката - осъденото лице Н. Б.Б.,
редовно призована, се явява лично. Явяват се и защитниците на осъденото лице –
адв. А.Т. и адв. Б.К., и двамата от САК, редовно упълномощени.
За Началника на Затвора – гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
С., редовно упълномощена, с пълномощно по делото.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Руси Русев.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на осъденото лице Н. Б.Б. с правно основание чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал. 1
от НК, с искане да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“.
Постъпило е становище от Началника
на Затвора – Сливен, пробационен доклад, оценка на осъден правонарушител,
индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното
досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ. ЮРИСК. С.: Съгласно
разпореждането на съда, представям актуална справка към днешна дата за изтърпяната
и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, което търпи
осъдената.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се
приемат доказателствата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ПРИЛАГА към материалите по делото представените
писмени доказателствени материали, вкл. тези приложени от администрацията на
Затвора – Сливен, както и представената в днешното съдебно заседание актуална
справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода”.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
АДВ.К.: Уважаема госпожо съдия, поддържаме
депозираната молба, с която сме инициирали и съответно е образувано настоящото
съдебно производство. В молбата сме изложили съображения, които поддържаме,
които в днешното с.з. и понастоящем ще прецизирам. Моля от събраните по делото
достатъчно писмени доказателства да приемете, че молбата е основателна, като
съображенията ми за това са следните: осъденото лице Н. Б. видно и от представената
в днешното съдебно заседание последна актуална справка за изтърпяно наказание
има всичко изтърпяно 5 години, 10 месеца и 5 дни, като същата е задържана в Германия
на 27.11.2014 год., осъдена през 2017 год. и след това приведена чрез производство
по трансфер на осъдени лица в РБългария. Аз Ви моля, да обърнете внимание на
обстоятелството, че действително това, за което е осъдена нашата подзащитна не
е леко престъпление. Моля да имате предвид, че една от формалните предпоставки
е изпълнена. Същата вече търпи повече от половината от реално наказанието.
Същата до настоящия момент видно от материалите по делото не е имала никакви
криминални прояви, никога не е била осъждана, дори не е имала криминалистически
регистрации. Следващата предпоставка, която аз моля да бъде преценена от съда е
дали осъдената е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Аз считам,
че това е така ако обърнем внимание на материалите по делото ще установим, че
всички изготвени доклади и оценки са положителни. Единствената неположителна
оценка това е последния доклад. Становището на Началника на затвора по повод
депозираната от нас молба. В продължение на престоя си в затвора, осъдената има
единствено положителни оценки. Ще обърна внимание на единствено отрицателния
факт, а това е установено на два пъти напрежение по местоживеене. Действително
сме съгласни с факта, че това е една негативна оценка. Но всяка една жена,
неосъждана, поставена в такова положение, в една такава затворена среда не
можем да очакваме, че би имала идеално държание. Не считам, че тя го има и едни
такива конфликти, които да ги наречем нормални в средата, в която и да е тъй
като същите не са ескалирали не считам, че следва да повлияят на негативната
оценка. Всяка една жена поставена в подобна ситуация не бихме могли да очакваме
и че ще има идеално поведение. По делото са събрани всички оценки. Прави впечатление,
че на последните страници е приложена и една справка за помилване по повод наша
молба до президента. Прави впечатление, че същата е изключително положителна.
Ще се спра на последния подробен доклад, който е изготвен през м. декември,
който доклад е изготвен от сформирана работна група в затвора и който е послужил
нейният режим да бъде променен от строг такъв към общ. Видно от тази оценка,
защото всъщност оценките са различни и са формирани по различен начин, за да бъде
променен режимът й е установена една доста положителна промяна във всички
проблемни зони. Ако обърнем внимание на останалите писмени доказателства се установява,
че реално проблемни зони няма. Установява се едно критично отношение,
установява се, че няма склонност осъденото лице към натрупване на някакви
негативни прояви и емоции извън това, което споменах преди малко. Ето защо
считам, че към момента продължава да се изпълнява така, както е редно първоначалния
план за изпълнение на присъдата и върви към една доста положителна оценка. Установява
се че осъденото лице от момента, в който е задържана в Германия полага труд. Установява
се, че към момента продължава да полага труд откакто е в Затвора гр. Сливен.
Същата полага и доброволен неплатен друг. Установява се също така, че успешно е
завършила две поредни ученически години а именно основно образование, като
понастоящем същата продължава обучението си и е в десети клас. Установява се
също така, че същата има няколко награди, няма дисциплинарни наказания, като
общата оценка е много над средната и в случая съобразно конкретната личност и
деяние, и съобразно статистиката на затворите, считам че е една доста добра
оценка. Установява се също така, че подзащитната ни поддържа едни достатъчно
позитивни контакти с близките си, като в тази връзка ще посоча, че същата има
три малолетни деца. Единствената, която се грижи за тях е майката на осъдената
по майчина линия като видно и от материалите по делото е, че съпругът на
осъденото лице, а именно бащата на децата също понастоящем е в Затвора в гр.
Ловеч и на практика е в обективна невъзможност да помага и да отглежда децата
си. В резултат на това поведение въобще на цялостната оценка, на целия престой
на подзащитната ни, моля да приемете, че независимо от последното становище
изготвено именно за целите на настоящото производство, което според нас, след
като подробно се запознахме със всички събрани материали с всички доклади и
оценки, изготвени през предстоя на осъдената в България считам, че той противоречи
на събираните през тези няколко години и ето защо моля да не го кредитирате, а да
кредитирате оценките, които са изготвяне през тези години и те са достатъчно
положителни, като моля да приемете, че молбата ми е основателна и са налице
всички изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване.
АДВ.Т.: Поддържам казаното от
колегата.
СТ.ЮРИСК.С.: Уважаема госпожо
съдия, поддържам становището на Началника на затвора. Към днешна дата е
изпълнена само първата законова предпоставка, изтърпяно е повече от половината
от наказанието. След постъпването в затвора е установена липса на критичност
към извършеното престъпление, като в процеса не се установява промяна.
Осъдената допуска нарушения на реда, за което са прилагани педагогически мерки
на въздействие. Нагласите за придържане към режимните ограничения и забрани са
привидни. В условията на затвора лишената от свобода заявява желание да полага
на труд, но поставя условия, като постепенно се стабилизират нагласите за
трудова дейност. Осъдената е включена към обучението към училището на затвора,
в клубните дейности тя е пасивна. При постъпване в затвора риска от рецидив е
среден, като при последващите оценки се наблюдава незначително снижение от 1
точка и запазването му в средна категория. В заключение като вземете предвид цялостния
анализ на поведението на лишената от свобода и приложените писмени доказателства
по делото, както и за да бъде изпълнена целта на закона, считаме че е
необходимо поправителното въздействие да продължи, поради което моля да
оставите без уважение молбата на лишената от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
председател, осъдената Б. е изтърпяла към днешна дата 5 години 10 месеца и 5 дни
от наложената й десет годишна присъда. На този етап считам, че следват два
извода. На първо място, налице е първата предпоставка за подаване на молба за
условно предсрочно освобождаване и нейното разглеждане, но от друга страна се
касае за присъда, която е в своята среда на изпълнение. Образно казано, ако
имаме един път към поправянето на осъденото лице, извървяването на един път към
поправянето, респективно към допускане на условно предсрочно освобождаване, осъдената
Б. е в началото на този път, макар и той да е правилния, има доказателства, че
към момента тя се поправя, този път е правилен, но разстоянието, което е
изминала е малко, за да се приеме по смисъла на чл. 439а от НПК, че са налице
доказателства за нейното поправяне. Аз ще акцентирам основно на риска от рецидив,
в който реално промяна няма 61 към 60 точки към настоящия момент, като този
риск от рецидив е определен като среден. Ето защо считам, постъпилата молба за
неоснователна. Да, действително налице са наченки за поправяне на осъденото
лице. Не случайно е заменен нейният режим на изпълнение на наказанието, но струва
ми се изтърпеният период от присъдата все още е малък, за да се направи един
категоричен извод, че е налице основание за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Моля за определение, с което оставите молбата без уважение.
РЕПЛИКА НА АДВ. К.: По отношение
на твърдението за напрежение по местоживеене на осъденото лице и по отношение
на дадените й методически указания в тази връзка, искам да обърна внимание на
един факт, че в материалите по делото се съдържат жалби от г-жа Б. за осъществен
спрямо нея тормоз.
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Искам да кажа
за местоживеене са писали, аз живеех с една психически болна жена. Тя е на 76
години, възрастна е. С молба съм отишла
при г-н Д.. Тя не ме пускаше да отивам в тоалетна, не ми даваше да слагам радиото
си да се зарежда, хвърли ми кабела на радиото. Най-простото нещо - не можех да
отивам до тоалетната. Как се живее с такава жена. Аз като се изместих от
стаята, сега при нея има друга жена и тя се мъчи сега. Така се говори, че ще я
изпратят в 7-мо, където е изолацията. Аз съм отишла с молба при г-н Д..
Поддържам становището на моите адвокати.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Моля съда да
ме освободи. Искам да отида при децата си вече. 66 месеца стана вече, искам да
ги гушна, да ги целуна.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид
становището на страните, намира следното:
Осъдената
Н.Б.Б. е с двойно гражданство – българско и турско. Родена е в с. Тодор
Икономово, обл. Шумен, с основно образование. Осъждана е.
С
определение № 1905 от 23.04.2018 г. по нчд № 5258/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, на основание чл.457, ал.3 от НПК е приета за изпълнение Присъда от
11.12.2015 г. на Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js
24667/14 г., влязла в сила на 24.08.2016 г., с която българската гражданка Н.Б.Б.
е осъдена на общо наказание от 10 години лишаване от свобода за извършени от
нея на 26/27.11.2014 г. престъпления – „непозволен внос на упойващи вещества в
немалко количество и оръжия в идеална съвкупност с помагачество за непозволена
търговия с упойващи вещества в немалко количество в идеална съвкупност с
непозволено носене на полуавтоматично късостволно оръжие в идеална съвкупност с
непозволено прекарване на оръжие и боеприпаси в чужбина” – престъпления по
чл.1, ал.1, вр. с Приложение І, чл.3, ал.1 № 1, чл.29а, ал.1 № 2, чл.30а, ал.2
№ 2 ЗУВ, чл.2, ал.2, чл.29, ал.1, чл.52, ал.1 № 2б, 2г 30 вр. Приложение 2,
раздел 2, подр.1, изр.1 към 30, чл.25, ал.2 и чл.27, чл.52 от Наказателния
кодекс на ФР Германия. Извършените от осъдената престъпления СГС е приел, че
съответстват на престъпления по чл.242, ал.1, б.”г”, вр.с чл.20, ал.4, вр.с
ал.1, и чл.242, ал.2, вр.с чл.20, ал.4, вр.с ал.1 от НК на Република България.
На
основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на
изтърпяване на наложеното наказание десет години лишаване от свобода.
На
основание чл.457, ал.5 от НПК СГС е зачел времето на предварителното задържане
на лицето от 27.11.2014 г. до 24.08.2016 г., както и времето, в което лицето е
търпяло наказанието по присъдата, считано от 24.08.2016 г. до влизане в сила на
това определение.
С решение
№ 328 от 08.08.2018 г. по внчд № 640/18 г. по описа на Апелативен съд – София,
въззивният съд е изменил определението на СГС като квалифицирал като опит
деянията по чл.242, ал.2, във връзка с чл.18, ал.2 от НК и по чл.242, ал.1, б.
„г”, във връзка с чл.18, ал.2 от НК. В останалата част определението е
потвърдено. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.08.2018 г.
Осъденото лице е постъпило в Затвора – Сливен на
20.10.2017 г.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 05.03.2020 г.
осъдената е изтърпяла от наложеното й наказание фактически 5 години, 10 месеца
и 5 дни. Остатъкът за изтърпяване към 05.03.2020 г. е в размер на 4 години, 1
месец и 25 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител,
становището на Началника на затвора, пробационния доклад и останалите приобщени
доказателства, се установява неустойчиво и противоречиво поведение на осъденото
лице след постъпването в Затвора – Сливен. Установена
е липса на критичност към извършеното престъпление. Осъдената не идентифицирала проблемните си зони,
оневинявала себе си за противоправното поведение, прехвърляйки отговорността
изцяло на външни фактори – лица от
близко обкръжение.
Регистрирани
са редица нарушения на реда – на 05.11.2017 г. – словесна агресия, на
21.11.2017 г. - протест срещу
становище на медицински лица относно здравословни проблеми, на 03.12.2017 г. и
на 04.12.2017 г. отново участвала в словесни конфликти, на 03.05.2018 г.
извършила нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, за което са приложени
педагогически мерки на въздействие; през м. август 2019 г. нарушила забраната
на чл.97, т.2 ЗИНЗС, с установено рисково поведение в институцията. С цел
корекция на поведението били прилагани педагогически мерки на въздействие,
консултативни срещи и разговори. Допускала участие в словесни конфликти по
местоживеене, не полагала необходимите усилия за поддържане на личната и битова
хигиена, което давало основание за нови конфликти с останалите. Според
изразеното становище на затворната администрация, осъдената е трудно достъпна за корекция – дистанцирала се от
реалността на наложеното наказание, все още не осъзнавала необходимостта от
промяна на собственото поведение и редукция на криминогенните фактори. Дадена е
оценка за привидност на афишираните нагласи за придържане към режимните
ограничения и забрани, а не като осъзната потребност на лишената от свобода. В
приложения по делото пробационен доклад отразена липсата на наложени
дисциплинарни наказания, но са подчертани многократно прилагани педагогически
мерки на въздействие – за конфликтни отношения по местоживеене, за обявяване
откази от храна/и лекарства/, за да бъдат удовлетворени нейни искания,
спекулативно поведение по повод здравословното й състояние. Относно
здравословното й състояние са отбелязани взети мерки за проследяването му,
назначена терапия и хранителен режим, които осъдената не винаги спазвала.
В приложените по делото доказателства е налице констатация за непостоянно и
нестабилно отношение на осъдената относно участието й в трудови дейности.
Отразени са данни за честа смяна на мястото й на работа, периоди, в които
отказвала ангажименти, изискващи нормиран труд. Осъдената заявявала като
основен мотив за работа – максимално отчитане на работните дни за редуциране на
наложеното наказание. През времето, в което не била устроена на работа полагала
доброволен труд на различни обекти и места. Справяла се с възложените й задачи
според възможностите й и не допускала неоснователни отсъствия. В становището на
Началника на Затвора е отчетено поправителното въздействие чрез постепенно
стабилизиране нагласите за трудова дейност. От
09.05.2019 г. до настоящия момент осъдената била устроена на работа в
„Домакински почистващи средства“, с добро изпълнение на трудовите норми.
В условията на свободен живот осъдената
била със завършен седми клас. След постъпването в затвора е включена в
общообразователно обучение и в две последователни учебни години завършила осми
и девети клас. Понастоящем е ученичка в десети клас и посещавала редовно учебни
занятия. През м. ноември 2018г. била включена и завършила успешно професионален
курс по готварство. Положителните прояви – участие в обучителни и трудови
дейности са стимулирани, съгласно ЗИНЗС с четири награди „писмени похвала“.
Непостоянство е установено в отношението на лишената от свобода към
конструктивните дейности – епизодично участвала в такива с масов характер и които
ще бъдат оценени от страна на администрацията на затвора. В клубните дейности
осъдената била пасивна, не участвала на ниво група, не проявявала ръководни или
организаторски функции.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 60 точки. Същият не търпи съществена промяна спрямо първоначалната
оценка на риска – снижението е от 61 т. на 60 т. Профилът на нуждите откроява
като проблемни почти всички следени параметри: „Жилищно устройване“, „Образование,
обучение и трудова заетост”, „Управление на финансите“, „Взаимоотношения,
партньор“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“, “Нагласи”.
Съпоставянето на оценките не регистрира съществена промяна в положителен аспект
– налице е снижение само с една точка спрямо първоначалната оценка на риска от
рецидив. В пробационния доклад е изложен подробен анализ на проблемните зони с
поставен акцент върху неумението на осъдената за идентифициране на проблемите,
респ. тяхното разрешаване. Отчетена е липсата на респект към
правораздавателната система, липсата на индикации за осъзната необходимост от
промяна на вижданията, което би довело до различно поведение в бъдеще –
недопускане на правонарушения. Според
представеното становище на ресорната администрация, в условията на свободен живот
се запазва риска от извършване на нови закононарушения, предвид липсата на
самокритичност и неадекватно самомнение, които са пречки за адекватно разбиране
и приемане на факторите, довели до извършване на престъплението.
В становището на Началника на затвора се изтъква необходимостта от
продължаващо поправително въздействие по отношение снижаване риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите. Отчетена е частична промяна у осъдената, която е
стимулирана със смяна на режима от строг на общ.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Като
такива се сочат разширяване на трудови навици и умения като начин за
възстановяване на възможностите за реализация на пазара на труда, образование и
професионална квалификация, възстановяване на връзката с децата, преосмисляне
на престъпното поведение и повишаване на самокритичността.
В становището на
Началника на затвора е изразена позиция за неизпълнени към настоящия момент
цели, тъй като не се наблюдава категорична позитивна поведенческа и личностна
промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н.Б.Б. от
изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от
свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече
от половината от наложеното й наказание 10 години „лишаване от свобода“.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Макар да е с трудова заетост в условията на затвора и да изпълнява
възложената й работа, както и да участва в общообразователния процес, според
ресорната администрация, осъдената не бележи сериозен напредък за преодоляване
на проблемите зони, които спират процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Обстоятелството, че Б. е осъдена за тежки престъпления, както и неосъзнаването
на причините и факторите, довели до деянията и към настоящия момент, навежда на
извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Независимо от липсата на
сериозни нарушения и наложени наказания по време на престоя в затвора, както и
включването в определени инициативи, поощрявани с награди, съдът отчита, че
цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив, който е непроменен и остава в границите на
среден и поведението, не сочат за постигнат в достатъчна степен поправителен
ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Съобразно представеното
становище на ресорната администрация, в условията на свободен живот се запазва риска от
извършване на нови закононарушения, предвид липсата на самокритичност и
неадекватно самомнение, които са пречки за адекватно разбиране и приемане на
факторите, довели до извършване на престъплението. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите
на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а
от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по
чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н.Б.Б.
от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“.
Обстоятелствата,
че осъдената има семейство и здравословни проблеми сами по себе си не могат да
обосноват извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
следва да се съобразят тежестта на извършените престъпни деяния, липсата на
критичност към конкретното престъпно поведение, липсата на уважение към
правораздавателните органи. Същевременно от ангажираните доказателства, както и
от приложените в затворническото досие документи е видно, че здравословното
състояние на осъдената се консултира и
проследява своевременно. Евентуално влошаване на здравословния статус или
необходимост от конкретно лечение могат да се обсъждат при съответна преценка
на компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието, но не са от
категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и чл.70,
ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването на
последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска
условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на
самото осъдено лице. В конкретния случай
изискванията на материалния закон не са спазени, поради което искането следва
да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Н.Б.Б., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 10
години „лишаване от свобода“, наложено с Присъда от 11.12.2015 г. на Окръжен
съд Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14 г., влязла в
сила на 24.08.2016 г., приета за изпълнение с Определение № 1905 от 23.04.2018
г. по нчд № 5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: