Определение по дело №411/2017 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 1

 

гр. Пловдив, 04 януари 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИАНА ХИТЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:          СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                    ГАЛИНА АРНАУДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 411/2017 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от П.С. за допълване на решение    № 218/10.11.2017 г., постановено по гр.д. № 411/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като му бъдат присъдени извършените такива по повод обезпечението на бъдещия му иск в размер на 6 121 лв., от които 40 лв. държавна такса и 6 081 лв. адвокатско възнаграждение за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед. Молителят твърди, че тези разноски са направени по повод обезпечаване на бъдещия му иск по чл. 135 от ЗЗД, разглеждан в настоящето производство, а не за обезпечение на осъдителния иск за присъждане на възнаграждение по процесния договор за поръчка, а той е поискал разноските своевременно, поради което моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като то бъде допълнено с осъждане на ответниците И.Д. и Р.Ш. да му заплатят общо сумата 6 121 лв.

Ответникът по молбата И.Д. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Ответникът по молбата Р.Ш. счита, че не са налице основанията за изменение на постановеното решение, а самите разноски са в изключително завишен размер, поради което моли да бъде отхвърлено искането на С..

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 218/10.11.2017 г., постановено по гр.д. № 411/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено решение № 12/ 11.01.2017 г., постановено по гр.д. № 82/ 2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІІІ г.о., и вместо това е обявено за недействително по отношение на П.П.С. действието, извършено на 16.02.2016 г. от И. Е. Д., представляващо дарение на Р.А.Ш. на сумата 49 900 лв. чрез вътрешнобанков превод в системата на „У....., извършен на 16.02.2016 г. от сметка на И.Д. по сметка на Р.Ш., до размер от 26 400 лв., отменено е определение № 342/ 21.04.2017 г., постановено по същото гражданско дело, и И.Д. и Р.Ш. са осъдени да заплатят на П.С. общо сумата 15 171 лв. разноски в производството по делото.

В мотивите на съдебния акт при определяне размера на дължимите разноски съдът е приел, че на ищеца се дължат такива в общ размер на 15 171 лв., от които 1 996 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, 998 лв. държавна такса за въззивното такова, 15 лв. държавна такса по частната жалба и по 6 081 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на С. адвокат В. С.за всяка от двете инстанции, но в размера на дължимите разноски не следва да се включват тези, направени по повод обезпечението на бъдещия иск, които следва да се претендират в производството по присъждане на възнаграждението по договора за поръчка.

Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е допустима.

От друга страна обаче съдът намира, че тя е неоснователна.

Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход.

Това разрешение на основава на идеята, че основната функция на обезпечителния процес е охранителна – да осигури сигурност за ищеца, че по време на висящия исков процес ще бъдат запазени условията за осъществяване на спорното материално право след влизане в сила на благоприятен за него съдебен акт. В същото време исковият процес дава отговор на въпроса дали на ищеца се дължи исканата защита, т.е. дали той е носител на твърдяното материално право, като само при положителен отговор на този въпрос се поражда отговорността на ответника за разноски в полза на ищеца както за исковото, така и за обезпечителното производство. 

Тук следва да се посочи също, че правото на кредитора да иска по реда на чл. 135 от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, по съществото си представлява способ за защита на кредитора срещу неизпълнението и за подготовка на неговото удовлетворяване, т.е. е вид обезпечение на вземането, което впрочем е видно и от систематичното място на разпоредбата в глава VІІ на ЗЗД.

Следователно, независимо от това, че претендираните разноски са били извършени в производството по обезпечение на бъдещия иск по        чл. 135 от ЗЗД, въпросът за тяхната дължимост ще бъде разрешен в исковото производство по повод съществуването и размера на вземането на С. и в зависимост от неговия краен изход.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо съдът

         

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П.П.С. ***, офис № 9,                      ЕГН ********** молба вх. № 9330/24.11.2017 г. за допълване на решение № 218/10.11.2017 г., постановено по гр.д. № 411/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските с допълнително присъждане на извършените такива по повод обезпечението на бъдещия му иск в размер на 6 121 лв. /шест хиляди сто двадесет и един лева/.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                     2